Аз дори не планирам бременност но,една от причините е че,не изпитвам никакво влечение към каузата.Имала съм особено настоятелни гаджета а,аз си признавам че се втрещявам от такова предложение,някак ми звучи като доживотен ангажимент за който дори не се знае как се справяш(ами и наркоманите и престъпниците си имат родители)!
Мъжо тактично ми подзказа, че биологичния часовник тик-така. По стечение на съдбата, не стана така както си го мислех " хоп - от раз и съм бременна". Наложи ми се посещение на лекари, изследвания , накрая забременях в инвитро клиника /без арт/. Някъде там, изгубена в нищото разбрах, че няма нищо по-цено в живота от това да дариш живот и да обичаш този живот /по-точно да поемеш пълната отговорност за едно невинно създание/.
По принцип децата ме дразнеха и изнервяха,но само 1-то ми раждане ме промени тотално.Голамо значение има и човекьт до теб 
егоистища).
. 
Няма такава любов! Докато не я изпиташ, не можеш да я проумееш. Покрай моята щерка взех да харесвам всички бебенца, всички ми се струват сладки, уникални, интересни.
Но трудно осъзнах, че съм станала майка, макар, че с грижите се справях супер от самото начало. Толкова години съм живяла семейна, но без деца и ми трябваше време да осъзная, че това е завинаги, че "той" е моето дете. 
