
Мариета, стискам палци и Бори да се възстанови бързичко

Зузи, тия са гадове вече
, аз съм бясна, четейки те, а какво остава за теб Джони, ето това са хубави новини


, аз съм бясна, четейки те, а какво остава за теб


беше много учуден че нямаме сняг, за разлика от мин. година ( как пък го помни...) а аз го карам да прибира, че да има място за подаръците...


И в София вали сняг, вече има дори снежна покривка. Теди се надява утре да става за шейна, ама ще видим. 

Теди гледаше невярващо куклата-балерина. Тя очакваше по принцип някакво Барби, но изобщо не очакваше, че ще е точно тази от каталога, която си пожела. И на сервиза за кукли много се зарадва, току-що даже сефтоса чайника и сега мъжът ми лепи парчетата, че той си беше истински порцелан, но миниатюрен.
А пък Сашко е просто влюбен в своя сафари-джип с ремарке, в което се возят различни диви животни. Той върви сам и това му е най-интересно. Обаче вместо да го бута или си играе с него, редейки животните, нашият бандит директно го яхва и се вози. А джипчето си е малка играчка и едва му побира половината дупе. Ама меракът си е мерак. Явно за рождения ден ще получава нещо акумулаторно за управление, натам вървят нещата.


ще се сбъдне желанието ти ще видиш 
да не са за сглобяване 
Убедена съм, че аугментинът ще оправи Лилето, защото е много чист антибиотик и широкоспектърен, а гадният вирус се влияе само от такива. Стискам палци всичко да бъде наред и след като се върнете от Витоша да се похвалиш със здрави деца.

Синузитът ми е почти излекуване, колкото и невероятно да звучи. Като знам как го точа в продължение на месец-два, направо ми се вижда като чудо. Но го обърнах на суха, дълбока кашлица. Обаче от вчера вече положението е по-добро. Остана ми само едно възпаление в ухото и костта под ухото, което се надявам до утре да мине.
Майка ми още буха, но и тя върви към оправяне, мъжът ми горе-долу успя да се стабилизира. Абе възрастните се очертава утре да сме сравнително здрави. При малките е по-специфично положението. Сашето спря сополките, но както нищо му нямаше от две нощи кашля като стар пушач. И направо в чудо се видях. Обаче му пробива четвърти предкътник и всичките кучешки накуп. Дупето му до тази сутрин беше червено като на маймуняк. И днес вече няма кашлица, няма червено дупе, но пък имаме зъб. Така че явно кашлицата, за която толкова се бях притеснила, е била от зъбите и обилното слюноотделяне. Неслучайно оставям Теди последна. Ей, с това дете оправия няма.
Точно се беше оправила - при това най-бързо и безпроблемно от всички ни, и пак си върна лошите навици да виси с часове вечерно време по едни гащички и прозрачна нощничка отгоре, че така била като принцеса.
Направо ми писна. Ако утре пак не е болна, трамвай да стана.
Просто незнам вече какъв подход да пробвам, при условие, че изчерпахме всички възможни варианти.
Надявам се, че като тръгне пак на градина, ще влезе в релси. Но това ще стане чак на 5 януари. Дотогава определено пак ще се е разболяла.