Публикувана: 9 юли 2005, 22:08 ч.
Последно мнение: 5 март 2010, 22:54 ч.

Бихте ли разделили близнаците си в училище?

22 549
197
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Бихте ли разделите вашите близнаци в отделни класове в училище или детска градина?
Какви са аргументите за и против разделянето на близнаците в училище?
Какви са опитите на родителите за социализация на близнаците?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Бихте ли разделите вашите близнаци в отделни класове в училище или детска градина?
  
  Мненията са разнообразни. Някои родители биха ги разделили, за да насърчат индивидуалността на всяко дете, докато други не виждат смисъл в разделянето им, тъй като близнаците си помагат и подкрепят взаимно. Важно е да се вземе предвид желанието на самите деца и спецификата на тяхната връзка. Мненията са разнообразни. Някои майки не биха ги разделили, защото вярват, че децата ще се развият по-добре заедно и ще се научат на самостоятелност и отговорност в домашни условия. Други смятат, че отделянето им може да им помогне да развият индивидуалността си и да се справят със собствените предизвикателства. Важно е да вземете предвид конкретните нужди и характеристики на децата при вземането на това решение.
- Какви са аргументите за и против разделянето на близнаците в училище?
  
  Аргументите за разделяне включват насърчаване на индивидуалността, предотвратяване на конкуренция и насърчаване на истински приятелства с други деца. От друга страна, противниците на разделението се опасяват, че това може да доведе до отрицателни ефекти върху процеса на обучение и да ограничи социалните контакти между близнаците.
- Какви са опитите на родителите за социализация на близнаците?
  
  Родителите се опитват да насърчат самостоятелността и индивидуалността на всяко дете, като им предоставят отделни дейности и подкрепят различните интереси. Освен това разделянето на определени часове и определянето на специални дни за всяко дете са методи, които помагат за социализацията на близнаците.
- Какви са мненията относно законодателството за разделяне на близнаци в училище?
- Какви са стратегиите на родителите за преподаване на близнаците да споделят и да правят компромиси?

# 30 2 дек. 2005, 14:01 ч.

Мнения: 2 051

Не зная още как ще е. Мисля, че е всяка ситуация е много различна. Има близнаци, а също и обикновени братя и сестри, които са много зависими един от друг. Ако забележа такова развитие на нещата, сигурно бих разделила децата. Ако няма доминация, вероятно бих ги оставила заедно.

# 31 2 дек. 2005, 14:16 ч.

Мнения: 7 641

не, не бих. Не виждам смисъл, да не говорем колко се усложняват ангажиментите на семейството с водене, прибиране и т.н. Както беше писал някой по-долу, едното дете винаги ще бъде по-добро от другото в даден аспект и това няма да се промени, ако учат на различни места.

# 32 2 дек. 2005, 20:21 ч.

Мнения: 903

Мисля, че като се стигне до училище те сами ще кажат какво искат, но на мен лично не ми се иска да се разделят. Като са заедно ще си помагат и подкрепят.

# 33 3 дек. 2005, 12:22 ч.

Мнения: 7 803

да бих така всяко ще развива индивидуалните си умения и няма да граници инче ако другото не може да рисува и то няма да рисува за да е солидарно
ако са заедно има опастност да пише само едното домашно Wink

ако и си приличат много само едното ще изпитват Wink

# 34 3 дек. 2005, 19:55 ч.

Мнения: 228

еми за началното образование не ,но после мисля че ще имат различни интереси и всеки ще избере сам какво да учи ,но има много време до този момент Hug

# 35 4 дек. 2005, 11:25 ч.

Мнения: 4 963

Аз пък изобщо не виждам смисъл защо трябва да ги разделям (ако те сами не го пожелаят). Моите от сега са абсолютно различни като характер и са независими една от друга, а не виждам нищо лошо в това да са заедно, да се търсят и да си помагат. Наистина, виждала съм близнаци, които са прекалено зависими единот друг, но от личен опит (все пак цялата ми рода е пълна с близнаци) виждам, че дори им се отразява добре, защото така се научават да си помагат и да разчитат един на друг. Дори имам точно обратния пример - брат и сестра, които още от яслите са ходели на различни места, днес дори не общуват като роднини. Дори, ако едното дете е по-талантливо или учи по-лесно, става пример за другото.
Начинът да се изяви индивидуалността на децата, според мен, е съвсем друг. Аз купувам на моите еднакви дрехи, но различни цветове и ги оставям някъде, за да видя коя от кои дрешки ще се заинтересува (до сега никога не са харесвали едно и също) и така определям коя какво ще облича. За играчките е същото - или купувам една за двете, за да се научат да играят заедно (има случаи и да се сдърпат, но това става все по-рядко) или купувам 2 различни играчки и те сами си ги поделят или играят и с двете (за сега са си ги разпределили и всяка си има любими - примерно, Киса има слабост към мечета, кукли и топки, а Еса харесва музикални играчки, кучета и кубчета).

