да или не?!

Не, не бих простила. С бивше гадже простих- е, имаше и втори път и тогава- любов не любов си събрах багажа. В интерес на истината между двата пъти постепенно бях спряла да го обичам, ей така, лесничко беше после.
п.п. Не че има значение обидата е еднаква, но ставаше въпрос за шамари.
В твоя случай решението е трудно, защото сте семейство и имате детенце, но повярвай ми, поставиш ли се на заден план заради този факт, рано или късно детенцето ще страда, не защото той ще му посегне, а заради това, че ти не си щастлива. Семейството включва и теб, помисли за себе си и действай докато е време. Успех!

Я си помисли пак. Защото наблягаш на "да не вика, да не обижда, да не хвърля предмети", а ключовата думичка "удря" седи несигурно в края, като създава впечатлението за едно безобидно шляпване. Ако тебе те обезобразят дали ще мислиш така? И дали ще обвиняваш себе си? Явно живееш с някакви други разбирания. Интересно как трябва да "предизвикам" мъжа ми, че да ми счупи носа и да бе посини - може би трябва да счупя неговия нос първа.

Познавам жена, която беше системно бита от мъжа си - мъжа й беше алкохолик. Жената перманентно си ходеше със синини. Един път й счупи ръката и трябваше да ходи с гипс 4 месеца. Всеки път си мислеше, че тя е виновна или пък с времето боя не й правеше вече впечатление. Разведе се с него чак след време. Синът й вече беше пораснал и детството му мина в тези сцени м/у майка му и баща му...

Така че в тезата "аз го предизвиках" не може никой да ме убеди.


Другите пътища са да си плюеш на достойнството, чакайки следващия път.

Как се чупи нос? И посинява човек?

Тоя тип е бил с юмруци. Не просто и е лепнал шамар. Само като си представя сцената и ми се повдига. Аз не бих останала да решавам "проблема в семейството", защото следващият път може да не се отърва така леко.

Изброих всички неща, защото те за съжеление са проява на един и същ вид агресия - дали някой ще ми зашлеви шамар или ще ме обиди или ще ме замери с ваза за мен е едакво обидно и болно. И при наличието на всяко едно от тях ще знам, че имам проблем и ще търся решаването му. Повтарям, че аз не защитавам търпението на системния побой, защитавам тезата, че когато се е случило веднъж можем да се преборим с него. За съжеление факт е, че обществото ни е болно. Все повече и повече се случват такива случаи. Аз се поставям на мястото на човека, който е ударил, защото повярвайте ми това е болест, която трябва да се лекува - и е гадно да сочиш такъв човек с пръст и да го наричаш насилник, по - добре е да му помогнеш ако можеш.
Тезата "аз го предизвиках"  -  не означава, че жената е виновна и че трябва да понесе побоя или да го търпи - означава само и единствено, че има проблем, който се е отключил при така нареченото предизвикаване и че трябва да се търсят начини за решаване. Да, аз наистина живея с други разбирания - бих си плюла на достойнството ако мога да помогна на човека, който обичам, да му помогна да победи гнева си, отколкото да го оставя да живее цял живот с мисълта, че е побойник и само да му задълбоча проблема.  
Не очаквам да бъда разбрана, нито искам да споря по въпроса, кое е по- важно  достойнството /собствения егоизъм/ или любовта към човека до теб. Всеки сам си избира и сам си намира пътя. Само знам, че ако повече мислехме за другия и по - малко за себе си, обществото ни щеше да бъде по- здраво и по- малко щяхме да си говорим на такива теми. Защото повечето от тези насилници, алкохолици и други хора с проблеми са расли в семейства без любов и са били наранявани и изоставяни преди да станат такива. И ако обществоото не промени отношението си към тях - ако не спре да ги обвинява и да ги сочи с пръст те няма как да се променят.
Така, че помислете за този човек, който е ударил жената, която обича - кое е по - добре за него, да бъде изоставен и лишен от обич да се самосъжелява и да трупа агресия в себе си, която рано или късно ще прояви към някой друг или да му се покаже, че е обичан и жената до него вижда повече в него от един насилник и че той може да бъде повече от това, което е сега.

Ако някога ми посегне, това ще е последната му среща с мен 

И би продължила да го обичаш ли?

Независимо какво ще решиш, отиди и си извади медицинско.
Аз не бих останала с такъв човек.

здравйте! това което е направил мъжа ти ibisa е непростимо. имам една приятелка която се разведе с мъжа си заради побоища. сега ще ти разкажа една история. случи се миналата пролет. с приятеля ми бяхме в малко дръпнати отношения. мн се карахме, той казваше едни правеше друго. и така един ден аз не издържах, скарахме се жестоко и аз го ухапах за пръста. бях изпаднала в ярост и аз като мъжа ти не помнех съвсем ясно какво точно се е случило. не си говорехме дълго време. после той ми прости и си оправихме отношенията с мн разговори и с по-малко лъжи и викове. ама от тогава имам едно наум. колкото и да съм ядосана внимавам. все пак с/у мен стои човешко същество. въпреки че аз не съм му счупила нищо или насинила се чувствам виновна и не бих искала да съм на негово място. както и в твоя случай. но знай че не всички са като мен, не всички се чувстват виновни. и както каза някой по-горе в темата - има ли веднъж ще има и втори и трети. ако не искаш да прибързваш изчакай още малко време, но винаги имай едно наум

Разбирам те защо не ме разбираш. Живеем в свят, който се обичаме само при определени условия. Обичам някой, защото е добър, грижи се за мене и детето, имаме общи интереси. Но ако някой ден този човек се огъне под тежестта на товара, който носи заради мен и заради детето и направи нещо, което не ми харесва, аз ще кажа, че е този човек е лош, ще страдам колко съм нещастна и предадена  и повече няма да го обичам. Човек, който прави такива избори, обича само себе си, това ще ви кажа аз. Когато се научим да обичаме и другите около нас,без условия и без значение дали те ни обичат или не, тогава няма да говорим за достойнство, а за отговорност. Защото ако се замислиш достойноството служи само за оправдание на егоизма.. Така че за мен няма нищо срамно от това, да си потъча т.нар. "достойнството" и да направя нещо, за човека, който обичам. Пък нека другите да ми казват, че не съм добре и че съм нямала достойнство - нали ще изкарам един човек от калта, за мен това струва повече от достойнстовото ми. 
Не виждам какво имаме да го съдим човека - той е нямал избор направил го е въпреки своята воля. Ако беше стоял да се чуди - да я набия или не и беше избрал да я набие, тогава може да го заклеймим като побойник и всичките ви съвети щяха да бъдат на място. Но при условие, че не е осъзнал даже какво прави, не виждам как можем да правим изводи дали щял да го повтори или щяло да бъде системно. Пак казвам на всеки може да се случи, хора сме и всеки има предел, който ако го премине, незнае какво върши. Така че, радвайте се, че незнаете какво е да си отдругата страна.

Аз лично не бих простила, независимо от повода, независимо колко гадно съм се държала преди това. Съвет не мога да дам - Вие познавате съпруга си и можете да го прецените. Но като минат няколко дни потърсете отговор на въпроса, какво значение има един приятел, че съпруга, който Ви обича, да допусне той да стане повод за скандал вкъщи. Ако Ви обича, не сте ли по-важна Вие? Семейството изисква компромиси и от двете страни, и Вие очевидно не харесвате приятеля му. И очевидно този приятел е ново лице за Вас. Съпругът Ви, преди побоя, беше ли готов да пожертва приятеля си в името на Вашите отношения?

не,не бих простила.или поне така мисля.бих простила изневяра.израстнала съм  в семейство ,в което побоищата бяха чести. баща ми никога не ни е посягал на мен  и сестра ми,но го намразих заради това ,че биеше майка ми. дори,когато бях още дете,неиздържах на гледката и му скачах аз на бой.можете да си представите с моите детски юмручета,че нищо немога да направя и каква картинка е било,но ...........
такаче,това ми е болното място и не бих простила побой над себе си или над детето ми или .... предупредих мъжът ми още докато бяхме гаджета,че дори и веднъж шамар да ми удари,до там сме. той знае за детството ми. а и смятам,че мъж ,когато удари веднъж,пак ще се повтори!

да изчака още едно пребиване ли ?за да е сигурна

Според мен има огромно значение дали в нормалното им съжителство той я уважава или просто този бой е кулминацията и ескалацията на системно неуважение и незачитане.  В първия случай бих склонна да мисля, че има шанс случилото се да не се повтори.  Във втория случай и аз не бих простила, а бих се изнесла веднага.

Разбира се, налитането на бой е много, много опасен прецедент в едно семейство защото може да се превърне в системна практика.  Затова аз бих простила само ако мъжът ми се съгласи да отиде на психолог или на семеен терапевт, който да помогне да разбере защо е достигнал до такава степен на умопомрачение и гняв.  Ако случайно мъжът се опъва и смята, че нищо кой знае какво не е станало, тогава го напускам.

Абе, момичета, за какво си говорим?
Каква любов, какви прошки? Аз НЕМОГА да обичам някой, който ми посяга! Просто не мога... и не мога да разбера как е възможно да има хора, които да ги кефи да ги трепят.

Опитвам се да мисля,премислям-мозъкът ми ври...трябва да взема решение-всичко около мен е нетърпимо-не знам още какво ще е то и това ме подлудява,мисля,че трябва да дойда на себе си,за да не сгреша