Но вече не издържам, честно. Проблемите толкова се натрупаха, че ще избухна!
Вчера станаха точно 5 месеца откакто загубих работата си. През цялото време пускам обяви и ходя по интервюта, но никъде не ме вземат. Парадокса е, че когато ми свърши майчинството и реших тепърва да почвам кариера от нулата в началото на 2007, си намерих работа много по-лесно и бързо. А сега, когато имам опит и добро СВ, нещо не върви.
Мъжът ми в началото си траеше и беше мил, но напоследък е станал много заядлив и отдалечен. Когато го помоля да си поговорим, казва, че всичко е ок и аз само глупости мисля. После почва да ми вика за дреболии. Или за това, че не мога да си намеря работа.
Върха на всичко е, че малката се разболя. Сливици, температури, такива работи.
И вече днес стана критично.
Милото ми се обажда и ми говори някакви глупости по телефона - да се разделяме май.
Заедно сме от 5 години. Уж си обичаме, а чувствам че не се познаваме. Точно когато положението е най-тежко, той изкарва наяве най-гадната си страна.
Довечера ще си говорим пак.
Ох, оплаках се. А какво да правя занапред - не знам. Вече толкова съм се отчаяла от неуспеха, че и обяви не ми се пускат.