Яслата ни поболя

Хубавото при мен е, че мъжът ми работи нощем и денем си е вкъщи, така че може да помага. Друг е въпросът, че ми е мъчно да гледам детето си постоянно да се мъчи с разни болежки. Ето сега, откакто си е една седмица в къщи, е здрав, няма проблеми. Аббееее, ужас

И аз съм на същото мнение. Парите за яслата плюс парите за лекарства - ето ви детегледачка.
Освен това не смятам че на тази възраст за децата е толкова важно да са сред себеподобни, мисля че по-скоро са индивидуалисти. Факт е че повечето доста трудно напускат семейната среда и се адаптират в яслата на тази възраст.

 

Миналата есен и моята дъщеря много боледува, въпреки че тръгна на градина от Март месец, а лятото изкара и ангина (че я и повтори дори). За сметка на това, тази година от пролетта насам не е боледувала нито веднъж. 

А относно изказването, че децата на село боледуват по- малко- категорично не съм съгласна  Не говоря наизуст, имам нагледни примери пред очите си.

Umma, благодаря ти за куража  Аз наистина много държа детето ми да ходи на ясла/градина, мисля, че определено има разлика в социалното поведение на децата, отраснали сами вкъщи и онези, посещавали детски заведения  Смятам да продължа да пробвам, дано свикне 

LEI, аз бях на крачка да я спра от ясла. Защото преди това дъщеря ми не беше боледувала НИТО ВЕДНЪЖ!!! Добре че не направих тази грешка! Тя с такова желание тръгна (и все още ходи) сутрин на ясла/ градина, направо не е за вярване!
Много е неприятно детето ти да боледува, но явно трябва да преминете и през този етап... 
Зареди се с воля и търпение и да се надяваме, че всичко ще отшуми 
Здравословна домашна храна, плодове и много разходки навън, още повече- в това прекрасно време- това е моя съвет.

Тук изобщо не съм съгласна. Може за теб да е част от аргументите да го даваш на ясла, но в действителност никой не може да го твърди със сигурност. Има достатъчно много примери и в двете посоки. За градината както и да е - там децата са поне над 3-годишна възраст. Но за яслата ще имаш от мен много здраве за социализацията. Децата на тази малка възраст са си още бебета и имат нужда от индивидуално внимание, а не от връстници. Какво може да научи едно бебе на годинка и нещо от друго бебе на годинка и нещо?
 Социалното поведение на децата зависи първо от родителите и семейната среда, а после от яслата. Да, ако си говорим за социално-изпадналите семейства с лоша семейна среда,където никой не обръща внимание на децата може яслата да им е от полза. Но само не ми казвай как при едно нормално семейство детето няма да е с добро социално поведение. Зависи и от социалното положение, и от културните традиции, и от образованието на родителите и от още сума неща. И за ходенето на училище е същото - има много деца, които уж са се социализирали в градината и реват всяка сутрин на входа на училището. Има и много такива, които не са ходили на ясла или на градина и са много самостоятелни и напред в интелектуалното си развитие.

Радостина, защо мислиш, че като давам детето си на ясла, вкъщи го лишавам от "интелектуално развитие", "индивидуално внимание" или от каквото и да е било друго?
Все пак за едно дете най- добре е немалка част от времето си да прекарва с връстници- не само с приятелчета от кварталната градинка и пясъчника, но за него е важно да споделя ежедневието си с деца на неговата възраст.
Какво дава яслата ли?- учи на самостоятелност. Защото дете до 3 години определено не е бебе! Престават да са бебета още преди новършването на втората си годинка. Поне моето 

Всяко дете си е индивидуално.Моето пък съвсем до скоро/да не кажа и сега/не искаше да играе с деца около нейната възраст.Заиграва се само с големи.Не искаше да ходи на ясла,а сега не иска и на градина.Не ме интересуват никакви социализаций и тем подобни.Важното е на детето да му е комфортно и най-вече да е здраво.
LEI каквото и да решиш успех ви пожелавам,и здраве най-вече.

Ума,

Не смятам да го обръщам на спор за/против яслите или градините. Няма и да споря с теб по въпроса.
Ако едн майка е решила да дава детето на ясла вече е намерила достатъчно аргументи за решението си. Същото важи и за другия вариант. Дори не съм наясно какво имаш предвид под "самостоятелност" на 2-годишна възраст. Защото, ако е това да се храни самичко с лъжицата и да пикае в гърне или да сочи, то това се усвоява и вкъщи. За интелектуалното развитие няма какво да говоря - колкото и време да прекарват по градинките с връстниците си, то контактите са кратки, а в повечето случаи става дърпане на играчки, сипване на пясък върху главата и рев. Това също е опит, но друго е някой да се занимава с детето по-дълго време. Яслата е място за отглеждане на децата, а не за обучение. Гредината е нещо средно - има някакво обучение, но и то е малко.

