моето ангелче го няма

Знам как се чустваш.Аз също загубих бебенце в 26 г.с ей, така без да разбера защо. Знам , че болката ти е голяма, аз не говорих с никой 20 дена , изключих си телефона и преживях този труден момент сама с мъжа ми. След 2 години имам най прекрасния син на света.Не се отчайвай, живота е пред теб

Черен ден. 

Съжалявам за болката и кошмара, който си преживяла. В тази държава няма лекари, дори и да си плащаш. Епикризите са нагласени както си искат. В това вече се убедих напълно и се чувствам в безизходица. Аз също няма да ти казвам да бъдеш силна, просто се надявам да изживееш мъката си и да намериш път напред!

Боже колко много хора ме подкрепят.Благодаря ви за милите думи,не мога да ви опиша колко много ме вдигат те духом.Сега след като изчетох всичко,мога да кажа - АЗ НЕ СЪМ САМА В ТОЗИ ТРУДЕН МОМЕНТ.
Благодаря ви!!!!!

P.S.  evlogieva  аз щях да си платя.С моя лекар д-р Илиев се бях ме разбрали,да го викна за самото раждане,бях ме уточнили и парите.Така и направих,вечерта когато прокървях му се обадих и му казах да идва.Думи те му бяха следните"Кажи на д-р Дамянов да прати линейка да ме вземе,защото аз съм дежурен,като спешен".Казах на д-р Дамянов,но той не го направи и час или два по късно му звънна,когато положението беше много зле.Аз кървях повече от 2 час и когато д-р Илиев пристигна,се опита да спаси мен,за бебето вече беше късно.Дамянов бъркаше в мен много пъти,след това и с ножицата за да ми спука водите.То е нормално да не оцелее  бебето след този тормоз,след всичкото бърникане.Нямам думи просто,като си спомня как отидох там,весела,усмихната,каквато винаги съм била,а какво стана....!
И най лошото е че нищо още не е свършило,защото вече повече от месец след операцията,аз имам температура/само денем 37,1/.ходих при няколко лекари който твърдят че било от кърмата,където съм е подтискала с хапчета,но аз хапчетата спрях да пия 15 дни след секциото,а кърма вече нямам,и не знам от къде е тази температура.Едни пък казват че трябвало да изчакам първата менструация и след нея всичко ще се оправи.Тя дойде,сега чакам да свърши за да видя дали ще спадне температурата.Дано всичко се оправи,и да имам шанса да забременея още веднъж.Само мога да се надявам,друго не ми остава.

Силве съжалявам за всичко което си преживяла.....
винаги когато имаш нужда да споделяш ние сме тук ·

mnogo sajelqvam za tova koeto si prejivqla .no jivota prodyljava i trqbva da si silna .kazvat 4e sled mnogo lo6o vinagi idva hybavo .pojelavam ti go.

Мила Силве,
ужасът в твоята история е огромен!
Зная как те боли,зная как ти се иска да крещиш срещу несправедливостта!
Ала зная и че не бива да се отчайваш,и никога да не се отказваш да имаш дете!
От сърце ти пожелавам първо - здраве!Дано бързо се възстановиш и тази температура да не е знак за нещо сериозно!А после-да се опиташ да намериш смелост да минеш целия път отново,но с вяра,че този път той ще бъде с успешен край в очите на едно страхотно детенце!
Прегръщам те!

Боже, съжалявам за този ужас. Четох и препрочитах. Не вярвам, че може да се случи такова нещо. Що за лекар? Какво щеше да му стане ако ти сложи системи за спиране на контракции? Ей тъй да опита да предотврати раждане. А не да прави тъкмо обратното.
Кураж. 

Това, което си преживяла дори не може да бъде наречено ужасно, едва ли има достатъчно силни думи, които да го опишат. Такива лекари за съжаление се оказва, че има много, а в нашата хубава държава човек по никакъв начин не може да се защити или да търси справедливост. Не спирай да пишеш тук и да споделяш болката си, за жалост близките ни не осъзнават, че имаме нужда да говорим за това. Опитват се да ни предпазят по погрешен начин, може би се опитват да предпазят и себе си. Ние сме тук, и едва ли някой би те разбрал по-добре. Прегръщам те силно, макар и виртуално. Не се предавай на отчаянието и болката.

Голяма трагедия.Ужасна.И най лошото от цялата история е,че е била напълно предотвратима ...Силве,силно те прегръщам,много ми е мъчно за загубата ти, въпреки че не се познаваме ...Нямам представа какво да кажа освен да бъдеш силна и да не губиш надежда.Този лекар заслужава да му се отнемат правата на такъв.Но за съжаление всички знаем,че е почти невъзможно да докажеш вина на лекар в подобен случай.Чудя се как не са те изкарали дори теб виновната за случилото се ...Но подай жалба и дано поне този път да има справедливост,а ти много скоро  да бъдеш мама на здраво и сладко бебче.

Здравей те,мили момичета.
Искам да ви изкажа огромни благодарности за подкрепата която ми дадох те.Без вас,нямаше да мога да се справя.БЛАГОДАРЯ ВИ от все сърце.
Минаха се 6 месеца от загубата на бебенцето ми.Често ме мъчат все едни и същи кошмари,че съм в болницата и търся лекари или че държа бебнцето си и го целувам по бузките.Живота ми се промени коренно,преди бях усмихната,жива,общителна,постоянно бях в движение.А сега по цял ден си седя вкъщи и излизам единственно ако трябва да платя сметките или да напазарувам.Ужасявам се,да не би някой да ме заговори,защото в очите им виждам омраза.Хората от моя жилищен комплекс мислят че аз съм виновна бебето ми да почине.Така си мислех и аз,но като помислих малко и навързах нещата,разбрах че и да съм виновна то е само една малка част.Да,паднах,но 2 пъти ме преглежадаха на видиозон и нямаше никакви проблеми.Не аз съм му причинила всичките тези наранявания който е имало,а лекаря който извършваше манипулацийте с ръка.Консултирах се с лекари и те казаха същото,че падането не е причинило тези наранявания на бебо,и да си търся правата по съдебен ред.
Така и направих заведох дело,стигна се до апелативна прокуратура.Отказаха ми,защото не се касаело за живо родено бебе!!!!Идваше ми да се гръмна.Съда защити виновника за нашите страдания.Няма справедливост в нашата държава.
Реших ме с мъжа ми да продължим напред.Лекаря ми каза,че можем да започнем с опитите за бебе след като се минат 6 месеца.Притеснено ми е да не би да е твърде рано.Сред вас момичета има ли някоя която да е забременяла толкова рано след секцио?

Отново ви благодаря за всичко.Това е единственото място,кадето получавам разбиране.

Няма по-страшно от това да си мислиш, че носиш вина! Защото НЕ носиш такава! Не позволявай да ти го внушат!
Относно осъждането на лекар - да, в нашата държава това е непосила и много трудна задача! 

Не съм със секцио, но съм чувала различни версии за това кога могат да се подновят опитите за бебе.  Все пак си зависи и от собствения организъм. Док най-правилно ще прецени, но много е важно и ти да се чувстваш готова за това. Ако усетиш, че не си готова - изчакай още малко.

По готова от сега може би никога няма да бъда.Желая да имам бебе,повече от каквото и да било на света.Страх ме е,знам че е нормално.Но каквото и да ми е подготвила съдбата ще го приема и ще се боря.Винаги съм се борила срещу всичко и всеки.Но мисля че всичко това което се случва,не само на мен,а на хилядите изтрадали жени е НЕСПРАВЕДЛИВО.
Имам приятелка от скоро,койято не може да има деца,заради един апендесит и една лекарска крешка.Мисля си,че човек колкото и болка да му предложи живота той няма избор и се справя с нея.Не трябва да е така,не и когато става дума за деца.
Седя,чета и препрочитам,не ми се пишеше до днес,защото моята мъка ми се струва незначителна,сравнение с други те момичета.Тук прочетох ужасни неща,преживявам всяка чужда болка,като своя и оставам безмълвна,незная какво им кажа.Мога само да се помоля 

Миличка,безкрайно съжалявам.Знам какво е,знам колко боли и знам,че винаги ще боли. силно
Аз съм раждала секцио и знам,че трябва да се изчака 1.6-2г.,защото това е операция,но все пак ти и твоя лекар ще прецените най-добре.
Желая ти много късмет

Боже господи, сред какви хора живееш?!? Естествено, че нямаш вина и не мога да си обясня кой нормален човек би решил че имаш такава.
Не знам колко време трябва да мине след секцио, но най-добре е да отидеш на преглед и да ти каже лекар кога си готова. Но ако имаш възможност иди в някой по-голям град, може би там има по-голяма вероятност да попаднеш на някой знаещ и можещ, знам ли. Надявам се скоро да получиш най-хубавия подарък. А дотогава и след това, не позволявай дори да ти мине през ум, че имаш някаква вина за това нещастие, което си преживяла.