Тарталета, за Влади... 
- Публикувана: 20 окт. 2008, 23:42 ч.
- Последно мнение: 14 дек. 2008, 16:08 ч.
Днес ми е мъчно, защото... 8
Здравейте,мили съфорумници!Май попаднах на хора с моята съдба 
И аз загубих моята малка Марти,която остана завинаги на 3г.От както я няма не съм на себеси Защо БОГ НИ ОТНЕМА ДЕЧИЦАТА?!Бях много вярваща,но откакто я няма моята кукла,не вярвам на никого и нищо 
за всички мамчета и бебчета 
Тази болка е непреодолима,едвали някой ще я превъзмогне
И аз загубих моята малка Марти,която остана завинаги на 3г.От както я няма не съм на себеси Защо БОГ НИ ОТНЕМА ДЕЧИЦАТА?!Бях много вярваща,но откакто я няма моята кукла,не вярвам на никого и нищо за всички мамчета и бебчета Тази болка е непреодолима,едвали някой ще я превъзмогне 
-за Марти!
Преди малко отворих един шкафи от там изпаднаха всичките ми снимки на УЗ Дори не помнех че съм ги прибрала там , не бях го пипала от месеци 
Гледам малкото човече и плача..........нямам сили да ги хвърля , а колко мъка ми носят само и положителните ми тестове са там , как само се радвах на тези така бледи първи чертички
Дори не помнех че съм ги прибрала там , не бях го пипала от месеци Гледам малкото човече и плача..........нямам сили да ги хвърля , а колко мъка ми носят само
и положителните ми тестове са там , как само се радвах на тези така бледи първи чертички
Sisonko, съжалявам, че си сред нас
за Марти.
Хриска, и аз всичко си пазя мила, но не смея да отварям там. Преди няколко дни ми потрябва един крем, и ми се наложи да отворя шкафа. И там шампоани, памперси, розови дрешки, всичко, ...........и аз доста си поплаках
...............много ми е мъчно за моето момиче
за Марти.Хриска, и аз всичко си пазя мила, но не смея да отварям там. Преди няколко дни ми потрябва един крем, и ми се наложи да отворя шкафа. И там шампоани, памперси, розови дрешки, всичко, ...........и аз доста си поплаках
...............много ми е мъчно за моето момиче
Благодаря на всички за подкрепата,не че ще ми (ни) олекне ви всички. 
да няма повече почернени майки , но като гледам се случва точно обратното на това което искаме защо ли?!С какво са виновни малките ангелчета Исках ,като всяка майка да съм на нейното място,денонощно съм се молила Господ да не ми я отнеме,но за жалост Бог не чу молбите ми.
ви всички. да няма повече почернени майки , но като гледам се случва точно обратното на това което искаме защо ли?!С какво са виновни малките ангелчета Исках ,като всяка майка да съм на нейното място,денонощно съм се молила Господ да не ми я отнеме,но за жалост Бог не чу молбите ми. 
Sisonko , наистина думите не стигат пред такава мъка. Съжалявам, че си изгубила рожбичката ти. Страшно е и жестоко.
Хриска, аз до скоро пазех епикризи от бременноста си с момиченцето още. А тестове и прочие изгорих след като загубих и момченцето. Изгорих ги, реших, че така ще ми е по-лесно да приема. Не знам дали стана по-лесно.
наистина думите не стигат пред такава мъка. Съжалявам, че си изгубила рожбичката ти. Страшно е и жестоко.Хриска, аз до скоро пазех епикризи от бременноста си с момиченцето още. А тестове и прочие изгорих след като загубих и момченцето. Изгорих ги, реших, че така ще ми е по-лесно да приема. Не знам дали стана по-лесно.
Sisonko
Хриска и аз пазя снимки и епикризи още от първата ми бременност. Оня ден обаче изхвърлих джинсите си за бременни. Четвърти път не бих ги облякла, а и явно не ми носят добро.
На един шкаф стои една розова торбичка от лекциите на 9 месеца. Вътре са няколко шишета и биберони, които бяха подаръци. Тази торбичка не смея да я докосна и всеки път като я погледна ми става студено
Хриска и аз пазя снимки и епикризи още от първата ми бременност. Оня ден обаче изхвърлих джинсите си за бременни. Четвърти път не бих ги облякла, а и явно не ми носят добро.
На един шкаф стои една розова торбичка от лекциите на 9 месеца. Вътре са няколко шишета и биберони, които бяха подаръци. Тази торбичка не смея да я докосна и всеки път като я погледна ми става студено
Момичета аз също пазих до скоро всичко,което ми напомняше за моето изгубено бебе.Дори и часа за първия преглед от АГ.Миналата седмица като си рових из шкафовете,ги открих и ми стана много мъчно.Реших да ги изхвърля,да не ме разстройват повече,още по-малко сега когато се борим за следващо.Никога няма да забравя изгубеното си бебче,но не искам всеки път когато ги видя да разстройвам и дай Боже това което нося под сърцето си.Моля ви не ме съдете,така го почувствах.