Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Сега си давам сметка колко е било ненужно всичко. Та те са още като бебешоци в дебрите ученето. В главата им са игри и приятели. Пусни човека навън да се наиграе и го давайте по яваш-яваш в домашните. Големият зор е по-натам. 
А то, детето, за да е щастливо, трябва и майка му да е такава... Вече са големи и разбират и най-лошото е, че всичко им остава трайна следа в главицата и действа като бомба със закъснител. 
Но... всичко само на думи е лесно поправимо. 
! Просълзихте ме в другата тема... Месец октомври винаги ще започва тъжно за мен, днес цял ден се връщам 2 години назад, цял ден си спомням минута по минута всичко, което преживях тогава. РАзхождахме се цял ден с Ники и Бела, купихме 2 балона с хелий и ги вързахме на количката. После седнахме и я нахранихме в градинката на Св. Седмочисленици и тогава се появиха мои много добри приятели с 2 момченца, по-малкото е родено 2006та година. На 29.09.2006 го кръщавахме и прз цялото време се смеехме, че той и бебето в корема ми ще са набори... И така децата поиграха с балоните, после му дадох единия балон, другия го пъхнах в ръчичката на Бела и ги пуснахме да полетят... Мисля си как само се появиха- сякаш точно за "рождения" ден. Тъжен, но все пак направихме нещо мъничко за Него- моето малко момченце...
и така , купона беше на 6 
(много ме е яд ,че незнам как се слагат катринки).
.