Подкрепете активното естествено раждане в БГ!

ми прочети ми целия пост, а?

За тези, които се интересуват - срещата с доц. Сираков мина много добре. Подадохме си ръка да поработим заедно за промяна. Ще обсъдим постепенно исканията точка по точка. Доц. Сираков предложи да ги представим и дискутираме и на годишната АГ конференция. Ще си сътрудничим и по други проекти в тази сфера .

Ива, поздравления! Обнадеждаващо ми прозвуча това, което си написала!

Адмирации към доц. Сираков! Дано повече лекари, от които на практика зависи възможността за промяна да са готови за диалог.

браво на вас. доц. сираков е изключителен лекар и човек. радвам се, че се регистрира.
иве пиши ми, разбираемо да съм любопитна да видя къде се различавам в позицията си от тях.

Такива срещи и такива лекари като доц Сираков ми крепят надеждата, че все пак нещата ще се променят към по-добро! Поздравления за инициаторите на тази кампания 

Чудесни новини, браво! 

Ива, аз ти казах и преди, браво. И добре говори за доц.Сираков, че е готов да погледне ситуацията от друга гледна точка.

_____

Грубостта е напълно излишна.
Освен да извини лекарите, каква друга причина имаше в написаният от теб абзац, който цитирах?

Браво, поздравления и от мен!  Има светлинка в тунела, сигурна съм!

В Националния център по здравна информация!
Там има много и най-разнообразни данни, но силно се съмнявам, че имат изнесена информация в интернет.

излишна е. лекарите нямат нужда от моето извинение, нито на мен ми пука дали ще бъдат извинени пред теб. целия ми постинг имаше за цел да покаже и един друг вулкан, готов да изригне и, че не конфронтацията е пътят. рзбираш ли ме вече. и беше в отговор на други два. и наистина мисля, че не е в интереса ви да обвинявате лекарите във всички грехове. конкретизирайте. абе вземи прочети отново целия ми постинг, без да вадиш абзаци.

Иве, много се радвам, че така добре са се стекли нещата!  Новините са прекласни!

Здравейте пак.
Честно казано, не очаквах такъв взрив от постинги. Намирам това обаче и за много радостно. Радостно е, че българската жена се събужда и иска по-високо качество на живот. А който иска нещо и е готов да се бори за него, то той го и постига...
Лошото е, че нямам много време та да се включа по-активно... Но това е друг въпрос...

И така, моите коментари:

Редовен потребител
Оля, 
След този пространен списък, едва ли някой има какво да добави.
Аз продължавам да не съм съгласна, че 65% от нормално раждащите жени имат нужда от епизиотомия, а още 20% са оставени да се разкъсът по естествен път. При все че позната акушерка с дългогодишна практика и има 1% случаи на естествено разкъсване и нито една епизиотомия за цялата си кариера. Някак си не ми се вижда достоверно нейните клиентки да са по-разтегливи от българките   И при всички изследвания специално на тази тема, накрая опираме не до тъканите на майката, а до стила и способностите на асистиращите я....

Извинявайте, но това никой, който макар и бегло, практически се е докоснал до акушерството няма да го повярва. Пробвайте и попитайте някоя практикуваща акушерка. 100 % съм сигурен, че тя ще Ви се изсмее. По-точно – не на Вас, а на това, което Ви е казала „акушерката с дългогодишен стаж”.

Pea®ly
Цитат на: msirak в Неделя, 25 Октомври 2009, 18:52
Pea®ly Такъв довод „свършва смяната” няма. Като свършва смяната – или си довършваш работата или тя се предава на следващата смяна.

По протокол сигурно е така. Сигурно няма и случаи на предизвикване на раждане в петък, защото в събота избраният доктор трябва да замине на почивка...?

Не бих твърдял, че няма такива случаи. Но това не е практика. Това ляга на съвестта на самият доктор. А доктори, както вече казах, има всякакви... Както, впрочем, и във всяка друга професия...

кукла
Duol , благодаря за интересната информация! Наистина, препоръките на СЗО категорично не се спазват в българските болници, говоря от личен опит и никой не може да ме убеди в противното.
Доцент Сираков потвърди, че там се ползва "БЪЛГАРСКИ стандарт", за които също бих искала да науча повече.

Тук можете да намерите стандарта.
http://sites.google.com/site/ginekologbg2/prilojenie_ag.doc?attredirects=0

mishka_moja
Брит, исках да кажа, че така трябва да става, че такава е ролята на лекаря. пациентът в крайна сметка прави своя избор когато е информиран за последствията от него и носи отговорността за избора си. отговорността на лекаря е друга.

Доколкото схванах Вие сте лекар. Така че – следващите ми думи са насочени повече към останалите във форума.  Вие тези неща ги знаете.

За отговорността: Ние (лекарите) лесно (и бездушно !) бихме могли да кажем – Ние Ви информираме, Вие решавайте какво да Ви правим и какво – не. И ако стане нещо неочаквано или пък, според нас се наложи да направим нещо, с което не сте съгласни – Вие си носите отговорността. Дали ще се съгласите с тази постановка ?
Скоро се случи такава случка: Жена на 60 г. постъпва за операция по повод на доста сериозно смъкване на матката и влагалището. Предвижданата операция в такива случаи е махане на матката през влагалището (което е по-щадящо отколкото с отваряне на корема). Тя заявява, че иска да й  оставим яйчниците. Нашите доводи, че те вече изобщо не й трябват не й подействаха. Подписа информираното съгасие с тази уговорка.
Оперирахме я. След махането на матката и разрязването й  още в операционната, се видя че в нея има рак. Очевиден.
В случаите с рак на тялото на матката ЗАДЪЖИТЕЛНО се махат и яйчниците. Но тя беше подписала информираното съгласие със забележката, че не иска да и махат яйчниците?! И ние ги оставихме.
След операцията, на следващия ден и се обясни кое как е и тя, напълно разумно, реши, че ще е по-добре (Очевидно !) да и се махнат и яйчниците. И ние я оперирахме ВТОРИ път. За да ги махнем. Няма да коментирам.

Само ще допълня, че някои от изказванията във форума крият в себе си много сериозна опасност. Както е опасно (за живота !) убеждението на „Свидетелите на Йехова”, че не трябва да им се прави кръвопреливане, например.

Мисля, че въпреки многото трески за дялане в нашето здравеопазване, съвестните лекари все пак са болшинство. И трябва да им се има повече доверие... И да им се дава възможност да действат по преценка.


Анонимно
Цитат на: msirak в Неделя, 25 Октомври 2009, 18:52
Тук се сетих за една от „дивотиите” (извинявайте !  ) – искането бебето да НЕ БЪДЕ аспирирано. Защо ? Какво ще му стане от аспирирането ? Нищо ! А практиката показва, че почти винаги има какво да се аспирира... Неаспирирано бебе - означава пневмония.
"В “Ръководството по реанимация” от 2005г. на Европейския Съвет по Реанимация (ЕСР) четем...
 
В практиката си не съм имал възможността в нито един случай да срещна  всички тези «страхотии», които са описани в цитираното ръководство. Освен това, там се споменава «агресивно фарингеално аспириране». Не ми е много ясно какво имат предвид с това «агресивно»...
В повечето случаи се аспирира само устната кухина. А там почти винаги има слуз, понякога – кръв. Прави се още преди детето да е продишало и изплакало. (Ако то «избърза» и изплаче – вече е късно за аспирация – то е вдишало всичко навътре...). И ако видим, че излиза много «материал» тогава може да решим да се аспирира и по-надолу... Нямаме отбелязани никакви негативни последици от аспирацията.
«Ларингоскопия и интубиране» никога не се прави рутинно, а само при сериозни индикации, когато детето не диша спонтанно.
Не сме забелязали проблеми със сукателния рефлекс.


Цитат на: msirak
Сетих се и още едно нещо, с което не съм съгласен: Да се „насърчава родилката да се храни и да приема течности по време на раждането.”...
Ето това пък на много места по света се смята за остаряла практика.
Позволете категорично и абсолютно да не се съгласим, че рискът от аспирация е толкова висок, че изисква забрана на храна и течности на абсолютно всички раждащи, включително и нискорисковите (които според СЗО са около 80+% от всички). Няма как да и да пропуснем да споменем, че опасността от аспирация стои тогава, когато става въпрос за обща анестезия. Отговорете ми тогава, колко са спешните случаи, от всички изобщо, които изискват обща анестезия и какъв е рискът от аспирация при тях?

Рискът от аспирация действително не е висок, но го има ! И ако Вие сте «аспириралата» за Вас това е 100 %...
Освен това аспирирането няма нищо общо с това дали раждащата е «високорискова» или «нискорискова». Повръщат и едните и другите... (Е, в малък процент, разбира се, не всичките...  )
И тук изобщо не става дума за анестезия. Повръщат в около 1/3 съвсем нормално раждащите. Просто от контракциите, от напъването...

Sheila
Доц.Сираков,
Присъствали ли сте на едно напълно естествено раждане?
(от старт до физиологическо раждане на плацентата, където Вие сте фактически само наблюдател на процеса)
Ако да, бихте ли споделили впечатленията си ?

Да, присъствал съм. На хиляди вероятно (все пак работя 33 години). Винаги съм се старал ражданията, които аз съм ръководил да протичат максимално естествено. С минимум намеса. То и на мен така ми е по-лесно... Седя си до жената, забавлявам я, успокоявам я и накрая и кажа – хайде честито. И обирам овациите и благодарностите на родилката и близките.
Е, не че нищо не съм правил. През цялото време съм контролирал ситуацията, наблюдавал съм записа, контракциите, хода на раждането... И ако всичко си върви добре – раждането минава ЕСТЕСТВЕНО. Предпочитам го. Всеки го предпочита...
Но също така не по-малко пъти ми се е случвало да се намесвам грубо, силово, с Кристелер, с всичките си сили, с епизиотомия, вакуум или форцепс... И бебето се е раждало живо...
И въпреки всичките ми предпочитания ще продължавам така да действам и да не слушам майката, ако тя, в този «силно емоционален момент», започне да ми казва – «това не искам, онова не искам». Защото тук става дума за ЖИВОТА на детето й, а нерядко и за нейния собствен. Нещо, което тя не може да прецени. И колкото и да казваме «тя си носи отговорността», добре знаем, че после лекаря ще бъде обвинен. Ако не от родилката и нейните близки, то поне от неговата собствена съвест. Защото той е професионалистът. И знае как трябва да се действа, а не е действал. И това «тя не ми разреши» звучи абсолютно смешно  и неприемливо.

Gichka
Действително е така, но сега нещата са стигнали просто в другата крайност - има-няма нужда, дай да си сложим система, да си направим епизиотомия за всеки случай и т.н. Същото като с антибиотиците - абе то май и без антибиотик ще се оправи, ама дай да пийне нещо все пак.
Нещата просто трябва да намерят баланс.

Тук съм абсолютно съгласен. Това се случва - и със системата, и с епизиотомията, и с антибиотиците. Това явление – «презастраховането» съществува. И трите неща си имат своето място, но трябва точно да се преценява – кога да се прилагат. Но, както казах – хора всякакви... 

Пак се увлякох. Но темите действително са важни. За съжаление нямам достатъчно време за да следя постоянно форума. Така че – извинявайте ама ще се включвам от време на време. 
А иначе – с вашите преставители достигнахме до някои форми на сътрудничество, избистриха се нелоши (според мен) идеи в тази насока.
Ще действаме. То е за всеобщо добро. Нали сме уж европейска страна...  Само че имайте предвид, че това ще е бавен процес... Тук много сериозно се намесват какви ли не фактори, като т.н. «първи седем години», например...
Много е важно да се говори, да се започне.
И да не се обезкуражи човек от трудностите по пътя...

Ами освен само пак да кажа - поzдравявам ви zа старанието, което очевидно полагате, всички от Естествено и останалите хора, които правят теzи срещи реалност   
А (беz да съм медицинско лице, или някой, който претендира, че раzбира много) доц. Сираков, благодаря ви zа специално последния пост, в който така внимателно сте обърнал внимание на всяко питане или коментар. Това беше много, много полеzна информация, сигурна съм, че не само zа мен.
Прекрасно е да има подобна комуникация и раzискване, zа да се реши даден проблем.
Това, ми се струва, е верният път 
Получава се много хубава тема.

Доц. Сираков,
Искаше ми се да съм оптимистична и позитивна относно вашето така изглеждащо желание за комуникация, но написаното от вас ме разгневи толкова много, че нищо не остана от тези чувства. Дадох си почивка от компютърът за целият ден, надявам се да не съм прекалено емоционална за вашата важна мъжка личност.

Звучи смешно и неприемливо ако говорим за каца с вино в която бебето се дави, но жената е ЧОВЕК. ЧОВЕК, не само със собствените си идеали, виждания, чувства, мечти, но и с права, които са, или поне би трябвало да са и гарантирани в една Европейска държава като България. Кой ви дава легалното, че дори и моралното право да издевателствате върху нейното тяло без нейното съгласие? Кой закон прави раждащата жена малоумна или лишена от основните си права да решава какво и кой може да го прави на тялото и? Аз мога да се сетя за поне една много ясна дума която се използва когато някой се намесва грубо, силово, с всички сили във вагината на гола, разкрачена, вързана безсилна жена без нейното съгласие. Ако си мислите че вашето е различно, не сте се срещали и слушали историите на набъбващите групи жени които страдат от след-родилна травма, както физическа така и психическа. За жалост много доживотно.

Загрижеността която вие чувствате към поредният 'плод' който плъосвате на тавичката, не може да се сравни с тази която майката чувства към детето си, което тя държала до сърцето си последните месеци и за което тя би дала живота си. Тя ЗНАЕ.



Като се има в предвид по горните ви мисли и фактът, че едно напълно естествено раждане се  "ръководи" или "контролира" само от раждащата жена, ще приема че отговорът на оригиналният ми въпрос е НЕ. За да може човек да е свидетел на едно такова раждане е нужно да се види жената като всяка една друга представителка от животинският свят - напълно способна и знаеща как да се справи с основното си предназначение от гледната точка на природата, ДА РОДИ САМА. Това уважение липства във вашите редове напълно.
За съвестта ви, застрашена от своеволните изисквания за права от раждащите...не мога да я жаля на фона на всички жени които са били подложени на изложеното от вас третиране и подходи. Тях, ги мисля.

______________

Жените от Естествено - може би трябваше да започнете с най-важното - признаването на жената като човек, а не дразнещ инкубатор,  в болницата.