Публикувана: 27 окт. 2008, 22:01 ч.
Последно мнение: 17 ноем. 2008, 13:32 ч.

Какво си причиняваме сами /неангажиращо мнение на авторката/

14 446
147
1

Отговори

1
...
6
7
8
...
10
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Откъде в съзнанието на детето се появява понятието „биологична майка“?
Какъв е подходящият подход за предоставяне на информация за осиновяването на деца?
Какви са мненията за празнуването на „Деня на щъркел“?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Откъде в съзнанието на детето се появява понятието „биологична майка“?
  
  Въпросът за произхода на понятието „биологична майка“ в съзнанието на детето е сложен, тъй като мненията във форумите варират. Някои родители смятат, че въпросът не трябва да се повдига, преди детето да е достатъчно осъзнато, докато други вярват, че информацията трябва да се предоставя постепенно и съобразена с възрастта.
- Какъв е подходящият подход за предоставяне на информация за осиновяването на деца?
  
  Форумът предлага различни гледни точки относно подходящия подход за предоставяне на информация за осиновяването на деца. Някои родители избират постепенно и съобразено с възрастта разкриване, докато други предпочитат да избягват темата, вярвайки, че децата трябва да се наслаждават на детството си без тежестта на тази информация.
- Какви са мненията за празнуването на „Деня на щъркел“?
  
  Мненията относно честването на „Деня на щъркел“ варират. Някои участници изразяват негативно отношение към това тържество, като твърдят, че може да напомни на децата за изоставянето им. Други обаче го харесват и го смятат за ден на съдбовна среща.
- Какво е мнението за разкриването на тайната за осиновяването преди детето да навърши 5 години?
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?

# 90 4 ноем. 2008, 13:56 ч.

Мнения: 1 843

Цитат на: Еднократно в вт, 04 ное 2008, 12:52

А щаденето на майката ... хора, откога спестяването на истината е щадене?

Според мен и моите възприятия - никога.
Щадящо, именно заради истината.

Истината, такава, каквато е във всеки един от нас, поднесена на най-близките ни и обичани същества, за мен е израз на любов. Различни сме и това е прекрасно, няма смисъл да се уеднаквяваме. Остава ни само да се научим да се приемаме. Себе си и другите. Simple Smile

Отново, благодаря за трезвия и психологически грамотен пост. Grinning

# 91 4 ноем. 2008, 14:11 ч.

Мнения: 2 123

Еднократноооо Wink

,
Не лош сбит преразказ на част от книгата 20 неща, които осиновените деца искат родителите им да знаят. Не че има нещо лошо де. Ама и други си поръчваме книги от щатите Laughing

Искрени извинения, ако греша, но се съмнявам. Много се развеселих Laughing

Последна редакция: вт, 04 ное 2008, 15:02 от Fussii

# 92 4 ноем. 2008, 14:26 ч.

Мнения: 4 124

понеже темата е безнадеждно оспамена, да кажа и аз..........
смятам, че еднократно е реален човек и е точно това, за което се представя.
кой приема залозите Wink

но реален или нереален, на мен ми харесва много. и най-вече това, което пише.

# 93 4 ноем. 2008, 14:31 ч.

Мнения: 1 843

Бе, те тез книжки (дали от Щатите или от Зимбабве, няма значение), нъл са писани на базата на реални мнения/беседи/разговори с реални хора в подобна ситуация?!

Умните глави, биха си останали само глави, ако ги нямаше хората отсреща.

И кое е невероятното?
Че има хора, които изживяват сходни житейски ситуации по различен начин? На мен не ми се чини странно.

Ето на, нали всички тук сме осиновили? И как така, тогава мислим различно? А, де...

По всяка вероятност и с децата ни ще е така. За което (щем, не щем), ще допринесем и ние.

# 94 4 ноем. 2008, 14:34 ч.

Мнения: 2 722

Ей, от вчера не мога да се вместя да напиша нещо - все си мисля, че съм го пуснала за публикуване и все се оказва, че някой се мушнал под мен. Днес не ми е до писане на правилно подредени изречения и ще ме прощавате, но тъй като повечето ме познавате каква съм джаста -праста, мисля че мога да си го кажа в прав текст.
Написаното от Еднократно ми харесва, защото ме устройва Peace

Теаааааааааааа, къде си Hug

И в бетона за почна да ровя, пак ще успея да направя дупка, та за това се питах, що не си седна на четирибуквието и не взема да чакам да видя къде ще избие подпочвената вода newsm78

Ама това не значи, че намирам темата за приключена Wink

# 95 4 ноем. 2008, 14:43 ч.

на път
Мнения: 2 804

спам

А на мен всичко ми е интересно (някои неща изчетох по няколко пъти даже) независимо дали е персонално, преписано, с разлизна от моята гледна точка, преживяно ..
Почвам да си мисля, че аз не съм наред ... но ми харесва и ми отваря сетивата за чужди мнения и позиции. Нещо май съм дебелокожа.

А може би защото днес се крия и се опитвам да гледам на света през розови очила. Не си обичам рожденните дни нищо че не съм осиновена. Обичах ги до 6 клас, когато мама подкани гостите на купона да си тръгнат в 20:30 Laughing

. Не и се сърдя, но нокога повече не пожелах да го празнувам. Сега каня само родителите си и сестрите си. Навършвам 46 Mr. Green

# 96 4 ноем. 2008, 14:46 ч.

София
Мнения: 9 517

Цитат на: Mama_Galia_66 в вт, 04 ное 2008, 14:34

Написаното от Еднократно ми харесва, защото ме устройва Peace

Че кой е казал, че не го устройва Wink

Е, хубавото е, че благодарение на Еднократно Фуси се завърна Mr. Green

Мате, при всяко положени е реален човек, нема начин компютър да напише нещо тук, ма на мен малко на Мишинка ми чини, че доста я обидихте и осиновители и осиновени, ма може и да не съм права. Ако искаш можем да се хванем на по бира, пък заедно ще я изпием.

Д-ива, честит рожден ден Hug

# 97 4 ноем. 2008, 14:50 ч.

Мнения: 4 124

за бирата идвам и аз.
естествено, че не това имах предвид фокси. смятам, че е реален човек, а не създаден образ в който се превъплащава някоя от списващите тук. и пише от името на този суздаден образ.

# 98 4 ноем. 2008, 15:20 ч.

Русе
Мнения: 12 219

Аз все още не мога да проумея, защо моето дете трябва да е различно, като е осиновено, и за кого има значение.
Защо трябва да мразя жената, която е родила най прекрасното дете (късметлийка съм си, имам си най хубавото Hug

)
Защо трябва да се чувстват наранени, след като някой, който е бил изоставен, сам, а може и болен да не е искал да споделят болката му.
За мене има значение, че сина ми е най-лъчезарното дете, че можем да правим нещата заедно и че споделя.
Много неща на този свят имат значение за мене, но не и това, че не съм успяла да го родя, важното е че сега сме заедно.

# 99 4 ноем. 2008, 16:02 ч.

Много благодаря за отзивите! Толкова се заинтригувах, че чак не се стърпявам да се регистрирам и тогава да попитам ето какво:

Не съм много в час с порядките и климата на форума. Влязох и изръсих собствената си история и мнение май-ай без много да преценя дали наистина тук й е мястото. Въпросът: Защо ще му е на някого да преписва, цитира или каквото там книги в него? Или да пише някакви неща, които не мисли или не е преживял на свой собствен гръб? Нали такива са импликациите на Фуси? Кой в каво се превъплъщава и защо му е да го прави? Извинете за тъпите въпроси, може би трябваше да попрочета повече, преди да се изказвам.

Дарена, това за трезвата мисъл ще го запомня, то отчасти отговаря на горните ми въпроси, предполагам Laughing

... аз се боях че дръкам глупости някакви, а то май имало и ядка на трезвост в тях!

Фуси, хич не ти е е весело, въпреки, че така твърдиш. Съжалявам искрено, ако съм казала нещо, което не е приятно да чуеш от позицията, в която си, каквато и да е тя. И... можеш ли да си представиш... никога не съм чела книга за осиновяването. Предполагам, че това ме прави страшно малокултурна, ама - тва е положението! Не планирам и да чета, стигат ми психо-литаниите на родителката Laughing

.

Та, по-късно ще се включа и по същество, но сега само питах процедурни въпроси, за да се ориентирам във форума. Още веднъж - благодаря!

# 100 4 ноем. 2008, 16:04 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Оказа се, че всички мами ни устройва това, което пише Еднократно (и много ни се иска да е вярно, толкова е примамливо хубаво).

Питам: Кое ни устройва? Ами че е едно пораснало осиновено дете декларира, че е щастливо, успяло в живота и осъзнало, че неговата драма не е най-голямата на света.

Според мен въпросите, които е задала мама Галя, си остават в пълна сила, обаче в малко по-друг вариант: Еднократно е успяла да се превърне в това, което ние мечтаем за нашите деца благодарение на по-особеното отношение на майка й към нея или въпреки това отношение?

Аз лично отговор на този въпрос за себе си не виждам. А вие?

А вече съм и разочарована.... (Колко е кратка илюзията за постигнато съвършенство!)

Последна редакция: вт, 04 ное 2008, 19:22 от Gankata

# 101 4 ноем. 2008, 17:46 ч.

Мнения: 1 652

Цитат на: Gankata в вт, 04 ное 2008, 16:04

Според мен въпросите, които е задала мама Галя, си остават в пълна сила, обаче в малко по-друг вариант: Еднократно е успяла да се превърне в това, което ние мечтаем за нашите деца благодарение на по-особеното отношение на майка й към нея или въпреки това отношение?

Аз лично отговор на този въпрос за себе си не виждам. А вие?

Хора, за мен е ясно едно- независимо от грешките ,които всяка от нас може да направи и която всяка майка прави по отношение на детето си, защото е жив, а следователно грешен човек, когато отношението към детето е искренно и когато то е обградено със мъдра обич , разбиране, има семейство, дом и място в него, всичко е наред. Еднократно именно затова е успяла да се превърне в това за което мечтаем. И нашите деца ще изпълнят мечтите ни. Живи и здрави да са! Стига с тия демони и призраци- от какво има да се плашим!

Цитат на: Еднократно в вт, 04 ное 2008, 16:02

Не съм много в час с порядките и климата на форума. Влязох и изръсих собствената си история и мнение май-ай без много да преценя дали наистина тук й е мястото. Въпросът: Защо ще му е на някого да преписва, цитира или каквото там книги в него? Или да пише някакви неща, които не мисли или не е преживял на свой собствен гръб? Нали такива са импликациите на Фуси? Кой в каво се превъплъщава и защо му е да го прави? Извинете за тъпите въпроси, може би трябваше да попрочета повече, преди да се изказвам.

Точно тук й е мястото на твоята история. Бях загубила надежда, че някой ще каже нещо истинско и смислено в този форум. Не е въпроса ,че ни устройва, въпросът е, че е една истинска история.
И разбира се, че е реален човек Еднократно. До такава степен сме свикнали да мислим,че осиновен е синоним на нещастен, че ако се яви един благополучен у спял човек и той е осиновен ще го изкараме призрак, хамелеон, крокодил, ако трябва даже. Mr. Green

Амбер , абсолютно съм съгласна с теб. bouquet

Гале, добра работа! bouquet

# 102 4 ноем. 2008, 20:29 ч.

София
Мнения: 533

Ето мееее

Извинявайте, момичета - рядко влизам във форума напоследък...

Темата е много интересна, не успях да изчета всичко. Тия дни ще чета и ще пиша по-задълбочено - сега набързо:

Откровена съм - боли ме, че пак присъстват разни недоразумения и конфликти между осиновители и осиновени...

Директно по въпроса на мама_Галя от първия й пост - трудно е да определиш кое от поведението на 2-5 годишното ти дете е израз на кошмарния детски пубертет, кое е провокирано от "първичната рана" и кое някаква комбинация от първите две? Историята на всяко осиновено дете е уникална, както е и уникална съдбата му, възприятията му относно това, че е осиновено, начините, по които отработва този факт от живота си.

Галя, няма рецепти Simple Smile

Първична рана дали има или няма, могат да ни кажат само осиновените...

Много ви прегръщам всички!!!

# 103 4 ноем. 2008, 22:53 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: darena в вт, 04 ное 2008, 13:13

...
Дори Фоксче мисля, че първа тръгна да сравнява балката на майка загубила детето си с болката на изоставеното дете. Доста несполучливо сравнение бих казала. Naughty

Фоксче- пак нищо лично, просто мое мнение.

