
Аз забравих да напиша "браво" за героинята Ава и за майка й, че е пристъпила към тази интервенция. Много пъти такива неща се отлагат, а не трябва

Дианка, аз не мисля, че това се е случило, защото ти постоянно си го мислела. Нещо не се връзва във времето. Има някаква предопределеност в нещата, виждаш ли-просто ние не сме достатъчно запознати с това как функционира системата. Ето виж-ти си си го мислела още за Любака, но е имало да го препати Павката, а не Любака. Всяка майка обича децата си и се страхува. Аз също си мисля най-различни неща, но напоследък съм все по-спокойна. В крайна сметка нещата са в наши ръце до една степен. Други сили бдят над нас и над децата ни(не визирам точно нашия Бог или мюсюлманския, или Буда или каквото и да било). Говоря за едни глобални вселенски закони, които ние не познаваме достатъчно добре. Затова и трябва да се опитваме да мислим само положително или както казва един много мъдър човек, с когото аз имах щастието да се запозная: "Ти само живей както трябва, има кой да мисли за тебе". Мисълта ми беше, че ние се страхуваме толкова много, защото нямаме вяра..."По-малко контрол и повече доверие"-това ми писа една позната от Кипър миналата седмица, когато направо се сринах след като в градината ми казаха, че Никола едва не извадил окото на някакво дете, а 1 час след това и самият той се задави толкова лошо с един лимон, че ако не беше бързата реакция на баща му-не знам



Малейна, може и да не е вирус. При нас същото нещо се е случвало точно от пренатоварване с храна. Изчакай още малко да видиш. Повторното повръщане може да е реакция на раздразнената лигавица на стомаха

Ние продължаваме с кухнята, приятен ден на всички
