Кога си заобичахте бебетата?

  • 9 059
  • 177
  •   1
Отговори
# 45
  • Пловдив/София
  • Мнения: 92
Аз съвсем не харесвах децата,не знаех нищо за тях и ми бяха като малки дразнителчета.
Сега също не ги харесвам,кой знае колко,но моето пате си е мое и него си го обичам най-много от всичко на света.

Забременяването ми не беше планирано,като разбрах че съм бременна се чудех какво ще става сега,не бях си планирала така 2008 г.,нооо...Йоана вече е на 3 м.
Истинската обич към дъщеря ми не почуствах веднага като родих,нито след месец,знаех,че е нашето дете и има нужда от мен.
На втория месец обачеее,тя стана всичко за мен,незнам как,просто се случи.Изведнъж тази любов те тряска като гръм и няма нищо и никой друг за теб.

# 46
  • Sofia
  • Мнения: 194
Макар, че бременността ми беше планирана и желана, докато бях бременна не изпитвах любов към малкото същество в мен-загриженост дали всичко ще е наред, да, но нищо повече. От първите мигове след раждането обаче обикнах дъщеря си с жестоко покровителствена обич, която с течение на времето става по-силна и по-силна.

# 47
Първо завърши гимназия, тогава го мисли. Или поне основно образование. Ще научиш, примерно, че запетайки се поставят преди, а не след "а", "но", "че"... Може би тогава ще си отговориш и на другите въпроси.
Не пиша често на на кирилица,а и на български като цяло и сега прегледах  и е абсолютно вярно,извиннете ме!
Все пак начина по който го вметна е противен!
Всичко най!

# 48
  • Мнения: 169
Не мога да кажа кога точно съм започнала да го обичам, но с всеки ден го обичам все повече! Heart Eyes

# 49
  • Разград
  • Мнения: 518
Моите слънчица си ги обичкам още когато зърнах двете точици на монитора на УЗ. Обичта ми към тях се засилваше всеки изминал ден докато се появят на бял сват, а сега е безгранична .

# 50
  • София
  • Мнения: 46 925
Ами аз си го заобичах още като го видях, като няколко мм точка на ехото, но всеки ден си го обичам все повече и повече.
Иначе има майки, които след раждането почват да чувстват нещо към бебето, някои и месеци след това....
Хора разни...

Аз като забременях, също ми беше доста далечна идеята за бебе, хич даже не бях особено ентусиазирана, малко стана повече на майтап, отколкото друго...просто един път не се пазехме...аз хич не вярвах, че ще стане - ма на...стана Simple Smile)) и сега съм много щастива, че имам най-прекрасното момче на света....


Не се шашкай чак толкова....че е доживот - така си е....но със сигурност ще ти носи повече положителни емоции Simple Smile

# 51
Аз харесвам децата на моите преятелки и те мен.Което за мен е добре!?Сега докато четях всеки един пост,се вглеждах и в снимките на децата,сладури!
Освен `градивната критика`на кати, Клара също е права,според мен Heart Eyes сега ми е по-леко,защото повечето пнения съвпадат с моята представа!
Аз попаднах случайно във форума,търсех инфо за една болница и се отвори тема от тук.Преглеждах темите като гост и непомня вече защо трябваше да се регистрирам(май някаква анкета),но е форума е невероятен!

МЕРСИ на всички  bouquet

# 52
  • София, Борово
  • Мнения: 1 773
още до като Виктор беше в корема ми - той е много чакан. Живеех така, сякаш не е в корема ми, а до мен.
Постоянно общувах с него (сигурно са ме мислили за луда)

# 53
  • Мнения: 518
Обичам я с цялото си същество и никога не съм се чудила дали и как ще я обичам! Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes

# 54
  • София
  • Мнения: 46 925
Аз харесвам децата на моите преятелки и те мен.Което за мен е добре!?Сега докато четях всеки един пост,се вглеждах и в снимките на децата,сладури!
Освен `градивната критика`на кати, Клара също е права,според мен Heart Eyes сега ми е по-леко,защото повечето пнения съвпадат с моята представа!
Аз попаднах случайно във форума,търсех инфо за една болница и се отвори тема от тук.Преглеждах темите като гост и непомня вече защо трябваше да се регистрирам(май някаква анкета),но е форума е невероятен!

МЕРСИ на всички  bouquet

Аз пък докато не родих изобщо не харесвах деца, бяха ми крайно...противни направо....детски му работи Simple Smile)) изобщо, едно детете много променя Simple Smile)) и като е твоето, няма да го обичаш - ще го обожаваш и всичко ще даваш само и само то да е ок....Wink така или иначе - имаш време....ще ти дойде музата...може пък просто да не си срещнала подходящия тати, с който да поискаш да имате дете....

А на Кати не й се връзвай - тя си е такава рязка във всички теми....

# 55
  • София
  • Мнения: 2 508
още до като Виктор беше в корема ми - той е много чакан. Живеех така, сякаш не е в корема ми, а до мен.
Постоянно общувах с него (сигурно са ме мислили за луда)

Аз пък не мога да се накарам да си говоря с бебето (на ум или на глас). Все го чакам да ритне, това ни е комуникацията. Grinning

# 56
  • София
  • Мнения: 5 079
Като го видях на уз за първи път се влюбих. А като започнах да го усещам (особено в последните месеци  Crazy) вече го обичах с цялото си сърце.

# 57
  • Мнения: 9 830
Разбира се има и хора /не определям пола/ които просто не стават за родители. Зависи от характер, възпитание и т.н...не може от тотален егоист да се очаква да е любящ родител Crazy
При мен обичта към бебето дойде с времето. След като родих /секцио/ ми го донесоха след 3дни и се чудех ккво да го правя Thinking На теория бях подкована, но с практиката -на Вие. Постепенно ден след ден всичко си дойде на мястото. Сега не мога без него Mr. Green
Но подобно втелясване да му пея през бременността , да му приказвам..не е имало-не съм по тая част Crossing Arms

# 58
  • Мнения: 1 428
Определено след раждането. Преди това бях като теб, никога не съм искала деца.
Peace

# 59
  • София
  • Мнения: 9 242
Aз винаги съм обичала деца. Никога не съм се страхувала от идеята да имам такива. Забременях и двата пъти планирано. Любовта към конкретното дете идва след раждането му, но има хора които по принцип обичат повече децата.

Общи условия

Активация на акаунт