# 36 4 дек. 2005, 11:59 ч.

Мнения: 7 803

да разчитат едно на друго казваш ами не е ли това зависимост? ако го няма сестричето да погне какво става? а дали ще си говорят или не не мисля че има общо с това колко време са прекарвали заедно ние със сестра ми сме разделени от години но и до днес се обаждам всеки ден да я чуя как

# 37 5 дек. 2005, 10:40 ч.

Мнения: 4 963

Имам предвид да разчитат една на друга в добрия смисъл на думата - не едната да прави нещо, което е задължение на другата или да е "ракета носител", а просто да си помагат взаимно. Въпросът не е във времето заедно, а в това, че ако на всяка цена се втълпява на децата да бъдат различни - те ще се отчуждят. Искам да си имат доверие и да се подкрепят в трудни моменти. Все пак, аз няма винаги да съм до тях, а и ще има неща, които няма да искат да споделят с мен, но нима е по-добре да разчитат на някоя приятелка или чужд човек? Зависимост е, но в добрия смисъл (аз лично предпочитам да съм зависима по този начин от сестра си, отколкото от някоя приятелка). Редки са случаите, когато близнаци избират да учат едно и също в горните класове или едни и същи професии. В повечето случаи те сами решават да се разделят на един етап, защото сами изпитват нужда да се идентифицират, но е важна връзката между тях.
Проблемът с моите познати, за които писах, е не в това, че не прекарват времето си заедно, а че години наред родителите им са им втълпявали как трябва на всяка цена да са самостоятелни и независими един отдруг - резултатът е неприязън. В същото време, в моето семейство близнаците никога не са били разделяни без повод, а няма нито една двойка с еднаква професия или с еднакво образование. Може би има значение и това, че при нас всички близнаци са само двуяйчни.

# 38 6 дек. 2005, 00:39 ч.

Днес, мако преди дъщерите ми ( еднояйчни близнаци ) да приключат с първата степен на висшето си образование, мога с основание да кажа, че разделянето им в училищна възраст беше добра идея.
Ако имате еднояйчни близнаци, вие вече знаете как като малки гледайки се в огледалото, те много по-късно от другите деца осъзнават, че виждат не своя брат(сестра), а собственото си отражение.
Нещо подобно се случваше и в училище. Учейки в един клас и за учителите и са другите деца те неизменно се сливаха, припокриваха и размиваха в границите на един събирателен образ, често дори идентифициран с общото безлично име "близначките". На всяка родителска среща, учителите явно затруднение да ги различават, сякаш се чувстваха задължени да ги сравняват и съизмерват една с друга и да ми обясняват коя е по-добра и коя по-лоша.
Когато се записваха в гимназията, съвместно решихме да учат в различни класове. Така всяка от тях получи възможността, да се "огледа" в очите на своите съученици, на своите приятели, на своите учители. Да бъде само себе си, а не едната половина от "близначките". Всякакви недоразумения бяха изключени. Похвалите и порицанията, симпатиите и антипатиите всичко беше кристално ясно и точно персонифицирано. Тези пет години помогнаха на всяка от дъщерите ми да получат своя собствена идентичност.
Е, за нас, родителите, имаше и дребни неудобства. Дребни, но досадни. Различни изисквания за училищни помагала, различна седмична програма, различни извънкласни занимания, различни родителски срещи. Списъкът е доста дълъг, но уверявам ви, заслужава си да се прежалите...
Съзнателното възпитание на близнаците от най-ранна детска възраст в "различност" има много аспекти: избор на имена, различно обличане (при сегашното предлагане това не е проблем ); различни ежедневни ритуали (това е особено затруднително за родителите); поставянето на индивидуални задачи (иска се само малко воображение); организиране на самостоятелни развлечения (едната на гости при приятелка, другата на театър); практикуване на различен спорт (нищо че имат еднакви дадености и увлечения) и още много други. Всички те не бива да бъдат натрапвани, а просто предлагани като възможност за самостоятелен избор. Ако това се прави системно и тактично в училищна възраст вашите близнаци не само ще бъдат готови, но и най-вероятно сами ще пожелаят да поемат предизвикателството да бъдат разделени. И не забравяйте, за да бъдат пълноценни хора те трябва да се разделят на 6, на 16, на 26...., просто е въпрос на време.
Не е ли по-добре това да се случи малко по-рано, отколкото твърде късно...

# 39 6 дек. 2005, 01:20 ч.

Мнения: 7 803

Цитат на: AnSiKa в вт, 06 дек 2005, 00:39

ех ама обясняваш хубаво Hug

всичко това и аз изчетох и куп други примери разбира се и реших че това е верния път ние и сега рядко се обличаме еднакво и за напред ще е така а тук е такава политиката на повечето училища и детски градини не допускат близнаци в една паралелка Simple Smile

# 40 27 дек. 2005, 15:26 ч.

Мнения: 16

МИЛИ МАЙЧЕТА НА БЛИЗНАЦИ Пеше ви майка ветеран. Имам близнаци момчета вече на 27 години. Аз също си задавах тези въпроси-кое е правилно.Избрах да ги разделя Още от бебета започнах да ги обличам различно,в детската градина когато единият е болен си оставаше в къщи. До 4 клас бяха заедно, забелязах че са много зависими един от друг, не вземаха самостоятелни решения,към тях се обръщаха " ХЕЙ БЛИЗНАК" и те бяха мвого объркани/поне единия/ разделих ги в две различни училища.Единият близнак не ми зазреши да кажа на учителката че има брат близнак и забрани брат му да идва в у-ще.Беше доволен за тази самостаятелнаст и индивидуалност. Месля че този период от живота им беше много полезен .Те можаха да оценят себеси и другия до него.Сега доже не допускат да бъдат облечени еднакво, ходят задължително с различни прически търсят своята индевидуалност.А що се отнася за характера - зазбира се че са различни но това няма нищо общо с временното разделяне то не влияе на характера

# 41 27 дек. 2005, 17:50 ч.

Мнения: 7 641

Цитат на: azaf в пн, 05 дек 2005, 10:40

....................

напълно подкрепям newsm10

. Щом Господ е отредил да бъдат заченати, износени и родени заедно, близнаците трябва да се заедно. Ако разбира се имат желание за това. Разделянето им от детската градина не е техен избор, а ваш.
По тази логика може да предложим отглеждането им в различни семейства до -найсет годишна възраст Shocked

, за да се развият пълноценно психическа без зависимост.
До тук прочетох позитивни мниния на родители, които са разделили децата си. А има ли такива, които не са и съжаляват и защо?

# 42 27 дек. 2005, 19:52 ч.

Мнения: 7 803

PolarFox не мисля че раzделянето на децата в училище и в раzлични семейства има нещо общо Naughty

и като са раzделени по рано може да се ибегнат точно теzи объркващи zа децата неща и липса на индивидуалност а това че са zаченати и иzносени zаедно е наистина божа работа но до там
колкото съм чела само пл*сове съм видяла нито една майка не съжалява

# 43 27 дек. 2005, 20:40 ч.

Мнения: 7 641

ясно, че не съжаляват тези, които са ги разделили, а тези, които НЕ са, дали съжаляват newsm78

# 44 28 дек. 2005, 11:41 ч.

Мнения: 4 963

Ами, аз мога да ти дам примери за това:
1. баба ми не е разделила баща ми и леля ми и не съжалява, а и двамата са напълно самостоятелни личности - имат свои семейства, различни професии (учили са в един техникум и после са записали различни специалности в университета), а дори последните 10-тина години живеят в различни държави, но са достатъчно близки - чуват се по телефона, виждат се няколко пъти в годината и винаги могат да разчитат един на друг;
2. в моето семейство има много близнаци (писала съм в другите теми доста по този въпрос) и никога не са били разделяни, а сега, когато им споменах за тази тема във форума, всички веднага скочиха срещу разделянето (и близнаците, и родителите им);
3. единствените разделени братя, за които знам (освен тези, за които писах по-горе), са свекър ми и брат му - свекър ми е бил отгледан от кръстниците му, които са нямали деца - резултатът е, че двамата живееха (лека му пръст на свекър ми) в един блок и имаха съседни вили, а дори не се поздравяваха (скарали са се, защото родителите им не са имали много възможности, докато кръстниците са били доста заможни и са оставили всичко на свекър ми и нищо на брат му) и дори чичото на мъжа ми (аз дори не го познавам лично) не дойде на погребението на собствения си брат.
Не искам да споря, но това си е лично мое мнение (от личен опит) - разделянето на децата не е най-добрата услуга, която мога да им направя. Моите са достатъчно различни една от друга и, както каза Полар Фокс, щом са дошли заедно на този свят - нека сами решат кога е време да се разделят.
А и не виждам какво объркващо за децата може да има в това, че са заедно (разбира се, има и по-слаби характери, които се влияят много едни от други, но това важи и за не-близнаци) - в нашето семейство близнаците никога не са били уеднаквявани и никога не сме им казвали просто "Близнаците" - всеки е бил наричан по име. За мен дори това може да е стимул да изявят индивидуалността си, за да покажат, че щом са заедно това не означава да бъдат слагани под общ знаменател. По същата логика, дори децата в едно семейство, които не са близнаци, също могат да станат зависими едни от други - това означава ли, че всяко семейство трябва да има само по едно дете, за да му гарантира индивидуална изява. Аз дори познавам няколко двойки породени деца (родени с разлика по-малко от година), които са били гледани заедно и са учили заедно и това поникакъв начин не ги е обезличило като личности.

Препоръчани теми

коластра

На работа след майчинство

Баба Марта мартеничка връзва, Априлче да излиза (не) бърза - тема 16

780
С термин април

Как е с 2-годишно на море?

Причина:

Причина: