ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

Споделям свои мисли по различни теми.

****
Защо чистите писанията ???
Не ви  ли направи впечатление, че децата не са агресивни ??? Други си чистят постингите.
Ако не са истинските постинги, картината не е реална, а на кого му трябва нереална картина. Ние все в такива скалъпени и почистени от гадориите картини уж живеем. Гадориите ни се случват директно, ама после всички си ги почистват, че да не остане следа.
Това, което става тук, става и в живота.

На пръсти се броят мамите, които не са се нахвърляли върху някой от нас, за да отработят собствената си неудовлетвореност,  а именно те се скъсват да се извиняват и да искат да им се трият постингите. Защо да им се трият не става ясно. За мен е радост и чест да ги познавам тези жени и като мама от тях съм се научила на много неща.

Ама ние сме живи и с нас се погавриха всички неграмотни и неспособни да издържат да прочетат няколко страници текст млади мамчета. Предполагам, не им се е налагало да четат често нещо, от което да се правят изводи. А една от тях след като си изтри и редактира из основи постингите, веднага се присламчи към отделната тема с молбите да не пишат други.

Ако си над 18 и не си в състояние да прецениш, че темата на форума е специфична, сложна и е отговорно да пишеш само защото ти се пише, за да кажеш на шепа хора как не са осъзнали колко им е провървяло и че от тях всичко зависи, чии проблем е това ?
Не ме боли от това, че просто някой си пише, а че ако е да съветва в други теми, няма да го направи, защото ще си каже, че от плетки, от лекарства или от кулинария не разбира много, то тук явно изглеждаме толкова неосъзнати, неразбрали, като пресичащи на пешеходна пътека на червено, че всеки може на моемнта да ни дръпне за ръкава, да размаха пръст, защото по аксиома е ясно, че ние сме незаслужени късметлии и на всичко носим и сме длъжни да издържим, а  сме глуповати до невъзможност да го осъзнаем.


Имам един елементарен въпрос.
Да му е хрумвало на някого, който ни сравнява с децата, останали по домовете, че ни сравнява само с тях, а с децата, отгледани в здравите си и биологични семейства, никога не ни е сравнил ???
Т.е,  за него май ние по предназначение, по правило, по аксиома сме си за тази съдба и затова за сравнение с благополучните биологични семейства и дума не става .
Е на този въпрос чакам отговор.


**************************
Имаше постинг как момиче на 14 год. е съблечено чисто голо пред над 10 свои роднини от преданната си и грижовна майка.
 Да ви направи случайно впечатление, че момичето не е оказало съпротива и не упреква родителката си, а си страда дълбоко и му се струва, че си го е заслужило.
Евала на момичето, че не е стигнало до крайности, и му предавам своето възхищение и възхищението  на едно момче, че сме оцелели и не сме изпростели или озверели.
Има десетки подобни истории и още други какви ли не случки, които се спестяват на масовия читател тука, за да не се излезе от добрия тон, но никой от нас не хули родителите си, за разлика от Амбър, която не е в състояние да прочете смислено две страници, но хули майка си и се радва, че "срещнала качествени хора", а майка и и изглежда некачесвена явно.

Амбър,
научи се да четеш и да разбираш прочетеното (и тук и навсякъде) или ако не си в състояние да го сториш, не съветвай в сериозни теми, където съветват хора, способни преди това да прочетат за какво иде реч.
А много искрено те съветвам да започнеш да почиташ майка си. Не значи да обичаш, да уважаваш, да се прекланяш.  Ако има и последните изброени - добре, но те трябва да ти дойдат непринудено, ако дойдат. Казано е "да почиташ", а това никак не е малко. Но е задължително.
От децата като нас (от форума) може да се поучиш на това.

***
 Почти 100 % от пишещите тук деца не са от ромски произход. И тогава и сега нямаше да останат в дом, и тогава и сега те почти не стигат до дом. Това защо никой не го разбира или го разбира, но не му се вярва?
Сега зачестиха ос-та именно на такива деца. Има моменти, в които си мисля, че осиновяването е изход и възможност тези дечица (ромските) да развият най-доброто от себе си именно чрез откъсване от една пагубна среда и така чрез живот в здрави семейства да не загубят, а да развият  дарбите си. Но не съм такова дете и се извинявам, ако си позволявам да коментирам неща, които не са ми минали през сърцето. Eто как и аз леко и неусетно започвам да им казвам, че са късметлии, а уж това било неправилно ...

*****
Не съм никак мотивирана да пиша след тези забрани и пр.
Значи ние да си откриваме душите, а други сеир да гледат, ама без да се гледа техния.

Ами не е ли по-добре да си останат бисерите в стил "госпожа Недкова":не съм се изразила зле, ами ти не си ме разбрала , вие не разбирате на нас колко   ни е тежко с грижите за децата (тя има едно дете от последните 2 години, а чете морал за грижите на жени, отгледали и изучили 2-3 деца през последните 15- 20 години) и пр. и пр.

Или майтапи от сорта на разсъжденията  за хомеоАпатичните  лекарства на друга морализаторстваща дама. Ами нали като и видиш писанията  ти става смешно и лееекинко ти се прокрадва идеята, че май май няма какво да търсим тука и с тази дама баш. Смехът помага да разбереш човека.

Има едно ведро изказванена една лесноликвидна на проблеми мама  в стил "надявам се децата ми да имат това отношение към осиновяването, което имам и аз ". Абе, жена, на мен и през ум не ми минава да вляза в темите за стерилитета и да  съветвам хората да имат моето отношение към стерилитета. Ами аз не го разбирам, не ми се е случил и нямам очи да ти давам акъли да гледаш на него като мен. Мога да съм благодарна на Господа и на майка ми, че се е погрижила за здравето ми, да съм до приятелките си в трудните им часове и дни  по болниците, но да давам съвети кой как да го приема, ако не съм една от вас, си е чиста проба издевателство, което не бих си позволила никога.
 
*****************
Ние щадим близките си и с тях подобни разговори за болките си не разискваме.
Затова поне не се плашете от нас. Децата ви няма да са като нас и няма да звучт като нас.

Ако ние сме искрени, то пораждаме страх.
Не знам защо, но е така.
А ако някой по-отгоре и по-формално нещо напише, то следват ласкателства колко сърцата на тази или онази се били зарадвали. Ерго - от останалите ни се смразиха сърцата .

А защо масата не схваща, че драмите и осиновяванията от онези години са доста специфични и сега реалността е друга, не разбирам, та се стига до  абсурдни съвети.
Млади мами, това, че на вас ви се струва, че подобни на нашите терзания и преживелици са невъзможни или че вие не бихте постъпили с децата си така или иначе, не е достатъчна причина те да не са се случили. Това дали е разбираемо ???????????????????

Най ме изуми съвета да се търси инфо  за преди 30 години в Дирекция "Соц. подпомагане" и "откритието", че ос-та минавали пред съда и затова всичко било известно и се пазело. Е това е нивото на писане, ама ние сме искрени и все някого чакаме като наивни деца, та наистина не ни стига здрав разум да премерим и преценим кой и какво казва.

А някое дете да се е оплакало на мод-а ? - Не.
Ама от мен колко се оплакват ?
А като помолих точно да ми се посочи кое е неприемливо, засягащо, противоречащо на закона и  морала  и да ми се цитират тези мои "лоши" думи, още нямам отговор.   Модараторът ми смрънква, че оплакала се била тази/ онази от мене, ама нищо не сочела конкретно. А сега да се извинявам, че ме има ли ?
Много ми стана интересно като в едно лично писмо една жена се учуди, че съм красива и не съм стара мома. Тя била останала с такива впечатления  .
Много съм и признателна, че бе толкова искрена и ме накара да се погледна. Може би в мъката си на моменти несъзнавано излъчваме такива послания. Надявам се с тази жена да продължим да си общуваме.

Както Мата каза на една пишеща  (непозната и нова):"Ти не си една от нас". Беше точна и пряма. От това научих много.
Затова, май, има неща, които не са за пред всички. Не защото са срамни, вредни или опасни, а защото са несмилаеми за всички.
Та ако сме искрени и подкрепяме изпадналите в дупка, ставаме за страх или посмешище на зрителите. Дано си давате сметка, че и падналите в дупка си гледаме децата, работим, справяме се, но имаме специфични нужди, които по никакъв начин не са опасни или накърняващи вас- родителите ни.

Предполагам, и вие имате специфични нужди и дано можете да ги посрещате по неукорителен от обществото начин, защото ние скоро от укори няма да се отървем. И двете страни полагаме усилия да изградим нещо смислено след разрухата, останала след други жени.

И дано имаме техническата възможност за ограничен достъп някога и някъде.
Тук каквото и да напишем, както и да живеем в реалния живот, все оставаме за вас хора, които не са в състояние да осъзнаят, че "за някои техни болки има и други причини освен факта, че са изоставени."
Е това е загробващо за всеки опит за искреност от наша страна.

Аз съм един от хората, които помоли модераторите да трият нашите (на осиновителите) постове, защото счетох неуместни писаниците ми във вашата тема...
Извинявам се много 
Направих го от искреното желание да освободим вашето пространство от непрестанното ни нахлуване

Опит да поправя нещата:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=337231.new#new

Има липсващ (изтрит) пост.

Добре де, с какво този човек си спечели правото да го имате за престъпник, хулиган и т.н. ???
Ами ако са му толкова скандални писанията, то той сам би се дискредитирал в очите на четящите. Това не е ли дори по-лесно за вас ?
А като го триете какво става ? Кой печели от това ?
Разни, които ни говорят като на малоумни, не ги триете.
Не го намирате за засягащо.

Уж свърших, но пак се върнах, защото изведнъж ми просветна.
1)   Както вие тук не искате да го чувате него и бива трит само защото е той, а не защото прави нещо престъпно, точно по същия начин и по същата причина не става така лесно да се зададе въпроса, който за вас е елементарен и и не сме го задали само защото не сме се сетили колко е лесно и не сме разбрали как цари пълно приемане и поносимост. Става дума за въпроса за историята на всеки от нас.
Ами като са "трити" въпросите на децата така, че все едно никога не са се случили, то на какво основание някой да се осмели да приеме загубите, които неминуемо ще последват след задаването на такъв въпрос на "триещи" родители.
Под триене имам предвид много други неща - явни или мълчаливи., а не директно отричане.
Вие един човек, който говори директно и болезнено като лекар, не може да изтърпите, та въпроси да ви се задават.  Ами кой е луд  да ви ги зададе !?

А на мен някой дали ми се извини, че съм
 "баахти смотаната юристка", която се била изучила "с парите от данъците на родителите на псуващата ме,
 и то по въпроси, по които псуващата очевидно не е наясно,
а в обясненията ми очевидно грешка не се намери,
но  с една псувня (на шега, разбира се) си спечели овации безброй от всички, на които не им стиска директно да кажат, че не сме за тук и само им разваляме китното и приятно клубче със съществуването си.
Даже имаше овации, че така директно бях навряна в миша дупка с похваления цветист език, в темата за    "Кефи ме".

Ама има триене само за някои, които по аксиома сме си съмнителни.
Това псуване е приемливо, а използването на цитата "бисери на свинете" е крайно недопустимо и следва да се изтрие на момента ????

2) Тука хвалите и ви топлят сърцата само един тип отговори от деца, тука не приемате (преобладаващата част), че по-разсъждаващите нямаме нищо против вас и не само не сме вредители,противници и пр. на осиновяванията, а дори като сме по-живи и точни сме и по-полезни на каузата и пр. в този дух.

Ние усещаме това и го приемаме за даденост, дори да ни  е мъчно, че така мислите за нас.
На това основание ни е ясно каква би била реакцията ви на определени теми и въпроси.
Същото е и с децата преди да зададат въпроса. Те са отдавна във вашата среда и знаят каква би била реакцията, защото вече са я усещали.
Е как тогава да не се боят, да не си помислите лоши неща за тях, и да не се съмняват в един мирен и приемлив изход от този разговор.


А от това по-нагледно обяснение за това, защо не е така лесно да се пита, ... здраве му кажи.
А псуващата пак си я обичам ...
 
 

".... Същото е и с децата преди да зададат въпроса. Те са отдавна във вашата среда и знаят каква би била реакцията, защото вече са я усещали."

Има ли правилна реакция? Какво изпитва моето дете когато започва да избягва темата за родилката? Защо не позволява на брат си да задава своите въпроси?
Аз не бих могла да формулирам своето отношение към факта, че не съм ги родила аз. Все още... Или вече не. Има нещо, което което ако аз го бях родила нямаше да го има. Нещо прави връзката ми с децата ми специална, според мен по-истинска. Аз го наричам карма. Нашата обща съдба. Нашето неиживяно минало и общо бъдеще.

когато бях в пубертета ми се случи да ходя да си подавам документи за паспорт ( от ония зелените)
и служителката на гишето след гледане там на някакви док-ти ми изръсва "ти да не си осиновена?"
при което аз ей така  викам"не.."
"ами има там някакви си неща в документите ала бала ,които водели до такива съмнения..."-много подло,много низко и елементарно задаване на таъв деликатен въпрос!

прибирах се ревяща...незнаех как съм вървяла до вкъщи всъщност...бях в шок
тъй като нямаше никой в къщи започнах да ровя по документи разни и попадан на един стар документ за...осиновяване 
уплаших се...помислих си, АЗ СЪМ ОСИНОВЕНА!НЯКОЙ НЕ МЕ Е ИСКАЛ!
мамето се прибра първа.попитах я
и така научих цялата история-моя татко,всъщност не ми е кръвен татко.била съм на 1-2 години когато са се развели и след това мама е срещнала моя татко
през всичките тези години аз не изпитах и капка съмнение!имам по-малка сестра-обича ни поравно и двете!обичам си го и аз много!
в крайна сметка не е важно кой ти е донора,а кой те е направил човек,кой те е обичал!
и до сега аз не съм казала на тате,че знам тази моя тайна
обичам си го както винаги,та дори и повече!

и аз смятам живот и здраве да си осиновя дете
радвам се,че има таква хора 

Много съжалявам, че влизам в тази темичка, но искам само да споделя, че прочетох първата тема от началото до края както се казва "На един дъх", не за да ви ровя в душиците и да ви соча с пръст. Пак е от егоизъм, но... в момента подготвям документите за кандидатстване за осиновител и в главата ми е голяма каша. Да, решили сме твърдо със съпруга ми, че ще си осиновим детенце, но едиственият ми страх беше (благодарение на вас се успокоих), че когато детенцето ми порасте и реши да търси биологичните си създатели, може да се обърне срещу нас. Нямам нищо против да знае откъде произлиза, но ме беше страх, че може тези хора то да ги види като по-добри от нас и да ни изостави... Именно, благодарение на тази тема разбрах и се успокоих, че шансът това да се случи е минимален. Но... както вие казвате - "съдба" - на когото каквото му е писано.
Зная, че не мога да ви разбера, но се надявам поне малко с времето и годините да проумея какво чувствате и да можем с моето детенце да живеем с тази борба с възможно най- малко натоварване и нараняване.
Още веднъж - съжалявам за вмешателството...

  Мишинка ,не знам какво да ти кажа ,освен успех!

И от мен успех, Мишинка !

Бяхте прави всички, които последните дни ми писаха да спра и да не се раздавам толкова.
Ама кой да слуша.
Приготвях за пускане тук разни полезни четива, как да си помагаме в определени моменти, но не стигнах до тях.
Ако сме искрени и споделяме - луди сме, не разбираме болките, ние обричаме децата .
Ама как ги обричам не става ясно ?
Към родителите си съм безукорна, но това за укорите на мамите тук е без значение.
Няма смисъл да се говори.
Каквото и да кажем или направим винаги разговорите с нас ще се прекъсват от показване на нечия смърт, болест, ужас.  Да не дава Господ никому !
И за това вината е наша. Как да поемем всички вини?
Абе, Мате,
Като писа колко съм зле професионално, сега като стана ясно, че далеч не е така, мина на идеята, че съм луда.
Не знам коя ще е следващата идея, като ти увехне и тази, та излизам. 
      

С нас никой не иска да говори. По средата на диалога ни се представя като аргумент  смърт, ужас и други болки. Освен да сме гузни, че сме оживели и имаме деца и сме добри деца на родителите си, друго не знам какво да се иска от мен.



Бъдете малко по-разумни и не толкова открити. 

Не лицемерно и елементарно, а искрено и осъзнато, виждам и показвам  значимостта и ценността на майките, станали такива след осиновяване, но май и с това съм неприятна. Е затова хората не се хабят, а направо си лицемерничат, та да си нямат ядове. А после се оплакват мамите как само ги били хвалели съседки и не ги разбирали.

Честито за новото бебче на младия татко! (Друго бях написала, но го редактирах, за да не си помисли някой, че кой знае какво ново честитя.)

Ведри дни и дано имаме други места и други добри срещи !
 

понеже на Мираета е много трудно да се прати ЛС, ще го напиша тук.
Аааааа, не! Така няма да се разберем! Изчетох всичките ти мнения за 3 дни. Имам предвид, че влязох в профила ти и четох от началото до края от петък вечерта до неделя вечерта. Не може да ми причиниш това! Тепърва навлизам във водите на осиновяването, и ако някой не ми отваря очите навреме и няма на кого да се опра и кой да ме насочи, ще направя множество пакости.
Тъй че, не се впрягай на всичко написано във форума. Ако беше така - отдавна да съм спряла да влизам. Моля те, помогни на детето ми да не изпита толкова голяма болка!

П.П. Мерси за пожеланията, надявам се да се справя с ваша позощ!

 Оффтопик:
Мира,
 ще се видим на мейла.

 Бианка , как си, къде се губиш?!

  Да ви споделя, днес съм особенно подтисната.Причини много, уморително ми е да ги смилам вече, де да можех да избягам от себе си...
  Кой е измислил лъжата, лицемерието  , толкова ли е трудно да каже човек простата истина?!

Мишинка,това е чудесно!браво на вас
много се радвам!дано всичко мине леко и безпроблемнно и да си вземете детенце!

не се притеснявай с лоши опасения!човек никога незнае!
давай смело напред пък каквото сабя покаже 

[u]Цитат на: darena [/u] в вторник, 04 ноември 2008, 13:13
...
 Дори Фоксче мисля, че първа тръгна да сравнява балката на майка загубила детето си с болката на изоставеното дете. Доста несполучливо сравнение бих казала.   
Фоксче- пак нищо лично, просто мое мнение.

[b]Miraetta:[/u][/b]

Абсурдът е достигнал чудовищни размери ...   

Четох три пъти да не би да ми се привижда.

Госпожица с едно дете размахва пръст
(и буквално, с картинка, и преносно, с думи )
назидателно-възпитателно
към мама на трима, загубила едно от децата си, за това, че последната е сравнила болките на мамите, загубили децата си, и на децата, загубили ... .

Доста несполучливо било сравнението.
Както преди написах и си мислех, че на мамите от другия форум нямате очи да има кажете, че понеже те били различни като характери и пр, не можело да се обобщава болката им и не било болка, защото зависело от характерите, от други особености и пр., каквото тук си коментирате за децата.
Ама явно не съм била наясно докъде може да се стигне.

Дотук е цитат от прословутата тема.

Преди да се пише каквото и да било, си има елементарна порядъчност. С изумление констатирам, че такава липсва ... при определени хора. А ако я няма, останалите следва да си дадат сметка с кого си имат работа. Предполагам преобладаващата част от мамите са си я дали.

Освен това - извратеността на един поражда затаено задоволство ...
Изразът не смути никоя мила и хуманна мама, хеле пък авторката на темата.
Не знам дали има човек, който да продължава да вярва, че се спори за дозираност на информацията и пр. Ами тя е ясна и по нея няма спор.
Предполагам сме тръни в нечии очи и няма поведение, което да не извади на показ дълбокоприкривани емоции.
Подминават се както чудовищни извратености, така и разумни и аналитични мнения на мами именно в онази тема.
Има толкова рационали зърна, от които те изпълва здрав дух и сила ,  у Маримаруун и Ганката, има невероятно и опитно  сравнение на Аист за лавината, ама като покрай турски гробища ги подминават, защото не са удобни.

Пак се приписват какви ли не абсурдни идеи...дори от хора, които иначе уважавах, че да има за какво да се спори - кой от нас твърди, че децата няма как да нямат тези и тези описани болки и да ги преживеят именно опо този начин, кой твърди, че сме неудачници , нещастници и пр.. И сто пъти писах, че болката се овладява за да не доминира, а страхът може да се държи под контрол, че болести, прекомерно наднормено тегло, невъзможност да се установи връзка, трупане на предмети порекомерно и още сто неща са израз на болка, а не че денонощно си бием главите и само едно си мелим, ама е безсмислено да се споделя.

Дар :
"И докато говорим за "първичната рана", моля ви, спомнете си, че авторката сочи не един случай, при който, такава живеят и различни биологични деца, откъснати по една или друга причина от майките си в следродилния период. Тя не е "запазена марка" за осиновени деца. Това, що касае "раната" в чистия й вид."
Ами никой не го забравя, ама ми е малко комично точно ти да казваш, че били и за биологичните деца, ами нали именно защото сме биологични на някоя, именно затова тя има инструментариум и сила да ни ограби. И моето дете си има елементи и частици от раната, но и мен налична да си лекувам поразиите, които съм му натворила. Всеки изоставен и сам на определена възраст или по време или преди зачеването непосредствено е подвластен (деца отделени поради болест и пр.), но акта на отхвърлянето и невъзможността после да си възстановиш нещата... не ми се говори.  А да е внушавал някой някому, че именно по този начин, именно така ще е с всички - не знам къде го намираш.
Понеже те уважавам търсих, но не намерих и намек за подобни неща.

Мама Галя 66:
"Става въпрос за дозиране на информацията.
Става въпрос да не се опитваме да вменяваме чувства и мисли на децата си в точно определен възрастов период."

От мен :

Мамо Галя,

Как точно си заплашена от мен в тази насока ? Как тези разговори между зрели жени и мъже, които си помагат вазимно, биха засегнали твоите деца, по кой начин те вменяват на дете на 2-3-5-10 г. години мисли и чувства?
Ами като не приемаш, че има рана - имаш това право. А и кой те кара да се замисляш по въпроса? Защо ако тук са си споделили и са потърсили утеха възрастни хора, самият факт на тяхното съществуване ти пречи, или те натъжава, или ти досажда или друго, без те да имат каквата и да било връзка с теб ?
Децата са си твои, у вас са си и си ги възпитаваш както ти решиш.
Ние ходим по къщите ви да ви тормозим ли  или да ви преследваме децата и да им говорим  ?
Ако някой страничен ви чуе рева и воплите друго няма да си помисли ... траги-комично,  но факт.

Срам ме е, че Фусси си губи енергията да обяснява елементарни неща и се налага все едно да ни защитава. Ама кое ни е ненормалното, безсмисленото и бутафорното ... - Цитат:

"Дарена, моля те помисли какво казваш на всички до този момент  пишещи осиновени деца. Думи нямам...:

Цитат
Бях загубила надежда, че някой ще каже нещо истинско и смислено в този форум. До такава степен сме свикнали да мислим,че осиновен е синоним на нещастен, че ако се яви един благополучен у спял човек и той е осиновен ще го изкараме призрак, хамелеон, крокодил, ако трябва даже.

Да, останалите деца пишещи досега са неуспели мизантропи, нещастници и неблагополучници. Само едно ще ти кажа - ГРЕХОТА Е! Имай малко срам...
Пишещите деца употребяват лично време, емоции, отварят раните си пред нас, ние се чудим как да им даваме акъл да забравят и да продължат напред.... Ако не го направят и то веднага те: преиграват, измислят си, агресивни са и пр.
"


Защото реално има дефицити, които се задоволяват с тъпкане на такива като нас - опитали се да участват добронамерено и градивно.
Слава Богу, има и други мами.


Не вижда най-много този, който не иска да види.
И не за болка иде реч, а за това, кой стои насреща.
Сори за дължината на поста.
 

Какво ли мога да добавя към думите на Мираета и Фусии?

Освен това:

1) Отричането на ефектите от първичната рана (поне нея не я отричате, нали?) на английски се нарича wishful thinking,  т.е. пожелателно мислене. Тази реакция, уви, няма практическа полза за децата, а може да нанесе и вреда.

2) Дълбоко ме нараняват необмислени, повърхностни и понякога злобни постинги - така много пада нивото на този форум. Тук сме, за да споделяме, а не да ни ритат с думи. Това е и причината много от нас да спрат да пишатл Словесният тероризъм на някои от вас мина определени граници и изгони някои от нас от форума. Останалите сме като бели врани, ходим си все накълвани.

3) Пиша тук, като се надявам това наистина да е нашето пространство - на порасналите осиновени деца.

4) Скъпи мами, благодаря ви, че не написахте коментар на думите ми.