Абсурдът е достигнал чудовищни размери ... Praynig

Четох три пъти да не би да ми се привижда.

Госпожица с едно дете размахва пръст
(и буквално, с картинка, и преносно, с думи )
назидателно-възпитателно
към мама на трима, загубила едно от децата си, за това, че последната е сравнила болките на мамите, загубили децата си, и на децата, загубили ... .

Доста несполучливо било сравнението.
Както преди написах и си мислех, че на мамите от другия форум нямате очи да има кажете, че понеже те били различни като характери и пр, не можело да се обобщава болката им и не било болка, защото зависело от характерите, от други особености и пр., каквото тук си коментирате за децата.
Ама явно не съм била наясно докъде може да се стигне.

Последна редакция: вт, 04 ное 2008, 23:20 от Miraetta

# 104 4 ноем. 2008, 23:07 ч.

Gankata, а защо да е или-или? Или благодарение на майка ми, или въпреки нея? Според мен - и двете! И - с риск да прозвучи малко нахално и нафукано даже - благодарение и на моя потенциал и въпреки на моите ограничения. Децата също имат ресурс, не за всичко трябва да благодарим на или да освиркваме родителите си.

Вече взе да ми става неудобно, че занимавам толкова хора с моята история, но наистина ми се ще да поясня малко първия си постинг и защо надрънках онези неща на майка ми и там, за първичната рана. (С уговорката, че не съм много сигурна какво точно се има предвид под "първична рана". Аз го разчитам като разрушителните ефекти от акта на изоставянето, но се досещам само от контекста на употребата на понятието, не знам дали парадигмално е така.)

Та, накратко, майка ми често ме ожалваше много. Тъгуваше за мен и за изоставянето ми. Виждаше ми се нормално, когато бях тъжна. Но тя страдаше и когато не бях. Завършвах първи клас и се радвах, а тя плачеше. Боях се, че моето присъствие в живота й й носи повече страдание, отколкото радост. Аз се радвах, че сме заедно, за мен общуването ни беше извор на непрекъсната радост. Страдах, че за нея може би не винаги е така - ако и е добре около и с мен, защо е толкова стресната, потисната и прекалено внимателна? С годините започнах да се досещам, че често ставам повод тя да си спомня за онова, другото дете, което не е имала, нейната "биологична" дъщеря или син. Виждайки ме, тя се сещаше, че съм осиновена много по-често, отколкото аз самата. И ми се искаше тя да съумее да тъгува спокойно за несъстоялото се биологично майчинство. А на мен да остави моите си тъги. Когато й казах, че смятам, че понякога плаче не за моята "първична рана", а за своята си болка, първо отрече. След това се загледа в себе си и призна, че има нещо вярно в това. Е, минах и аз през етапите на гняв, ревност, недоволство и т.н. тип "аз не й ли стигам, защо й е мъчно, че няма "биологично" дете". Тийнейджърски реакции. Но през повечето време я обичах толкова много, че бях готова на всичко, за да може да получи тя онова, което все още й липсваше някъде дълбоко.

Накрая разбрах, че и в този случай не е "или - или". Нейната тъга не изключваше огромната й обич към мен. Но това стана едва, която и аз - за доста дълго време - походих в обувките й. Това, което ми даде сетивата да я разбирам и да съм щастлива със себе си, с близките си и с мястото си в света, пак беше семейната ми среда. През повечето време, с изключение на моментите, за които ви разказах, всичко беше толкова естествено и нормално! Моето осиновяване не се преекспонираше, не сме стъпвали на пръсти един около друг, минахме през всички етапи на типичните родителски гафове и детски изцепки. Баща ми също доста допринесе за първоначалната нормализация на климата вкъщи.

Извинете за дългия пост. Разбирам, че тук всички се познавате, така, че с това в известен смисъл се представям и аз. Надявам се, че не съм излязла от темата.

Препоръчани теми

Седма тема на чакащите

310
Осиновители

Ние осиновените

27
Осиновени

Статистика

228
Осиновители

Майчинство при осиновяване

278
Осиновители

Причина:

Причина: