Нямам причина да съм толкова притеснена. Нищо лошо не ми се е случило, че да съм такава. Притеснявам се как близките ми ще приемат новината, че примерно ще ходя на психо терапевт.
По принцип съм доста избухлива, но съм много, много "корав" човек. Запазвам самообладани и в доста стресови ситуации.
Понякога си мисля, че може би когато и малката стане на около 5 години, ще се кротна. Налагам си и оставям баткото, да прави неща, които преди година не бих му разрешила и да си помисли. Откакто спи при баща си, не го завивам нощем и не го проверявам. Може пък да е просто период, в който усещам, че децата ми имат нужда от мен на 100 %.
Дано не ви досаждам, но в момента съм в период, в който се опитвам сама да открия и отстраня проблема и ако не успея ще отида на лекар. За това моля ви не ме съдете, че търся помощ първо от себеподобни - майки. Благодаря ви за мненията и ще съм още по благодарна ако продължите да изказвате мнението си, така ще се чувствам по-добре, а аз няма да прекалявам с проблемите си.