Аз не вярвам и на останалите! 
- Публикувана: 16 окт. 2008, 14:04 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2008, 17:28 ч.
Тема за негативизма
Смятае ли, че негативизмът се насажда сред хората, или просто е една от националните ни гордости?
Негативизмът е право пропорционален на
наличността и качеството на половия живот.
Което, както и да го погледнеш, няма нищо
общо с националните ни гордости, за щастие.
Или направо на Жана Д`Арк! Ти си човек с кауза!
Ще разкажа с две думи какво ме накара да се замисля за негативното отношение на хората към нещата...
Обядвахме в кухнята на офиса и непрекъснато слушах, как една колежка се оплаква на другата - то не беше яденето скъпо, картофките смачкани, бавно донесли поръчката, тя имала много работа и още купища неща, които тя бълваше (не знам как успя да се нахрани от приказване). Хапнах набързо, защото ми писна да слушам и излязох на терасата - там група пушачи също се оплакваха един на друг и плюваха шефа.... Направих си кафе, влязох си в стаята, за да не ми се развали настроението и отварям форума да прочета нещо свежо, с което да разпусна.... Тук няма да ви разказвам какво срещнах, можете сами да разгледате темите в Клюкарника - същата помия.
В момента имам сериозен проблем и за това гледам да избягам от хора в кофти настроение, защото и аз се сдухвам. Обаче не мога да избягам - негативизмът е на всякъде.
Обядвахме в кухнята на офиса и непрекъснато слушах, как една колежка се оплаква на другата - то не беше яденето скъпо, картофките смачкани, бавно донесли поръчката, тя имала много работа и още купища неща, които тя бълваше (не знам как успя да се нахрани от приказване). Хапнах набързо, защото ми писна да слушам и излязох на терасата - там група пушачи също се оплакваха един на друг и плюваха шефа.... Направих си кафе, влязох си в стаята, за да не ми се развали настроението и отварям форума да прочета нещо свежо, с което да разпусна.... Тук няма да ви разказвам какво срещнах, можете сами да разгледате темите в Клюкарника - същата помия.
В момента имам сериозен проблем и за това гледам да избягам от хора в кофти настроение, защото и аз се сдухвам. Обаче не мога да избягам - негативизмът е на всякъде.
Лиске, не "право", а "обратно"....иначе трябваше да съм зъл като оса и на всичко да намирам кусури, да поправям, да се заяждам и тн. признаци на "негативизма"!
Авторката казва, че българинът е негативен.
Българинът казва, че се разлепва от секс.
Кому да вярвам?
Негативи винаги е имало и ще продължава да има.
Едно е да мрънкаш за щяло и не щяло, друго е да се правиш на железен, когато работите наистина не вървят, а ти си гледаш през розовите очила.
И двете крайности не ми допадат.
Имам си един такъв познат
Мрън-мрън, съм си го кръстила.
Едно е да мрънкаш за щяло и не щяло, друго е да се правиш на железен, когато работите наистина не вървят, а ти си гледаш през розовите очила.
И двете крайности не ми допадат.
Имам си един такъв познат
Мрън-мрън, съм си го кръстила.
Лиске, не "право", а "обратно"....иначе трябваше да съм зъл като оса и на всичко да намирам кусури, да поправям, да се заяждам и тн. признаци на "негативизма"!
Кому да вярвам?
На мен естествено!
В момента имам сериозен проблем и за това гледам да избягам от хора в кофти настроение, защото и аз се сдухвам. Обаче не мога да избягам - негативизмът е на всякъде.
О, това ли бил проблемът? Търсиш позитивен човек да смукнеш малко от енергията му, а няма, а?
Е, да, много станаха енергийните вампири, много! Смее ли да се засмее човек?
Е, среща се тук-там някой вечно нахилен, но обикновено се оказва селския идиот.
Щом сутрин като отворя очи и ставам от леглото и започвам деня, значи съм оптимист. Значи съм намерила поне една причина в този момент да стана и да продължа да живея.
Лара, приеми, че някои хора просто обичат да мрънкат. Откакто придобих едно качество да се изключвам съм много добре. Мога даже и на маса да съм с компания, ако темата на разговор ме натоварва или ми е безинтересна , изключвам релето и до там. Мисля си за съвсем други неща. От време на време казвам по някоя "да, да" или"аха" и готово. 
Лара, приеми, че някои хора просто обичат да мрънкат.
Откакто придобих едно качество да се изключвам съм много добре. Мога даже и на маса да съм с компания, ако темата на разговор ме натоварва или ми е безинтересна , изключвам релето и до там. Мисля си за съвсем други неща. От време на време казвам по някоя "да, да" или"аха" и готово. 
Ето, че дори не знам тази тема едно поредно недоволстване срещу всеобщото недоволство и негативизъм ли е или поредната надпревара на кой са му по-розови очилата....
Не, не, аз изобщо не се оплаквам. Всеки има право да се самосъжалява, колкото си иска. Понеже в момента избягвам кофти темите, за това ми направи впечатление, но като се замислих, то всеки ден е така... просто аз не бях забелязвала.
Иначе, проблемът ми е решим, така че надявам се утре да не бягам от намусените погледи на вечно недоволните хора.
Иначе, проблемът ми е решим, така че надявам се утре да не бягам от намусените погледи на вечно недоволните хора.