Публикувана: 26 окт. 2008, 19:35 ч.
Последно мнение: 5 март 2009, 13:17 ч.

Разделени под един покрив?

5 668
30
1

1
2
3
Всички

26 окт. 2008, 19:35 ч.

Мнения: 2 751

Възможно ли е такова чудо-разделени родители, но живеещи в едно жилище, отглеждащи заедно децата си?

Нека тези, които са го преживели, споделят Praynig

П.С. Не знам дали темата ми е точно за тук, но вие сте преживели раздялата, така че смятам, че ще сте по-компетентни Hug

# 1 26 окт. 2008, 20:06 ч.

Мнения: 589

Имам познат,който е разведен с жена си,но вече 3-4 години живеят в общото си жилище и не са казали още на децата си.Много ми е странно такова съжителство,защото обикновено невъзможното съжителство води до развод,ама...шарен свят...

# 2 26 окт. 2008, 20:11 ч.

Мнения: 2 175

Незнам какво очакваш да ти кажа..живях така в последната 1 година..
Но те и предните няколко не бяха особено "съвместни"..
Свиква се..ако нямате особени проблеми или "дрягзи" и сте "преглътнали" чувството за собственост един спрямо друг.. Ако можеш да заспиваш без се "ослушваш" и да си винаги усмихната..Значи няма да имаш проблем с това..))

# 3 26 окт. 2008, 20:29 ч.

Мнения: 2 751

да, странно е. Rolling Eyes

то цялата ни ситуация е толкова странна и сложна...но като срещу себе си имам стена, няма как да разрешим проблемчетата си, които се трупат и вече се превърнаха в проблемище..., водещи до раздяла Rolling Eyes

а срещу мен продължава да стои стена с железни порти (визирам мъжа си).

не мога да взема никакво решение...
затова се чудя дали това би могло да е поне временно решение, най-вече заради по-голямото дете, понеже то разбира.
голяма бъркотия Rolling Eyes

# 4 26 окт. 2008, 20:41 ч.

Мнения: 2 175

Ако правилно виждам -"голямото" още няма 5 г..?
Е, едва ли ще е толкова трудно..
П.с - защо не може да го обсъдите с мъжа си?

# 5 26 окт. 2008, 20:43 ч.

Мнения: 54

Така живяхме две години /една докато течеше бракоразводното дело и още почти година след това/. Тези са най-кошмарните години в живота ми. Ако имаш избор, не се спирай на този вариант. Аз лично нямах никакъв личен живот и пространство - по всяко време можеше някой /дори без да знам кой има ключ от апартамента/ да влиза и да рови в нещата ми, заварвах непознати лица "вкъщи" и т.н. като капак бяхме две домакинства съответно с два хладилника. Синът ми /на 5 години/ винаги питаше защо в къщите, където ходим на гости нямат два хладилника мъжът и жената и кога ще си купят. Когато се счупи "семейната" ни прахосмукачка, познай кой трябваше да купи нова ... /не мога да оставя детето на непочистено и да мета килим, нали? Бившия просто си я ползваше след това, сякаш си е негова/. Юридически има разделение на стаите, но бившия си влизаше в "моята стая" и си вземаше каквото му трябва. Мога още да разказвам, но вече искам да забравя всичко това. Не го пожелавам никому. А децата бързо се приспособяват.

# 6 26 окт. 2008, 21:41 ч.

Мнения: 2 751

Цитат на: magarence в нд, 26 окт 2008, 20:41

П.с - защо не може да го обсъдите с мъжа си?

ПОСТОЯННО се опитвам. ПОСТОЯННО!
Винаги е един безкраен монолог, в който той само мълчи и накрая изтърсва нещо в опит да се заяде, аз побеснявам и всичко приключва. На другия ден се държи все едно нищо не е било Shocked

Ужасно странен характер. Така е било винаги.
Имаше един момент на проблясък, в който участваше в разговорите и толкова.

Днес водихме тежък "разговор" - нито дума не обелва. Дори и с ченгел не мога да ги извадя.

Е, не мога така вече...Не че имаме кой знае какви безбожни проблеми, но както вече казах малкото се трупа и вече е МНОГО голямо Shocked

Винаги съм мислела, че ако в брака участват двамата, нещата ще са по-лесни.
В нашия участвам само аз.
Трудно е да се обяснят 10 години с две думи Confused

# 7 26 окт. 2008, 22:06 ч.

Мнения: 2 175

А споделяла ли си наистина намеренията си?

# 8 26 окт. 2008, 23:25 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

мен ме окриля това 10 години
и твоят гняв сега...една средродилна депресия да не те друса? не те обвинявам или да се заяждам, но си мисля, че брак от 10г, при положение, че първото дете е родено значително по-късно и второто - още толкова - ми не се крепи на неразбиране и проблеми
още повече ти самата като с "накрещя" тук - спомена, че проблеми ако трябва да бъдем честни - няма...
я седни и преосмисли нещата
идеален брак и мъж няма
но след като 10г си била ок и дори имаш второ дете от този мъж - което със сигурност не е случайност - ако беше с акъла с който си сега - че не го търпиш - щеше да махнеш бебето
та мисълта ми е - всичко изглежда наред до сега когато ти идва нанагорно и вече нямаш сърец да носиш....
почини си и помисли и тогава решавай
успех мен ми се струва че има хляб в брака ви - просто ти си изнервна, а жената е тази дето изнася обикновено брака на гърба си...

# 9 27 окт. 2008, 02:22 ч.

София
Мнения: 6 477

Аз изкарах година така. Започна се със сериозен разговор и точно определяне на правата и задълженията на "общото домакинство" докато е такова. Стъпка втора - всеки си имаше отделна стая и добре, че можехме да си го позволим. Стъпка трета - всеки придоби собствен личен живот, който да не интересува другия...не казвам, че е лесно или приятно!
Доста тежка година беше...и винаги имаше надежда да се върнем назад и да се обединим, но не се получи... Имаше си и една положителна страна - винаги когато исках да изляза, можех да го направя след предварителна договорка и БНД гледаше малката. Тогава като че излизах най-много...като останах сама значително разредих забавленията, просто приятелките ми идваха на гости...ама това е друга тема!

# 10 27 окт. 2008, 09:20 ч.

Мнения: 2 751

Цитат на: magarence в нд, 26 окт 2008, 22:06

А споделяла ли си наистина намеренията си?

Да, но той никога не ме взима насериозно. Rolling Eyes

С добро, с лошо от моя страна...-затваря се в себе си и пуска железата пред м/у нас Shocked

catnadeen , понеже съвсем в кратки слова писах-недописах, не е станало съвсем ясно Embarassed

От 10 години сме заедно, от 6 имаме брак. От 10 години, исках да кажа, той реагира на проблемите ни по еднакъв начин - с мълчание.
Имали сме сътресения във връзката, в брака...при това сериозни; преодолявали сме ги някак или по-скоро сме ги подминавали. Но от около повече от 2 години (може би) сътресенията стават още по-сериозни. Идват, подминаваме ги с надежда за по-добро, уж. А май става по-зле. За мен причината е, че няма човек с/у мен, с който да може да се ГОВОРИ Rolling Eyes

Не е като да нямаме проблеми, просто не ми се нищат и не мога да ги опиша с две думи. Много сме несъвместими, много. Неговите реакции предивзвикват у мен най-лошото поведение и обратно. Трудно е да се обясни.
Продължаваме напред само защото все още, въпреки всичко, се обичаме Rolling Eyes

затова се появи и второто дете. Не знам дали е грешка, след като вече е родено, да е живо и здраво, не мога да го коментирам това.

Вчера категорично му заявих, че се разделяме. За 1ви път ме взе насериозно. И направо се разпадна пред очите ми. Всичко в него угасна. Тогава разбрах, че наистина много ме обича.
Дадохме си отново шанс, обичам го, детето го обича, но не знам докога ще успеем и дали ще успеем.
знам, идеално няма, но поне да е търпимо (се надявам) Rolling Eyes

Май доста объркано го написах newsm78

# 11 27 окт. 2008, 10:10 ч.

Мнения: 2 175

Цитат на: kalli в пн, 27 окт 2008, 09:20

Вчера категорично му заявих, че се разделяме. За 1ви път ме взе насериозно. И направо се разпадна пред очите ми. Всичко в него угасна.

Охх..незнам..не мога да давам съвети в случая..
Тези "сценки" ги гледах почти всяка година и затова и аз доста години се задържах..
Истината е-че ако обичаш и причиняваш на другия подобни терзания (въпреки, че открито е отправил "зов" за помощ) - за мен е всчико друго, но не и любов..Може да е навик, дълбоко и искрено приятелство дори, уважение и тн..Но не и да не се вслушва..

# 12 27 окт. 2008, 10:25 ч.

Мнения: 2 751

Цитат на: magarence в пн, 27 окт 2008, 10:10

Цитат на: kalli в пн, 27 окт 2008, 09:20

и аз не знам.
има доза истина. че е любов, любов е, макар може би да изглежда друго, разказано по този начин.

тези "сцеки" наистина не трябва да се случват. явно съм го ударила и аз по течението. Rolling Eyes

кой знае...
объркано ми е, нормално,и сигурно ставам досадна.... Rolling Eyes

# 13 27 окт. 2008, 22:38 ч.

BG
Мнения: 2 217

kalli, характерът ми е такъв, че не бих могла да гледам мъжа когото съм обичала как се разхожда безразличен около мен или пък как ме ядосва и да усещам как губя себе си. Confused

За мен нещата са крайни, защото от опит съм разбрала, че е по-добре (ако може да се нарече така) "ужасен край, отколкото ужас без край". #Cussing out

До преди няколко години мога кажа, че се определях като жена с характер, но в последно време с голямо огорчение забелязах, че съм започнала да се променям и съм се превърнала в жената-компромис и никак не се харесах. Проблемите в семейството ни са сериозни и след многократни скандали и разговори взех решение да се разделя с мъжа си.
Но съм на мнение, че преди да се предприеме каквато и да е крачка е хубаво човек да е убеден в действията си за да не съжалява след време ...
Blush

Отнесох се, извинявай!

# 14 28 окт. 2008, 08:39 ч.

Мнения: 2 751

Цитат на: Stephy в пн, 27 окт 2008, 22:38

Отнесох се, извинявай!

Съветът ти много се доближава до моите размисли в/у нещата. Hug

Явно още не съм крайно убедена и ще полагам още старания.
Той пък е крайно убеден, че ме обича и трябва да сме заедно, надявам се и той да полага усилия...Пък каквото-такова Rolling Eyes

Благодаря на всички Hug

# 15 28 окт. 2008, 13:44 ч.

Мнения: 199

Все едно чета мойте мисли преди 4-5м. и аз много сериозно се бях замислила за "разделени,но под 1 покрив" и то единствено заради детето.Но преди всичко дълго мислих от какво имам нужда аз и сина ми и разбрах,че има нужда от щастлива майка!!!!Хубаво е да поговориш с мъжа ти и наистина да изразиш това което чувстваш дали ще е болка,гняв,липса на нещо ти си знаеш важното е да му го кажеш,защото много често когато сме наранени не го показваме,а вместо това спретваме скандал(поне при мен беше така)Добре е човека да теб да знае как се чувстваш в крайна сметка!!!Важно е да си наясно защо искаш да сте заедно,ако е защото го обичаш тогава се бори такива кризи често се случват....дано да го преодолеете.Успех bouquet

# 16 28 окт. 2008, 16:29 ч.

Цитат на: kalli в нд, 26 окт 2008, 21:41

Цитат на: magarence в нд, 26 окт 2008, 20:41

П.с - защо не може да го обсъдите с мъжа си?

Ве4е 5 месеца сме така,от негова страна пълно безразли4ие,съма си задавам въпроси и съма си отговарям....
добре 4е апартамента му е голям та всеки си има стая.Но не изрържам така,днес ходих да видя един апартамент,на сина ми му хареса.....Трябва са се изнеса,трябва да запо4на на ново живота ми.Проблема е 4е съм в 4ужда страна,4ужд език,малко пари.
Но предпо4итам така пред безразли4ният му поглед.Не съм от жените които могат да играят театър и сценки,опитах но не мога,не мога да използвам не съм такава.После пък си мисля : по дяволите какво го жалиш,да не би него да го е жал за теб.Не.,.....
Да му се невиди и гордоста която имам,да покажа гордоста и ината на българските жени,уффф на кои му пука.

# 17 29 окт. 2008, 21:15 ч.

BG
Мнения: 2 217

jufka2, как така "на кой му пука"?! Първо, най-важното е, че на теб ти пука!!!, второ тук аз търся утеха и съвети така, както и ти. Мамите тук са много мили и аз се радвам, че ги има за могат да споделят опита си. Ако разделите ни се случваха преди години щяхме да се чувстваме много по-сами и изолирани.
Аз гледам на новото начало като на ново предизвикателство и засега ми е по-леко. Дано да успея и за вбъдеще да успея да не падам духом ...
Горе главата, в крайна сметка важното е децата ни да живеят и виждат спокойни (а дай Боже след време и щастливи) хора около себе си! Peace

# 18 30 окт. 2008, 21:43 ч.

Мнения: 101

Родителите ми са разведени от десет години някъде. 7-8 години живяха разделени и сега от година и половина насам се събраха отново под един покрив. През цялото това време са били приятели и са се подкрепяли взаимно. Та такова е положението - разведени си живеят заедно. Wink

# 19 17 фев. 2009, 11:48 ч.

sf
Мнения: 10 196

и ние сме тръгнали натам. принудени сме за момента да живеем под един покрив заради трудните финансови условия. ипотечната ни вноска е зверска, сметките също.
мъжо обаче е краен- иска да си вземе багажчето и да замине в чужбина.нямало да се върне повече. ни деца го интересуват,ни апартамент-нищо. искал нов живот и нямало да си пилее младините.
сдухано ми е. много. силна съм по принцип,но някои нещя ме свриват със земята.

# 20 17 фев. 2009, 13:34 ч.

София, откъм тъмната страна
Мнения: 246

Моето мнение е че много зависи от хората....ако са толерантни, умини и държат на ценностите...... обаче личния ми опит е съвсем различен. И ние бяхме заедно 10 г., и аз накрая имах чувството че говоря на някакъв пън и си водя монолози по цяла вечер... аз също усетих, че бях загубила себе си и се носех по течението, но успях да се отърся. Откакто решихме да се разведем отношенията ни се влошиха още повече, само обиди и заяждания... така не се живее даже и заради детето, както каза някой по-горе детето има нужда от щастлива майка.... не можах да издържа да ми живее като на хотел - аз сготвя той яде, пера му дрехите (като се събере пране уж да пестим ток, препарати и т.н.), аз изчиствам той разхвърля... не можем да се разберем кой на компютъра, кой на телевизора.... и пак скандали и пак детето го отнася косвено накрая да гледа някакъв ненормален модел на "семейство".... няколко пъти му казах да се изнася, ама той даже се запъна - докато не излезе решението щял да живее с нас. Да ама не! Naughty

Една вечер съвсем ми вдигна кръвното и наметках багажа му в един сак..... и така.
Та според мен няма смисъл да се измъчваш и да си играеш на семейство заради децата. И не се притеснявай за възрастта на "голямото". Моето е на същата възраст и дори не забелязва, че баща му вече не живее с нас.... то не че преди много му е обръщал внимание....

# 21 17 фев. 2009, 14:26 ч.

Мнения: 2 751

Виждам, че сте възобновили темата, в която отдавна не е писано.
Искам само да се отчета, че все още живеем заедно. С много усилия се опитваме да се справяме с проблемите и от известно време успяваме. Praynig

НАдявам се да продължаваме така и да закрепим отношенията си Praynig

# 22 17 фев. 2009, 14:42 ч.

sf
Мнения: 10 196

При нас опитите за оправяне са от толкова отдавна,че вече не помня от кога. Всеки път се повтаря едно и също, закрепяме се кога за повече кога за по-малко и така. този път обаче май за всички е най-добре това да е краят.
питах го дали според него бихме запазили добрия си тон за излизане от ситуацията,но отговорът му беше"едва ли-аз съм гадно копеленце" ooooh!

а причината за куцането на отношенията е толкова глупава според мен,че ак ме е срам да я кажа. Crazy

страх ме е,че от яд,агресия и мъжо криворазбрано достойнство ще се избием ,а децата ще страдат най-много. Живеем с майка му и тя е единствената ми надежда за що-годе нормална комуникация

# 23 17 фев. 2009, 21:55 ч.

Мнения: 2 024

Може, но ако хората се броят не за Разделени, а за Недоразделени....

Между другото, да споделя аз пред какво "предложение" съм изправена - Да сме се били събрали заради децата, да си имали майка и баща (сякаш сега си нямат). И това при положение, че до сега за съвсместен живот и дума не може да става. Все бяха планове, и разни причини, къде обективни, къде субективни. Е, и като дойде времето когато уж всякакви пречки вече изчезнаха, оказа се, че една тайна причинка си стои там и гризе ли гризе - "виновна съм" за абсурдни и отдавна уж коментирани и изчиствани действия и ситуации. Няма го гледането напред, съответно уважението (любовта дали да я споменавам...).
Е, не съм от тия, дето ще се изживяват като жертви ЗАРАДИ ДЕЦАТА. Да ме прощава, ама и заради себе си и съответно Автоматично и заради децата си не бих съквартирантствала просто с БАЩА им (да беше просто някой, иди-дойди, ама с Баща им и аз в качеството на Майка им, дето "е виновна" за ситуацията - Не става!)

# 24 18 фев. 2009, 14:54 ч.

Мнения: 10 687

kalli,
според мен твоя случай е по-различен, защото ти казваш, че все още има любов между вас и проблемът ви е комуникацията. Мисля, че докато има любов и у двамата - има и надежда.

# 25 18 фев. 2009, 18:35 ч.

Мнения: 2 751

Цитат на: zigizagi в ср, 18 фев 2009, 14:54

И аз се крепя на последното изречение, макар че проблемът не е само комуникацията.
Но явно все пак успях да пробия (не знам как да го нарека...път може би) към мъжа си и той най-сетне успя да промумее, че наистина има проблеми и наистина трябва да се вземем в ръце. и двамата. Досега си затваряше очите, зарявяше си главата в пясъка и смяташе, че щом ме обича, всичко друго е без значение.
Както и да е.

Но известно време след като си зададох въпроса тук, в тази тема, успях да си отговоря: аз не мога. (да живеем разделени под един покрив) Peace

# 26 18 фев. 2009, 23:19 ч.

Мнения: 355

Кали здравей и поздравления за силата. Винаги е тъжно, когато се разпада едно семейство, още повече след 10 год. и две дечица. И си мисля, че човек си струва да направи всичко, наистина всичко, за да се опита да запази брака си. Казвам го, защото пишеш, че между вас има любов и желание, и то двете страни. А това е най-важното в такива ситуации. Липсва ли любовта, липсва ли желанието на двамата, едва ли бих ти дала подобен съвет.
Казваш, че мъжът ти е труден характер. Но ти си го познаваш от 10 год. и би трябвало да знаеш какво става в сърцето му и как да достигнеш до него. Отстрани е много трудно да се дават съвети и мисля, че няма универсална рецепта. Но пробвай всичко, което ти хрумне - сами без децата за няколко дни (ако има на кой да ги оставите), семейна терапия, разни малки нестандартни неща, които ще ви отключат един към друг и може да се преоткиете наново. И да запламтят дори нови искри.
Разделени под един покрив...и аз съм мислила дори за такъв вариант, но ми изглежда адски жестоко към мен самата.
Не мога да живея в нелюбов.

# 27 19 фев. 2009, 09:14 ч.

Мнения: 2 751

Цитат на: Ronya в ср, 18 фев 2009, 23:19

сами без децата за няколко дни (ако има на кой да ги оставите), семейна терапия, разни малки нестандартни неща, които ще ви отключат един към друг и може да се преоткиете наново. И да запламтят дори нови искри.

точно това правим и работи Peace

НО...по-важното е, че сега има старание и от негова страна-затова работи схемата и има резултат Flutter

Цитат на: Ronya в ср, 18 фев 2009, 23:19

Разделени под един покрив...и аз съм мислила дори за такъв вариант, но ми изглежда адски жестоко към мен самата.
Не мога да живея в нелюбов.

И аз така установих Peace

# 28 19 фев. 2009, 18:45 ч.

Мнения: 303

Мен адвокатите ме посъветваха, че точно така ще стане, ако претендирам за семейното ни жилище-на практика нямаше проблем да живеем под един покрив, защото ставаше въпрос за 6 стаи, етаж от къща, които имаха два отделни долепени един до друг входа.
Мисълта, че ще го чувам как прави секс в съседната стая с някоя, пък и дори де не се виждаме с дни, ме попари бързо като с мокър парцал и се отказах от претенциите си.
Сега скъпият си дава едната част от апартамента под наем, прибира си паричките, а аз живея на квартира.
Но психологическият комфорт, който имам не може да се сравни с финансовите ми проблеми.

# 29 21 фев. 2009, 22:57 ч.

София
Мнения: 3 648

Радвам се, че все пак тук пише някой, който все още има шанс! Надявам се за вас искрено, че без любов не се живее! Мен питайте, така се чувствам заредена с любов, че този, който е готов да я приеме, направо ще се удави в нея! Grinning

# 30 5 март 2009, 13:17 ч.

Мнения: 116

аз живея така 6 година щастливо.....какво толкова странно има??

Препоръчани теми

Случайни срещи с детето - нарушение?

Декларация за пътуване на дете в чужбина след приемането ни в Шенген?

Бракоразводен адвокат гр .Бургас

Нормален размер за издръжка

Причина:

Причина: