Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 6

Привите

И Гера се заглежда в новините от известно време, началния им музикален блок щом го чуе и тича, ако е в друга стая,  казва и тя добър вечер също така я впечатлява и "Шоуто на Слави", повтаря "шоу слави", анимации още не сме им фенове, поглеждала е докато батко й гледа, но няма желание така да се задържи.. иначе на живо животните ги познава - основно пиленца, патенца, кучета, котки, заю баю на живо толкова не го е виждала много..

докато си изпратя отговора мина време.

Moмичета, днес бях на разговор с директорката на нашата ДГ. Сама ме повика. Не мога да повярвам колко неинформирани и неподготвени са нашите учители по отношение на децата със СОП.
Поради зачестилите оплаквания на учителите от Мими (дефицитът на внимание по време на обучението "лъсна" от всякъде), аз ги успокоих, че кандидатствам по една програма за социален асистент, а вкраен случай ще влиза ресурсен учител. Оказа се, че и идея си нямат какво е това животно ресурсен учител. Второ, той ужасно ги плаши. Ама как така щял да влезе в ДГ, кой щял да го пусне, как точно ще работи с Мими, в друга стая ли, защото на тях ще им пречи на учебния процес... Та този страх е отвел учителите при директорката. Посрещна ме днес с думите, че този учител трябвало да влезе с разрешение от Инспектората, тя се била обадила тук-там да попита. Ами естествено, че ще влезе с разрешение, няма да правя изненади на никого. Всичко е съвсем законно.
Освен това, ми беше крайно неприятно да разбера, че е имало родители, които са търсили едва ли не сметка от директорката, че моето дете е допуснато в тази ДГ, понеже пречило на техните деца да спят на обяд... Налагало се е да показва на всеки оплакващ се, закона, според който няма право да бъде отказано образование на това дете и в група може да има по 2 деца със СОП. Мими е една. Друг е въпросът, че групата като цяло е изключително трудна, децата са много агресивни, невъздържани, палави и също така... неспящи. Всичко това по думите на директорката.
Извинявам се, но аз къде да дяна моето дете, за да им е най-удобно на всички? Или може би се очаква от мен да застана срещу него, срещу правата му? Не разбирам... Нали всички сме майки, нали никой не е застрахован...

И при нас беше така, но те не могат да откажат ресурсния учител, не е тяхно правото. Харесва им или не, длъжни са да се съобразят. Хич да не ти пука, интересувай се какви са ви правата и си ги търси. Щом нещо е законно и имаш право на него, това, че на някой не му отърва си е негов проблем.
Ние в градината сега нямаме никакви проблеми с поведението, никой не се оплаква, нито учители, нито родители, но мен ми е мъчно, че не се справя с някои неща, с които другите деца на неговата възраст правят с лекота. Имам предвид рисуването, много много е зле.  Направо се отчайвам ще се научи ли някога да пише. Та той изобщо не може да контролира ръката си. Желание има, разбира вече всичко, говори, макар и граматически не толкова добре, но това с рисуването му е голям проблем. 

Миличка аз съм убедена, че ти го учиш детето с визуален превод - сигурна съм, че Петя те е задръстила от информация  .Честно казано тази жена ме кара да се чувствам тъпа  - казва ми елементарни и логични неща, които моя мозък не е могъл сам да ги извади.Направо ми идва да се сритам сама  .Обаче малко специалисти го знаят това - дано някой от тях чете тук.
За да води детето диалог трябва да разбира освен съществителните, и прилагателните, и предлози и всички части на речта.Дори и най простото изречение - Здравей, как си, какво правиш?Всяка една дума от него трябва да я разбира детето.Първоначално научава детето най важните съществителни, след това и прилагателни и действия,и между тях предлози, накрая и емоциите.Детето трябва наистина да разбира, не само да изговаря за да ги използва.Трудно е, наистина, но не и невъзможно.И пак опираме до препоръка от специалист, кога да включим следващия момент от обучението.Аз сама не го усещам определено  .А и не го знаех де, докато не ми дадат следващата задача.А още колко имам да уча................

Марианка, майка беше детска учителка /вече е пенсионерка/. Понякога се вижда с бивши колежки, които все още работят. Те казват, че са изумени от агресията у децата: 4-5 годишни деца ругаят, посягат, удрят, тръшкат се, крещят. При това говорим за детска градина в един от старите, тихи и престижни квартали на София.. Мисля си, че Мими не е най-големиятпроблем в групата, но и родителите и учителите си затвярят очите пред реалните проблеми.

pasinet, с много упражнения ще постигнете напредък, но явно рисуването няма да е любимо занимание. Давай задачи, които тренират пръстите - шиене с голяма игла върху картон по предварително очертан контур, редене на мозайка, откопчаване и закопчаване на копчета през илик, отваряне и затваряне на цип /на някое старо портмоне/, пускане на монети през тънък прорез /пластмасов капак на кутия от кафе/,  очертаване по контури, ползване на шаблони, оцветяване. След като подобри захвата и силата може би ще подобри контрола върху пръстите си.

Марианка, какво да ти кажа не се образовани учителите какви права и задължения имат те и децата ни.
Другото е, че един родител докато не му дойде на главата не може да ни разбере. Има деца по-лоши и от нашите, ама нали са с нормално развитие.
Никой не е застрахован, ето примера с Мануела Горсова, голямо пълнолетно момиче, а сега по неволя на съдбата го възстановяват със специалисти, така че....
Родителски срещи нямате ли в градината, тогава очи в очи да ти кажат, ти ще им обясниш много по-компетентно от г-жите в групата.
Но очи в очи е много трудно да кажат, по лесно е зад гърба да те обсъждат и жалват.

Ти пък не се отчайвай!

Rossoneri, не съм се отчаяла, но ми докривя. Защото с повечето от родителите се познаваме доста добре, с много от тези дечица Мимка израстна от бебе. Да, определено бих предпочела да ми бъде казано в очите, защото до сега се заблуждавах, че всичко е на ред и детето ми е прието нормално. Чудя се как такива родители ще възпитат децата си в толерантно отношение...
И ми стана смешно, когато учителката каза, че чела из интернет какви глупости се били изписали по техен адрес, мислили сме си ние, че те компютър не са виждали. Ми не са! Ако бяха, за 4г. щяха да си направят поне малко труда да прочетат за дечицата със СОП. Има в нета вече толкова инфо...

Аз цялата мин. учебна година си имах ежедневни разправии в детската. Заради назначаване на ресурсен учител минах и през комисия за ресурсно подпомагане. Те единодушно решиха, че може да се назначи такъв в детската. Обаче наште като се запънаха, не, та не.
Аз не го оставях там да спи, нито един път не е оставян следобяд. Веднъж им подметнах, че може да го оставя за цял ден някой път и ококориха ей такива очи  .
Сакън, недейте, това ще се отрази още по зле на останалите деца и подобни неща ми се говореха... Той пречи на работния процес, не е за тази ДГ  .
Ок, може и да са прави, сега в новата детска на никой не пречи, ходи с огромно желание и всички го обичат, а тя е просто за деца с говорни проблеми.
Марианка, дано се справиш поне ти.

Ние успяхме и все пак минахме изцяло на индивидуално обучение в първи клас...всеки ден вземаме по 2 часа с учителката, след часовете, а сутрин - по един с ресурсната...останалите ежедневни уроци си ги продължаваме. Учителката на Марти е изненадана колко интелигентно дете и и казва, че нещата, котито той прави, другите деца ще правят към края на годината....но се поддава само на индивидуално обучение, все пак. Купихме СД плеаър с Марти, за да има основание да влиза поне в часовете по музика, но и от там го изгониха...пречел и се раххождал непрекъснато. Директорката е забранила официално Марти да влиза в часовете и всички се страхуват от нея. Не ни е запланувала дори и часове по английски, та започнахме да си учим вкъщи и се обадих на учителката по английски поне веднъж на 2 седмици да се вижда с него...до къде е стигнал..и нея я е страх от директорката.....от инспектората ни препоръчаха едно друго училище, където директорката проявявала изключително разбиране, но се оказа, че класовете са препълнени, а по- късно разбрах от една майка, която се опитвала да "интегрира" там детето си и чула директорката да казва "Защо майката е вътре..а, плаче...бийте му два шамара и ще престане.."
А иначе чета една книга напоследък...проучване на немски специалисти, които са стигнали до извода, че всички поведенчески проблеми при децата се коренят в тяхната неувереност. И тепърва трябва да им изграждаме увереност, за да започне всичко отначалао- първо- базисната увереност, че ние им вярваме, че ги подкрепяме, че могат- трябвало да легната по корем във водата и ние да им говорим нежно и ги подлрепяме. След това трябва да им изградим физическата увереност, да са сигурни в тялото си и движенията...затова имат проблем и с фината моторика децата ни, чак после следва емоционалната увереност...пак с упражнения да ги накараме да се чувстват емоционално уверени...после групова- да си споделяме внимание...и накрая - комуникативна...към която се стремим....

Привет на всички!
Ето адреса на един нов сайт за ХАДВ съвсем нов топъл, топъл
http://www.adhdsupport.com/

Не знам да ли се сещате, че лятото бях споменала, че соц. педагог който работи с моето дете искаше да прави клип за това как обучават децата в К дом и как те се справят със задачите. Е, тогава моето дете още не ходеше там ама сега вече искат да му направят този клип, за да показват на майките, които водят и ще водят децата си там. Ще го дават като пример - не колко е научил за краткото време, а че въобще нещо е научил, и че има полза от такава помощ за деца с такива проблеми. Мисля, че това е много хубаво, защото не всички майки знаят за форума и няма от къде да получават такава информация, а така ще имат и нагледен пример/независимо дали това ще е моето или някое друго дете/.

Зламома, това е чудесно! Нашата психоложка също поиска разрешение да снима детето как се развива във времето. Мисля, че идеята е много хубава. 
Аз да се похваля, че Мими вече отговаря от раз на въпроса: "Как си?", разбира се, отговорът винаги е "Добре съм!".

На Гери й направиха клип още при посещенията ни в "Св. Никола". Аз постоянно й правя клипчета в къщи точно с тази цел да следя развитието.


Четейки тук, стигам до извода, че интеграция трудно може да се направи в Бг, самите учители, г-жи в детските градини бягат от това, те не искат децата ни, та камо ли да дадат пример и да обучат или разясняват на нормалните деца, че трябва да приемат нашите специални деца, как да се държат с тях и т.н.
Родителите в къщи също би трябвало да ги учат, но уви - НЕ и от двете страни - на педагози и родители.

Снощи гледах и репортажа на Битиви репортерите, как майката призоваваше и майките на деца със СОП да говорят, да не се крият зад проблема. Е, и аз призовавам от 2006 година, от както се заангажирах с Клуба на майките, но никакви ги няма за действия, всеки иска всичко необходимо и добро за детето да му падне от небето, ей така наготово!

Това ме възмущава, защото само си плачем на рамото, а когато имаме зор и нужда от подкрепа и действия от самите родителите, трудно може да ги съберем и инициираме!
После как лично аз като организатор да имам желание за действие, не го правя само за моето дете, но пък имам огромното желание и вече мечта да направя нещо за тези деца, което да остане след мен и да знам, че съм направила нещо.
За това си действам по задачки, сега съм стигнало до  ниво Омбудсман като институция.

И друго, исках да споделя, хубаво - снощи Гери се включи в готвенето на пълнени чушки, гледа аз какво правя, първо ми подаваше чушките, после взе да ги пълни сама, взима от тигана със сместа и мушка в чушката, така си напълни сама 2 чушки! Аз бях много щастлива, че реагира бързо, вълнува я това, което става в къщи, включва се и то доста добре, нямаше нищо "ненормално", а напротив, точно като при нормалните деца!!!

Rossoneri, много хубаво, че Гери ви помага! Хайде скоро съвсем да те отменя

А за работата в обществена полза, преди време ми беше направило голямо впечатление един пост на yosarian:
Много силно се надявам, че  след 20-30 години нещата ще бъдат много по-добри. Но има опасност един филм "Гатака", да се превърне в реалност, т.е. почти всички проблеми да се решават със закон и изследвания между 20-22 г.с. Не знаем какво ще решат големите... Може да излезем късметлии, че имаме децата си

За репортажа по БТВ - А на мен ми направи впечатление, че няма възможност, тази майка да си изведе едновременно децата от колата пред болницата по ДЦП. Насълзиха ми се очите, когато едното остана само в колата.

Хем да побутна малко темичката ни, хем да се похваля...
Случка от преди броени минути... На двора съм с децата. Мими е седнала на тревата и си разиграва сценки с куклите. А ние с Веси галим котето. Изведнъж Мимка пристига при мен и ми показва как е накиприла куклата си с думите: "Мамо, виж, има си чорапки." Казах и, че е сложила страхотни чорапи на куклата. А чорапките бяха... две малки шнолички, които тя е защипала за крачетата.