Баклава и базбуса всички арабки заслужават да вкусят - празнична 88

Надя, мисля, че това е страхотна идея. Ако не всички теми, то поне представянето трябва да е в отделна тема. Дано и другите са съгласни. Нека измислим няколко въпроса, на които всеки новопостъпил да отговори (ако желае, разбира се). Например къде живеем, откъде е съпруга, колко деца имаме и на каква възраст, професия и имена (по желание) , ей такива неща. С голям интерес ще прочета кратка биографийка за всяка една от вас. 

Чудя се и се мая, дали по това време да продължа с разказа си?! Хем ми се иска, тъй като по-емоционалните събития тепърва предстояха, но пък и леко ме домързява.Ама хайде, нали съм добричка, ще довърша нещата, а утре може и снимчици от онова тъй далечно време да сканирам..
И така, вече имах тези две поредни сватби зад гърба си и знаех, че е въпрос на  време да съм главно действащо лице и в трета церемония, напълно непозната за мен като традиция...
Процесът по подготовката за заминаването ни към Йордания включваше издаването на транзитни визи за Турция и Сирия,превод и легализация на разни документи, подаване на неговите документи за постоянното тук /тогавашната процедура позволяваше кандидатстване за постоянно буквално след сключването на брака, после с увеличаване броя на фиктивно сключените бракове, тази система беше променена/.Един прекрасен ден, още помня датата -12.11, мъж ми отправи към мен  питане, дали принципно имам против сватбеното ни тържество там да е съвместно с това на брат му и като подарък към другата сватбена двойка ние да поемем разходите по церемонията Бам, едно щракане с пръсти и изведнъж булките станаха две!В онзи момент това ми се стори доста странно, предвид разни поверия, че засичането на две булки вещае нещастие, но по време на самата сватба се благославях за това ,че съм приела.По-късно ще разберете защо.
И така няколко дни по-късно поехме към Йордания.Не държа да наблегна на реакцията на майка ми, на изписания в очите й страх..Колко ли й е струвало в онзи момент да не се разплаче от напрежение?Аз от своя страна бях приятно превъзбудена от предстоящата среща с нови земи ,хора, традиции и обичаи от една страна , но от друга дълбоко в мен бяха загнездени и множество притеснения, страхове от неизвестността  и неудобство..Като за първо пътуване не ползвахме директните автобуси до Сирия, а се прекачвахме на няколко турски с цел да успеем да поразгледаме на спокойствие Истанбул, после Антакия /малко градче, тип село, в непосредствена близост до сирийската граница Баб ель Хауа/ и накрая Дамаск.

Не виждам смисъл в това да се спирам детайлно на отделни преживявания по маршрута.Разгледахме много неща из Истанбул, в малко ресторантче в Антакия за пръв път ядох червена леща и в спомените ми тя е останала като най-вкусната..От златарски магазин пак в същото градче, независимо от моето огромно нежелание, мъж ми купи няколко колиета, пръстен и гривна.Халки вече си имахме от българската сватба - моята златна, неговата сребърна.За който не знае, нека само да кажа, че носенето на златни накити, пръстени и пр. от мъж не се толерира в ислямския свят.Въпросните злата,закупени въпреки съпротивата ми, както по-късно щях да разбера, бяха съществена част от сватбената церемония.Последва разходка из Халеб, разходка из Дамаск и накрая потеглихме с едно голямо такси от столицата на Сирия към тази на Йордания.И до ден днешен български граждани, пътуващи за Йордания, получават входна виза на самия гранично-пропусквателен пункт.В Рамта /граничният град от Йорданска страна/ има гишета за йорданци, други за араби с гражданство различно от йорданско и трети за чужденци.И така, разделихме се в двата края на залата - той на едното гише, аз на другото.Приключихме, качихме се отново на таксито и то пое право към Аман.Макар да беше нощ, шосето беше добре осветено и през определено разстояние минавахме покрай работещи магазини - тип шатри.На една от почивките спряхме пред такава шатра, в нея се продаваше всичко  - като започнеш от безкрайно едрия чесън, навързан на дълга връзка, чувалите със затар, ориз, млухия, леща,преминеш през безкрайно многото видове сладки, баклави и локуми и накрая достигнеш до разните му там по-екзотични натурални сокове. Това реално беше последната ни спирка преди достигането на заветната цел - дома му в Аман.

ПС Очите ми се затварят, утре ще продължа.Желая на всички ви лека нощ!

Добър вечер на всички.
Рейн,добре дошла сред нас,с удоволствие следя раzкаzите ти zа Пакистан.
Теди,с нетърпение чакам утре да раzкажеш zа сватбата си в Йордания.
Дина, наслади се на времето с любимия.
И аz вече ям само червена леща,правя я по рецепта,която май вzех от готварския,с булгур и с краве масло.Вкусът наистина е идентичен с тоzи в турския ресторант.
В Германия,сега от септември въведоха тест с 300 въпроса zа получаване на гражданство,но е необходимо да имаш беzсрочна виzа zа пребиваване и да си живял 8години тук.Необходими са и куп други документи и условия,на които да отговаря човек,но това в общи линии е най-главното.
До скоро,поzдрави на всички
 

Искрено се радвам, че разказите ми пораждат интерес. Сега реших да се спра на облеклото на пакистанците. Основно се носи традиционния шалвар камиз и при мъжете и при жените, това е шалвар с дълга до под коляното риза. Много от мъжете се обличат и по западен тиртип - с панталон и риза, но  при жените това е изключително рядко. Колкото и да са непоносими жегите почти е изключено да видите мъж по къс ръкав, а по къс панталон е невъзможно. Това го казвам заради погрешната представа, че в исляма жената трябва да е цялата покрита, а мъжа може да си ходи както си иска, напротив има строги изисквания и за облеклото на мъжете.

Тъй като сме само дами тук, ще посветя повече време на женския шалвар камиз, разбира се. Тази дреха може да бъде истинско произведение на изкуството, най-вече дупАтата, огромното правоъгълно парче, което пакистанките покриват  косите и бюста си или просто носят преметнато през врата. Шалвар камизите не се продават готови, а се шият по поръчка. Отиваш в магазин за плат и си избираш комплект (винаги са в комплект по 3 плата с различен десен, но в цветове които си отиватедин с друг), после на шивач. Шалвара не мога да го преглътна като дреха и затова аз си шия по-свободен панталон вместо шалвар, но камизите (ризите) и дупатите са нещо, от което изпадам в захлас.

Навън се ходи в съответствие със степента на религиозност на жената, нерелигиозните ходят само по шалвар камиз с непокрита коса, следват: шалвар камиз с покрита коса, евентуално и лице, по-строгите са с абая и добре покрита коса (може и лице, рядко и очи) и най-крайната форма е афганската бурка, която се носи от афганистанките. В Лахор изглежда меко казано странно, но в северните територии, които се обитават главно от пащуни се носи масово (там се разписах миналата година)

Интересното е, че в последните години има нещо като модна тенденция да се обличат в черна абая и никаб (покривалото за лицето), (подобно на арабките от Залива) и това наистина е повтарям модна тенденция, тъй като така са започнали да се обличат много непрактикуващи исляма жени. Иначе е много пъстроцветно с тези шарени и лъскави шалвар камизи.

Интересно е, че дупатата се носи винаги преметната през гърдите, дори и у дома. С нея се върши и домакинската работа. За мен това би било равносилно на самоубийство, тъй като те са огромни и се веят около теб и аз най-малкото бих се подпалила. Като чужденка си извоювах правото да не нося дупата вкъщи, макар че това наистина се смята за много неприлично, (все едно си натрапваш бюста). Всъщност мисля че доста често се възползвах от факта, че съм чужденка и компромисите, които вървят с този факт.

Хайде да не става мноог дълго.
До утре

  Хей Теди,как можа да ти се доспи на най-интересното?Тъкмо бях затаила дъх и хоп ,елате утре по-рано.Иначе си те бива в разказите защо се оплакваше в началото?Сега разбирам едната от близначките ти на кого се е метнала..

  Момичета , вижте по кое време ви пиша- така сме обърнали режима с малкия , че не знам как ще го оправяме. Сутрин спим до късно , вечер до 11-12 не мога да го кротна. После докато се завъртя из къщи станало почти сутрин... и пак отново.
 Освен това нета ми е ужас днес...
 Марси- при първа възможност ще ти пиша на лични за нашия опит с гражданство , паспорти и т.н.
 Наде - на теб също за една евентуална оферта за работа на земята , но не към авиолинията, но първо трябва да звънна един телефон.Дано само не търсят хора , които вече са в Бахрейн , за да си спестят усложненията около визи и т.н.
  Рени страхотно е първото клипче -сватбата! само едно успях да гледам , ужасно бавно се сваля... но е толкова красиво...
  Лека и спокойна нощ от мен , то скоро добро утро ще трябва да ви пожелавам

Добро утро,момичета

капучино,поднесено на балкона на хотел в гр.Тир(на няколко км от нас)

начетох се на хубавите ви разкази
Рейн-хубава идея даваш за отделна тема,в която всеки да опише себе си и семейството си ...колкото до мен ще ти спестя търсенето из темите
омъжена съм за ливанец от 97година,приех Исляма преди това,понеже учех история на религиите,вещо се интерсувах от положението на човека на земята(от къде идва и накъде върви),а с  моя човек бяхме приятели и също много говорихме за това...и така докато вътрешно се бях убедила,че всъщност Ислямът е религията,която приемам и харесвам.Бог е един,а Аллах е наименованието му на арабски език(за това можем да дискутираме в отделна тема)...скоро човекът ми предложи брак и аз приех...родителите ми като тези на Тед-малее какво ще кажат  хората-баща ми повече от майка ми ,обаче понеже вече го познаваха съгласиха се...а хората останаха скептични...като леля ми примерно-хубав бил,рус бил(а не черен),има ресторант(демек с пари )ей такива благородни изказвания слушах...ама аз си го познавах и нищо не можеше да ме накара да не го обичам ...та 97г.,аз на 21 години бях приела Исляма и се омъжих,но гражданския брак чак 99год.сключихме,щот бях бременна в 4мес,та майка ми се опасяваше-какво щели да кажат хората...Ама мамо,казвам аз-ние сме женени,да не мислиш,че с подписа в ритуалната зала,работата ще стане по-сигурна
...е сега сме с три деца(в подписа ми)2 момчета и момиче-бебе(нашето прелестно щастие-Алла итауел омра...
Ходим в Ливан всяко лято и стоим там по три месеца-имаме къща,която пристрояваме(понеже пострада във войната)-мамите тук знаят за моята история във войната през 2006г....може пак да я разкажа
...и аз кто теб обичам Ливан ,тгевам за всичко там-прекрасния средиземноморски клемат,залязващото слънце,което потъва в хоризонта назапад,оцветявайки морето в червено(това виждам всяка вечер от балкона на къщата ни  (а сега ми липсва)...и при нас много хвърчила пускат децата,е не е чак като при вас,но заради бриза дето духа от морето е уникално забавление-тази година и аз се впуснах в такова забавление
имам снимки в албума,скоро ще пусна нови
май се увляках ,време нямам-пък и може да не ви се чете... 
Амалче-като ми викате Еленка с Жасмин-хората ще се чудят коя е пък тази леля Еленка,за която си приказват мамите,та аз да уточня за новите,че Дуа е Елена,а Амал ще остане инкогнито(въпреки,че името и е прекрасно),докато сама не  реши да си го каже на всеуслушание...
да ви кажа нашата Амал е форумският ни агент-има никове под прикритие и унисекс самоличност
Манел-ще се надявам да се видим  влизала ли си скоро в АБВ-то-нашата приятелка Скарлет се завърна
Хайде дайте час и дата за среща(без събота и неделя)

прегръщам ви всички

Момичета много сладка раздумка сте отворили по нощите... Теди продължавай и ти като Шехи ни зарязваш на най-интересното място. Рейн, дай някое име да ти викаме, че с ника ти ми е трудно Това за облеклото и на мене ми беше интересно, защото много хора мислят, че в арабския свят жените ходят само в черно.... пък то май идва като мода насам
Белбейка гълъбче, добре си дошла. Хайде почини си и ще разправяш как е било по пътищата и ти кака си...
Дина благодаря ти, ти си ми една малка надеждичка за топличкото.... Пък каквото стане Снощи се сънувах в Египет, но ми беше много студено там, дори снежец слаб прехвръкваше
Ще се включа по-късно пак

Момичета, това е отчетен подфорум и се разрешава по една активна тема.
Я си представете, че жените от всички теми по държави, решат да си направят отделна тема за представяне...

Всяка от вас може да опише в отделен постинг нещо за себе си и семейството си.
В първия заглавен пост на темата, в който фигурират имената ви, ще се приложи линк към мнението на всяка една, срещу името й.

Например:

ОАЕ:
Mln - женена, 2 деца, имената, р. дати и т.н.
Линк към мнението й, в което се е представила.

Ако това ви устройва, няма проблем и ще ви помогна, когато имате нужда.

Здравейте, момичета! Наистина много сладко сте се разпирказвали снощи.
Теди, ето кой ще ме замества,като не ми се пише! Много интересно и увлекателно,представям си всичко!Чакам продължението!!
Дуа (адашке и по име, и по зодия  ),благодаря и на теб за разказа!Да не би Финикия да е ваш ресторант  
Белбей, добре дошла на родна земя!Почивай сега и се остави на милите грижи на мама.Има време и за писане.  
Рейн и Рени,благодаря за разказите.Аз знам,че Рени и сама си шие традиционни дрехи - в албума е споделила   Оправна съпруга,спор няма!
Дина,съвсем по арабски я карате вие   Леко ви завиждам!
Магде,мерси за лещата,ама аз за училищата питах  
Манел,това с владеенето на хаоса ме развесели.
Сега за организацията на нещата - дори и да махнем снимките от заглавния постинг не мога точно да си представя как всеки ще се представи там   Можем в следващата тема например да се представим и после новодошлите да си влизат в нея,за да се запознават с нас.Можем и да я направим тема с полезна информация и линкове,за каквото сметнете за полезно.Не знам...Кажете вие.Мен и досегашният формат ме устройва, за 1-2 седмици опознах хората,прочитам отвреме-навреме и някоя от стаите теми и така..Ще изчакам малко с пускането на новата тема,за да чуя мненията ви

Сега виждам,че и Дивиана се е намесила, за което благодаря!Вариантът и аз си го мислех,но не знам точно технически как да го направя.В смисъл,че така или иначе всеки първо трябва да се представи някъде 

Магде, споко, докато една пол. партия е на власт, няма да го бъде това с окончателното премахване на заварени и незаварени положения     па и все още сме далче от германците и скоро няма да ги стигнем     след около 7месеца ще се види накъде ще задуха вятъра...

Дуа, Дуа, голяма шматка си ти   името казваш е топ секретно ,ама  защо издаваш, че действа под прикритие Амал   опасна работа е викаш - да не се оплаква, че е слаба и се изморява, зад крехата жена се крие закоравял агент , Мата Хари пасти да яде  

Рейн,много сме почитеталеките на шалвар камиза  искам и аз да имам, такива с лъскавко и бродерия    

Деска, да не заспа зимен сън бе моме, Драсни некой ред, да не те мислим поне....  

Дина, с нетърпение чакам повичните дни, за да мога и аз да будувам до 4-5 сутринта. Сега лягам към 1.20-2 най-късно, че в 7 ставам


Найра, правилно, кюрд от Сирия е 

Добро утро , момичета!
Шехи, непускайки новата тема ми даде оправдание за това,защо не разказвам продължението... за да не премина границите на 15 стр.Майтап, просто се заех първо със сканирането на няколко снимчици от тогавашните времена  и резултатът след сканинга особено не ми хареса, ама какво да се прави..Но колкото за добиване на обща представа - стават.Ама за жалост, при опита ми да ги кача в албума, ударих на камък.Явно албумът поддържа само формата jpg,  а пък след сканирането снимките са във формат tif.Така, че май няма да стане.. Кой ми е виновен, че съм се  женила миналия век ,когато  е нямало дигитални фотоапарати.
Дуа,въпреки, че съм относително добре запозната с фактите около теб, а именно националност на съпруг, брой деца, местожителство в Ливан и т.н, пак ми беше безкрайно интересно да прочета всичко накуп, особено частта от разказа ти, касаеща живота в Ливан. Ако не е безкрайно любопитно, ще попитам, дали и до днес  тук имате ресторант..Едва ли е точно Финикия, както предполага Шехи, тъй като май познавам собствениците му, ако не ме лъже паметта се казват  Майк и Фатма.
Белбей,Добре дошла на родна земя!Радвай се на престоя си тук, на срещата с близки и приятели, а  пък по-нататък време за писане ще имаш много!Дала добре се справя с тази си задача, хапва с мама и дечица банички на корем и не припарва до форума!Майтап, важното е, че и с двете всичко е наред!Наслаждавайте се на всяка минута тук в БГ, а форумът няма да избяга..
Колкото до реорганизацията на темата, аз като Шехи считам, че  при активно четене на няколко поредни теми, новите мами ще се поориентират.А с времето ще запълнят евентуални пропуски...Защото поне лично според мен в тази си форма, темата е по -колоритна. А пък в процеса на комуникация, неминуемо се стига и до препратки към други по-специализирани теми за пътувания, готварство и т.н...

Теди, има  програмки за конвертиране на формат tif в jpg.  Преди години съм използвала, ама не се сещам за име, а и нали често преинсталирам уиндоуса, та всичко ми се губи    Та поразрови някъде, пък и аз ще питам бъдещия компютърен инжинер довечера