Подкрепете активното естествено раждане в БГ!

  • 150 199
  • 3 189
  •   1
Отговори
# 1 950
  • София
  • Мнения: 7 963
Их тоя стремеж да сме кат европейците  ooooh!

И като африканците, и като австралийците... Ама наистина, по-добре стига.

# 1 951
  • Мнения: 14 614
Вместо да се опитате да разберете мотивите ми - вие нападате, а очаквате да повярвам аз във вашите.

Какви мотиви? Твоите мотиви са "аз не можех да се грижа бебето, че ме болеше, затова съм против да е при майката; аз не съм компетентна, затова и другите не може да са" Страшни аргументи, засягащи само собствената ти креатура, но пренесени върху всички родилки  Laughing

# 1 952
  • Мнения: 47 212
Их тоя стремеж да сме кат европейците  ooooh! ...

О, държавата няма никакво значение, навсякъде е еднакво, далие случайно? Laughing

# 1 953
  • Варна
  • Мнения: 3 315
А относно психическите травми - някой сериозно ли мисли, че такова дело би могло да бъде заведено и още повече спечелено? Жени с физически травми след раждане не могат да заведат дело, а все пак това е нещо, което по-лесно се доказва.
Не съм казала такова нещо. Казах, че има такива травми, а не че има кой да ги констатира и да започне дело.  Wink С последното изобщо не съм запозната и не мога да кажа каквото и да е.

Напълно съм съгласна с теб, аз също съм виждала травмирани психически жени, и без да съм психолог ги "разпознавам". Изразих скептицизъм, че може да се докаже подобно нещо, когато в съда ще е мнението на жената срещу това на мед.екип Смятам, че и заради това много жени въобще не си и помислят да започват такива дела.

viliko виж сега, ние по никакъв начин не ограничаваме твоето право да се оставиш безпрекословно в ръцете на докторите. Просто подписваш информираното съгласие, не се обаждаш, "както и когато сметнете за добре" и толкова. А нашето право да изразяваме мнение? Ами нали става въпрос за моето конкретно раждане и за моето бебе, а не за твоето? Как това ще навреди на теб?
А пък и мислете в перспектива. Ето аз мога да кажа, че съм приключила с ражданията, но темата продължава да ме вълнува. Живот и здраве след десетина-двайсет години ще дойде ред децата ми да раждат и искам за тях да има избор.  Peace

# 1 954
  • София
  • Мнения: 17 235
viliko Мухъла е най- токсичната субстанция в света /след азбеста, но той е премахнат от употреба в строителството/. Спорите му са силен канцероген и от престой в стая с някои видове може да умреш от интоксикация. Наличието му е свързано с редица заболявания на дихателните пътища, инфекции на кожата като обриви, проблеми, свързани с паметта, а също и увреждане на мозъка. Заболяванията, които също са свързани с експозиция на токсични плесени са рак на бъбреците, рак на хранопровода, и рак на черния дроб.

Извинявайте за офф-а, но не ми се ще семейството на viliko да пострада заради незнанието и. Не съм иронична.


Ясмина
и аз не съм психолог, но съм била пациент в български болници. Wink Предполагам, че квалифициран психиатър може да направи експертиза и да свидетелства в съда, но не съм запозната с процедурата. Депресираните след подобни изживявания хора по- скоро предпочитат да забравят по- бързо, отколкото да започнат дело.

# 1 955
  • Мнения: 2 376
По-скоро нямат никакво доверие в съдебната система.

# 1 956
  • Мнения: 668
Их тоя стремеж да сме кат европейците  ooooh!
Вижте, не искам да споря - пишете си петицията, който я подкрепи - браво, но аз не съм от тях. Опитах да обясня защо. Вместо да се опитате да разберете мотивите ми - вие нападате, а очаквате да повярвам аз във вашите. Не че ми пука особено.
Просто спирам  Stop
viliko, тази петиция не задължава някого да решава вместо лекарите какво да правят  и по никакъв начин не застрашава жените, като теб, които предпочитат лекарите да правят каквото намират за правилно. Тя просто призовава да се спазва хартата за правата на човека и на пациента да се прилага на практика-т.е жените които искат да имат избор, който име гарантиран по закон да го имат. На теб какво ти пречи ако аз имам избор дали да ми пукат мехура или не? Ти ако искаш кажи на лекарите да постъпват както смятат за правилно и ще си имаш каквото ти искаш.

# 1 957
  • София
  • Мнения: 2 276
Днес пак преглеждах историята на движението за активно раждане в Европа. Ще си позволя да цитирам малко от тази във Великобритания, защото някои прилики са почти стряскащи. Добрата новина е, че днес там положението е коренно различно. Лошата е, че сме повече от 25год. назад:( (при това нямаме подкрепата на лекари и акушерки, каквато жените там са имали поне частично по това време, нито пък някога сме имали независими акушерки)

Цитат
Janet Balaskas tells the story of how the historic document "Active Birth Manifesto" was written

In the late 1970's and early 1980's almost all women gave birth in the supine position, usually attached to electronic monitors, drips and aided by a cascade of medical interventions in hospital. There was no alternative option. The first Active Births (including 2 of mine) that occurred in London took place at home and were attended by independent midwives. Very soon enthusiasm spread, as mothers who had experienced a wonderful joyful active birth told their stories to friends. Demand grew fast and in the spring of 1982 the women in North London who had attended my Active Birth yoga classes began to request that the local hospital enable them to labour and give birth in upright positions.

At the time this so called  'animalistic behaviour' caused a furore at the hospital with midwives and doctors divided into two camps - for and against. At one point active birthing was actually banned by a senior consultant. Women who insisted on being on all fours or squatting to give birth were being asked to sign a disclaimer - sometimes during the peak of labour, in the very moments before giving birth.

I felt strongly that a woman should not have to battle during her labour for the right to control her own body or to choose the positions she found most comfortable and practicable. Our argument was backed by a sizeable body of research and was keenly supported and endorsed from the outset by a highly regarded local consultant obstetrician - Yehudi Gordon and the Royal College of Midwives.

So I organised a demonstration which we called the 'Birthrights Rally' which took place  on Hampstead Heath in April 1982. We were protesting for womens' right to labour and give birth actively, rather than be forced to comply passively to an 'actively managed' medicalised birth. Word spread fast throughout the childbirth movement and with only 3 weeks of planning 5000 -  6000 people and midwives turned up to this historic event. Speakers included Michel Odent, Anna Ford and Sheila Kitzinger as well as Yehudi Gordon and myself.

A week before the rally my late husband Arthur Balaskas and I collated the research evidence into a list. In one inspired night we wrote the Active Birth Manifesto as part of a press release for the rally and the Active Birth Movement was born! Today, in the very same hospital, just 23 years later - there is a brand new custom built Birthing Centre, where Active Births are positively encouraged by the midwives who run it. Active Birth is an option women can choose in most hospitals throughout the UK.

Болдванията са мои.

# 1 958
  • Мнения: 94
Там е проблемът - не съм доктор  и не мога да знам кое би било най-добре за мен в подобна ситуация.
Затова се доверявам на специалистите, имам доверие винаги на лекарите, при които съм ходила.


Това мнемие може би щеше да е ок, ако беше изказано преди 30 години, когато в БГ е имало 1 книга за бременност и раждане и майките са слушали и изпълнявали заръките на лекарите 1 към 1. Просто не са имали информация. Но сега, когато имаш достъп до всякаква информация и е просто въпрос на личен избор да бъдеш информиран или не...

# 1 959
  • Мнения: 3 271
Иве, настръхнах на няколко пъти докато го четях. Благодаря, че сподели   bouquet

# 1 960
  • Мнения: 122
Имам един въпрос: изискват ли се специални умения от акушерките и лекарите да приемат раждане, ако майката е в друга позиция освен легнала? Учат ли се изобщо на това?

# 1 961
  • Мнения: 3 869
Имам един въпрос: изискват ли се специални умения от акушерките и лекарите да приемат раждане, ако майката е в друга позиция освен легнала? Учат ли се изобщо на това?

При активно раждане точно при излизането на бебето няма кой знае какво да се прави, освен да се погрижат майката да не се разкъса, т.е. да поддържат областта с топли компреси. Води се спор в акушерските среди доклоко е нужно проверяването за наличие на пъпна връв около врата - някои преспочитат да я изтеглат над главата и да я преметнат преди да излезе тялото, други са имали опит със скъсване и предпочитат изобщо да не пипат, защото при плавното излизане на бебето (без дърпане и без дирижирани напъни) то самото се движи с идеалната за него скорост и пъпната връв може да се отмотае веднага след раждането на телцето. При раменна дистоция има точно положение на тялото, което освобождава заседналото рамо, но те това го знаят. На практика само епизиотомия ще им е неудобно да правят, както и да полцват форцепс. Но при естествено активно раждане (което предполага и добре подготвена майка) това са много малко вероятни нужди...
Изискват се умения да не застрашиш естествения процес и да не се месиш когато няма нужда, а ако се месиш да е в помощ на естествения процес - примерно определени позиции на тялото и крайниците подпомагат ротацията на бебето, навлизането в родилния канал и пр. Същото важи и за седалищни бебета - има си техники на подпомагане, без да се вреди.

# 1 962
  • Мнения: 3 869
Днес пак преглеждах историята на движението за активно раждане в Европа. Ще си позволя да цитирам малко от тази във Великобритания, защото някои прилики са почти стряскащи. Добрата новина е, че днес там положението е коренно различно. Лошата е, че сме повече от 25год. назад:( (при това нямаме подкрепата на лекари и акушерки, каквато жените там са имали поне частично по това време, нито пък някога сме имали независими акушерки)

Иве, наистина е забележително!!! Аз обаче съм оптимист по отношение на независимите акушерки, които тук липсват, но благодарение на членството ни в ЕС и съборазяването с 4-те свободи, имаме шанса да ползваме услугите на свободни акушерки гражданки на други държави в ЕС. А пък си мисля, че и тук, въпреки законовите дупки (не забрани!) ще се намерят жени, готови да павират новия път в системата Simple Smile

# 1 963
  • Мнения: 405
И да, странно е - защо искаш на 100% детето при теб - аз самата споменах, че след секциото имах такива болки - че задника да си бях съдрала - първите два дена нямаше да мога да се грижа за него.

Първото ми дете е родено със секцио.
Въпреки това си беше 100% при мен през целия престой в болницата.
Грижите за него? Първия ден сестрата и сменяше памперса в стаята при мен.
За какви други грижи става въпрос? Кърмене и гушкане? За това нямах нужда от помощ.
Все пак ми предложиха, ако се 4увствам уморена и не желая бебето да е при мен по някакви при4ини, да го дам в стаята за новородени, която май винаги беше празна.

Какво лошо има в това родилката сама да реши дали бебето ще е при нея или не?

# 1 964
  • Мнения: 63
Чета, чета и се чудя. Как някои хора имат толкова грешна представа за раждането. Как при всяко второ раждане в България се застрашава живота или на майката, или на бебето. Как голяма част от ражданията завършват със секцио, защото всичко се пришпорва и не се оставя естествения ритъм на нещата.
Петицията е за това да се даде право на избор. Да се третира моментът на раждане като едно свещенодейство, а не като някакъв медицински казус. И понеже в България от самото зачеване ти се набива, че все нещо не е наред, жената няма вяра в себе си. За справка - прочетете малко отчетните. От самото начало се почва - екографът показва по-голямо (по-малко) бебе, правят се милион изследвания, бърка се всяка дупка, която има (с извинение), изписват се милион лекарства. Но, ако не се прилагат тези процедури се почва - те не ми обръщат внимание, този не е добър доктор и т.н
Това, което искам да кажа е, че трябва коренно да се промени светогледа на българската жена относно бременност и раждане. Това е едно нормално състояние, а не болест (разбира се, винаги има изключения де). Тук, в Австралия ти се полагат 2 екографа, правиха ми 2 кръвни теста (за определяне на кръвната група и за гестационен диабет) и няколко пъти при доктора, който ми наблюдаваше бременността давах урина, в която се топеше някаква лентичка. Това е. Не съм се съблякла веднъж, докато не дойде моментът да раждам. Пък преглед за разкритие ми направиха веднъж, когато вече имах 9 см. разкритие. И тук има системи с окситоцин, но ти дават избор - искаш или не. И не се прилагат при всяка жена, само в случаи, когато е наложително. Например - изтичат ти водите, чакат 24-36 часа и все още нямаш никакви контракции. Ако кажеш не - всеки се съобразява с теб.
Искам да отбележа, че в повечето нови болници вече няма т.нар. стая, за оставяне на бебета. Бебето е с теб през цялото време. Искаш или не - все пак в къщи няма да имаш този избор - не го искам сега, махнете го. Може би защото имаш през цялото време някой близък до теб (моят съпруг се прибра само 2-3 пъти до вкъщи, за 2-3 часа, за да изпере бебешките дрехи, че още не знаехме как се поставя памперс  Simple Smile Че в листовките, които ти дават от всяка болница пише - ако възнамерявате да храните детето си с АМ, моля, носете си шишета, биберони и АМ. Че всяка болница насърчава кърменето и има консултанти по кърмене, които ако имаш проблем прекарват колкото време ти е необходимо, за да можеш да кърмиш детето си успешно. И още, и още...
Момичета, ако не за вас, то поне помислете - искате ли вашите дъщери да продължават да бъдат подлагани на какви ли не излишни манипулации и вместо да започват разказите си за раждане с "Това беше най-прекрасният ден, от моя живот", да казват "Е, всичко се забравя, като гушнеш малкия човек".
Редактирах, за да уточня кога използват системите окситоцин.

Последна редакция: ср, 11 ное 2009, 04:47 от katilias

Общи условия

Активация на акаунт