СЕПТЕМВРИйчетата на ръце разнасяме, във "Родени" дружно се нанасяме!

Мимичета, какво правите когато бебека не спи? Опитвам се как ли не да привличам вниманието на нашето момченце, има си активна гимнастика, слагам го в кошчето за кола като в шезлонг, дундуркам, пея песнички, изобщо какво ли не. Естестено малък е още за акт. гимнастика например, но в чудо съм се видяла, всичко го ангажира за по 5-10 мин. След това почва един рев, а аз се чувствам скапана и не знам какво да направя още, секунда не стои буден без да реве и без аз да се занимавам с него. Не ми остава време за нищо, нито да се наям, нито да се изкъпя, да не говорим за друга работа. Вечер между храненията поне спи.
И още нещо как задържате на краката на вашите бебоци крачолите, нашето бебе така рита, в чудо се виждам, вади си краката от крачолите, след което се заклещва на дъното на гащите и още по-лошо, слагах какви ли не чорапи, терлици, всичко успява да изрита, а все пак не мога да сложа нещо, което прекалено да стиска крачетата. Със шапките е същата работа, слагаме му рядко, само при разходки и когато е студено, а идва и зима, а той като че ли се дразни, върти си главата, те му захлупват очите и пак дискомфорт...

Стела, да ти кажа, че и мойта беба се изприщи по крачетата точно с такива пъпчици и смених олиото на Себа Мед с тоалетното мляко на Себа Мед и й минаха след 2-3 дни. Сега ще взема олио на Weleda, пък да видим.

Пиафче, аз обличам Ради само с цели плюшени гащеризончета. Когато са по мярка, тогава всичко е ОК. Иначе няма оправия. Моето засега не иска да го занимавам. Даже се сърди, като го разнасям насам-натам. Гушкам го, докато е спокоен. Като се размрънка, знам, че му се спи. Оставям го в леглото. Тогава или се кокори и му говоря нещо или продължава да мрънка и тогава заспива.

Стеле, олиото не е за личице. Може и от това да е. Не вярвам да е от пастета. Личицето е най-добре с крема за лице да се маже. Иначе, аз очевидно не съм Асето, но от опит за ти кажа: И Верджиния, често вечер си върти така главата и нервничи. Първо се храни 10тина минути и после затваря уста и сякаш си търка устните в зърното и мрънка. Правя опити да й поставя гърдата в устата, но сякаш самата тя не иска. В такъв момент просто я свалям от гърда за 5-10 минути, поставям я до мен да полежи или я изаквам, просто някаква пауза й давам и после започваме отново - обикновено по-успешно.
Джанис, чудесно изглеждате  
Пиаф, синът ми се държеше по подобен начин и си спомням как се бях научила да го кърмя и да... ям. А когато го държиш на ръце, успокоява ли се бебока? Защото ако е спокоен, когато е в теб, явно е от бебетата, които имат по-голяма  нужда от гушене и мама. Иначе моята буба, когато е будна сита и суха, общо взето не прави много проблеми, но повечето време и аз си я гушкам и й се радвам. Все още не се интересува от играчки и т.н. Пея й, а тя си ритка. От време на време и правя леки масажчета на бузките /за кърмените бебета е много хубаво/, движа се ту от дясната й страна, ту от лявата - за да следи гласа ми. Такива работи... Крачолите - специално й подбирах ританките да са с леко стестение или ластик на стъпалото и вече почти не си вади крачетата. Шапките - избирам да са плитки /за да не се нахлупват/ и стегнати, за да не се дразни бебчо.

Стефина, честито!  
Здрав да бъде малкият Васил!

Пиаф, уикенда Борис не престана да мрънка, не можах да разбера къде е причината.
След като опитах какво ли не, му погна включения сушоар. Успокоява го много, или заспива или млъква, пък ще видим докога.

Цвети, Ланвинка, Веч, Джулико, съчувствие за родилните ви саги. Не съм и предполагала, че може да съществува такова нещо и май и по-добре е било за мен, да тъна точно в такова незнание. От разказите ви настръхнах, трудно ми е да си представя на какво се били подложени. И двата пъти съм с предизвикано раждане, веднъж с изтекли води, веднъж без такива и всичко слава богу мина бързо за 5-6 часа от поемане на хаповете.

Джулико, при теб нещата са леко предизвикани и от теб. Такива неща бях чувала за епидурала, че не ми и хрумна да поискам. Освен това го слагат на 6-7 см разкритие, което си почти попривършило раждане. Не знам дали си споделила, че искаш така да раждаш, но ако знех, щях да си позволя да дам мнение.

Джанис, да в северните страни определено държат деца по-леко облечени, а и не само там. Тука прекаляваме - навличаме децата и вместо да ги каляваме, правим точно обратно.

Най-сетне успях да кача малко снимки

http://media.snimka.bg/0924/008103196.jpg

http://media.snimka.bg/0924/008103233.jpg

http://media.snimka.bg/0924/008103260.jpg

http://media.snimka.bg/0924/008103272.jpg

http://media.snimka.bg/0924/008103307.jpg

Piaf, аз заради това ползвам ританки. Не ми се налага да му обувам чорапки, защото ританките си завършват с такива. Освен това ми е най-лесно при смяна на памерса - издърпвам ританките и готово. С цяло гащеризонче съм пробвала само веднъж и смяната ми се видя кошмарна. Всъщност ще дойде един момент, когато ще започне с ритане да си събува и ританките, но до тогава има още 3-4 месеца.
Беба, това вашето още не е подсечка, но може да се превърне в таква, ако не се маже. Подсеченото място е протрито и в  по-тежка форма започва да "сълзи". Кремчетата срещу подсичане са на цинкова основа и наистина не се измиват лесно, но нали и това им е целта - да отблъскват влагата. Подсечките се получават обикновено точно там където има гънки. И Оги имаше край слабините малко пообелена кожа. Аз го мазах със Судокрем (получих го подарък в родилно). На мен ми свърши работа. За Бочко съм чувала, че е много добър. С Виктор ползвах Бебе Тан. Не е нужно да се опитваш да го измиеш триейки. Като спреш да го ползваш, след 2-3 бани постепенно ще се измие.
За нас днес няма разходка  Сутринта все още валеше, а и в момента е още мокро и духа много силен вятър.

Добър ден и от нас.
От вчера следобед вече сме самички с бебо. Майка ми беше тук но се прибра за 5 дена в Бургас. И за да отбележим това, Ясен се буди цяла нощ на час и спазмите в стомахчето го побъркаха. И това до преди малко. Заспа най-накрая. Аз взех да се притеснявам да не ми намалява кърмата, че не ми остава много време за ядене.
А и нещо се разболявам - гърлото ме боли и ме започна кашлица. Притеснява ме че и малкия започна да понакашля   Незнам какво да правя- да звъня ли на педито? Дали това го мъчи цяла вечер Защото пък през деня най-накрая след 4 дена напълни и препълни памперса и не би трябвало да го мъчат спазмите. Но не би...
Момичета като ви чета как мерите колко ядат хлапетата, разни грамове и тн... Аз му давам да цока от циците докато заспи или докато му се цока и това е. Той все се успива ама аз не го оставям докато поне не мине 20-30 мин. Незнам дали е правилно, но досега сякаш гладен не е оставал. На консултация сме чак другия понеделник и нямам търпение да видя дали и колко е наддал.

Аз на цялото гащеризонче само разкопчавам крачолчето и го вдигам нагоре. Удобно е.

Досега не съм ви разказвала за моето раждане - умишлено. Ама след като всички родихте вече - мога  
Бях ви казвала, че имах леки болезнени контракции още месец преди термина. Благодарение на тях неусетно бях постигнала 5 см. разкритие, без почти никаква болка. На последния преглед си нямах друга работа и споменах за тези контракции. Док реши да провери разкритието. Като видял, че е 5 см (пък и бебо отговаряше на 40-та седмица) и го поразшири. Прокървих обилно. Каза ми, че до вечерта ще започнат родилните контракции. Така и стана. В 18.00 часа започнаха болките. Бяха редовни, но отново не много болезнени. Когато станаха на 5 минути, се обадих на доктора, при когота щях да раждам. Каза ми да отида в болницата, за да не родя по пътя. Приеха ме 4-5 минути преди полунощ. Конгракциите си продължаваха. Станаха на 2 минути. Все така леко болезнени. Разкритието стана 8 см. Казах си - поне този път ще родя безболезнено. Даже си полегнах за половин-един час. В 3,20 часа обаче ми спукаха мехура и ми сложиха система (на нея пишеше глюкоза?). В рамките на 5-10 минути след това ми причерня от болки. Кантракция след контракция - жестоко болезнени. Напъни - нетърпими просто. Крещях  . Мятах се. Гърчих се. Отскубнах системата и хукнах с нея не знам накъде   Бях жадна, много жадна. Едвам ме заведоха до магарето - доктора и още 2 сестри и акушерка. Усетих, че бебо излиза. Да, ама се заклещи между краката ми между два напъна. Причерня ми. Направо виех вече. Тогава ме резнаха. Радославчо се изстреля в 3.55 като тапа и ревна....останалото вече (изключае шевовете) беше приятна емоция  
Плюсовете на това ми раждане, които не мога да пренебрегна, защото предишните пъти ми беше голяма мъка:
- Можех да сядам, въпреки епизиотомията, още от началото. Как стана - не знам.
- Нямах болезнено напращяване на гърдите. Не се наложи да се цедя и да се чудя как да отстраня зверското напрежение, както предишните пъти.
- Нямах проблем със запек и съответно с хемороиди. Това знам защо. Нали ме измъчи един хемороид преди раждането и от клиниката си купих едни страхотни капки, благодарение на които се изходих още на третия ден.
Ами туй то от мен.  

Juliko, и аз процедирам като теб с кърменето. Нито знам грамажи, нито нищо. Днес следобед обаче най-накрая ще ни види педиатърката и ще ни каже По принцип жената ми каза да слагам на всяка гърда за по 10 минути Аз обаче обикновено я държа поне по 15 на всяка. Тя самата така си иска и я оставям докато не пусне сама.
Ние досега се хранихме и този път заспахме доста бързичко,  та сега си мисля и аз да се възползвам и да полегна за малко!
Лошото е, че имам работа. Шефът ми се обади и ми даде задачки - на немски са, а аз не мога да си събера ума на български, камо ли на немски

Ирини но тя реве, като пусне зърното, чак пищи. А като и го слагам в устата, го бута с език и продължава да търси. Това стаява за малко де, ама ме притеснява.

Ане, прелестен е синът ти! 
Стелче, и зет ти така прави. Върти главата, като че ли не знае за какво е дошъл.  Пуска зърното, суети се, търси.  После се сеща какво да прави, де.  Мамини заблудени зайчета. Ще се очовечат и те, няма да са все такива будали, я. 

Иринка   Айде да се очовечват де. 

Споко, всичко по реда си.  После ще викаш - ей, каква беше малка, сладка и невинна, а сега ми се зъбиш само.... (ела го виж моя пубер, като не е на кеф)

Сигурно е така. Ама поне да може да ми каже к`во иска бе.

Честито на Стефина! Вярно й донесе късмет преместването ни в "Родени"! 

Григчо, голям сладур е твоят бебок- и какви устнички само има !   Кака Хриси изглежда много доволна. 

Janis_J, хареса ми това, че няма на какъв език да си говорите със свекървата!  Но тя сигурно и си е кротка жената. 

Мирке, естествено, че ще ти липсва предишния живот, душа!  Мен такава следродилна депресия ме тресе с първото ми дете.... струваше ми се, че животът ми е свършил....пък бях на 27 и преди това имахме пет години брак с мъжа ми...ужким би трябвало да съм подготвена, ама не....напротив, бяхме свикнали да си живеем волно и свободно, разходки по цял ден, само за нас си мислехме, и после изведнъж...

Мога само да те успокоя, че с времето това съжаление ще намалее. Колкото повече пораства детето, толкова повече ще си възвръщаш "нормалността" в ежедневието, така да се каже. 

Впрочем, моменти на трудна адаптация имах и с второто, въпреки че ми беше хиляди пъти по-лесно и нямах никаква следродилна депресия. Някак трудно ми беше да свикна, че от мобилни хора с четиригодишно момче пак се "приковахме" към едно бебе.  А сега третият път....възприемам Галина като някакъв подарък и понеже си я гледам с мисълта, че ще ми е последното бебе, никак не ми тежи. 

piaf, и аз мисля, че единственото спасение е гащеризоните да са точно по мярка. Бедата е, че дрешките за новородено много бързо умаляват, и затова повечето майки купуват един размер по-големи- поне аз така правя. Галина също си събира крачетата по средата, ако гащеризончето е по-голямо. 

Когато Галина не спи, обикновено виси на цицата.  Друго нищо по-интересно не мога да измисля.  Тя има кратки периоди от по 10 минути през деня, когато будува и не плаче, и тогава  се кокори, разглежда най-вече лицето  и като че ли се заслушва в гласа ми....повече от това мисля, че от триседмично бебе не мога да очаквам.

Иринче, кажи какви са тия капки, че мен пък ме мъчи страхотен запек след раждането....