По арабски бъбриво да представим себе си красноречиво - 89та полезна

относно къната: ако искате да изпъква повече и да контрастира с кожата, веднага след като махнете засъхналата къна, прокарайте няколко пъти върху рисунката един разрязан лимон. Ще се изненадате от резултата.

amal
че тя твоята е много бе мило мойта е само 100 лв

Дезърт, много хубаво и нежно е станало, и аз харесвам, но предпочитам украсата да е по-тъмна. 
Наде, много ми беше интересно да прочета точно ТВОЯТА история.  Сещам се за Мама Мария, с нея какво стана? 
Марси, моят мъж няма българско гражданство и не го и иска. Каза, че не иска да се откаже от сирийското си такова. Пък и за какво ли му е бг гражданство (само да му откажат ) като ще може да гласува, голяма допълнителна екстра, няма що. Аз нямам сирийско също и засега не съм мислила да имам и не съм проучвала пътищата как става. 
Магде, за паспорта - да, така е, в Ливан се издава доколкото знам от познати. Сега и със сирийските паспорти е така, моя мъж подаде заявление за паспорт (че ги правят от нов тип) реди точно 6 месеца, а паспортът още го няма.
Ясминке, то пътуването вече дошло бе мила. Мисля си за понеделник, само ще видим какво ще е времето. Ще потвъртим в неделя.
Ееееееееееленке, как ме издаваш само. 
Шилан, и ние сме се отворили на супата от червена леща, но слагаме само лук, лимон и масло. Наистина е много вкусна, чак се чудя как може една толкова проста манжда да е толкова хубава. Мисля, че има и още едни вид леща, тази дето се слага на мджедара, тя е по-обла от нашата, кафява и не се разварява. За колежката дето така ти казала, на мен кой мислиш ми ги сервира тия - майка ми. Опитва се да ме саботира жената, но аз съм непоклатима. Толкова разбират хората, че това все пак не е само поза. Може би им е трудно да го проумеят...
Тед, и твоята стори е много интересна. Особено с трите сватби. Девойките настроиха ли се вече на училищна вълна?
 Олд Спорт, и на теб и на Катето Акхиал, и на Нафасима стискаме палци да ви хване вируса. 
Сани, аз поне във валута съм го писала, пък може долара да стигне нови върхове, знае ли се.

Честита тема!
Одобрявам това с представянето, че и аз му изгубих края. А уж съм тук от самото начало. За себе си ще пиша привечер, че сега излизаме на разходка с татито и дребния. Ще съчетаем разходката с пазаруване и посещение на фризьорския салон . Това мойто дете все по магазини го разхождам, че нямаме градинки около нас Резултата от "разходките" е плачевен-не знам дали ще ни стигнат 3 големи куфара (не съм аз с най-много дрехи вече, Каруми ме води по бройка )

За понеделник съм съгласна.

До после.

Честитаа темичкаа!!
Ваййй Ажда много хубаво е станалоо! и аз искам такива шаблони... ама май в бг трудно ще намерим  
За мен, Казвам се Найра,на 17 години съм от Варна и за сега живея и уча във Варна,имам роднини в Турция и често се посещаваме. Обвързана съм с Кувейт  и инша'Аллах за напред да е така.

Теди,довърши си скоро разказаа ,чакамм с нетърпениее  
Ди,много ххубаво обяснение на пакистанските облекла.. винаги съм искала да притежавам поне един такъв тоалет  

Amal мама мариа я чух скоро по скайп и писах във форума, че праща поздрави на всички. Не е в кондиция за четене и писане, не винаги нещата се нареждат както човек иска особено по отношение на арабските връзки...
Незнам кое те е впечатлило от моята история , но любовта е много много болка... Започнала съм да разказвам някои неща, тоест записвам си ги на един документ и когато мамите (Шехи, Ди и Теди) свършат тук своите истории ще почна моята да не става навалица...
Моята история е по-скоро много романтика и няма такъв неприятен край както при Шехи, тоест мисля, че все още няма край

Май вече оправданието ми не минава...

Както казах , беше нощ, но градът беше окъпан в светлини...Дори разделителните линии на платното не бяха разчертани с боя, а  представляваха монтирани вътре в асфалта малки, кръгли, плоски лампички.Първото нещо, в което се загледах бяха къщите.Като архитектура не ми бяха съвсем непознати, тъй като преди това в Сирия  имах възможността да им се насладя отблизо.С времето, добивайки по-обширна представа за тази част на света, се убедих, че архитектурата в региона /Палестина, Сирия, Йордания и Ливан/ е сходна.За добиване на обща предства ви пускам една снимчица на къща в Хайфа, но вече уточних, че йорданските са подобни..
http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://www.4coolpics.com/p … 241BG241%26sa%3DNБолшинството къщи са построени именно с такъв камък, разгърнатата им площ е голяма, но по отношение на етажи в повечето случаи не надвишават 3.Всички къщи са с кокетни, с добре поддържани дворчета, с масивно и красиво  изработена дворна врата.Разбира се, некоректно от моя страна ще е да кажа, че в други квартали , по-отдалечени от центъра на столицата няма и  далеч по-семпло изглеждащи домове  и такива, които са  откровен показател за бедността на собствениците.Всъщност нищо ново под слънцето, навсякъде по света  е така.. През последните години в Аман се наблюдава за жалост и невероятен бум в строежите на блокове. А аз не съм им фен на блоковете по тези географски ширини...Къщите изглеждат далеч по-атрактивно, създават уют, имат излъчване..
Та да се върна към историята.Таксито спря пред една от въпросните къщи, ние слязохме и разтоварихме куфарите.Ако дотук, залисана от приятните  емоции по пътя бях позабравила страховете си, то в онзи момент те ме връхлетяха с пълна сила и от притеснение крайниците ми се разтрепериха.Ала нямаше път назад..Приключението започваше.Какво беше учудването ми като видях за пръв път тогава, а много пъти и в последствие, че нощем много от хората там не заключват вратите на домовете и автомобилите си.По тази причина ние успяхме да влезем, без да се налага да звъним, но  явно шумът от отварянето на дворната и входната врата, както и предхождащият го шум от влачене  на куфари и сакове по плочника на двора,  бе разбудил обитателите на дома.Лампите се светнаха и от различните стаи заприиждаха хора за сърдечна братска, сестринска и бащина прегръдка с мъжа ми.Като казвам заприиждаха, някой да не реши, че у тях е хан.. Към онзи момент в къщата живееха баща му, съпругата на баща му /майката на съпруга ми е починала, когато е бил малък и по този повод аз не съм имала щастието или пък нещастието да познавам свеки /, 3-ма от братята му и две от сестрите му.Точната статистика на броя на братята и сестрите /10/  е наистина внушителна за нашите стандарти, но да не забравяме все пак, че става дума за два брака, при това с дистанция във времето.Обратно на моите очаквания, цитираната многочислена групичка сърдечно приветства и мен.Добрата новина беше, че значителна част от тях се справяха с английския добре, което даваше възможност за комуникация помежду ни.Иначе към онзи момент с арабския аз бях абсолютно на Вие и съзнанието ми рисуваше в най-черни краски картини, в които роднините му  ме обсъждат детайлно, оплюват ме на арабски, а моят възлюбен превежда само  избирателно.....

Манел – моля, ако ми знаете истинското име не го ползвайте във форума, Благодаря.
Омъжена. Родена и живееща в София. Приела съм Исляма през 2001 г – това по документи. Имаме едно дете – момче- 2005, за второ засега не мислЯ , но ако дойде няма да го връщам .1979 съм родена.
Съпругът ми е сириец, засега с двойно  гражданство /българско/.Роден е в Халеб или Алепо .Мюсюлманин.
С него се запознах 1994 г , но религиозен брак сключихме през 2001 , а граждански 2004 г.
Едно „италианско семейство” сме както мама ни нарича , не скучаем, ако нямаме проблеми си ги създаваме.
Това е, което мога да кажа за нас без бой, другото са слухове, повечето верни, но умишлено ще ви ги спестя.
Сватба е много силна дума по скоро имаше мини сбирка с най-близки роднини и няколко приятели в България. Обичам да гледам сватби, но себе си в бяла рокля център на вниманието и пищно тържество, не, благодаря . Ако някой ме питаше и това мини тържество бих си го спестила, ама...
В Сирия ходим като туристи , не съм от тук и съм за малко , поне засега е така.
За задължителната плата при развод да си кажа щом сте започнали да казвате...........щото имам 2 развода преподписвах договора и си я вдигнах на 500 $ 

Пред цикъл палим от четвърт и превъртам от раз , по това време подминавайте постовете ми без да се впечатлявате 

Ти, па Теди, хич не съм ти помогнала за снимките, дори не помнех името на програмата    На теб разчитам да ме извиниш пред мамите на понеделнишката среща-9:55 е полета, демек пак няма да се наспя  

Амал,пробвай лещата с нарязано на дребно морковче и картофки- витаминозна един вид     . От Сирия имаше домъкнато някакво месо , такова на конци някакво в буркан, с него става най-хубавата леща. Варианти всякакви пробваме, та затова всеки път се получава различна на вкус. Аромата и вкуса й са неповторими.

А моя разправя , моля ви се, лещата и булгура (най-много тях обичам) били храната на бедните, икономична съм отвсякъде  

Дезърт, хубава е рисунката  

Манел, и аз така го обичам- с много екшън    И аз като теб, пред цикъл съм и съм изтрещяла, ако през останалото време мога да преглътна непрекъснатото гостуване, то в тия моменти  съм безкомпромисна, само чакам да се прибера довечера и да вдигна скандал на моя относно прибирането и хрантутенето на 4етвърт Сирия под нашия покрив       .....   шмугнах набързо  1 шоколад, 1 сладолед, 1банан и някаква  картофена салата с половин  самун    и пак съм гладнааа

Найравиждам,че и ти като мен си почитателка на индийските филми  вчера гледах един много хубав казва се Cheeni kum ако не си го гледала свали си го от замунда много е хубав с Амитаб Бачан също има и един пак с този актъор казва се Дух и той е хубав тези дни гледам филми само с него и попаднах на 5-6 много хубави.

Рени те наистина били много хубави техните сватби  като в индийска приказка 
Момичета незнам доколко е сполучливо във форума да се използват истинските имена на мамите, да не се получи объркване  че има момичета с еднакви имена

Аааа, помогна ми, щото аз при първия препъни камък се предадох и не ровнах из нета да намеря алтернатива..Колкото до срещата, първо не зная за кога е насрочена и второ няма да мога да се явя, тъй като все пак съм на работа..

Видях си ника в началото на темата и мисля, редно е и аз да се представя.
Страхотна съм(няма да си пиша малкото име по лични съображения,моля да бъда извинена и разбрана),госпожа съм от 24септември 2005г. и въпреки, че съпруга ми е от столицата,живеем в Златоград, все още деца нямаме макар последните 4дни да ме хвърлят вече в съмнения, а дано .Влязох при вас, защото може би съвсем скоро ще имаме арабски зет в семейството, от което татко вече съвсем ще се побърка с двете си щерки,хич не го слушаме този човек и все се пита защо сме толкова непокорни пък не му идва на ум, че на него приличаме.

Момичета, радвам се че така присърце взехте идеята за представянето.Изчетох всичко,но няма сега да отговарям, само да кажа на Рейн-Ди - не съм свършила с оформянето на темата,затова не си виждаш името в Пакистан.В заглавния постинг са написани условията за получаване на парола от албума.Различните теми се озаглавяват от този,който ги пуска - т.е. на "моите" заглавия автор съм си аз 
Хайде отивам да довършвам делото,а вие си пишете!

Ето го и моето представяне:

На 36 години съм. Живея в Лондон от 1997. Обичам Лондон защото там никога не забравям в какъв пъстър и интересен свят живеем. Там може да се види всичко, което съществува някъде по света. И аз като Манел приех исляма през 2001 по собствено убеждение без да има  замесено същество от мъжки пол в това събитие. Точно една година след това, в една обществена пералня срещнах онова пакистанско момче, което сега е мой мъж. Сключихме религиозен брак през 2004, а едва преди няколко месеца и граждански брак в Лахор, Пакистан.
Вече имаме синче на 1 година – едно пухкаво, русо, синеоко българо-пакистанско британче. По пакистански стандарти време ми е вече да спирам да раждам, но аз току що съм започнала и мисля да продължавам докато мога. Нарушила съм още една пакистанска традиция, казвам ви под секрет, по-голяма съм от мъжа ми с почти 8 години, но моля ви не съобщавайте точната ми възраст на неговото семейство, още не са се сетили да ме питат за точната ми година на раждане.

Била съм в Пакистан 2 пъти, последния път за 8 месеца, затова и разказите ми са основно за там. Много обичам да пътувам, посетила съм десетина държави, но хич не ми е достатъчно.

Забелязвам, че тук сватбите са любима тема за разговор, може би сме изключение (заедно с Манел), но аз и мъжа ми въобще не обичаме сватби. Пакистанските сватби са много пищни и разточителни,  булченските одежди са много скъпи за стандарта на Пакистaн и често семейството работи и спестява пари с единствената цел да ги изхарчи за пищните сватби на децата си. Мъжът ми ненавижда това и смята, че тези пари е по-добре да се дадат за благотворителност, отколкото да се нахранят с тях куп роднини, които и без това имат за основно занимание ходенето по сватби. Признавам, че са зрелищни и интересни, но съм щастлива, че избегнах подобно зрелище с главно действащо лице АЗ.

Друго характерно за мен: Мразя да готвя, не ме въвличайте в горварски разговори, за да не се почувствате засегнати от прозявките ми.   

Избрах този ник, защото думата монсун винаги ми е звучала романтично и мистериозно. И в най-смелите си мечти не съм предполагала, че ще видя мусонен дъжд на живо, дори и когато се   отправих за Пакистан през Януари. Преполагахме, че ще стоим най-много 5 месеца, но се наложи да поостанем и така станах свидетел и на проливните мусонни дъждове...щастливка съм аз...



П.С. Реших, че ще е добре да дам линк и към представянето ми на Пакистан в тема 'Къде живеете':
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=16010.180