Ева вече е здрава, сутринта бяхме на доктор, но ще я оставя още 1-2 дни вкъщи, за да се закрепи със сигурност.
Както Гери каза, вчера, макар и за кратко, си изкарахме много добре с децата. Тя, разбира се, любезно пропусна да спомене, че в началото Ева кански пищеше на опитите ми да почерпя Кика от нейните обикновени бисквити и на опитите да разделим 2 пластмасови чаши на 2 - беше искрено убедена, че две чаши се делят на едно - само за нея.


Вили, много целувки от нас

Аз давам паста за зъби на Аквафреш и четка също на Аквафреш - но както и при вас, четката само се осмуква и подава за още паста. Аз само мокря с вода и то горкото се връзва.

Лаконично да се включа и по "спора" от последните дни, който проследих. Ходя на работа на 15 км от дома ми, завършвам тежка специалност, за помощ имам една крива свекърва, която не можеш да я хванеш за какво и кога ще реши да се нацупи, майка ми е на 500 км от София, а след 1 седмица ще замине на 5000 км от нас, всичките ми приятелки са с малки деца и не мога да им оставя Ева да я гледат, ако е болна, мъжът ми помага много, но само през уикенда, защото работи до късно през седмицата, ходих на шофьорски курс, сега ще започвам курс по юридически английски, който ще продължи до месец май, изплащаме ипотечен кредит и кола на лизинг, детето ми е болно от месец и половина. Бих могла да се гръмна, обаче съм здрава, права и готина мацка и вечер като си легна, си казвам, че ей-тука до мене са най-скъпите ми хора и знам, че заедно с тях ще се справя. Пък парцалки и на мен не ми достигат, особено обувки. Абе, с две думи, ако ние не можем да си помогне, то никой, ама никой няма да може.
Много поздрави и целувки на всички!
