Баклава и базбуса всички арабки заслужават да вкусят - празнична 88

Кате, така и трябва да бъде - когато се вземат решения от такава важност,те се вземат от сърцето и разума. Аз съм за истинските неща в живота и ако си давам сметка,че правя нещо не по мое желание и убеждение, се срамувам от себе си. Затова и решението ми тогава беше такова. Така или иначе имаше много повече неща освен религията,които ни различаваха и щяха да застанат между нас.
Наде, може инфо-то да е ненужно,но реших да ти го пусна за всеки случай: http://jobs.bg/f589951
Белбей, пристигна ли благополучно??
Дала, чувам баничките в Пловдив свършили..
Ох,Дина, разбира се,че теб имах предвид,извинявам се  И моят рожден ден е предпразничен,но твоят пък съвсем 
Хора, прияде ми се боб заради вас!

Добро утро на всички,

Да знаете как си изкарах ъкъла заради вас снощи.

Преглеждах една тема, в която сте обсъждали джинове. Като загасих лампата и си легнах се размислих за разни работи и по едно време поглеждам в тъмното към противоположната стена. Точно в ъгъла близо до тавана гледам една черна сянка на нещо с неопределена форма, по-точно с форма на барбарон. Опитах се да намеря някакво рационално обяснение и понеже не можах реших, че с мислите си за джиновете съм предизвикала един от тях да ми се яви. Кръвта ми се смрази за няколко секунди...след това се сетих какво е нещото и така ме напуши на смях..Преди няколко дни бяхме купили на млакия хелиев балон, но той вече поиздъхна, смали се и придоби гореспоменатта барбаронска форма. Съвсем бях забравила, че си виси там в ъгъла...
...

15 минути по-късно...Ах, щастлива съм, успях да си намаля колажа в подписа, че и мен ме модерираха вече.

Хей Снежна,виждам, че си онлайн..Разказвай, как сте с бебока.Ето, Амал по-рано сутринта също се отчете.
Кате Шилан,и аз като Шехи се размечтах за порцийка боб.Е, верно че в гърне няма как да намеря в момента, но за сметка на това пък, в съседното на офиса заведение предлагат прилично сготвена боб-чорба.Все е нещо, нали? В комбинация с една салатка и кефът ще е пълен, така че след около час натам зачезвам..

Момичета, имате много поздрави от Хари!Те са добре, привършват с местенето,но нямат още нет. Скоро и това ще стане.

Здравейте

Рейн-Добре дошла сред нас...Прочетох разказа ти в онази тема(къде живеем)...
Вярвам,че Пакистан е наистина такова приказно място  ...ама пък и ме набуши смях с твоя хелиев балон...Джин значи ...помня тази тема за джиновете...можем пак да я подхванем.......
Олд-благодаря за съобщението-ще ти пиша и аз едно,но само малко време да намеря-иначе разбрах това-онова ...
Дина-аз пък съм на 8 януари-следпразнично,но пък сме една зодия...рогата такава
Амал-ее най-сетне писа-направо се бях отчаяла вече-ми свършиха ли разказите за вълшебството на Сирия...не,те са неизчерпаеми-както и тези за Ливан де,стига да има кой да ги чете

Манел-получих съобщението ти,разбирам,че си заета-работата преди всичко...а за среща ето заговорихме -скоро и ще я заформим
а твоето присъствие е почти ЗАДЪлжително

Олд-и ти да поздравиш Хари-Благодаря 
...и моето време изтече -до скоро

 
ПРИВЕТ МОМИЧЕТА!!!!!!!!!!!!
МНОГО МИ ДОМЪЧНЯ ЗА ВАС!
ПОСЛЕДНИЯТ МЕСЕЦ БЕШЕ МНОГО НАТОВАРЕН. ИЗПРАЩАХ ПЪРВОКЛАСНИК НА УЧИЛИЩЕ. ПИСАХ ДОМАШНИ С НЕГО КАТО СЕ ПРИБЕРЕ. БЯХ ОТПУСК И МИ ГО ПРЕКРАТИХА. ЛЕКУВАМ ВЪЗПАЛЕНИЕ НА УШЕНЦАТА НА МАЛКА ИВКА, НО ОТ АНТИБИОТИКА СЕ ПОЯВИ РАЗСТРОЙСТВО И ПОВРЪЩАНЕ, ЧЕ СЕГО И ТЯХ ЛЕКУВАМ..........
КУПИХМЕ СИ НОВ КОМПЮЮТЪР, НО АЗ ОЩЕ НЕ УСПЯВАМ ДА СЕ ДОРЕДЯ ДО НЕГО. 
ВИЕ КАК СТЕ? КАК СА ДЕЧИЦА?
ИЗПУСНАХ МНОГО ПРАЗНИЦИ ы НО ЩЕ СЕ РЕВАНШИРАМ!
Пиша от работата, не съм у дома и затова трябва да приключвам бързо.
МНОГО КЪСМЕТ НА ВСИЧКИ ЖЕЛАЯ

Ей,Галии, най-сетне се разписа и ти.Аз питах ли питах за теб.Хайде оздравявайте бързо и да разработиш новия комп! 
Дуа И ти си значи козирог!Бравос! 
Абра,къде се затри???

Mansoon Rain сега ще ти отговоря на въпросите моят мъж си е чист пакистанец панджаби.Живее също в Лахор като вас.Ние се  запознахме в България преди 13 години а от 7 години сме женени.Аз подписах със него във българското посолство в Паакистан в столицата исламабад.За сега за съжаление още нямаме деца.Мойте впечатления от Пакистан са много хубави както твойте.На първо място харесвам храната която се готви там много е вкусна. Също както и ти си споменала там да си гост е нещо уникално много бях очарована от вниманието към мен.Просто нямам думи да изкажа как там се грижат за гостите си.Сега декември месец ми се очертава ходене до там защото братът на моя мъж ще се жени а ти знаеш сигурно там какви уникални сватби правят във кой квартал ти си живяла в Лахор на моят мъж семейството живее в Гуджар Пура.Поздрави на всички от мен.

Eх момичета, днес никакви ви нямаше! Къде се бяхте изпокрили?
Постарах се да си поприключа работата,изядох  набързо запланувания боб със салатката и се върнах  тук с намерението да чета писанията ви, ама йок Тогава реших да изпълня едно свое отдавнашно обещание, когато съм по-свободна да ви разкажа за нашето запознанство с "църния арабин",за многото ни сватби/цели 3 на брой /, както и за първото ми стъпване на Йорданска земя..Ама ще го направя с предварителната уговорка ,че не съм в състояние да  пресъздам нещата толкова образно и колоритно, както някои форумки тук умеят, а познайте от раз кои са те?!
И така...Беше горещ ден от лятото на далечната 1994 година и моята особа, заедно с едно арабско семейство /по-скоро с част от него/, беше на басейна Спартак.Нека тук поясня, че става  дума за мъж и жена палестинци и за трите им деца, които по онова време бяха новодошли в страната ни.С тях си разговарях изцяло на английски и тъй като беше лято, т.е нямах занятия в университета, можех спокойно да им помагам при подаването на документи за пребиваване,при регистрацията на фирма и при куп други бюрократични процедури.Покрай тези неща обаче, станах доста близка с тях и децата им.Днес,от позицията  на пораснала мама с три деца зад гърба си, възприемам последното твърдение малко смехотворно.Но тогава въпросните деца бяха на 14, 12  и 9 години, а аз още не бях навършила 20.Иначе казано, акълът ни беше почти еднакъв Та през въпросния ден, на басейна бях с майката, каката и баткото.По-малкият юнак беше някъде с татко си.И така, забавлявахме се по детски в басейна и извън него, приказвахме си,хапвахме и т.н..Относително близо до нас бяха поседнали двама младежи, по-бели и от мен.Казвам относително близо, защото ги виждах, но примерно не можех да чуя, какво си приказват.. И до ден днешен не зная, как точно нашият разговор се измести към коментиране на особите им.Басим и Рим, така се казваха братът и сестрата, упорставаха за това, че въпросните младежи са араби и то палестинци.С неопитността на 19 годишно момиче аз си представях арабите тъмни, чернокоси, да не говорим пък, че абсолютно непонятно ми беше, как от няколкото случайно чути думи на арабски Басим е разпознал и националността им.И тук ще прихнете да се смеете...  Спретнахме своево рода заговор помежду си.Брат и сестра се подгониха близо до двамата младежи, разменяйки си на висок глас реплики на арабски.И резултатът не закъсня.След 10-на минути, компанията ни се беше увеличила с още двама души.Оттук насетне, двамата станаха почти неделима част от нашата група - ходехме  през уикендите заедно на Витоша, на пикник в Панчарево, на разходка с влак до Банкя и т.н..Всички избягваха да говорят пред мен на арабски, за да не се чувствам некомфортно от факта, че не ги разбирам..Същевременно семейството още не знаеше български, та неофициално определеният език за комуникация помежду ни беше английският.Казвам го ,защото след известно време, останах поразена от признанието на мъжа и жената за множество проведени от тях разговори с един от двамата господинчовци, както и обсъждания на качествата и недостатъците на моята особа... Къде съм бляла, та не съм разбрала....Както и да е.Единият от тях явно проявяваше жив интерес към наивната ми личност и за щастие бе онзи, към когото  май и аз питаех вече  определени чувства.Да не навлизам в подробности, но оттук нататък разходките включваха вече само нас двамата Времето си течеше, нещата се задълбочаваха и неминуемо се стигна до провеждането на сериозен разговор...Тук е моментът да спомена, че мъжът ми е наистина религиозен, не само по документи...В прав текст ми каза, че всякакви отношения, излизащи извън рамките на безобидните ни  вече почти два месеца разходки ръка за ръка,за него са абсолютно неприемливи.А сега де, какво щеше да последва?!Ами последва първата ни сватба в джамията.Не се стряскайте! Не съм се юрнала натам, без преди това да съм напълно наясно за какво става дума.Още тогава той ми обясни, че бракът между мюсюлманин и християнка е позволен според Исляма.Мен обаче повече ме притесняваше изричането на думи, чието значение не знаех...Страхувах се и споделих с него страховете си, да не би подобно подписване да означава смяна на религията.Колкото и наивно да ви изглежда въпросът ми днес, тогава истински ме терзаеше заради неосведомеността ми в тази насока.Той търпеливо ми обясни нещо, което към днешна дата за мен е пределно ясно.Изричането на въпросния текст само по себе си не означава нищо без потребността на човек, без вътрешната му убеденост от направата на подобна крачка..И така , узаконихме по-сериозните си отношения по неговия начин..Но както със сигурност се досещате, родителите ми не знаеха нищо по въпроса...Тоест макар и женени по ислямския стандарт, младоженецът-мюсюлманин си живееше у тях , а  булката-християнка делеше покрив с мама, татко и по-малкия си брат
Предстоеше ми най-сериозното изпитание в живота , а именно запознаването на родителите ми със ситуацията и със самия младеж, както и убеждаването  им в любовта ни и в нуждата от сключване на граждански брак с църния/сори белия арабин.Много от вас може би ще кажат, че родителите им са либерални, че приемат и одобряват решенията на децата си, че нямат негативно отношение към арабския свят, но лично мен тогава ме мъчеха много опасения.. ...
Бравос, докато съм писателствала, цели 4 постинга сте пуснали...
 

А така, откога чакам да си изпълниш обещанието,Теди!Търпението ми се възнагради точно,когато мислех,че днес никой не пише  Чакам продължението и изобщо не мисля,че ти липсва дар слово!!!

Тедии ти си родена разказвачка браво и аз чакам продължението.Аз също обещавам скоро да разкажа моята история преди и след сватбата обаче при мене що писане ще падне ама ще разкажа как се стигна така че трябваше в пакистан а не тук да се оженим.

Рени, да не забравиш,ей! Чакам и твоята история с нетърпение.Започнахме със сватбени снимки, време е да продължим със сватбени разкази! 
П.п.А междувременно,ако ми дадеш някоя рецепта за къри със спанак,цената ти ще се покачи 

И така..продължавам с разказа.Но преди това ще направя едно лирично отклонение за това, как имам склонността да пренасям отговорностите на по-малкия си с две години брат.Когато бях 16 годишна, беше свръх модерно да се дупчат по 3 или 4 дупки на едното ухо.Както се досещате, нашите не даваха и дума да се издума за такова нещо.На 14-ия рожден ден брат ми го подбрах,убедих го да поддържа пред нашите тезата, че идеята е негова и се запътихме към козметичния център на Солунска.На мен ми пробиха три дупки на едното ухо , а на него една.Разбира се ,независимо от опитите ми да изкарам него като подбудител и да омилостивя родителското тяло на рождения му ден,аз отнесох упреците и забележките/при това съвсем заслужено, нали?/.
Неслучайно споделям с вас тази случка.Три години по-късно, когато ножът опря в кокала и сериозният разговор с родителите ми трябваше да бъде проведен, аз пак прибегнах до услугите на братчето.Много страхливо поведение от моя страна, много незряло, но се оправдавам с тогавашнате си възраст.Иначе казано, първоначалното им запознаване със ситуацията бе направено от него, а не от мен.И след 14 години още съм му благодарна за подкрепата!
Ще пропусна детайлите по запознанството на родителите ми с мъжо, но само ще кажа, че баща ми /Лека му пръст! /възприе нещата много по-леко, с повече доверие и разбиране  от майка ми.Тя още дълго време след сватбата ни тук в България имаше своите опасения и резерви.А днес, опознавайки го във времето, е неговият пръв и ревностен защитник!
И така стигнахме до организирането на втората ни сватба, тя първата нямаше всъщност нужда от някаква съществена организация..
На 02.10 .1994 сключихме граждански брак, а сватбеното ни тържество беше в ресторанта на НДК.Независимо от резервите си, майка ми активно се включи в предсватбените приготовления - обаждания, раздаване на покани, успокояване на втрещените от новината мои съученици и приятели, консултации по менюто в ресторанта, обикаляне с нас по магазините за избор на сватбена рокля за мен и костюм за младоженеца.... И така, вече бяхме женени два пъти...Учебната година и за двама ни беше вече започнала, затова меденият ни месец всъщност бе меден уикенд във Варна...

Теди, този номер с брата съм го пирлагала и аз на няколко пъти.Върши доста добра работа,хем моят е 8 години по-малък от мен.Сега пък аз му връщам услугата,когато се наложи и така...
Сега очаквам да разкажеш и за третата сватба,която май е била най-колоритната. Всъщност вие много млади сте се взели наистина,като изчислявам сме почти набори с тебе  Пък ти колко по-напред си от мен с бебешкия материал 
Нансен,гледам,че четеш упорито.Заповядай, представи се! 

Момичета, чета и слушам...
Теди продължавай....
Шехи да не изпуснем нишката
Рени готви се