Много съжалявам Няма ме,аз преживях сащото с моя баща.Незнам какво да ти кажа,каквото и да кажа ще е излишно,нищо не може да спре болката в сърцето ти.Прегръщам те...............
- Публикувана: 15 окт. 2008, 14:49 ч.
- Последно мнение: 2 фев. 2009, 20:33 ч.
Помолете се с мен....
Ами не се случва нищо.....в смисъл....по-зле е . Жив е! Болки няма но разсейките стигнаха белия дроб и започна да се задушава. Няма сили за абсолютно нищо.Дори да се покрие. Постоянно пита защо е така......защо не се оправя нито умира, до кога ще е на легло......Плаче.....
Добре че няма болки. Все още не сме му казали, и ако успеем до края да го скрием ще е добре. Струва ми се че живее все още защото незнае какво му е. Незнам защо се случва така.....
Добре че няма болки. Все още не сме му казали, и ако успеем до края да го скрием ще е добре. Струва ми се че живее все още защото незнае какво му е. Незнам защо се случва така.....
Подкрепям това че всеки трябва да знае. И лично аз щях да му кажа ако имаше поне съвсем мъничко шанс да се пребори. За да знае и да се бори! А той- няма. Неискам да прекара последните си дни в мисли за смъртта. Неискам да желае смъртта. В очите му има неистово желание за живот....и сълзи....
искам да ви кажа нещо. всичко това е ОТВРАТИТЕЛНО и ЖЕСТОКО.
искам да ви кажа нещо. всичко това е ОТВРАТИТЕЛНО и ЖЕСТОКО.
Моят баща си отиде от рак на белия дроб.Знаеше си диагнозата от самото начало.Аз му казах,за което съжалявам до ден днешен.Преди да разбере какво му е имаше желание за работа,за живот,за всичко.Когато разбра започна да казва че го боли,че не може да ходи и се задъхва-спря да му се живее.От тогава болестта му се разви много бързо.Смятам че до някъде е на психична основа.Niqma me според мен спестете му истината,понякога е по добре благородна лъжа.А това че ще се бори с болестта като си знае диагнозата -дълбоко се съмнявам!Още повече в такъв етап в който е баща ти!Много сили миличка на теб и цялото ти семейство!
Миличка , не мисля че ще видиш ужас.
Моята майка почина преди 17 години.Близо три месеца беше на легло , но все си мислеше че ще се оправи.В момента в който разбра че няма спасение , тя се промени.Вече не се налагаше да я молим да яде , приемаше всички лекарства.Самата тя като че ли си даваше сила.
Но хората са различни и реагират по различен начин.
Моята майка почина преди 17 години.Близо три месеца беше на легло , но все си мислеше че ще се оправи.В момента в който разбра че няма спасение , тя се промени.Вече не се налагаше да я молим да яде , приемаше всички лекарства.Самата тя като че ли си даваше сила.
Но хората са различни и реагират по различен начин.
А при него е обратно. Той и сега неиска понякога да яде и не пие лекарства защото казва че иска вече всичко да свърши. Но когато ида и поговорим, му давам сили и кураж че всичко е наред и трябва да се бори за да оздравее и той ме слуша. Ако му кажем истината.....знам как ще постъпи.......предполагам тоест.....Неискам да мисля за нищо .
Преди 6 дни загубих баба си, която ми беше като втора майчица - рак на яйчника, оттам разсейки на целия перитунеум и черен дроб. Не мога да опиша ужаса и нечовешките мьки в последните три месеца ... Две седмици преди самия край я водих по лекари и ехографии и ми казаха, че й остава много малко време сред нас - изобщо така се случваше, че още след пьрвата операция всички лоши новини ги научавах пьрва аз Не можах да й кажа истината накрая, че всичко се развива ужасно бьрзо и остават броени дни ... И се радвам, че не го напрвих. Едната лекарка ми каза, че е едно човек да усеща и да предполага какво му е и какво се случва, а сьвсем друго, ако му го кажеш директно - тогава звучи направо като присьда в последните дни. Не познавам по-силен и по-борещ се човек с тази болест от баба ми, всички доктори и хирурзи се чудеха откьде има сили дори да се движи накрая, ако й бях казала, че й остават дни живот, щях да я загубя на мига, никога не бих си позволила да сьм такьв лош вестител. Направих това, което ме посьветваха лекарите и сьрцето ми - обичахме я и бяхме край нея до последния миг, изпьлнявайки всяко нейно желание 
Няма ме,
сила и кураж желая на теб и цялото ти семейство, знам какво изпитваш в момента. Важното е, че сте до него, че му даваш сили, ти си страхотна дьщеря и правиш най-доброто за него, не се й сьмнявай в това.
и черен дроб. Не мога да опиша ужаса и нечовешките мьки в последните три месеца ... Две седмици преди самия край я водих по лекари и ехографии и ми казаха, че й остава много малко време сред нас - изобщо така се случваше, че още след пьрвата операция всички лоши новини ги научавах пьрва аз Не можах да й кажа истината накрая, че всичко се развива ужасно бьрзо и остават броени дни ... И се радвам, че не го напрвих. Едната лекарка ми каза, че е едно човек да усеща и да предполага какво му е и какво се случва, а сьвсем друго, ако му го кажеш директно - тогава звучи направо като присьда в последните дни. Не познавам по-силен и по-борещ се човек с тази болест от баба ми, всички доктори и хирурзи се чудеха откьде има сили дори да се движи накрая, ако й бях казала, че й остават дни живот, щях да я загубя на мига, никога не бих си позволила да сьм такьв лош вестител. Направих това, което ме посьветваха лекарите и сьрцето ми - обичахме я и бяхме край нея до последния миг, изпьлнявайки всяко нейно желание Няма ме,
сила и кураж желая на теб и цялото ти семейство, знам какво изпитваш в момента. Важното е, че сте до него, че му даваш сили, ти си страхотна дьщеря и правиш най-доброто за него, не се й сьмнявай в това.
Това е написано на 20 януари:
Момичета бях писала няколко пъти подробно в тази тема за състояниео на баща си, и получих много подкрепа от вас. Бях пуснала и отделна тема :" помолете се с мен" , където също ми дадоха много кураж. Сега за да не връщам темата назад че е от преди повече от месец, искам в знак на благодарност към всички съпричастни с това което преживях, все пак да кажа че вчера погребахме татко.
Благодаря на всички, наистина с вас и вашите думи за мен беше може би малко по-леко. А може би и доста по-леко.
За един обичан баща
Момичета бях писала няколко пъти подробно в тази тема за състояниео на баща си, и получих много подкрепа от вас. Бях пуснала и отделна тема :" помолете се с мен" , където също ми дадоха много кураж. Сега за да не връщам темата назад че е от преди повече от месец, искам в знак на благодарност към всички съпричастни с това което преживях, все пак да кажа че вчера погребахме татко.
Благодаря на всички, наистина с вас и вашите думи за мен беше може би малко по-леко. А може би и доста по-леко.
За един обичан баща
Бог да прости баща Ви!
Моите съболезнования!
Моите съболезнования!