ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

Мда-а-а, аз също мисля като Мерипопинс. И вероятно думите, които напират в мен не са много по-различни от тези, които тя иска да каже. Но се спирам, защото " тук си говорим истината" и Пепеляшка също има правото на своята.  
Пепеляшке, ако си осиновено дете- съжалявам, за това, което си преживяла и те е накарало да мислиш всичко това. Болка и стаена омраза има в думите ти. Страшно ще е ако тези чувства са наистина твои.
Само дано не си поредната, която се заиграва с душите ни...

Обикновенно не пиша след пост на потребител с 1 мнение, защото съм малко недоверчива. Ако това не е твоята история, а мнението ти за моите деца - не е добра идея да ми се мяркаш пред очите /мога да съм доста груба и безцеремонна/.
Човек трябва доста внимателно да подбира ролите, които играе..., защото има нещо над нас...
Ако това са чувствата, които твоите родители те карат да изпитваш... не мога да подбера думи.

прочетох поста на пепеляшка още вчера,но реших да го подмина защото и в мен се появиха противоречия относно авторката.Ако наистина се чувства така съжалявам за всичко което е преживяла и я е накарало да започне да мисли така,но напоследък забелязвам голям интерес към форума.Като имам впредвид и другите теми в "дом и семейство" и в "нашите деца" и като чета мнението на повечето направо се ужасявам.Не изключвам и варианта някой да си прави гавра с нас

Някои от вас само оправдават и потвърждават още веднъж моето мнение.
Все пак благодаря на тези, които ме разбраха - не искам чак толкова да се показвам, коя съм и затова регистрирах ник, от който мога да бъда откровена за цялата моя истина - аз казах и продължавам да мисля така - целият ми изстрадан опит стои зад моите думи - придържам се към мнението си.

А вчера ми се случи ето това.... Пазарувахме с мъжа ми в магазина и някакво дете беше откраднало два шоколада. Цитирам разговора на продавачките, който бе проведен пред всички клиенти
Първа продавачка - викам му , абе вас на това ли ви учат в училище, бе , да крадете
Втора продавачка - то всичко е наследствено, ген. Това е генетично заболяване. Майка му е била крадла и ето и то е крадец. Ген. И да иска не може да е друго. Генетично заболяване.

Не се стърпях и казах - не, грешите, госпожице. Престъпленията не се предават по наследство. Няма ген на крадец.Тези неща са въпрос на възпитание.

Не я убедих. Не бих и могла. Не съм и мислила, че ще я убедя, но не мога да се стърпявам. Повечето хора не дават нито първи, нито втори шанс на по-слабите - а най-слабите са децата без родители и на тях обществото ни дава най-малкия или никакъв шанс..

За съжаление много хора мислят, че наследствеността е определящата и затова гледат на осиновеното с лошо око - майката е била неморална, шом е изоставила детето си, значи и детето е такова.


Не искам никой да убеждавам в моите думи , дано това е само моя истина. И ничия друга. Искрено се моля да е така.

Пепеляшка,
още в началото обясних, че се въздържам от емоции, защото може да си като мен и прекалено изстрадала. Сега си малко по-конкретна и разбирам, че е така.Приеми извиненията ми ако съм била по-недоверчива, но щом си на нашият хал ще разбереш защо сме така предпазливи и готови да извадиме ноктите си.
Ще се радвам да станеш редовен член на форума ни и да споделиш повече за себе си. Тук имаме една участ, или сме осиновени или осиновители, някои попадат и в двете категории.
Добре дошла!

Пепеляшка , каквито и проблеми да съм имала с дъщеря си никога не съм го отдавала на гена. Но си права, че много хора го правят.Най-често от тези, които нямат касателство към осиновяването.

пепеляшка добре дошла сред нас.Искрено се извинявам ако съм те засегнала.Аз също много бих искала да си сред нас

Хем се радвам, че не съм сгрешила в преценката си , хем ми е тъжно, за още едно непрегърнато дете...

Пепеляшка, съжалявам искрено, че твоята истина в живота се е оказала такава.
Азбучна истина е, че на света винаги ще има лоши, първосигнални и ограничени хора, с емоционалност по-низка и от тази на животинските видове. То е ясно. Ужасното е, когато точно такива хора се окажат най-близките до теб. Как се става "човек" сред такива хора, не знам.
Но като мама на едно страхотно съкровище, което освети живота ми преди 1 година и 4 месеца ще ти кажа и моята истина, с която надявам се да ти дам надежда, че монетата има и друга страна :

- аз по-истинско дете нямам и няма начин да обичам дъщеря си по-малко от "истинските" деца, каквото и да значи последното
- хубаво е да разчита на себе си, но аз и близките ни, винаги ще бъдем зад гърба й и никога няма да бъде сама
- че е различна от другите, защото е себе си и това е прекрасно
- че е дете, чиято БМ не е могла да се грижи за нея и за това е предпочела да й даде нов шанс в живота, който наистина си струва да бъде изживян пълноцено
- че хора (до сега не сме срещали такива), които я квалифицират с понятия като "копеле" не знаят калко са ограничени и нещастни в собствената си простащина и че истинските й приятели ще продължават да я канят на рождените си дни и ще я приемат, такава каквато е.

От скромния ми опит на родител на осиновено дете мога да споделя горното. И надявам се (за което ще дам всичко от себе си), то да остане в пълна сила и за в бъдеще.

А аз те моля, ако може да споделиш, кое в живота ти направи така, че да се чувстваш по този начин и да напишеш по-горното. Моля те не от някакво нездраво любопитство - просто не искам да направя същото с детето си 

Присъединявам се към Фоксче, може би въпреки усилията и любовта ни може да причиним същото на децата си. Твоя опит ще ни помогне, ако си в състояние, моля сподели.

Когато бях малка много мразех да ям. Мразех всичко, което е за ядене.
Ненавиждах каймак, макарони, малеби, пълнени чушки, мусака, крем-карамел. Много мразех месо. Особено пилешко. Само щом го видех и почваше да ми се гади и ако не го махнат или ми го дадат да го ям повръщах.
Когато станах на 5 годишната ме пратиха на детска градина - там аз, разбира се, нищо не ядях.
И не спях.
Имаше една лелка там, която веднъж когато аз се пулех над чиния с пилешко, ме хвана заведе ме в някаква си стая и ме накара да ям пилешко - аз повърнах върху нея и тя ме наби. Скуба ме, блъска ме.
Вечерта лелката се оплака на майка ми, че съм повърнала върху нея и майка ми също ме наби. Като се върнахме в къщи ме наказа на колене с дигнати ръце - това по принцип ми беше редовното наказание всеки път, когато извършех някоя от много бели, които вършех.
На колене с дигнати ръце в ъгъла. Ако си отпусках ръцете бой.
Опитах се да обясня на мама, че лелката ми е бутнала лъжица с пиле в устата, а аз го мразя и съм повърнала без да искам върху нея.
Мама ме нарече "малка лъжкиня".
От тук нататък тази лелка ме биеше редовно, почти всеки ден, щом заспят децата и идваше и почваше да ме скубе, да ме блъска и да ме шамаросва.
Не знам колко е продължило това.

Щом се опитвах да кажа на майка пак за тази лелка - тя кресваше - ти ще спреш ли да си измисляш и да създаваш неприятности, след което  отивах в ъгъла, на колене с дигнати ръце. Аз много често стоях в ъгъла като малка на колене с дигнати ръце - правех много бели като тази в детската градина.

По едно време лелката изчезна и повече не я видях - разбрах, че я  уволнили, защото набила и едно друго дете - то казало на родителите си , а родителите му на директорката и лелката била уволнена.

Не ми се разказва много-много, какво да ви разказвам понататък - аз съм дете осиновено, защото първото дете на осиновителката ми е починало при раждането и тя е изпаднала в страшна депресия. Когато станах на 7 обаче тя забременя и имаше свое истинско дете. Което не правеше бели като мен . А бе прекрасно.

Не ми се разказва как никога никой не ме е целувал за лека нощ, нито че никога не съм водена или вземана от училище, нито, че не  е празнуван рождения ми ден, - как ли пък не, когато бях малка, никога не съм ходила на екскурзия., нито съм учила езици. Аз к перях дрехи със студена вода на ръка, винаги съм живеела в София,в апартамент, но перях на ръка дрехи с хладка вода, защото иначе се разваляли, а пералнята е само за чаршафите . Нито , че задълженията ми бяха да гладя всичко, да чистя и да пазарувам, което аз не вършех както трябва - всъщност аз нищо никога не вършех както трябва. Не ми се разказва, че в трети клас ми откриха късогледство и че никой не ми купи очила за корекция, че не виждах в клас какво пише учителката по дъската, че ме блъсна камион,  и при падането изби зъбите ми, после съм ходила без зъби много дълго време - може би пет години. и т.н. и т.н., нито, че катоп пораснах и почнах да работя си давах цялата заплата в къщи и през ум не ми минаваше друго...

Искам да кажа обаче, че докато съм преживявала всичко го считах за напълно нормално - трябваше да минат години, трябваше да срещна мъжа си, трябваше някой д апочне да с еотнася с уважение към мен  за да с е науча да правя нещо за себе си и да се грижа за себе си. Бях абсолютно научена да съм слугинче и до ден днешен  не мога да с е отърся от това. Все още вътре в себе си съм Пепеляшка и все още първата ми реакция е да се разстеля като черга и някой да мине отгоре ми. Слава Богу втората ми реакция вече е съвсем , съвсем друга. Научих се да хапя.

Имам много голямо желание за близост , но това връщане в миналото ми причинява тъга - аз първата нощ не можах да заспя след като почетох малко тук...И от тогава буквално си изсънувах детството отново.  а бях спряла да сънувам страхотии...Било каквото било. Днес животът ми е друг, будя завист почти Принцеса съм.

Пепеляшка, няма да коментирам кошмарното ти детство, нито отношението на осиновителите ти, защото такива изроди не заслужават коментар.Аз също съм осиновена, макар и не така тормозена, но не и обичана както съм имала нужда.Съжалявам за всичко, което си изживяла, но важното е какъв невероятен обрат има в живота ти.
Не мога да опиша как се разчувствах от щастието ти сега, че все пак живота те е обезщетил за всичко преживяно и ти е отредил да изпиташ любов, уважение, щастие и покой.Силно те прегръщам и ти пожелавам никога и нищо да не почерни това щастие и хармония, с които си била  възнаградена.Ти наистина си Мара Пепеляшка от едноименната приказка.
Извини ме за нахалството, но ако не е тайна ще попитам имаш ли дечица?

Мара Пепеляшка, благодаря ти, че сподели  . Радвам се, че се случила на чудесен съпруг и се надявам от тук нататък живота в живота ти да няма лоши моменти.
Сега ще те попитам нещо много лично, ако не искаш, не ми отговаряй, но ще съм благодарна, ако го направиш. Ще кажа и защо ще питам - аз също имам бебе, изгубено след раждането и биологична дъщеря, синът ми е осиновен. Интересува ме отношението на (хммм не знам как точно да ги нарека, затова извинявай, ако сбъркам) родителите ти към биологичното им дете, беше ли различно?

пепеляшка,много съжалявам за всичко което ти се е случило.Много мъчно ми стана като прочетох това което си написала,а като имам в пред вид че си споделила една малка част от това което си преживяла
При мен имаше период в който исках отчаяно да се омъжа само за да се махна.И при мен не всичко е било хубаво,но сега след като майка ми почина при мен за запомняне май останаха само хубавите моменти.