emi_t, няма ли възможност да потърсите работа в София и да се преместите там. Парите, които даваш сега за път, ще ги даваш за квартира, но ще разполагаш с много повече време. Децата имат нужда от спокойна и отпочинала майка.
- Публикувана: 10 окт. 2008, 02:52 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2008, 11:17 ч.
За борбата на една майка
Еми,
Аз не съм минала по твоите пътища и не мога да те посъветвам нищо по въпроса за социалния асистент. Нещо бях подочула, че и бабите можели да са социални асистенти, но най-добре виж тази тема:
"За правата на децата ни!-тема 3"
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=281872.0
и особено тази: "Нашите "специални" деца с ДЦП" 4:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=332406.0
Пусни там по едно съобщение за текущото положение и твоите въпроси, мамите са доста добре запознати с подобни на твоите проблеми и сигурно ще могат да те упътят - поне по въпроса за социалния асистент, пък сигурно и за други неща...
Понеже споменаваш в края на филма това - какъв всъщност е проблемът да не идете на море с децата?
Иначе, що се отнася до 17 ДГ, сигурно ще се видим там някой път - дъщеря ми (която е със синдром на Даун) ходи в същата специална група, където ще запишат твоите деца...
П.С. Мисля си, че в съвета на ljuboznatelna има доста здрав смисъл...
П.П.С. За тези, които не са гледали филма, ето го:
http://www.btv.bg/videos/broadcast_video.pcgi?section_id=225&video_id=6433
Аз не съм минала по твоите пътища и не мога да те посъветвам нищо по въпроса за социалния асистент. Нещо бях подочула, че и бабите можели да са социални асистенти, но най-добре виж тази тема:
"За правата на децата ни!-тема 3"
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=281872.0
и особено тази: "Нашите "специални" деца с ДЦП" 4:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=332406.0
Пусни там по едно съобщение за текущото положение и твоите въпроси, мамите са доста добре запознати с подобни на твоите проблеми и сигурно ще могат да те упътят - поне по въпроса за социалния асистент, пък сигурно и за други неща...
Понеже споменаваш в края на филма това - какъв всъщност е проблемът да не идете на море с децата?
Иначе, що се отнася до 17 ДГ, сигурно ще се видим там някой път - дъщеря ми (която е със синдром на Даун) ходи в същата специална група, където ще запишат твоите деца...
П.С. Мисля си, че в съвета на ljuboznatelna има доста здрав смисъл...
П.П.С. За тези, които не са гледали филма, ето го:
http://www.btv.bg/videos/broadcast_video.pcgi?section_id=225&video_id=6433
Аз съм одобрена за социален асистент на детето си и подготвям документите, но това е общинска програма на Община Пловдив, не зная как е в другите градове. Иначе СА мога да не съм аз, а някой от семейството или който съм избрала - на половин работен ден (защото детето е едно) 100лв заплата, дохода е без значение. За София имаше нещо друго - "За независим живот" или нещо подобно, с по-добро заплащане.
Чудя се, колко хора са гледали този и подобни на него филми 
Вероятно само хората с увреждания , родителите на деца със СОП и техните близки.Преди да разбера, че имам дете с увреждане се смятах за много чувствителен и добър човек, защото като попаднех на подобен филм - сменях канала, за да не се разстройвам и плача 
.
Дъщеря ми 9 год. госпойца в норма го изгледа по собствено желание, защото познава част от сниманите деца и персонала на 17 ДГ.Като видя на монитора Рая се разпищя от кеф.За нея това са просто нейни приятелчета.Чудя се колко ли родители на деца в норма биха допуснали техните деца да изгледат този филм.Нашите различни деца са странни за другите , защото и аз също съм щадила на времето дъщеря ми като избягвах да гледа такива филми.Колко по лесно би ни било, ако родителите допуснат децата им да изгледат този филм
.Колко по лесно би било да им обясня на детската площадка защо детето ми не е като тях, и колко по малко биха го избягвали 
Вероятно само хората с увреждания , родителите на деца със СОП и техните близки.Преди да разбера, че имам дете с увреждане се смятах за много чувствителен и добър човек, защото като попаднех на подобен филм - сменях канала, за да не се разстройвам и плача .Дъщеря ми 9 год. госпойца в норма го изгледа по собствено желание, защото познава част от сниманите деца и персонала на 17 ДГ.Като видя на монитора Рая се разпищя от кеф.За нея това са просто нейни приятелчета.Чудя се колко ли родители на деца в норма биха допуснали техните деца да изгледат този филм.Нашите различни деца са странни за другите , защото и аз също съм щадила на времето дъщеря ми като избягвах да гледа такива филми.Колко по лесно би ни било, ако родителите допуснат децата им да изгледат този филм
.Колко по лесно би било да им обясня на детската площадка защо детето ми не е като тях, и колко по малко биха го избягвали Чудя се колко ли родители на деца в норма биха допуснали техните деца да изгледат този филм.
Колко по лесно би ни било, ако родителите допуснат децата им да изгледат този филм.Колко по лесно би било да им обясня на детската площадка защо детето ми не е като тях, и колко по малко биха го избягвали?
Колко по лесно би ни било, ако родителите допуснат децата им да изгледат този филм.Колко по лесно би било да им обясня на детската площадка защо детето ми не е като тях, и колко по малко биха го избягвали?
Съветът ми към Еми е да види новите програми за личен асистент на министерството - защото имам позната, която кандидатства и я одобриха. Доколкото разбрах от нея парите, които и отпускат не са никак малко, но какъв е редът не мога да кажа.
Чудя се колко ли родители на деца в норма биха допуснали техните деца да изгледат този филм.
Колко по лесно би ни било, ако родителите допуснат децата им да изгледат този филм.Колко по лесно би било да им обясня на детската площадка защо детето ми не е като тях, и колко по малко биха го избягвали?
Колко по лесно би ни било, ако родителите допуснат децата им да изгледат този филм.Колко по лесно би било да им обясня на детската площадка защо детето ми не е като тях, и колко по малко биха го избягвали?
Не е вярно това.Децата не са зли.Децата просто не знаят.Ако имат познато дете с увреждане - децата са много добри и съпричастни.Всичките братчета и сестричета на различни деца са прекрасни личности.Ако на децата им се обясни какво е дете с увреждане няма да го третират като селския идиот.Аз преди да разбера, че имам различно дете бягах от такива деца заедно с дъщеря ми, защото не знаех какво да и отговоря на евентуален въпрос, а и щадях себе си, защото ми беше мъчно за дете в инвалидна количка.Предполагам 99% от хората постъпват като мен.Не се гордея с това
Сега е обратното разбира се - веднага отивам да завързвам разговор.Ако обществото е запознато с проблемите на нашите деца, или още по добре познават ни децата отблизо няма да е същото.Пак повтарям - децата изглеждат зли, защото не знаят какво е дете с увреждане.
Здравейте! Мила Еми.......бори се......знай че не си сама.Аз също съм майка на едно прекрасно дете , което е СОП. С мъка си спомням за времето в което и аз така като теб търсех отчайваща детска градина за моята принцеса. Ходех от врата на врата по градините в Люлин...но навсякъде вратите оставаха затворени след като разберат че е дете с проблеми. Не можех да си представя че ще я оставя в специализирана градина....исках да е в масова. И тъй като бях притисната от това че работя на трудов договор.......я приеха в група с деца които имаха проблеми със слуха. Тя няма такъв проблем, но нямах избор. Остана там 1 г....повлия и се зле...започна да издава звуци.Поисках да я преместят в масовата група...преместиха я...но се оказа че госпожата я изолираше от децата. Махаше я от заниманията ...защото пречела на другите...Мъката ми беше голяма...стиснах зъби и си я прибрах. Тогава я записах в логопедия детска градина...но и там не и беше мястото.....програмата не беше подходяща за нея,но остана там до края.Сега......трябваше да да я запиша в помощно училище....но се отказах....не мога да я заведа там........много е тежко....а и нямаха човек които да се занимава с нея след обяд...няма как да я взимам на обяд. Положението ставаше все по критично. ......Сега реших проблема си, записах я на индивидуално обучение по специална за нея програма в редовното училище до нас......БЛАГОДАРЯ на директорката, че се реши да ни помогне.Сега не ми остава нищо друго освен да се надявам че ще има резултат. Бях длъжна да опитам...няма да се предам. Приеха ми документите за личен асистент и напуснах болницата, за да съм с нея Знам че няма да е лесно ...но ще се боря и аз. .Еми, знам че ти е много трудно и те разбирам напълно........вярвай в това което правиш...бори се и ще го постигнеш. Ние сме с теб!!! Ако мога с нещо да помогна....пиши ми!!!!!!!
Здравейте Майчета,
Моите момчета, постоянно са със здрави деца. Има дечица, които контактуват с тях от бебета. И трябва да ви кажа, че агресия към тях няма. Всички ги обичат.
Но според мен, формулата на успеха е в родителите на децата, с които играят. А и колкото от по-малки имат такива постоянни контакти с деца по-различни от тях, толкова по-добре и за двете страни. Здравите дечица около мен, не правят разлика между другите и Пепи и Теди. Но сме заедно и на рожденните им дни и в градинката. Искам да ви разкажа как водих децата си на ПАТИЛАНЦИ. Всички деца помагаха, за да могат и моите момчета да се качат на всички възможни люлки, батути и т.н.
Но мили мои майчици, това е възпитание. Децата, с които кантактуваме толкова са свикнали с нас, че не се впечатляват, от това че са па- различни от тях.
И ако наистина стане така, че нашете деца, могат да посещават масови датски градини, след това училище, проблемите ще се решат бързо.
Е сигурно ще бъдат наранявани, но по-добре като са по-малки, ще го преодолеят по-лесно. А ние като деца не сме ли били наранявани и обиждане. Нали така се расте ....
Поздрави.
Обичам Всички борбени Мами.
Моите момчета, постоянно са със здрави деца. Има дечица, които контактуват с тях от бебета. И трябва да ви кажа, че агресия към тях няма. Всички ги обичат.
Но според мен, формулата на успеха е в родителите на децата, с които играят. А и колкото от по-малки имат такива постоянни контакти с деца по-различни от тях, толкова по-добре и за двете страни. Здравите дечица около мен, не правят разлика между другите и Пепи и Теди. Но сме заедно и на рожденните им дни и в градинката. Искам да ви разкажа как водих децата си на ПАТИЛАНЦИ. Всички деца помагаха, за да могат и моите момчета да се качат на всички възможни люлки, батути и т.н.
Но мили мои майчици, това е възпитание. Децата, с които кантактуваме толкова са свикнали с нас, че не се впечатляват, от това че са па- различни от тях.
И ако наистина стане така, че нашете деца, могат да посещават масови датски градини, след това училище, проблемите ще се решат бързо.
Е сигурно ще бъдат наранявани, но по-добре като са по-малки, ще го преодолеят по-лесно. А ние като деца не сме ли били наранявани и обиждане. Нали така се расте ....
Поздрави.
Обичам Всички борбени Мами.
Аз преди да разбера, че имам различно дете бягах от такива деца заедно с дъщеря ми, защото не знаех какво да и отговоря на евентуален въпрос, а и щадях себе си, защото ми беше мъчно за дете в инвалидна количка.Предполагам 99% от хората постъпват като мен.Не се гордея с това
Съгласна съм, че децата не са зли, а просто прекалено честни и първосигнални.
Аз имам различно мнение за интеграцията, но то е формирано от това, че моето дете на този етап е невъзможно да бъде интегрирано в масова детска градина, това ще я стресира и ще я върне назад.
Дневния център в който я водих и ще продължи да посещава децата са прекрасни, пеят и, казват и стихчета и най важното , там специалистите ще работят с нея всеки ден.
Не знам дали някога ще посещава масова детска градина или училище, отдавна спрях да гледам далеч в бъдещето , старя се в настоящето да и осигурявам това, което считам, че е възможно и подходящо за нея.
Всеки си има своите битки.
emi_t на теб и на всички други пожелавам успех.
Момичета, мисля, че ако сме заедно, можем да постигнем много за нашите деца. А и за нас самите. Браво и на теб, че си успяла да се справиш и детето да учи в масово училище. Но защо трябваше да напускаш работа. Не те обвинявам, не ме разбирай погрешно, сигурно наистина не си имала избор. Ние сме в разцвета на силите си, още сме много млади и тепърва можем да се реализираме. Ние не сме само майки, а и жени, които трябва да мислят и за себе си. Ние също сми хора и имаме своите нужди. От това не трябва да се отказваме. Няма да е лесно. Трябва нещо да се направи. Трябва да ни забележат, някаде по-нависоко, за да ни се обърне внимание.
Знаете ли какво установих, по закон на мен майка на три деца, две от които инвалиди 100% с чужда помощ, не ми се полага асистент придружител.
Мислите ли, че това е нормално.
Полага ми се рехабилитация 10 процедури в месеца, а трябва да бъде непрекъсната. Значи половината от лечението, а аз трябва ли да плащам половината от осигуровките или половината от данъците на тази държава. Имаме само задължения права никакви.
Итакива абсурди са хиляди. Ето това ме подлудява.
Оказва се, че ние не можем да си търсим правата, защото ги нямаме.
А къде отива например нашето право на труд, което е исконно право ???
Поздрави,
Знаете ли какво установих, по закон на мен майка на три деца, две от които инвалиди 100% с чужда помощ, не ми се полага асистент придружител.
Мислите ли, че това е нормално.
Полага ми се рехабилитация 10 процедури в месеца, а трябва да бъде непрекъсната. Значи половината от лечението, а аз трябва ли да плащам половината от осигуровките или половината от данъците на тази държава. Имаме само задължения права никакви.
Итакива абсурди са хиляди. Ето това ме подлудява.
Оказва се, че ние не можем да си търсим правата, защото ги нямаме.
А къде отива например нашето право на труд, което е исконно право ???
Поздрави,
Еми подкрепям те напълно и дано съдбата никога не те пречупи.
Преди години и аз много исках да запиша моето дете в масова детска градина,но уви времената бяха други. Мисля си ,че хората вече мислят по-различно и силно се надявам ,че нашите дечица ще бъдат част от обществото някой ден.Дано и момчетата ти бъдат силни като теб. Ако ние не бягаме от обществото и ако не крием различията на децата си ,мисля ,че хората по-лесно ще започват да ни възприемат.
Харесвам мирогледа ти и мисля да почерпя малко от твоя хъс,защото все още познавам майки ,които се срамуват от болестта на децата си,което мен ме съкрушава истински. Как може една майка да се срамува и да крие собствената си рожба.
Преди години и аз много исках да запиша моето дете в масова детска градина,но уви времената бяха други. Мисля си ,че хората вече мислят по-различно и силно се надявам ,че нашите дечица ще бъдат част от обществото някой ден.Дано и момчетата ти бъдат силни като теб. Ако ние не бягаме от обществото и ако не крием различията на децата си ,мисля ,че хората по-лесно ще започват да ни възприемат.
Харесвам мирогледа ти и мисля да почерпя малко от твоя хъс,защото все още познавам майки ,които се срамуват от болестта на децата си,което мен ме съкрушава истински. Как може една майка да се срамува и да крие собствената си рожба.
Толкова истина блика от всяка написана от Вас дума
Все едно разказвате моя живот с дъщеря ни ...
Ние сме сестри по съдба и се радвам, че сме се открили тук в този форум.
Черпим сили и информация една от друга и си помагаме в нелесния си живот. Борим се срещу системата и държавата-понякога Успяваме, понякога НЕ... но важното е че не се предаваме.
Само не ми се иска да се решават проблемите ни на ПАРЧЕ... трябва да се стараем да издействаме всичко необходимо за децата ни и за другите деца, които са със същата съдба. Да направим нещо добро и за тези които ще бъдат след нас.
Трябва да сме единни и да ни чуят. Да сме с обща позиция и да ни уважават като част от обществето.
Знаете, че многократно правим опити да се се обединим, да се регистрираме като Организация ли, Фондация ли, Сдруцение ли ... има толкова много различни форми, трябва да намерим най-подходящата за нас и да действаме.
Участвах къде ли не, с кого ли не (др организации) но все като РОДИТЕЛ НА ДЕТЕ С УВРЕЖДАНЕ... все ме питаха кого представлявам и ми казваха че не можело ТАКА ... да съм сама и да си търся правата на детето....
Затова трябва да се обединим.
За пореден път Ви призовавам.
Все едно разказвате моя живот с дъщеря ни ...
Ние сме сестри по съдба и се радвам, че сме се открили тук в този форум.
Черпим сили и информация една от друга и си помагаме в нелесния си живот. Борим се срещу системата и държавата-понякога Успяваме, понякога НЕ... но важното е че не се предаваме.
Само не ми се иска да се решават проблемите ни на ПАРЧЕ... трябва да се стараем да издействаме всичко необходимо за децата ни и за другите деца, които са със същата съдба. Да направим нещо добро и за тези които ще бъдат след нас.
Трябва да сме единни и да ни чуят. Да сме с обща позиция и да ни уважават като част от обществето.
Знаете, че многократно правим опити да се се обединим, да се регистрираме като Организация ли, Фондация ли, Сдруцение ли ... има толкова много различни форми, трябва да намерим най-подходящата за нас и да действаме.
Участвах къде ли не, с кого ли не (др организации) но все като РОДИТЕЛ НА ДЕТЕ С УВРЕЖДАНЕ... все ме питаха кого представлявам и ми казваха че не можело ТАКА ... да съм сама и да си търся правата на детето....
Затова трябва да се обединим.
За пореден път Ви призовавам.
Браво, браво nandy. Благодаря ти от сърце.
Хайде момичета, има ли и други които мислят като нас. Включете се, ако сме всички заедно аз съм сигурна, че можем да на правим чудеса за нашите деца. Да се организираме и да направим нещо заедно. Събота и неделя не мога да ви пиша, но в понеделник пак ще се включа, а дотогава мисля да се консултирам в каква форма можем да се обединим и да действаме наистина резултатно.
Хайде момичета, има ли и други които мислят като нас. Включете се, ако сме всички заедно аз съм сигурна, че можем да на правим чудеса за нашите деца. Да се организираме и да направим нещо заедно. Събота и неделя не мога да ви пиша, но в понеделник пак ще се включа, а дотогава мисля да се консултирам в каква форма можем да се обединим и да действаме наистина резултатно.