Здравейте искам да споделя единственото ми неудобство след раждането. Знам че по тази тема съвети не мога да получа, но поне мога да си излея мъката пред Вас. Аз съм щастлива майка на едно голямо бебче 
. Прекарваме си супер заедно, но забелязвам как малко по-малко приятелките ми вече са ми просто познати(може би, защото нито една няма дете,а може и аз вече да съм им скучна незнам). Гледам си сама детето(от което не се оплаквам, а безкрайно се радвам, че мога да бъда с него) и нямам много време за гости. Общо взето това е, просто по някога напоследък взех да се чувствам малко забравена... като добавя, че и близките ми отказват помощ, ако ми се наложи да се добера до някъде... Добре че таткото ни е цветенце 
.
. Прекарваме си супер заедно, но забелязвам как малко по-малко приятелките ми вече са ми просто познати(може би, защото нито една няма дете,а може и аз вече да съм им скучна незнам). Гледам си сама детето(от което не се оплаквам, а безкрайно се радвам, че мога да бъда с него) и нямам много време за гости. Общо взето това е, просто по някога напоследък взех да се чувствам малко забравена... като добавя, че и близките ми отказват помощ, ако ми се наложи да се добера до някъде... Добре че таткото ни е цветенце . 
Останаха ми две приятелки само и то по скайпа си пишем, рядко имаме време да се видим. Добре, че има баби и дядовци да помагат, от време на време да излезем с таткото без детето 
Аз се опитвам да намирам време за себе си и за мъжа си, освен че се грижа за детето. Сигурна съм, че и всяка майка прави същото. 
С повечето стари приятелки си пишем по скайпа, а с някои се чуваме и по телефона. Добре, че поне не сме в един град, та не ме е яд толкова. Покрай детето обаче имам много нови приятелки, с които си гледаме заедно рожбите. От старите ми приятелки остана само една, която проявява разбиране и се виждаме когато на мен ми е удобно. Само тя от старите ми дружки проявява и интерес към детето. Останалите питат от възпитание 
Оставих всичко и всички/приятелите/ на заден план, отдавайки цялото си свободно време на бебето, та чак се бях вманиачила. Нито излизах, нито исках гости. Е как да съм им приятна?
Разговаряхме преди време с една колежка по въпроса,чието момченце е с 3 месеца по-голямо от моето,че и при нея е така.Но стигнахме до заключението,че повече на нас ни е писнало да слушаме за мъже,пиене и дискотеки и сме преминали в друг етап от живота си 
, просто сме на различна вълна. Обаче изобщо не съжалявам, защото сега живота ми е пълноценен и това човече е най-важното за мен. Щастлива и доволна съм, щом съм и м скучна, ОК, някой ден като родят, а аз съм си отгледала децата те ще са скучни, а аз ще си живея живота 
Когато се видим си говорим за различни неща. Но не мога да лъжа - щеше да ми е хубаво, ако бяха съвпаднали бременностите ни. С първото не беше така, но сега моя много близка приятелка е бременна заедно с мен и е по-различно. 
Звучи сигурно много злобарски, ама това е положението... Каквото почукало такова се обадило! Обидиха ме много с отношението си към мен и не мисля, че заслужават да се правя, че съм им приятелка и че все едно нищо не е било...
