да или не?!

  • 13 611
  • 248
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 605
НИКОГА  #2gunfire

# 46
  • София
  • Мнения: 4 504
Спасявай се! Дано намериш сили! Hug

# 47
  • София
  • Мнения: 431
 Незнам как чувстваш, че те обича, според мен се лъжеш! Помисли сама- ти би ли причинила това на човек, когото наистина обичаш? Е, отговорът е валиден за всички, а номерът с разкаянието и безпаметния момент е мнооого изтъркан! Твоя работа, но дори и да се примириш, непременно извади медицинско и го скрий, защото сигурно ще ти потрябва за в бъдеще!

# 48
  • Мнения: 340
и на болест да се ба3ираме, пак няма никакво оправдание (а3 работя с хора, с тумори в мо3ька, но никой от тях не е посягал на жена си)...

Дрън-дрън, ама не ми се спори на тая тема, защото не знаем какво е обяснението за поведението на мъжа.  Това с болестта е сигурно 1% вероятно.

Ясно, че много по-вероятно е наистина да е обикновен "тъмен балкански субект", който решава проблеми с насилие... но все пак ми трябва повече информация за да си формирам мнението.

# 49
  • Мнения: 103
Аз простих, е вярно не бях със счупен нос, но е факт че се случи. Заканила съм се втори път да не прощавам.

# 50
  • Мнения: 191
Не искам изказването ми да прозвучи много черно, но тук почти всеки ден съобщават по телевизията за убити от половинките си жени. Не знам колко пъти им се е налагало да простят, но съм сигурна, че един счупен нос не е никак безобидно нещо и със сигурност няма да е единичен случай. Аз не бих простила никога такова нещо.

# 51
  • Варна
  • Мнения: 2 304
Добре де, кой истински насилник би се разплакал при вида на току- що пребитата си жена? Те не са ли закоравели, не се ли чувстват в правото си да удрят? Подобни изблици на гузна съвест, при това веднага след побоя ми се струват симптоми на някакво психическо заболяване. Доколкото разбрах, той дори не е помнел какво се е случило.
Най- добре е да се отдели и да отиде да живее някъде другаде, а междувременно той да се подложи на лечение. Откаже ли, което е много вероятно, да действа по процедурата и да се резвеждат. Но задължително е, още сега, да си извади медицинско. Peace

# 52
  • Мнения: 1 572
може би бих му простила но бих се изнесла веднага , това ще се повтаря

# 53
  • Мнения: 4 351
Не бих простила такъв побой! Днес теб, утре детето ви. Тогава ще те грее ли, че съжалява, реве и т.н.?

# 54
  • София
  • Мнения: 1 735
Ако беше само шамар,въобще нямаше и да пиша,защото всички ще те посъветват да го напуснеш,а няма да го направиш.Но при така описаната ситуация,направо си припомних случая на колега на майка ми,който беше мн. щастлив,че дъщеря му ще се жени и след няма и година онзи ненормалник/зет му/ я уби/май причината била ревност/.Та при такива ситуации- бягай бързо!

# 55
  • Мнения: 923
Не бих простила такъв побой. Не вярвай на мъжките сълзи. Щом веднъж е вдигнал ръка, няма да спре. Решението, което трябва да вземеш е много трудно, но дори и да простиш, никога няма да забравиш.

# 56
  • Мнения: 2 131
Айде стига, бе! Той ме бие, ама аз го обичам и той ме обича! Това е абсурд!
Гузна съвест, сълзи, не знам какво още - изчезвай докато е време!

# 57
  • Мнения: 589
Добре де, кой истински насилник би се разплакал при вида на току- що пребитата си жена? Те не са ли закоравели, не се ли чувстват в правото си да удрят? Подобни изблици на гузна съвест, при това веднага след побоя ми се струват симптоми на някакво психическо заболяване.
 Това,че се е разплакал,въобще не означава,че има гузна съвест! Мен бившият за първи път ме би,и то зверски(е, не ми счупи носа,защото си криех лицето,ама бях цялата насинена) заради това,че напуснах един купон у съседите и се прибрах без него(след като много го молих да си тръгнем,че съм рано на лекции на следващия ден)-реши,че съм го изложила пред колегите.Естествено,аз на лекции не успях да отида,бях се свила в един ъгъл на кухнята и плачех не толкова от болка,колкото от ОГРОМНА обида-така ме и намери той на сутринта.Като видя разкъсаните дрехи и състоянието ми и той се разплака,но след години разбрах,че всъщност се бил уплашил,че ще разкажа на всичките ни познати и колегите му,та щяло да му падне реномето...Аз,тъпачката,повярвах,че се разкайва и че наистина не помни какви ги е вършил...Само че след няколко месеца това се повтори,а бях вече бременна-причината пак беше някаква тъпотия...Пак простих след сълзи и увещания,нали чаках дете...Последваха още няколко такива случая и разкаянието му след всеки път ставаше все по-неискрено-просто беше вече свикнал,че е безнаказан...

# 58
  • Мнения: 18
Здравейте на всички.Искам да разбера мнението ви-бихте ли простили на човека който обичате и който ви обича ако ви посегне,т.е ви посини ooooh!-човека,който винаги е бил до вас и чувствате,че ви обича наистина...много ми е тежко,много Weary

Искаш да попиташ дали сме мазохисти или не , така ли да разбирам нещата ?
Аз лично не съм  Grinning

# 59
  • Мнения: 93
Не бих простола, колкото и да обичам. Заявявам го категорично,след като се представих в подобна ситуация с моя мъж.

Общи условия

Активация на акаунт