Много грижовна или вманиачена?!?

  • 3 348
  • 66
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 60
Замисляла съм се да отида на психо терапевт, но какво да му кажа: "Виждате ли моя проблем е , че съм толкова загрижена за децата си, че за да съм сигурна че са добре ги слагам да спят до мен или по 100 пъти ставан нощем, за да ги проверя". Ще ми се изсмее в лицето, а може би не?!?
Нямам причина да съм толкова притеснена. Нищо лошо не ми се е случило, че да съм такава. Притеснявам се как близките ми ще приемат новината, че примерно ще ходя на психо терапевт.
По принцип съм доста избухлива, но съм много, много "корав" човек. Запазвам самообладани и в доста стресови ситуации.
Понякога си мисля, че може би когато и малката стане на около 5 години, ще се кротна. Налагам си и оставям баткото, да прави неща, които преди година не бих му разрешила и да си помисли. Откакто спи при баща си, не го завивам нощем и не го проверявам. Може пък да е просто период, в който усещам, че децата ми имат нужда от мен на 100 %.
Дано не ви досаждам, но в момента съм в период, в който се опитвам сама да открия и отстраня проблема и ако не успея ще отида на лекар. За това моля ви не ме съдете, че търся помощ първо от себеподобни - майки. Благодаря ви за мненията и ще съм още по благодарна ако продължите да изказвате мнението си, така ще се чувствам по-добре, а аз няма да прекалявам с проблемите си.

  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet

# 16
  • Мнения: 9 814
Мила, Gery_s не мисля, че някой тук те съди или ще го направи.
Важното е, че осъзнаваш, че нещо не е наред и трябва да се промени.

# 17
  • Мнения: 349
Трябва да се успокоиш и да мислиш позитивно и  че нищо лошо няма да се случи на децата.  Peace

# 18
  • в Надежда-та
  • Мнения: 4 983
Нормално е да се притесняваш за децата си.
За мен това е прекалено, никога не съм се притеснявала толкова много.
Трябва да си по-позитивно настроена.

# 19
  • София
  • Мнения: 12 554
Замисляла съм се да отида на психо терапевт, но какво да му кажа: "Виждате ли моя проблем е , че съм толкова загрижена за децата си, че за да съм сигурна че са добре ги слагам да спят до мен или по 100 пъти ставан нощем, за да ги проверя". Ще ми се изсмее в лицето, а може би не?!?

Не, няма да ти се изсмее, защото това му е работата. А ти имаш нужда от помощ, защото за мен това си е вманиаченост. Лошото е, че ако не овладееш това чувство на постоянна тревожност ще го предадеш и на децата си.

# 20
  • Мнения: 22 433
Аз си мислех, че съм вманиачена, но явно има и по-зле. ))
Не го казвам осъдително, просто смятам, че трябва малко да се успокоиш. Това не е добре и здравословно нито за теб, нито за децата ти.

# 21
  • Някъде там на юг...
  • Мнения: 1 233
Не мисля, че някой има право да те съди. Всеки се грижи за децата си какво намери за добре. Някои прекаляват с грижите, други не чак толкова  Wink Според мен ти си леко вманиачена, в което разбира се няма нищо лошо  Rolling Eyes

# 22
  • Мнения: 186
Според мене е до тип човек. Ако си мнооого грижовна, дори вманиачена, лекарят няма да те направи по-малко такава. Най-много след време да пуснеш тема Лоша майка ли съм?,  защото потребността ти е да се грижиш постоянно, а докторът е казал НЕ. Ето че след време нещата се нареждат, както е станако със сина ти.
Имам приятелка също като тебе. Ами нищо не може да я промени.

# 23
  • Мнения: 3 929
За мен това се определя до голяма степен от типа характер, който имаш. Аз по природа съм загрижена, постоянно мисля за близките си, да не говоря за сина си, и се държа точно така към сина си както и ти към твоите деца. Не го смятам за психически проблем, а по-скоро за малка пречка към по-спокойното стечение на обстоятелствата в живота ми. В периодите, когато се притеснявам за сина си, съм стегната и не върша качествено другите си задължения.
Не бих те определила нито като много грижовна, нито като вманиачена.

# 24
  • Мнения: 668
Нищо ти няма според мен.Има такива майки като теб в изобилие.Само дай малко повече свобода на голямото.Момче е трябва да се научи да бъде мъж нали Peace

# 25
  • Пловдив
  • Мнения: 2 163
Поичини си и се успокой.Просто според мен майчинското ти чувство е на някакво по друго ниво   bouquet

# 26
  • Бургас
  • Мнения: 10 821
Цитат
За мен това се определя до голяма степен от типа характер, който имаш. Аз по природа съм загрижена, постоянно мисля за близките си, да не говоря за сина си, и се държа точно така към сина си както и ти към твоите деца. Не го смятам за психически проблем, а по-скоро за малка пречка към по-спокойното стечение на обстоятелствата в живота ми. В периодите, когато се притеснявам за сина си, съм стегната и не върша качествено другите си задължения.
Не бих те определила нито като много грижовна, нито като вманиачена. 
 
 
 
Моето мнение е същото.И аз съм такъв тип.

# 27
  • Мнения: 1 982
Аз мисля, че си прекалено грижовна, но това в никакъв случай не е болестно състояние! Единствено мисля, че може да има лошо отражение върху сина ти, особено като поотрасне още малко! Няма да е никак "здравословно" за него, ако го превърнеш в т.нар. "мамино синче"! Дъщеря ти е малка и има нужда от цялото ти внимание, защото ти сега си нейния свят, но остави малкия да стане пълноценен мъж! Ако изпитваш потребност да се грижиш за някой и това не е отскоро, значи наистина е черта от характера, която не мисля, че е проблем! Но ако ти пречи, това вече е друг въпрос! Дано да намериш себе си!  bouquet

Последна редакция: пн, 03 ное 2008, 14:55 от marini

# 28
  • Мнения: 579
И аз съм същата,с единствената разлика,че не го смятам (или не го осъзнавам като) проблем...

# 29
  • Мнения: 60
Винаги съм се грижила за всички около мен и не ми тежи да го правя. Може би наистина малко съм задушила сина си с тази моя грижовност и обич, но се опитвам да го поправя. Мислех че е проблем, но като чета, че и други мами са като мен и че за тях това е нещо нормално, се замислям.

Общи условия

Активация на акаунт