Може би най-голямото ми опасение и притеснение е да не го сгази кола, докато е близо до мен, а шофьора просто да не го види. В тази връзка, днес, след като се разделихме с Гуш и Августа, Наско тръгна да бяга пред мен и изтича на паркинга. Аз го извиках силно, той спря за момент и продължи да бяга. Настигнах го и като го почнах - едно изречение от пет думи му казах, като всяка дума подчертавах с шамар. Преброих шамарите. После клекнах пред него и му казах "ако този с бялата кола, дето даваше на заден, не беше спрял като ме чу, че крещя, щеше да те сгази". той само два пъти прохлипа "да, да" и се качихме в колата. Един час ми трепереха после ръцете. Та всичко е Божа работа, ама и майка едно време така викаше "да не дава Господ това, дето й минава през главата на една майка".
моя мъж е превъзбуден, че дават последното състезания от Формула 1 за тази година и в монента викаме за Маса. Стискайте му палци