ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

Все още нямам деца, Мери-Попинс.

Отношението към истинското дете беше като на загрижени и любящи родители и досега е такова. Отношението към мен беше като към недостойно и накадърно слугинче - хранениче и досега е такова.
Истинското дете не пропускаше екскурзия, спортуваше, учеше езици и бе водено редовно на зъболекар и лекар.
Моите осиновители на зъболекар не ме заведоха никога, освен  в случаи, когато се гърчех от болка. Аз , разбира се, не мислех това за нередно - зъбите не са важни каза мама и аз бях сигурна, че това е така.

Момичета, сигурна съм, че не разбирате - мен може да ме разбере човек с опит като моя, четох тук едно момиче с никнейм бижу - много близка история на моята, тя би могла да ме разбере.

Ако искате да не допускате грешки и сте загрижени към вашите осиновени деца - моят съвет е много прост
 - грижете се за тях истински като за свои  и ги обичайте, не ги делете от другите, те ще ви отговорят с много любов. Не бъдете прекалено строги, гушкайте ги и ги целувайте. Подкрепяйте ги. Вярвайте им. Просто е нужно любов и добронамереност.Светът е много жесток към осиновените, не бъдете вие още по-жестоки.

Благодаря ти още веднъж, не знам какво да ти кажа - страхувам се, че каквото и да кажа, ще е грешно, затова мога само прегръдки да ти изпратя.

Извинявам се, че ровя в душата ти, много ми е трудно и несвойствено, но в момента имам определени притеснения, понеже големия ми направи една криза и аз търся причината, а не мога да я намеря (най-вероятно никога няма да я намеря, но поне искам да опитам). Не казваш нищо за мъжката фигура в семейството - можеш ли да кажеш, как се държеше баща ти? Как приемаше и приема цялата ситуация той?

Мара_Пепеляшка
,съжалявам,че се включвам в темата без да имам да кажа нещо съществено,но историята ти много ме натъжи.

Ако искаш кажи ми каква криза е направил сина ти - може би мога да разбера какво чувства и да ти помогна.

Баща ми е сравнително по-добрата фигура, но той е обичал и обича жена си, а не толкова мен. От него агресия не съм видяла или по-точно съм видяла рядко. Но не съм видяла никога  подкрепа. Той подкрепяше жена си. Примерно - майка ми се накрещи, набие ме или нещо такова след което той идва почва да ми обяснява как тя ми мисли доброто и как аз не трябва да  я ядосвам и веднага  да и се извиня. Осиновителката ми просто не ме искаше особено след като се роди истинското и дете, а нямаше как да се отърве от мен, освен ако не ми създаде лошо име и това и правеше, като попораснах почна да ми вика, че съм курва - аз с момче до 18 годишната си възраст не съм излизала.

Значи - аз бях конкуренция за тяхното дете и съответно понеже тогава не е имало разосиновяване, сега не знам как е, те се постараха да ме изгонят за да не би с нещо да ощетя детето им. Или пък да имам някакви претенции към имоти и прочее.
Казаха ми че съм осиновена едва когато пораснах за да ме изгонят - хранихме те  достатъчно, хайде сега ходи си най-сетне. С обиди, а и с бой ме изгониха - не знам защо трябваше да се нахвърлят, аз и така си бях тръгнала и спряха въобще да се интересуват от мен. Докато се омъжа живях на квартира - там много плачех първите месеци, почти нон стоп, но постепенно душата ми почна да се съвзема.  Аз по характер, по ген:)) съм ведър и наивен оптимист та като стъпкана, но жива тревичка почнах да се изправям. После срещнах мъжа си и вече получих много сериозна подкрепа за каквато не бях и сънувала.
С тях се чувам много, много рядко, виждам се още по-рядко - почти не се виждам, на всички роднини е обяснено колко съм неблагодарна, лоша и т.н.,  на семейни празници никога не съм канена. По едно време след като се омъжих  направих наивен  опит да се сближим, но бях абсолютно отхвърлена - даже обясниха на мъжа ми, че съм алчна, неморална и какво ли още не, та да внимавал с мен. Едни от думите на осиновителката ми бяха - с черен повой е повиван този мъж щом за теб се жени. А на баща ми - уж на майтап  към съпруга ми - е, изринахме най-големия боклук от къщата си като я махнахме...Още казаха му, че искам да се представя, че имам семейство, но да знаел , че съм осиновена и нямам. Той им каза тогава - тя вече си има семейство.
Слава на Бога мъжа ми много ме обича, а свекърва ми ме прие още щом ме видя, тя почина милата ми майчица, Бог да я прости преди две години, но до последно ми се радваше и  все си гледаше мои снимки - все викаше, че е искала д а има дъщеря и Бог и я дал с мене - цяла стена с мои снимки си беше направила и за всичко на всички ме хвалеше... Ма как съм готвела, ма как съм правела баница, ма как съм подреждала и все така. В нея намерих майка си.

Отговарям на всички с прегръдка, които ме прегърне веднаг го прегъръщам и аз,  не съм озлобена, нито тая омраза,  не си мислете - много може да понесе човешката душа...Е, някой път много ми горчи , че не съм имала детство като другите деца, но всеки със съдбата си в края на краищата.

Кризата беше свързана с неколкократно напишкване и наакване, после отшумя. От два дни по негово желание всяка вечер гледаме снимките му от дома (а той има доста, понеже повечко почакахме за него), почти не задава въпроси за дома и за преди, само гледа и иска пак и пак. Вчера пожела да ги гледа сам, не знам какво се върти в главичката му, но когато не гледа снимки се лепва за мен и само се гушка. Мен ме притеснява, че от месец близо (в същност откакто купихме голямо легло на баткото), малкото отказва да спи в леглото си и сега спим двете на дивана в хола - не знам големия как го приема - от една страна много се радва, че има голямо легло, като голямо дете, но дали от друга страна не се тормози... и дали аз не се вкарвам сама във филми. Преди да дойде кризата имаше много емоции - първо падна в детската, после го шиха съвсем сам в Пирогов (не пускат родители там  ), после рождения му ден, сега идва Коледа - мисля че доста емоции му се събират... И баща му е малко строг - не само с големия, и с малката, пък аз съм по-разглезваща и се притеснявам и от това.

Пепеляшка, не искам да те товаря с моите проблеми, но ти благодаря много - много ми помогна да си сверя часовника и да се чувствам една идея по-спокойна .

Пепеляшка, нека и аз се извиня за първоначалната ми реакция... Тук сме оголили до болка душите си и неведнъж се е случвало някой да влиза с кални галоши в тях.
Прегръщам те, мила  
Боже...колко могат да понесат човешките ни души  
Слава Богу, че си срещнала хора като съпруга и свекърва ти (лека ѝ пръст).

Пепеляшке, голяма буца ми заседна в гърлото като прочетох написаното от теб!

До Мара Пепеляшка,
Извинявам се, че така директно се обръщам към теб, нова съм във форума, не искам да ме приемате, ако искате ме нападайте, но имам право на лична позиция. Чета форума по-простата причина, че аз също съм осиновена, слава богу не съм имала твоя живот, но това не значи, че  ми е по-леко, живяла съм повече от 30 години в лъжа! Но стига съм навлизала в подробности за себе си, това което искам да кажа е, че ти свалям шапка за това, че си успяла да продължиш запазила си себе си, намерила си човека с главно Ч Това означава, че има справедливост, че след лошото идва хубавото, че има смисъл човек да се бори за живота си и за най-дребните неща. Не зная дали имаш деца, но съм убедена, че ще бъдеш прекрасна майка. Желая ти много късмет и много успех и помни никога не сваляй гарда!

Пепеляшка,
нямаш представа колко близки са съдбите ни. Когато дойдоха свекърва ми и първият ми мъж да правиме годеж, баща ми уж на майтап благодари на мъжът ми, че изривал боклука от къщата му.Това на масата пред всички, които неловко се засмяха.На сватбата фризьорката, която дойде да ми прави косата директно пита осиновена ли съм, защото от далече си личало, тя имала опит със сватбите.......и т.н.
Много мога да разказвам, но не искам да се връщам назад, няма смисъл. Например първият учебен ден, в който ме забравиха и намерих домът си по една шарена ограда след обикаляне от улица в улица.Прибраха се късно по нощите, забравили че съм при тях, понеже баба и дядо ме гледаха преди това.Пеех в Детския радиохор и за ужас на Христо Недялков на два пъти като се връщахме от турне в чужбина през нощта на аерогарата оставах само аз, те пак забравили че си идвам и си спят.Човека беше шокиран.Вечер след репетиции се прибирах с последният рейс в 24 часа до Симеоново, където живеехме и пак забравена, докато спят аз вървях пеша 15 минути по безлюдните полета, докато стигна до къщата.Добре че ме пазеха разни улични псета, че колко са ме нападали разни пияни и ексхибиционисти.......................Другата веселба ако не ме забравят беше като заминат за седмица и остана сам сама в Симеоново, което не беше като сега населено а беше пусто, само ние живеехме постоянно в огромен диапазон.За първи път ме оставиха в първи клас и заваля сняг, не знаех къде са ми ботушите и чорапогащника и отидох на у-ще по чорапи и обувки.Учителката като чу че съм сама от дни и откачи, обади се на дядо, който с първия влак дойде и няма да забравя колко плака.Веселби.
Имах късмет, че не се сдобиха със свое дете, иначе щеше да стане като при теб, още по-зле.Така все пак не мога да се похваля с прекалено лошо отношение, макар да не успяха да ме обичат така, както аз обичам децата си например.Майка ми днес пак ме пита защо и как гти търпя и ми се кара.Тя нямало да издържи, не можела да търпи такова нещо.Явно просто не може да обикне като родител, така е устроена, като не е нейна рожба и не знае каква силна е обичта, това е.
Прекалих с писането, но ти ми навя спомени, отдавна загърбени и подтиснати по-скоро.Не съм малтретирана чак като теб, но родителска любов не познах, а така бленувах и имах нужда, дори още ми липсва, явно докато съм жива ще ми липсва.
При мен баща ми беше по-лошият и ме биеше.Майка ме защитаваше, но когато усети че тя ще го отнесе и го насъскваше срещу мен, само и само да не изяде боя тя а аз да я отменя.

Прегръщам ви всички и ви обичам.
Мери Попинс, за теб имам специална прегръдка.

Мила Пепеляшка,
от сърце ти пожелавам единственото, което липсва за момента на хармонията ти-дечица. Да станете и родители, да напълните домът си с детски смях и глъч. Тъй като колкото и да те ядосват и побъркват децата с непослушание и непрестанни дивотии, от тях по-хубаво няма, нещо като садо-мазо удоволствие  Убедена съм, че ще бъдеш страхотна майка. Явно си съвсем млада, моя милост е "дърта пушка" вече, с едно доста попорастнало на 20 и едно тотално разцентрирало себе си и мене на 13. 
Прегръщам те силно. Лека нощ.

Мери

Доста от нещата са ми се случили, това за черния повой все едно го учат от учебник майките, но все пак не ме напуска усетът, че Пепеляшка е възможно да е някакъв събирателен образ, а не реален човек.

Моля за огромно извинение за тези си думи. Може да греша, но така го чувствам.
Не писах веднага. Изчаках да поулегнат у мен нещата.
Сама се пера от седми клас, пак от тогава готвя и сервирам с надеждата, че у нас ще има мир, позата на колене в ъгъла съм я усвоила, както и доста други неща, които не са за излагане пред масова аудитория, но все пак нещо ме спира да приема всичко казано от Пепеляшка за 100% реалност.
Пак моля за извинение.

Струва ми се, че е жена, на която и предстои да вземе някакво решение или да осмисли определени неща.

Прегръщам силно тези , които ме разбраха и ме подкрепиха по някакъв начин.

На мираета няма да си правя труда да отговарям, такива като нея съм срещала достатъчно в живота си. А обвинения от осиновителите си съм чула също достатъчно.

Прочетох, че е юрист и явно тук си търси клиенти - при мен обаче не мога да минат такива, много ми е преживяла душичката  и всичко виждам. А към бездушието и лицемерието съм най-чувствителна. Като рентген съм:))))


Който е имал съдба, като моята ще ме разбере.
Който не е имал, но има сърце и душа пак ще ме разбере.
А тези, които като мираета ще ме осъдят или ще ми се нахвърлят хич не ме интересуват.

Още повече, че не съм се натискала да разказвам - помолиха ме - разказах, колкото се може по-бегло и бързо. Който може да разбере и от малко ще разбере, който не може няма.

Позволете ми да иззема ролята на рефер, по-точно да внеса леко разяснение. Пепеляшка, тъй като си страдала и свръхчувствителна не разбра правилно Мираета, освен това и не се познавате, ти сега влизаш и не си наясно, че нейната участ е същата като твоята. Преживяла е същото и досущ като теб е намерила своя пристан в съпруга и децата си. Тя от своя страна също е свръхчувствителна, освен това професията я прави още по-мнителна и затова изказва лека форма на недоверие. Аз също съм юрист и Тома неверни, поради което не ти повярвах веднага ако помниш. Двете имате толкова сходно минало, че или ще станете адски близки с времето или няма да намерите общ тон, по принципа на противоположностите и несъвместимостта на еднаквите.
На мен ми се ще да не влизате в конфликт, защото гледайки отстрани виждам абсурдността му. Ако съм успяла да помогна и предотвратя нещо ненужно ще е добре, ако ли не жалко и спирам да си вра носа, където не ми е работата.
И на двете, също на останалите