Публикувана: 19 апр. 2009, 23:55 ч.
Последно мнение: 23 апр. 2009, 18:06 ч.

На работа след майчинство

3 047
35
1

19 апр. 2009, 23:55 ч.

Мнения: 266

Здравейте мили маминки!
След един голям престой у дома,около 2г и 6 месеца/майчинство и болнични/,пак тръгвам на работа.Тъжно ми е като се сетя как се гледахме с малкия,а сега мама на работа,Жорко на ясли.Как се чувствахте първия месец след като почнахте работа,липсваха ли ви моментите вкъщи,и как по бързо преодоляхте този период!

# 1 20 апр. 2009, 00:27 ч.

Варна
Мнения: 336

И аз от месец и половина се върнах на работа, след две годишно майчинство. Мъчно ми беше за мъника, но при нас всичко мина много леко. Сина ми много бързо се адаптира на яслата, никога не е ревал след нас, обича да е с деца, с мене вече му беше станало скучно Blush

След като той се чувства добре, и аз се чувствам добре и не се притеснявам. Трудното е когато детето плаче Confused

Сега когато излизаме на разходка, се сещам с носталгия за дните, когато си бяхме само двамата, мъчно ми става Blush

но той вече не е бебе, иска да е с други деца Blush

А когато те завъртят задачите на работа, няма да усетиш кога е свършила седмицата Hug

# 2 20 апр. 2009, 10:57 ч.

Мнения: 625

Аз нямах търпение да започна работа, толкова ме беше изнервило ежедневното домакинстване и слугуване в къщи Embarassed

Но, да, беше ми мъчно и за децата, чувствах се виновна, че не съм постоянно с тях, но и това мина!

# 3 20 апр. 2009, 13:37 ч.

Мнения: 398

Бях толко изморена и вече централно изтрещяла и нямах търпение да се върна сред хората на работа.А и при нас - колики до 7 месец , тотално недоспиване , почти никаква помощ от баби.

Имах чувството ,че не мога да осигуря разнообразие на детето всеки ден , чувствах се леко позатъпяла, а и яслата си има срокове.Та ранчико тръгна на ясла , а аз на работа.Вече 7 месеца така и се чувстствам доста по-добре.

А и сега той е доволен от играта по цял ден с децата , и вечер се радваме повечко един на друг.

# 4 20 апр. 2009, 15:10 ч.

Мнения: 2 871

Исках да почна, защото децата ми са с 1г и 5м. разлика и седях в къщи без прекъсване 3г. Започнах с желание, но първия месец и двете се разболяха по 2 пъти Confused

..В началото е терсене, но се свиква с търчането Mr. Green

, защото сега освен децата, и работата и денят запълнен тотално Wink

Последна редакция: пн, 20 апр 2009, 15:15 от МамиБлю

# 5 20 апр. 2009, 15:21 ч.

София
Мнения: 1 524

Аз искам да почна работа за да си почина малко. Blush

След като започна ще пиша как се чувствам.

# 6 20 апр. 2009, 15:51 ч.

Мнения: 240

Аз също вече нямам търпение да се върна на работа. Но заедно с това много ми е притеснено, как ще е на яслата, как аз ще се справя с това да не я виждам по цял ден. Като се замисля от сега ми става малко тъжно, но наистина тя вече не е бебе.

# 7 20 апр. 2009, 16:13 ч.

Мнения: 284

Преди две години се върнах на работа след второто майчинство.Все още ми липсва времето прекарано с децата в къщи,мисля за тях по цял ден.Но се свиква,когато работният ден е натоварен гледам да "игнорирам" притесненията и мислите за тях.Но съм си такава-винаги мисля децата,притеснявам се..... Embarassed

# 8 20 апр. 2009, 16:52 ч.

Мнения: 15 619

Не ми се връща на работа. Хич! Stop

Предпочитам да си прекарвам времето с децата и не знам, как ще се справя.

# 9 20 апр. 2009, 19:19 ч.

Мнения: 289

Аз бях доволна когато се върнах на работа , беше много трудно в началото заради търчането ,но само в къщи се свиква и после не можеш да се адаптираш.

# 10 20 апр. 2009, 19:27 ч.

Пловдив
Мнения: 972

Точно същата треска ме тресе в момента Sick

Предстои ми връщане на работа юни месец, но пък ще е за кратко, че ще си ползвам натрупаната отпуска.
Хем много искам да се върна на работа, хем като си помисля, че ще съм без Вики през деня и ми става кофти Tired

Определено имам нужда от разнообразие и ще тръгна с удоволствие след месец. Хубавото е, че лятото ще сме заедно Hug

за после ще му мисля Thinking

# 11 20 апр. 2009, 21:06 ч.

София
Мнения: 18 260

Преди близо 16 г. момичето ми само пожела да ходи на ясла. Взимахме храна и тя всеки ден виждаше, че децата вътре играят и все се мушкаше при тях. Тогава беше борба за бройки деца и я записаха веднага, беше на 1г и 11 м. Свикна бързо, не е плакала даже ми беше мъчно, че другите реват за мама, а моето бърза вътре да докопа първо играчките. Баба и дядо я взимаха рано, към 16.00. Боледуваше често, но пак искаше при децата.
Но от сегашния ми опит - гледайте ги поне до 3 г. Много болни водят и в ясла и в градина и здравите се разболяват. А и тези год. после не се връщат - расте детето и започва свой живот.
Ако може да работите нещо на 1/2 раб. ден и да изкарвате повече време с детето - по-добре ще е и за него и за вас. Трудовия стаж няма да ни избяга. Ето, сега имам тр. стаж и възможност да съм си в къщи с дъщерята, но тя си има работа и живот и няма как да е с мене.
Остава да чакам с нетърпение внуче някога.

# 12 20 апр. 2009, 21:21 ч.

у дома
Мнения: 7 954

Разликата между моите дечица е 3 години и половина ,карах проблемни бременности,така че с болничните си бях окло 6 години в къщи,върнах се да ми актуализират заплатата ,взех си отпуската и понеже имам вариант да си работя частно у дома избрах този вариант и засега поне не съжалявам...И двете деца ходят на детска,но когато се случи и боледуват ,не се притеснявам,че ще имам проблеми да отсъствам от работа...

# 13 20 апр. 2009, 21:36 ч.

София
Мнения: 18 260

Светла, така е най-добре, но не всяка професия може от къщи да се работи.
Ще се стравите всички, само напрежението за майките е повече, но...

# 14 20 апр. 2009, 21:48 ч.

Бургас
Мнения: 10 661

На мен ми беше много трудно.Започнах работа само за 1 месец, когато детето беше на 8 мес., и след това окончателно се върнах като стана на 1 год., два дни след първия му рожден ден.Беше ми страшно криво, поплаквах си, но нямаше начин.В началото не излизах дори в обедна почивка защото като видех майка с количка и ми се пълнеха очите.Ама, свиква се..
Сега като се позастоя повече време в къщи (по празници примерно) с мъж и дете и изперквам .
Всяко начало е трудно, но ще свикнете.Вечерите и почивните дни след това ще са ви още по-приятни.

Препоръчани теми

Кое/какво/кой носи радост/смисъл в живота ви?

Към дамите които не могат да имат дете

С какво ви дразнят свекървите? – 168

Бихте ли отишли на погребението на бившия си съпруг/а?

Причина:

Причина: