В събота излизаме с Ирен на разходка и тъкмо да влизаме в парка и някава адска болка в крака.Като ,че ли нещо се забива в крака ми.В първия момент си помислих ,че ме е ужилила оса,навеждам се и какво да видя .Забита игла в крака ми.През кожата на обувката ми е минала настрани.Ирен в тоя момент бяга към пързалки и люлки,аз крещя да спре и да се върне .И на една пейка се спрях да я вадя.Голяма борба беше ,докато я измъкна .Извадих я огледах я хубаво и я хвърлих на земята до пейката.По късно чак започнах да се замислям ,каква беше тая игла .Да не е някоя наркоманска.Направо мира не ми даде това.Хем я огледах и видях,че е обикновенна игла за шиене,но счупена.Доста дебела и плътна.Точно игла за шиене.Но ,като започнаха всички, на които казах да ме питат да не е наркоманска,включително и лекарката (,която ми удари една инжекция тетанус.)И си викам ще ходя да я търся пак да я гледам.И се върнах взех иглата и всички с мен ,които бяха се увериха,че е об.игла и чак тогава се успокоих.
Та два дни с това се занимавах.
Колко нелепа история.Както си вървиш и да ти се забие игла.
Благодаря на Господ,че беше обикновенна игла и ,че се заби в моя крак ,а не на детето ми. Иначе не ми се мисли.

)

Ама колкото и да съм майка-дзвер ми става мъчно
Същото важи и за ВСТ!
И ние с Ивчо двамата сме болни, аз май съм по-зле от него (съдя по това, че не ми се търчи, както той го прави
) , но ще се оправим.



Един татко, чието детенце Дария беше наръфала един ден

