ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

Отдавна не сме писали тук...
Само да споделя. Не знам изобщо дали си струва да казвам как се чувствам, защото  знаете ... .
Ходих до съда, за да потърся номера на делото за осиновяване. Името на татко фигурира единствено в азбучника за 72 г.  (служителките бяха така добри да ми дадат да проверя в азбучниците от 1970 до 1975г.), но се оказа, че в книгата с опис на делата пише, че това дело е за делба... Дело за осиновяване НЯМА  .

Хубав ден на всички ви! Дано е пълен с вяра и усмивки 

Дуденце,и аз като ходих да проверявам под номера на моето дело имаше дело на Софжилфонд за неправомерно настаняване на някакви хора.Същият номер на делото от същата дата.Пак нямаше дело за осиновяване

    Това не го очаквах 

Отговорих ти на лични отдавана, ти знаеш де .

Сега влизам, защото не знам къде да напиша за филмчето.
Мерси на Фокса, че ми го препрати.
Мерси на мамата, която ми каза, че се извинява и няма как да го открие, но да не мисля, че има кой знае какво да науча от него, защото е гадно и страшно почти като моя сън.

Изгледах го.
Много е истинско въпреки, че наглед е отблъскаващо и уж неверно.
Не е за малки деца и тинейджъри определено.

Истинско е доколкото може да е истински един сън.
Предполагам, е създадено от някого, който е научил за такъв сън.
Моят сън е доста по-гаден и страшен, описвала съм го тук преди и не искам да го повтарям.

Ако има нещо положително от този филм, то това би било да научат другите, че за детето ( в ролята му на възрастен) Бм не е някаква светица или бленуван образ.
Писна ми преобладаващата част неграмотници по форумите (млади жени без никакъв опит и допир с темата) да пишат, не търсете БМ, те не заслужават. Ами аз не търсих БМ защото нещо добро заслужава, а защото аз исках да знам какво е станало.
За мен това не е нещо приятно и ако човек може да си спести тези емоции, би било по-добре да си ги спести.

Друго верно от филмчето - погнусата.
Ами моята много приемливо изглеждаше ( не съм я виждала от няколко години, сега не знам как изглежда, тогава беше добреизглеждаща и добре облечена), но мен и за миг не ме остави усещането за погнуса.
Не издържам на самодоволната и усмивка, на това, че едно завършено изречение не каза в разговор с мен, на философските и уж много разумни и примирени фрази, от които една няма завършена и т.н.
Не си и представям, че мога да я целуна, гнус ме е.
Лъжите и, отношението и прави нещата гнусни.

Като хумористичен похват забелязах, че майката и сина си приличаха много.

Други герои, съвсем справдливо изкарикатурени, бяха служителките от тази агенция. Не знам как е по света, нямам опит, само от книги и филми имам впечатления, но те като че ли са оперирани от мислене или са ненужни. ПОнякога по пътя научаваш доста неща и без такива хора. Те няма да ти извървят пътя.

Пак казвам, това не отблъскваща картина, измислена от някого, това е нечий сън.
Въз основа на него е направено филмчето, така предполагам.

=

        Fussii, не съм те прочела на време, какво изтри?!Аз нищо не подадох....
 

Ами беше ми тъжно за моето момче .. имахме случка и аз се скапах 
Мина ...

Това е много интересно.
От една друга тема - и аз те чета с интерес  Мисля че носиш познание от една страна интуитивно, а от друга плод на много търсене и мислене.

Бях на едно обучение за работа с изоставени деца и по-конкретно за терапевтичните приказки. И там водещата каза точно това - всяко изоставено дете носи в себе си образа на майката вещица, чудовище ... Аз в началото подскочих и обясних моето виждане, че с оглед идентификацията е добре да не изграждаме у детето образа на "лошата майка". Терапевта ми каза, че независимо от теориите е факт, че този образ съществува в съзнанието и подсъзнанието на изоставените деца.
Твоите думи потвърждават това.

Това което прави терапевичната приказка в случая (такава на която ние задаваме само първоначалните параметри и оставяме детето да я доизмисля) е че му дава възможност да я разпарчетоса тази вещича - чудовище. Колкото по-кървав е края и (на лошата героиня) толкова по-добре, каза обучаващата.

А сега се поръчва производство на невинни дечица с по едно такова чудовище и поръчващiте не си позволяват да погледнат какво именно поръчват.
Оставят се търговците да им внушат колко било благородно + пълнaта лъжа за повишаване на раждаемостта.
А после на поръчващите сурогатната услуга ще им се наложи да живеят с тези деца и със съзнанието за поръчката си.
Ама нали ги уверяват, че всичко завършва като си получат бебето в ръка .

Ни в клин ни в ръкав - това с категоричните заключения на обучаващите - не е валидно за всяко дете. Моите са двама - има разлика, различно е. Много е различно!

Здравейте! Аз съм нова за този форум, но така или иначе темата която ме вълнува, намерих тук. Аз съм осиновена. Сега съм на 40 години и миналото с цялата си тежест се стовари върху мен. Интуитивно, през целия си живот съм "знаела" че съм различна. Различна от другите деца. Много дълго време трябваше да мине, за да разбера и да потвърдя "различието" си, което се оказа това простичко на пръв поглед от социална гледна точка нещо, наречено осиновяване. Няма да се връщам към драматичните събития от онзи момент в който узнах истината. Беше преди доста време. Нещото което ме вълнува се случва тук и сега. И това нещо е невъзможността да излекувам емоцията от отхвърляне и изоставяне. Дълго работих върху себе си и продължавам да работя. Успях да простя на всички, които вървяха редом с мен в живота ми през тези 40 години. Много от тях ми нанесоха рани, на много от тях и аз не останах длъжна. Ранена бях и ранявах. Такъв е живота. В момента, обаче емоцията на отхвърлянето и изоставянето е особено силна и не виждах начин да се справя с нея сама. Затова потърсих помощ от други хора. Те ми помогнаха да осъзная, че за да мога да простя на биологичната си майка, а от там и на себе си /от енергийна гледна точка - паметта на клетките/ е необходимо да я видя. Затова и започнах да я търся. Информацията, която публикувам тук е: родена съм на 06.11.1969 г. в гр. Банско. Сега се казвам Валентина, а името с което съм била записана при раждането ми е Тереза. Ако някой ме разпознае, моля да се свърже с мен без ангажименти.

Стискам ти палци да успееш да я намериш.Аз съм намерила моята  бм.След срещата с нея постигнах частично успокоение и по-точно ме успокоява мисълта че не съм била до нея.За нищо на света не бих искала да приличам на нея или да имам живота който сестра ми е имала.За прошка и дума не може да става.Тя не заслужава.Какво по страшно нещо има от това да изоставиш детето си.За мен е равносилно на убииство.

Здравейте. Ами... след като "свалих картите" в темата в клюкарника, реших да се разпиша и при вас. Аз съм на 22 и научих преди няколко месеца, че съм осиновена. Всъщност... отдавна го подозирах и мисля, че дълбоко в себе си вече си го знаех и го бях приела. Може би и затова не го изживях тежко, не бях шокирана от новината. Даже мисля, че изпитах известно облекчение, че съм осиновена. Животът ми с майка ми (осиновителката) и останалата част от родата не беше най-лесният.

Какво ще предприема оттук насетне? Това, което много от вас са направили, ще потърся корените си. Все още не съм предприела нищо, защото искам да се запозная с всички детайли, да обмисля нещата и да се настроя психически. Редовно чета този подфорум и оттук научих много. Радвам се и страдам с вас, и ви благодаря безкрайно за всичко на което ме научихте!

добре дошла в отбора
Май на повечето от нас живота е бил и е тежък,но сме силни и оцеляваме

Благодаря за посрещането, Кристи!