Сега си давам сметка колко е било ненужно всичко. Та те са още като бебешоци в дебрите ученето. В главата им са игри и приятели. Пусни човека навън да се наиграе и го давайте по яваш-яваш в домашните. Големият зор е по-натам. 
А то, детето, за да е щастливо, трябва и майка му да е такава... Вече са големи и разбират и най-лошото е, че всичко им остава трайна следа в главицата и действа като бомба със закъснител. 
Но... всичко само на думи е лесно поправимо. 
! Просълзихте ме в другата тема... Месец октомври винаги ще започва тъжно за мен, днес цял ден се връщам 2 години назад, цял ден си спомням минута по минута всичко, което преживях тогава. РАзхождахме се цял ден с Ники и Бела, купихме 2 балона с хелий и ги вързахме на количката. После седнахме и я нахранихме в градинката на Св. Седмочисленици и тогава се появиха мои много добри приятели с 2 момченца, по-малкото е родено 2006та година. На 29.09.2006 го кръщавахме и прз цялото време се смеехме, че той и бебето в корема ми ще са набори... И така децата поиграха с балоните, после му дадох единия балон, другия го пъхнах в ръчичката на Бела и ги пуснахме да полетят... Мисля си как само се появиха- сякаш точно за "рождения" ден. Тъжен, но все пак направихме нещо мъничко за Него- моето малко момченце... Без вас не знам как щях да оцелея... 
и така , купона беше на 6 
(много ме е яд ,че незнам как се слагат катринки).,знам колко е тежко мила и за това само искам да те гушна. Препоръчани теми
.