Публикувана: 3 окт. 2008, 14:25 ч.
Последно мнение: 5 ноем. 2010, 10:26 ч.

пак за Лондон

100 920
738
2

Отговори

# 120 10 дек. 2008, 15:22 ч.

Мнения: 4 784

Цитат на: Шехина в ср, 10 дек 2008, 15:14

Но пък е ясно, че някои места ще ти легнат повече на сърцето, неизбежно е Wink

Дано да ти се осъществят новогодишните планове Hug

[/color]

Неизбежно е, така е. При мен любовта към Лондон например в голяма степен идва от това, че сестра ми живее там, а имаме много силна връзка помежду си и винаги като се видим, използваме времето пълноценно и изпълнено с положителни емоции.
Емоционално съм свързана и с Люксембург, който за много хора е доста скучен, но да не досаждам с лични разкази Wink

.
Благодаря за пожеланието!

# 121 10 дек. 2008, 15:49 ч.

София
Мнения: 3 880

Цитат на: Шехина в ср, 10 дек 2008, 15:14

Общо взето, въпрос на нагласа към пътуванията изобщо. Но пък е ясно, че някои места ще ти легнат повече на сърцето, неизбежно е Wink

ммм, не съм съгласна, че е въпрос на нагласа към пътуванията. едва ли някой, когато тръгва на екскурзия отива с кофти нагласа. просто някъде, където за някой е "центърът на света" за друг може да се окаже пълна дупка и не мисля, че това има общо с нагласата. просто хората сме различни, и Слава Богу, това ни прави уникални. шарен свят, хора шарени Wink

когато отидох Майските празници в Мадрид за 1 седмица със семейството ми имах всички предпоставки да изкарам добре и наистина беше така - чудно си прекарахме, но не бих се върнала в Мадрид пак. няма пак да почвам темата, че ще ме намерят онези моми, с които си драхме сутиените и пак ще се почне Stop

пък ако знаеш, когато отидох в Париж колко вкисната бях - никога в живота си не съм имала толкова кофти период от онзи, дори няма да забравя как плаках часове преди да излетим и как не исках да ходя, защото бях тъжна и подтисната. сега нямам търпение да го видя през щастливи очи, сигурно няма да се прибера тук, а досега не съм изпитвала желание да остана някъде и да не се върна. Mr. Green

а за Лондон...винаги пътувам с огромно желание за натам, щастливка съм, че често ходя по работа и не знам дали ще ми омръзне. първият път така се притеснявах, когато отидох в командировка, защото бях напълно сама. и се бях намусила, а баща ми ме успокоява по телефона (никога няма да го забравя) "хайде стига, усмихни се, отиваш в Лондон, а не в Лом" Joy

Последна редакция: ср, 10 дек 2008, 16:27 от Aurora

# 122 10 дек. 2008, 16:17 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: Aurora в ср, 10 дек 2008, 15:49

ммм, не съм съгласна, че е въпрос на нагласа към пътуванията....

Абсолютно. Peace

Ходя всеки месец, че и по няколко пъти в месеца някъде и обожавам да пътувам. За мен това е страст и удоволствие и единствения ми начин да си почина от работата си, от София и от всичко...
За Лондон тръгнах с много положителна нагласа и с желание.
Определено ще се върна /точно ми казаха, че ме чака командировка там в най-скоро време/, но както казах - не съм впечатлена.

Може да се дължи на факта, че предишните ми 2 пътувания бяха на любими за мен места. А може да се дължи на факта, че лошото обслужване ме отблъсква за винаги от дадена дестинация... Колкото и да ми хареса Залцбург, не бих се върнала там с удоволствие като си спомня отвратителното хотелско обслужване в хотела ни там.

# 123 10 дек. 2008, 20:26 ч.

Мнения: 2 697

Цитат на: Aurora в ср, 10 дек 2008, 15:49

ммм, не съм съгласна, че е въпрос на нагласа към пътуванията. едва ли някой, когато тръгва на екскурзия отива с кофти нагласа. просто някъде, където за някой е "центърът на света" за друг може да се окаже пълна дупка и не мисля, че това има общо с нагласата. просто хората сме различни, и Слава Богу, това ни прави уникални. шарен свят, хора шарени Wink

Да, това беше и моята идея - аз лично отивам с нагласата да видя положителното в конкретното място и да го запазя в сърцето ми, негативите ги преживявам лесно. Това се нарича положителна нагласа, примерно Laughing

Нагласа, установка и пр., надявам се да не се налага точно в тази тема да влизам в подробности и колко компонента съдържа нагласата и кои са те Mr. Green

Какво всеки влага в това понятие и как си го върти си е личен проблем Wink

Що се отнася конкретно до лондончани, те са англичани, ерго малко по-хладновати и студени от нашего брата балканеца. Не е нужно да си прочел цялото творчество на английските романисти и поети, за да знаеш, че са гостоприемни, но хладновати и не се държат угоднически. Т.е. рискът да не се отнасят към теб като към височайша персона там е голям, просто защото не са такива хората. Да, плащаш, за това, че плащаш, ще получиш това, за което си платил, но с това се изчерпва всичко. Такива са си, няма да ги променим. А и точно българи да коментираме лошо обслужване Mr. Green

Както и да е, тази тема не е предвидена като полемична, няма и да я превръщам в такава. Всеки си има вкус, да Laughing

# 124 10 дек. 2008, 20:57 ч.

Пловдив
Мнения: 1 048

Ето малко снимки от Лондон, на който му е интересно Simple Smile

http://sofiv.multiply.com/photos/album/1/London_Juni_2008

Последна редакция: ср, 10 дек 2008, 23:37 от soff

# 125 10 дек. 2008, 22:27 ч.

София
Мнения: 3 880

Шехина, противно на твоето мнение (отново Wink

) съм с коренно различни впечатления от англичаните - работя в голяма английска компания, ежедневно общувам с тях - много отзивчиви, мили и любезни хора са, имам чудесни впечатления и не знам защо е този мит, че са хладновати и студени.

за нагласата - аз съм реалист човек, никога не мога да се пренавия така за нещо, че то да се изопачи в съзнанието ми. когато нещо не ми харесва просто не ми харесва. а положителните неща са си положителни, но няма как да хвърлят чак такава сянка в полезрението ми.

# 126 10 дек. 2008, 23:17 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: Шехина в ср, 10 дек 2008, 20:26

Що се отнася конкретно до лондончани, те са англичани, ерго малко по-хладновати и студени от нашего брата балканеца....

С цялото ми уважение, по цял ден работя предимно с англичани... Отделно обикалям по целия свят и много добре знам кой какъв е. Леко обидно ми е да ми обясняваш какви били англичаните, а какви балканците. Stop

Както и да ми отнемаш правото да коментирам, защото съм българка. Shocked

Съвсем отделно основния обслужващ персонал не беше от англичани. Mr. Green

Не съм очаквала нито да ми угодничат, нито да се държат с мен като с височайша персона - но любезност и уважение, определено очаквам от обслужващия персонал навсякъде по света.

Аурора, имам същото впечатление като теб. Peace

# 127 10 дек. 2008, 23:30 ч.

Мнения: 6 039

Цитат на: Old Sport в ср, 10 дек 2008, 15:03

Вени, много хубави Новогодишни планове.Стискам ви палци и аз!
Лондон е уникален град. За мен е центърът на света отвсякъде - и с добрите, и слошите си страни. Но, като навсякъде, много зависи на човек какво ще му се случи там, колко време ще прекара,с кой, как и т.н. Peace

Подкрепям това мнение с 2 ръце. Това е мястото, което ме зарежда с толкова творческа енергия, че изобщо се чудя, защо ми се е налагало да ходя в университет, като едно посещение в Лондон ме учи на много повече.
Истина е, че имам страхотни приятели там, и е истина че за 1 път видях Лондон не като турист, а като специалист. Посетих места, които още сънувам. Нетипични и непознати за повечето туристи. Оттогава поне по 2 пъти в година се старая да си зареждам батериите.
И аз работя много с англичани, честно казано, лесни клиенти, но не са ми интересни. Изобщо не свързвам Лондон с тях. Те просто са се родили на Острова.
Това е, харесвам Париж, но Лондон е голямата ми любов.

# 128 11 дек. 2008, 00:32 ч.

Мнения: 398

Ако трябва с една дума да определя англичанина е ЛИЦЕМЕР. Прекрасни са взаймоотношенията ви докато работите заедно и имате общи интереси след което вероятността да се познавате е почти никаква.

# 129 11 дек. 2008, 00:57 ч.

Мнения: 902

Лицемерието навсякъде го има! Whistling

# 130 11 дек. 2008, 10:32 ч.

Мнения: 2 697

Цитат на: Isa в ср, 10 дек 2008, 23:17

Както и да ми отнемаш правото да коментирам, защото съм българка. Shocked

Всъщност никой нищо не ти отнема. Пиши, коментирай?

Английският характер (в общ план), не мисля, че е обект на тази тема. Но все пак ако ще говорим за преки впечатления, 50% от предподавателите ми в Английска филология бяха англичани, а освен моите субективни впечатления за англичаните, съм учила "Култура и общество на Великобритания" и пр., и пр., та претендирам да имам понятие от техния характер, придобито от хора и литература. Само че в тази тема такова залитане няма място, смятам.

Аз лично виждам Лондон по-скоро по начина, по който описва Малена (разбира се, не като специалист, какъвто е тя) и съм убедена, че няма да излъже очакванията ми, но какво значение има всъщност дали ще ме очарова мен или не Wink

# 131 11 дек. 2008, 16:11 ч.

Мнения: 198

Честно казано, последните 3 страници по-добре да се изтрият/ без да се обиждате/ Peace

Много ми бяха полезни, и тази тема и една стара, с ваши мнения за местата , които си струва да се видят в Лондон, но по-добре тези , които не са били там , сами да си изградят мнение за нещата Simple Smile

лично аз си прекарах страхотно Peace

# 132 11 дек. 2008, 22:41 ч.

София
Мнения: 1 402

съгласна съм, че последните няколко страници не са по темата, но преди да ги затрият само да си кажа и аз:)))) лицемери и приятни хора има навсякъде и не опира до национална принадлежност, но от личния ми опит, защото не само съм работила със и за англичани (има голяма разлика), но и съм живяла с тях, мога да кажа, че Шехина в много отношение е права... може и моята английска школа да ми е повлияла по същия начин, макар че пропуснах филологията:) истината е, че много от нещата като национални характеристики и психология, които ни се струват, че са клишета, са си верни наблюдения, проверени във времето и не само за англичаните

това кой какъв е обаче няма да го разрешим тук, защото опитът на всички ни е ограничен до нашите малки светове и не е меродавен:)

# 133 12 дек. 2008, 07:44 ч.

София
Мнения: 3 880

Дао, искаш да кажеш, че англичаните биха били мили, ако работя ЗА тях и биха били хладни и сдържани, ако работя и живея С тях? превилно ли разбирам тезата ти?

така и така темата се разводни, предлагам да не държим толкова на това и да се изясним Mr. Green

всеки иска мнението му да е последно, не виждам как ще стане, а и дискусията стана интересна.

Шехина, не мисля, че написаното в книгите има по-голямо значение от личния опит и практика. мислиш ли, че сме много приветливи за останалия свят? теорията ни определя като близки по темперамент до испанците и италианците, но досега такива прилики не съм усетила...намирам, че сме темерути ooooh!

нямам нищо против предметът "култура и общество на великобритания", който си изучавала, но не мислиш ли, че това е някак маловажно на фона (или хайде да не звучи обидно, но някак поставено в рамка) на опита на хора, които са работили, работят и живеят там. а и предодавателите ти, живеещи и препитаващи се в Бг не могат да бъдат представителна извадка на англичанина. както и българина, отишъл да живее в чужбина не е представителна извадка на българската култура и манталитет. някак несериозно ми звучи това. все едно сега да кажа - аз ходих години наред на курсове по английски език в British Council и познавам англичаните newsm78

# 134 12 дек. 2008, 10:06 ч.

София
Мнения: 6 999

Аурора, честно казано на мен този спор ми се вижда не толкова странен, колкото смешен...
Не знам кой колко пътува в Европа, но това, което аз виждам е, че в Европа /без България/ държавите и населението отдавна е спряло да бъде монокултурно.

Наскоро се оперирах в частна, немска болница - персоналът беше както от немски така и български лекари, унгарска сестра, английски анестезиолог... В Лондон рецепционистът, с радост каза, че е от Румъния и беше ужасно мил с нас, защото сме 'комшии'. Да допълня, че сервитьорът ни в кафето на Хародс беше българин.
В момента водя преговори с лондонски клон на Швейцарска банка - екипа е се състои само от англичани Mr. Green

: правен съветник жена с полско име и перфектен български, шеф от риск-а с френско име и френски акцент, сърбин /също роден в Лондон/...
Имам 2-ма клиента - единия е от всякъде азиатец, но е роден в Лондон, обаче пък живее в Рим, а другия е с прелестен индийски акцент /пак роден в Лондон/, от пакистански произход...
За съжаление ми изхвръкна от ума какъв процент от живеещите в Лондон не са англичани. Thinking

Във всеки случай кореняците /които срещнахме/ обясняваха всичките промени в обществото си с многото емигранти.

Та в тази връзка мнооого ми е любопитно за каква народопсихология на англичаните говорим или пА на Лондончаните ooooh!

Препоръчани теми

Booking – 7

Дисниленд Париж - тема 6

Виена тема 15

Португалия - 3

Причина:

Причина: