Публикувана: 9 окт. 2008, 20:15 ч.
Последно мнение: 20 окт. 2008, 14:12 ч.

Кога си заобичахте бебетата?

9 058
177
1

Гост

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кога обикновено се развива любовта към децата?
Как се развива майчиният инстинкт?
Какви са типичните емоции на майките преди и след раждането?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кога обикновено се развива любовта към децата?
  
  Отговорите във форумите показват, че много майки изпитват различни емоции по време на бременността и след раждането. Някои развиват любов още докато са в корема, други чувстват обичта си постепенно след раждането, а някои изпитват любов веднага при забременяване. Важно е да запомните, че всяка майка има уникални емоции и чувства към своето дете, които се развиват по различен начин.
- Как се развива майчиният инстинкт?
  
  Майчинският инстинкт се развива по различен начин за всяка жена. Някои изпитват силни емоции и обич още по време на бременността, докато други усещат тази връзка след раждането. Важно е да запомните, че всеки човек е уникален и развитието на майчинския инстинкт може да бъде различно за всяка жена.
- Какви са типичните емоции на майките преди и след раждането?
  
  Преди раждането майките могат да изпитват различни емоции, като вълнение, нетърпение, съмнения и страхове. След раждането някои майки изпитват незабавна любов и връзка с детето си, докато други развиват тези чувства постепенно. Важно е да запомните, че всички тези емоции са нормална част от процеса на майчинство и всяка жена има уникално преживяване.
- Кога обикновено жените започват да обичат децата си?
- Какви са различните преживявания на жените по отношение на любовта към децата си и как се различават тези преживявания въз основа на фактори като възраст, култура и личностни черти?

# 30 10 окт. 2008, 01:04 ч.

Мнения: 1 372

Аз мога да кажа че моята любов към детето ми не се появи със зачеването. Беше желано бебе, но дори и като я видях първият път не съм изпитвала чак такива чувства. Радвах се че я има на бял свят, бях щастлива и доволна, но си мисля че истинската любов към детето ми /или поне осъзнаването й/ дойде в един по -късен етап.

# 31 10 окт. 2008, 01:21 ч.

София
Мнения: 255

Когато забременях сина ми беше ТО. Ни риба ни рак, ако мога така да се изразя.
В болницата след като родих и той спеше върху гърдите ми, може би вторият или третият ден след раждането тогава почувствах прилив на обич, безгранична...... Този момент ще помня винаги.

# 32 10 окт. 2008, 02:59 ч.

Мнения: 1 817

и аз заобичах моята принцеса още докато беше в корема ми Heart Eyes

, обаче се оказа принц...и после още един Heart Eyes

Какво от това..Няма по-влюбена майка. Наистина чувството е неповторимо. Понякога любовта ми прелива. Страхотни са.. и са част от теб.
Е, все още си обичам една принцеска, но ...на яве ще я обичам в някой друг живот. Laughing

п.п./ Малкият принц точно днес става на 1год. ! Grinning

# 33 10 окт. 2008, 07:55 ч.

Мнения: 3 034

разбира се, че така нареченият инстинкт не е точно такъв, защото невинаги и не при всеки си върви ръка за ръка с останалите инстинкти. по-скоро е механизъм, който се отключва в един момент. за мен лично това беше втората нощ в болницата и никога не съм си представяла, че мога да изпитвам такова нещо. беше... неописуемо, като вълна ме заля. за това допринесе и фактът, че синът ми плака много тази нощ, а плачът на бебето отключва чисто физиологични механизми у майката (мамите, които кърмят знаят още по-добре). преди това никога не съм била нито влюбена в децата, нито вманиачена на тема мои собствени. с времето след тази нощ, това чувство се засилваше, макар че не вярвах, че може да стане по-силно Simple Smile

# 34 10 окт. 2008, 08:08 ч.

Мнения: 1 447

Преди да имам собствени деца никак не си падах по децата.Бях доста суха с тях и не знаех как да се държа към децата.Винаги съм си мислела,че ще съм студена майка и не знаех как ще ги обичам.Всичко това до момента в който родих.Сега обичам децата и не съм суха в държанието си към тях.
А моите направо си ги обожавам / като повечето майки,моите са си най-хубави./

# 35 10 окт. 2008, 08:11 ч.

в резерват
Мнения: 3 722

Цитат на: simplyaven в пт, 10 окт 2008, 07:55

това чувство се засилваше, макар че не вярвах, че може да стане по-силно....

Не мога да го напиша по-точно. Само добавям, че се чудех дали ще обичам и второто си дете по същият начин. След като го родих се оказа, че можело...

# 36 10 окт. 2008, 08:18 ч.

Мнения: 1 447

Цитат на: Арбанашка кокона в пт, 10 окт 2008, 08:11

Цитат на: simplyaven в пт, 10 окт 2008, 07:55

това чувство се засилваше, макар че не вярвах, че може да стане по-силно....

Когато забременях втория път на мен това също ми беше голямото притеснение дали ще обичам децата си поравно.
Бях свикнала толкова много с първото,че не знаех как ще е при второто.Сега вече нямам такива мисли обичам ги и двете
еднакво.

# 37 10 окт. 2008, 08:24 ч.

Мнения: 486

Влюбих се в дъщера си някъде около 3 и месец/т.е. 2 седмици след като се прибра в къщи и я гушнах за първи път/До тогава... беше ми странно ,знаех че имам дъщеря, виждах я в болницата за по-малко, откачах от мислълта , че може да не оцелее, плаках като попъркана, но не я обичах , не бях майка.После когато я гушнах и си язаведохме в къщи за моя изненада се грижех с лекота за нея, знаех кога какво да направя, но ..в първите дни още я нямаше тази огромна , безусловна любов.

# 38 10 окт. 2008, 08:52 ч.

в мечтания дом с любимите мъже...
Мнения: 157

Остават ми 2месеца до раждането,а аз вече обичам малкото същество,което мърда в утробата ми и нямам търпение да се роди,за да мога да прегърна рожбата си. baby

За някой може да е странно как мога да обичам някой,който не съм виждала,но аз толкова много исках да имам бебе..... smile3541

# 39 10 окт. 2008, 08:54 ч.

Бургас
Мнения: 10 663

Заобичах детето си чак след като го родих.
Даже да си призная честно, очаквах че като родя ще ме връхлети такава майчинска любов - да ама не.Чувствах се виновна защото мислех, че не обичам достатъчно детето си .Явно съм била в следродилна депресия
Сега няма по-важен човек в живота ми от сина ми!Тази обич не може да се сравни с никоя друга - нито към любимия, нито към родители, братя, сестри.Към нищо!

# 40 10 окт. 2008, 09:00 ч.

София
Мнения: 2 508

И аз нямам търпение да го прегърна обаче! Ама малко като към плюшена играчка ми е отношението... Embarassed

# 41 10 окт. 2008, 09:02 ч.

Мнения: 1 674

Баткото когато го родих,а малката още когато беше в корема ми/веднъж вече бях станала мама и знаех усещането./В момента двамата ги обичкам по-вече от всичко на света.

# 42 10 окт. 2008, 09:07 ч.

Мнения: 1 187

Когато забременях, бях щастлива. Исках детето, чаках го, но не беше любов. Родих - пак нищо. Обвинявах се, че съм лоша майка. Другата жена в стаята (на АГ отделението) ми сподели, че първия път и тя се е чувствала така и любовта идва с времето. Няколко дни по-късно вече се чудех какъв беше животът ми преди това - щастието ми беше пълно.

# 43 10 окт. 2008, 09:28 ч.

Мнения: 3 695

Цитат на: Клара в чт, 09 окт 2008, 20:23

може ли още не ти е дошло времето, може би още не си срещнала подходящия човек от който да поискаш да имаш дете, но когато това стане няма начин да не обикнеш бебчето, дали още когато е в теб, или когато го родиш или месец след това, просто това си е майчински инстинкт и това не зависи от нас, просто се случва и тогава вече се чудиш как си живяла без това бебе, други неща те вълнуват, чувстваш се завършена някак, пълна с любов.
Пожелавам ти един ден да усетиш това чувство

Много точно и хубаво казано! Peace

# 44 10 окт. 2008, 09:31 ч.

Мнения: 1 434

Аз не обичам всички деца, далеч не съм от майките на мнение, че всички дечица и бебенца са сладки. Общо взето обичам племенниците си и моето дете, майчинския инстинкт при мен се появи като забременях. Иначе си ме беше страх, не си мислех и да се женя още, добре че мъжа ми е по-решителен от мен Simple Smile

Най-вероятно, когато си с правилния човек и като дойде времето ще се почувстваш готова. А и да не стане, всеки по различен начин осмисля живота си, не си длъжна да имаш дете все пак. Тъй като едно дете е голяма отговорност и идеята да имаш дете не защото искаш, а защото биологичния часовник тиктака... ми се струва много егоистично и нечестно към самото дете.

Препоръчани теми

Замъглено зрение

Хранене с Аптамил АР

Хипохондрия!!

Как се борите с плексита?

Причина:

Причина: