Мимоза, искрено съжалявам за това което преживяваш. Пожелавам ти да го победиш и да бъдеш щастлива. 
- Публикувана: 15 окт. 2008, 14:49 ч.
- Последно мнение: 2 фев. 2009, 20:33 ч.
Помолете се с мен....
но и с болки в гърдата което ме притеснява, въпреки че не напипвам нищо.....вече си мисля страшни неща за себе си!
миличка, недей да се терзаеш излишно...
Аз също имам голяма болка там, ако съм доста притеснена.
Силички, прегръдка и кураж
С това шега не бива.
Няма ме, съпричастна съм към това, което ти се случва.
Освен да ти пожелая много сили и кураж, друго не мога.
Здравей миличка,
Знам как се чувстваш.
Така се чувствам и аз една година след смъртта на моя татко.
До последно се надявах, че всичко ще се оправи.
До последно подценявах болестта му. Смятах , че е нещо моментно, което ще отмине.
И когато прозрях, че си отива отказвах да повярвам. Карах се със сестра ми, че преувеличава. В същото време вечер с часове плачех и се молех да не страда.
Много, много, много го обичах. Сънувам го! И още го обичам!
Мама до последно милата се правеше ,че не разбира и не искаше изобщо да чува като се опитвахме да я подготвим, че той си отива.
Много е болезнено.Знам. Дано при вас стане чудо!!!! За съжаление, обаче , аз в чудеса не вярвам.
Ще ти разкажа някой друг път нашата история. Сега не мога...
Целувам те! И ти желая много сила!!!
Пишеш ,че не искаш да ходиш често, за да не се издадеш.
Един съвет от мен, ако го приемеш:
Ходи , колкото можеш по-често.
Мисля,че баща ти се досеща какво се случва и от своя страна също иска всичко да изглежда, както преди. За да не ви тревожи.
Ходи при него, колкото можеш по-често!
Аз все още страдам от това, че не можех накрая да съм с татко. Живея в друг град.
Кураж и много духовна сила пожелавам на теб и твоята мама !!!
Целувам те !!!
Знам как се чувстваш.
Така се чувствам и аз една година след смъртта на моя татко.
До последно се надявах, че всичко ще се оправи.
До последно подценявах болестта му. Смятах , че е нещо моментно, което ще отмине.
И когато прозрях, че си отива отказвах да повярвам. Карах се със сестра ми, че преувеличава. В същото време вечер с часове плачех и се молех да не страда.
Много, много, много го обичах. Сънувам го! И още го обичам!
Мама до последно милата се правеше ,че не разбира и не искаше изобщо да чува като се опитвахме да я подготвим, че той си отива.
Много е болезнено.Знам. Дано при вас стане чудо!!!! За съжаление, обаче , аз в чудеса не вярвам.
Ще ти разкажа някой друг път нашата история. Сега не мога...
Целувам те! И ти желая много сила!!!
Пишеш ,че не искаш да ходиш често, за да не се издадеш.
Един съвет от мен, ако го приемеш:
Ходи , колкото можеш по-често.
Мисля,че баща ти се досеща какво се случва и от своя страна също иска всичко да изглежда, както преди. За да не ви тревожи.
Ходи при него, колкото можеш по-често!
Аз все още страдам от това, че не можех накрая да съм с татко. Живея в друг град.
Кураж и много духовна сила пожелавам на теб и твоята мама !!!
Целувам те !!!
Преди малко се чухме с него по телефона. Казах му че утре ще отидем на гости с малкия...той едва говореше. А майка ми каза че е започнал да говори несвързани неща...в смисъм "измислил " си е днес два разговора които уж са водели двамата...
оф.....
Преди малко се чухме с него по телефона. Казах му че утре ще отидем на гости с малкия...той едва говореше. А майка ми каза че е започнал да говори несвързани неща...в смисъл "измислил " си е днес два разговора които уж са водели двамата...
оф.....
Ох, така е. Това се случва в един момент. Моят татко ме гледаше в очите и плачеше.
Като го попитах защо плаче, знаеш ли какво ми отговори?
"Как да не плача, като и двете ми дъщери загинаха днес?" Става дума за мен и за сестра ми...
И две сме живи и здрави /да чукна на дърво.../
Никога няма да ги забравя тези думи и как искрено той плачеше,защото вярваше, че е така.
Просто халюцинираше...
Затова ти казвам: Ходи при него и прекарвай, колкото можеш повече време.
Аз се измъчвам , че не можах да му отделя достатъчно , според моите представи, време. Много ми тежи.....
Не знам какво друго да те посъветвам!
Моля се от сърце татко ти да не страда! Да не страдате и вие!
Прегръщам те и ти желая много сила!
Предстоят ти тежки мигове!
Кураж, мила!
Сякаш съм като в безтегловност.....някак никакво неосъзнато ми е. Понякога става до болка реално. Чувствам едно ОГРОМНО напрежение и емоция която всеки момент ще избухне. Незнам колко ще се лъжем ....видяхме се одеве. Иска да стане, иска да се разходи каза, иска да си вдигне главата! Неможе! Но не му е лошо, нищо не го боли, малко само ръцете....но няма никаква сила. Има едни окромни ококорени очи на които им се живее и които ме изпиват ! А в мен има една голяма тъга и сълзи които незнам как намирам сили да скрия....
И аз те мисля, niama_me 
Ами не се случва нищо.....в смисъл....по-зле е . Жив е! Болки няма но разсейките стигнаха белия дроб и започна да се задушава. Няма сили за абсолютно нищо.Дори да се покрие. Постоянно пита защо е така......защо не се оправя нито умира, до кога ще е на легло......Плаче.....
Добре че няма болки. Все още не сме му казали, и ако успеем до края да го скрием ще е добре. Струва ми се че живее все още защото незнае какво му е. Незнам защо се случва така.....
Добре че няма болки. Все още не сме му казали, и ако успеем до края да го скрием ще е добре. Струва ми се че живее все още защото незнае какво му е. Незнам защо се случва така.....