Аз този месец толкоз много работа си намерих да върша, че съм вече на ръба на силите си и нямам време да се отдам на психоза! И да ви кажа ми е добре!
- Публикувана: 6 окт. 2008, 12:55 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2008, 21:40 ч.
Как се справяте психически?
Завиждам ви благородно на всичките, които имате толкова много воля. Е, аз също мислех, че съм силна, обич и подкрепа непрекъснато получавам - той дори не се съмнява, че няма да се получи, но аз съм в постоянна параноя. Всеки месец при най-малкия симптом ставам щастлива и започвам да се навивам как да очаквам скоро да започна да се издувам............. 
и всичко, докато не ме среже коремът, не изтичам до тоалетната и не седна на чинията с въздишка - "Пак Always, а не Pampers". Но поне тук малко да се поизплача, че вече ми е съвестно да ме виждат нацупена и крива. Ми, 
, оставам да си чакам и този месец, тази седмица какво ще се случи и напред към следващия месец.
Хубав ден, момичета
и всичко, докато не ме среже коремът, не изтичам до тоалетната и не седна на чинията с въздишка - "Пак Always, а не Pampers". Но поне тук малко да се поизплача, че вече ми е съвестно да ме виждат нацупена и крива. Ми, , оставам да си чакам и този месец, тази седмица какво ще се случи и напред към следващия месец. Хубав ден, момичета
браво, страхотна тема!!!
Рожбо, комикс, RAL4E - страхотно казано!!!
имаме прекрасни мъже, който са плътно до нас, а както се казва: ''щом сме двама - страшно няма!'', да има трудни моменти, но има ли любов винаги има изход!
но има и друго - аудулинка каза нещо в седмична: ''без вас нямаше да мога да стигна до тук'' и е много права. форума, информацията, всички момичета, подкрепата, приятелството, помощта, опита и разбирането - това е безценно!
старая се само планирайки и мечтаейки за бъдещето да не изгубя настоящето, да не позволявам на разочарованието от поредния цикъл и от неосъществената мечта да засенчи всичко, защото слънце винаги има! затова избрах за себе си положителната настройка и мислене, и макар понякога неизбежно да има болка тя е за кратко - това е моя начин. вдигам глава и поглеждам напред и нагоре, защо ВЯРВАМ, че там някъде едно малко човече чака мама и татко /а едва ли някой иска ревящи родители/ и един ден, много скоро, пътищата ни ще се пресекат!!! 
Рожбо, комикс, RAL4E - страхотно казано!!!
имаме прекрасни мъже, който са плътно до нас, а както се казва: ''щом сме двама - страшно няма!'', да има трудни моменти, но има ли любов винаги има изход!
но има и друго - аудулинка каза нещо в седмична: ''без вас нямаше да мога да стигна до тук'' и е много права.
форума, информацията, всички момичета, подкрепата, приятелството, помощта, опита и разбирането - това е безценно!старая се само планирайки и мечтаейки за бъдещето да не изгубя настоящето, да не позволявам на разочарованието от поредния цикъл и от неосъществената мечта да засенчи всичко, защото слънце винаги има! затова избрах за себе си положителната настройка и мислене, и макар понякога неизбежно да има болка тя е за кратко - това е моя начин. вдигам глава и поглеждам напред и нагоре, защо ВЯРВАМ, че там някъде едно малко човече чака мама и татко /а едва ли някой иска ревящи родители/ и един ден, много скоро, пътищата ни ще се пресекат!!!
Аз лично се опитвам да не мисля вече за това, преди много влизах във филми, но видях че похабените нерви изобщо няма да ти помогнат нещата да се случат, а напротив трябва обстановката да е спокойна.
До този извод стигнах и аз....вдигам глава и поглеждам напред и нагоре, защо ВЯРВАМ, че там някъде едно малко човече чака мама и татко /а едва ли някой иска ревящи родители/ и един ден, много скоро, пътищата ни ще се пресекат!!!
Направо настръхнах!Прекрасно е!
И ще се старая да спазвам твоето мото.
Добър въпрос.
Рожбо, Ком, Ралче, Аудулинка и Атадар
В началото ми беше трудно, плачех си, страдах... не бях сигурна, че половинката ми разбира емоциите ми и от това болеше повече. Но в последствие се уверих в пълната му подкрепа. В момента ми е спокойно и равнодушно. И да не забременея няма да се свърши света. Не знам как стана, една сутрин се събудих и си казах - абе кво съм се втренчила в това, някак, някога може и да стане, но до тогава би било глупаво да спра да живея пълноценно и ме обзе невероятно спокойствие. Сега мисля за това, ходя си по доктори и процедури, но няма сълзи, няма мъка - ако стане - стане. И ако ми се яде кисела краставичка - то е защото много обичам кисели краставички. Толкоз!
Рожбо, Ком, Ралче, Аудулинка и Атадар
В началото ми беше трудно, плачех си, страдах... не бях сигурна, че половинката ми разбира емоциите ми и от това болеше повече. Но в последствие се уверих в пълната му подкрепа. В момента ми е спокойно и равнодушно. И да не забременея няма да се свърши света. Не знам как стана, една сутрин се събудих и си казах - абе кво съм се втренчила в това, някак, някога може и да стане, но до тогава би било глупаво да спра да живея пълноценно и ме обзе невероятно спокойствие. Сега мисля за това, ходя си по доктори и процедури, но няма сълзи, няма мъка - ако стане - стане. И ако ми се яде кисела краставичка - то е защото много обичам кисели краставички. Толкоз!
,но надеждата умира последна!Докато ви има вас,любящия ми съпруг и такива момичета като
Здравейте момичета. Да се запиша и аз в тази тема - така важна за мен през тези два месеца, които изминаха толкова бавно, а без очаквания за мен резултат. Първото ни дете, което е на 5 години стана веднага от раз, но явно сега няма да е толква лесно. Точно това най-много ме разстройва, защото ако човек има нагласата че и първия път е станало по-трудно няма да се надява така. Много ми е трудно да се справя психически, признавам си го. Дори и да получавам подкрепа от семейството си пак ми е трудно и ме боли,когато отида до тоалетната и видя, че пак не са ме пропуснали и този месец гостите от Червен бряг. Ще се надяма, ще се моля и съп си поставила като ултиматум(доколкото е възможно разбира се) да не го мисля толкова , донж най-накрая да стане. :pray
На мен ми е много трудно вече, даже умишлено не влизах във форума повече от месец, защото много се разочаровах и много плаках, този месец пак ми дойде даже сега съм 
, но не се разочаровах толкова - просто не чаках, макар че пак ми стана тъпо. Но предния месец си беше мнооого гадно след 12 дена закъснение да цъфнеш 
само вие можете да си представите какво разочарование беше...
И сега пак рева и аз не знам защо, ама вече 4 месеца нищо .....
, но не се разочаровах толкова - просто не чаках, макар че пак ми стана тъпо. Но предния месец си беше мнооого гадно след 12 дена закъснение да цъфнеш само вие можете да си представите какво разочарование беше...И сега пак рева и аз не знам защо, ама вече 4 месеца нищо .....
Падам във все по-дълбока дупка и незнам до къде ще ме доведе това, може би в лудницата 
Момичета,в бебеправенето най-лесната част е зачатието(поне според мен).Много по-трудно е след това-да го задържиш,да се развива правилно,и накрая да родиш здраво бебче.Говоря от опит.Понякога причините за незабременяване може да са елементарни и бързо отстраними, както беше при мен,но ми отне две год. да ги открия.След като ги открих,забременях на първия месец след лека стимулация.Бременността ми не завърши благополучно,но да се върна към темата-знам,че очакването е невероятно трудно и мъчително,но рано или късно то се оправдава.Човек,неизживял подобна болка,би ви посъветвал да не мислите за това,но аз знам,че е невъзможно.Каквото и да правите,с каквото и да се захваните мислите само за едно...(и това знам от опит)Така ,че момичета,моя съвет е не да спрете да мислите за това, а да се опитате да си изградите позитивна нагласа и да си повтаряте,че рано или късно ще успеете! Успех на всички!!!!
Как ли!?
Задайте си следните въпроси...
Кое е редно,да дам воля на агресията си от това,че не виждам двете черти и да загубя мъжа си или да съм успешна и усмихната и да вървим ръка за ръка към успеха?
Понякога пътя е труден и продължителен,но успех се постига
Задайте си следните въпроси...
Кое е редно,да дам воля на агресията си от това,че не виждам двете черти и да загубя мъжа си или да съм успешна и усмихната и да вървим ръка за ръка към успеха?
Понякога пътя е труден и продължителен,но успех се постига
Добро утро и БРАВО милички,
едва дочаках да дойда на работа и потъна във вашите мисли и преживявания.
Наистина, добре, че го има този форум, става ми някак по-леко, усмихвам се, денят ми започва с вашите положителни и топли думи.
Тежичко ми е пак и пак си скърбя от ввреме на време, то си е неизбежно, но....... от тези ваши думички ми става топло и ведро и искрено се надявам да се "излекувам" от това мрачно настроение.
Прекрасен ден на всички
едва дочаках да дойда на работа и потъна във вашите мисли и преживявания.
Наистина, добре, че го има този форум, става ми някак по-леко, усмихвам се, денят ми започва с вашите положителни и топли думи.
Тежичко ми е пак и пак си скърбя от ввреме на време, то си е неизбежно, но.......
от тези ваши думички ми става топло и ведро и искрено се надявам да се "излекувам" от това мрачно настроение.Прекрасен ден на всички