А за това дали едно дете до 3-годишна възраст е бебе мога да ти каже някои неща от личен опит. Моите са породени - с 1 година разлика. Когато голямото беше на годинка си мислех, че е много голямо. После се оказа, че е напълно субективно усещане просто, защото малкото бешесъвсем бебе. Сега като видя дете на 2 години разбирам, че си е бебе, колкото и самостоятелно да изглежда просто, защото зная как се държи едно дете на по-голяма възраст и какво е самостоятелност.

Има много митове и легенди за предимствана на яслите и градините и недостатъците за отглеждането вкъщи. Зависи и от децата, и от средата. В училище най-добре се вижда кой как е отглеждан и какво се е получило.

 


Радостина, и аз нямам никакво намерение да споря 

Още повече след като прочетох как сама си противоречиш. 

Няма противоречие. Това, което правя е да сравнявам нещата. Не правя реклама на избора, който съм направила. Има достатъчно много теми и в този форум за двата вида отглеждане.

RadostinaHZ , първо, темата ми не е " Какво да избера-ясла или оставане вкъщи"  , напротив, ясно съм изразила личната си позиция, че предпочитам детето ми да ходи на ясла/градина. И второ, не съм съгласна изобщо, че яслата не учи-само за месец синът ми проговори, научи се да се храни сам с лъжица и вилица, да се съблича и облича, разбира много повече неща и се влюби в книжките с приказки. За мен това е вид образоване за съответната възраст. А за общуването-сама видях, като го водих веднъж, как от вратата се спусна към едно друго дете, как го разпрегръща и как се отдалечиха заедно  Яслата учи на дисциплина по един естествен начин-този на подражанието, все пак човекът е стадно животно 
Не знам кое са митове, но всеки има право на собствено разбиране за това кое е най-добро за детето му, аз моето не искам да го посаждам в саксия. Синът ми се чувства страшно щастлив там, интересно му е и за мен това е приоритет!

Както тазах - всеки си има доводи. Но има една малка подробност - децата прохождат, проговарят, научават се да се хранят и да харесват книжките не само на яслата. Просто периодът съвпада. чудно, как прохождат, проговарят исе научавят да се хранят сами и децата, които не ходят на ясла. А книжките - ако се разчита на учителката да чете книжки, а вкъщи никой не се сеща да го прави, явно на детето само ще му е от полза яслата. И с прегръщането е същата работа - по градинките ще видиш много деца, които се прегръщат на раздяла.
Ясно е кое ти е приоритет - някой  друг да научи детето ти на основните неща и да ГО дисциплинира. Яслата не учи на дисциплина по никакъв естествен начин, а по начина на уравниловката - ядат, спят, серат и играят по час без оглед на индивидуалните им потребности и особености.

Темата така или иначе е за боледуването и ако не беше твоят пост за социалното поведение изобщо нямаше да обърна внимание конкретно на развитието на децата. От всичко, което досега съм прочела и научила за детското развитие разбрах, че нещата не са до детското развитие като такова, а до нагласи и начин на живот на родителите.

Интересно ми е как някои хора си въобразяват, че могат да разгадават приоритетите на другите  Двоумя се дали е от липса на възпитание или от нужда за себедоказване.
RadostinaHZ, щом мислиш, че тук е мястото да се докажеш като майка и да избиеш някакви комплекси, продължавай да ни засипваш с подчертано компетентните си високопарни излияния. Но, ако обичаш, не смей да поставяш етикети на семейства, които не познаваш! Принципно можех да напиша доста неприятни неща, имайки се предвид, че притежавам ораторски талант, който далеч надминава твоя, но след като прочетох отново последното ти словоизлияние, ме досмеша и се отказах 

Твоя си работа, както казах. Никъде в поста си не съм написала нищо обидно по твой адрес. Явно написаното от мен все пак има някакво значение, щом толкова те ядоса, че чак започна и да ми приписваш комплекси. Моите деца отдавна не са в яслена и градинска възраст, така че вече съм минала по пътя, по който ти сега поемаш. Няма на кого и за какво да се доказвам като майка, защото вече виждам резултатите от труда си и те говорят сами.
 Споделих знания и опит. Който иска може да го приеме, който не иска - негова воля. Има достатъчно сериозна литература и проучвания, стига човек да има очи да чете и да има ум да съобразява.

Да ти е живо и здраво детенцето.