Тема за негативизма

  • 3 253
  • 81
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 1 212
Хмм ... разочарованите оптимисти , рано или късно стават просто скептици и престават да мрънкат / ако са го правили/
А да си скептик, пак е по допирателната  Wink

# 46
  • Мнения: 25 669
Само аз ли не виждам нищо позитивно в подслушването на чужди разговори? Ако не е хорското мрънкане, то най-вероятно ще чуеш нещо лошо за себе си, което със сигурност ще те сдуха повече.
Затова - тапи на ушите и да живее позитивното ненадничане в чуждите канчета!  Hug

# 47
  • Мнения: 2 448
Като сме го обърнали на категории, непукистите какви са? Става ли се непукист или такъв се раждаш? 

# 48
  • Мнения: 24
Чш...! Ако не спрете да се оплитате в неразбираемо дървено философстване, ще разберете, че съм не само форумния Коелю, но и форумния Смирненски!...Ще почна да поствам и мои стихове тук и тогава ще стане страшно!

# 49
  • Мнения: 516
Селтакис, внимавай. Мрачната поезия ми е слабост. Не бих искала да се разочаровам от теб.  Laughing

# 50
  • Мнения: 1 212
Пасинет, непукист е жаргонна форма  Laughing
/ разбирай няма тълкуване във философския речник  Mr. Green/
Селтакис, ако и на Вапцаров можеш да го докараш , цялата съм в зрение  !   Simple Smile

# 51
  • София
  • Мнения: 2 271
Лара се дразни именно от мрънкането.
Подразних се, не точно от мрънкането, а от това, че то е на всякъде. Но се дразня само днес. Утре вече не смятам да се дразня, но това не означава, че намусените няма да ги има.

Относно тапите на ушите - мога да се завия през глава, също така да отида да живея на безлюден остров... все някак ще си реша проблема. Но темата не е как аз да си реша проблема - аз решение си имам. Темата е за размисли и страсти...

# 52
  • Мнения: X
Понякога мрънкането е полезно. Най-малкото може да бъде чуто и да се направи нещо по-въпроса. Така че и то си има своите позитивни черти.
А ако те дразнят всички барабар с мрънканията си и мрънкаш на други  мрънкала за това, мрънкайки, кое му е точно позитивното на това нещо не знам...

# 53
  • Мнения: 5 940
Целенасоченият негативизъм не ми е присъщ. Пнякога изпадам в подобни настроения, но бързо излизам. Старая се да се обграждам с хора и неща, които не ми го навличат. Живея щастливо.

# 54
По тази тема може да се говоро много.Моето мнение е че трябва започнем промяната от себе си ,колкото и трудно да бьде.И ако бьдем по някакьв начин наранени от това ,да знаеме че с нещо сма допринесли за този негативизьм."Каквото сеем  това ще пожьним" : Sunglasses

# 55
  • София
  • Мнения: 2 271
Понякога мрънкането е полезно. Най-малкото може да бъде чуто и да се направи нещо по-въпроса. Така че и то си има своите позитивни черти.
А ако те дразнят всички барабар с мрънканията си и мрънкаш на други  мрънкала за това, мрънкайки, кое му е точно позитивното на това нещо не знам...
Нито ме дразнят всички, нито аз мрънкам. Някъде видя ли да го правя? Напротив - казвам, че всеки си има проблеми, но не всеки говори само за тях.
А какво полезно виждаш в протеста срещу храната в офиса, не знам. Избор има, но каквото и да избере, все ще намери кусур. А и да ми мрънка, докато обядваме, най-малкото е невъзпитано и е безпричинно.

# 56
  • Мнения: X
Нали това казвам, важното е пред кого мрънкаш, как мрънкаш итн, понякога хваща декиш.
А това за дразненето го казвам по принцип, не тончо визирайки теб.

# 57
  • Мнения: 46 539
Масово е, защото е по-лесно да обвиняваш някой за всичко, което ти се случва.
Когато тези хора осъзнаят, че животът им заивиси от тях, тогава ще спрат да мрънкат, но пъкняма да имат виновни, с които да си измиват ръцете.

Аз съм някаква кръстоска м/у отпимист и темерут, но ми е екстра  Sunglasses

# 58
  • Мнения: 122
Не ви разбирам темата...
... сигурен съм обаче, че днес беше един много хубав есенен ден...  Whistling

# 59
  • Мнения: 502
Нали това казвам, важното е пред кого мрънкаш, как мрънкаш итн, понякога хваща декиш.
А това за дразненето го казвам по принцип, не тончо визирайки теб.
   Да. Чехов има един разказ,нарича главните герои в него"келяви жаби". Те са страшно симпатични хора,умни,интелигентни,но вечно недоволни от живота,и най-вече от себе си. И точно заради това,че са такива,не са щастливи. Или са щастливи,но по своему. Но такъв негативизъм е по-скоро привлекателна черта у някои хора.
  За другите негативисти,на които целият свят им е крив,които всяка сутрин стават с дупето нагоре и които вместо кафе пият оцет за закуска,те са просто за съжаление и са мнооого досадни. Тях никой не ги обича.
  В този форум аз симпатизирам на "келявите жаби",има няколко,в едно гьолче сме.

Общи условия

Активация на акаунт