Ще ви кажа защо пускам темата веднага. Няколко пъти вече провеждам спорове с различни хора, които си мислят, че не им стигат парите, поради което непрекъснато мрънкат на тази тема. Като се заприказваме обаче, се оказва, че тези хора, нито имат ниски доходи, нито харчат малко пари. Поне в сравнение с мен. Но за разлика от тях аз си се чувствам идеално, имам повече от достатъчно. Но като им кажа колко пари харча примерно за ядене, или не могат да повярват, или обявяват, че с такъв разход гаранция съм се хранела много непълноценно. Аз обаче изобщо нямам такива наблюдения, ям си като прасе страхотни и разнообразни вкусотии, дори мисля, че разхищавам и по малко ще ми е достатъчно. А те харчат егати сумите и само мрънкат, че едва успяват да свържат двата края за да се нахранят що годе пълноценно. Получава се така, че те не разбират как примерно аз с 50лв (образно казано, не съм в БГ и не знам кво може да се вземе с тия пари, ама ако говоря в датски крони едва ли ще разберете по добре) съм накупила 15 кила храна и съм яла цяла седмица, а те харчат 2 пъти повече и едва успяват да се нахранят "пълноценно". Това било скъпо, онова било скъпо, не могат един телефон да врътнат, че било скъпо и некакви такива непонятни за мен неща. И при подобни разговори се стига до много разгорещени и неприятни за мен спорове, защото ме изкарват лъжец или луда или не знам си ква си. А пък в моите очи те са алчни малоумници, които не могат да си направят сметка на парите, не знаят от кое да пестят и кое излиза скъпо и кое евтино. И най смешното е, че аз си купувам винаги квото си ми е кеф, не гледам никога цените, не че и време имам понеже все пазарувам на бегом, а те като почнат да си правят едни ми тънки сметчици, да си вземат ли сиренце и масълце или да не си вземат. И накрая пак изхарчили повече от мен и пак останали с неприятното усещане, че не им стигат парите за нищо. Интересно ми е вашият опит по темата какъв е и дали има и други като мен, на които въпросните оплакващи се им изглеждат леко малоумни и доста нерационални. Или пък аз наистина живея в някаква заблуда, че с малко успявам да си задоволя всички жизнени нужди, а в същото време мизерствам и се недохранвам без да го забелязвам 
Въпрос на вътрешно усещане, предполагам. 
)те били свикнали да ходят целогодишно по къс ръкав, на всякъде се предвижват със собствените си коли ,защото така им е по-удобно,за всеки празник се купува като за световно- прасе за Коледа ,агне за Гергьовден,от най-скъпите меса и деликатеси,защото веднъж се живее и т.н. и т.н.
Не става дума за картофи разбира се. Ама и храната в Дания според току що преселили се тук българи тук е адски скъпа, като я сравняват с българската. Според мен не е така. Но пак стигаме до там, че на някои хора все си им е скъпо, а на други им е евтино 
Колкото и да го сметам, не мога да си представя как изяждат толкова храна и после сигурно и много серат щото нищо чудно и 2 пъти повече тоалетна хартия от нас да ползват. И май не се хранят по ресторанти, па... знае ли ги човек, може пък и точно това да правят и да го имат за съвсем нормално и ако не го правят може за тях да означава, че мизерстват...