Публикувана: 3 ноем. 2008, 18:56 ч.
Последно мнение: 12 юни 2009, 22:06 ч.

Тийнейджърите XI

28 865
330
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво да правя, ако дъщеря ми иска сериозна връзка с 17-годишно момче, въпреки че сме либерални родители?
Как мога да помогна на дъщеря си, която се оттегля и се фокусира единствено върху приятеля си?
Как да се справя с поведението на дъщеря ми, което излиза с момче, което лъже и се държи небрежно?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво да правя, ако дъщеря ми иска сериозна връзка с 17-годишно момче, въпреки че сме либерални родители?
  
  Важно е да поддържате открита комуникация с дъщеря си. Обсъдете връзката и задайте граници. Наблегнете на уважението и отговорността във връзката. Въпреки че сте либерални, установете ясни правила и очаквания, като същевременно покажете подкрепа и доверие в нея.
- Как мога да помогна на дъщеря си, която се оттегля и се фокусира единствено върху приятеля си?
  
  От съществено значение е да поддържате открита и подкрепяща комуникация с дъщеря си. Насърчавайте я да развива и поддържа разнообразен кръг от приятели, като я насърчавате да участва в различни извънкласни дейности. Изразете загрижеността си, като същевременно показвате разбиране и подкрепа за нейните чувства.
- Как да се справя с поведението на дъщеря ми, което излиза с момче, което лъже и се държи небрежно?
  
  Важно е да поддържате открита комуникация с дъщеря си и да изразите загрижеността си относно нейното благополучие. Говорете с нея за връзката й и значението на доверието и уважението в една връзка. Насърчете я да разбере собствената си стойност и да не толерира лъжите и небрежността във връзката си.
- Защо е важно да общувате открито с децата си относно техните сексуални взаимоотношения?
- Какви теми трябва да бъдат обсъдени с децата относно сексуалните взаимоотношения?

# 195 3 фев. 2009, 16:27 ч.

Мнения: 1 269

Цитат на: cool_witch в вт, 03 фев 2009, 09:35

Цитат на: pazzza в вт, 03 фев 2009, 09:32

Проблема е в това, че повечето му приятели вече имат конкретни намерения за по-нататък и се подготвят отсега. Затова зададох тук такъв въпрос.

Брей...

В какво училище учи синът ти - професионално?
Любопитна съм къде децата са толкова ориентирани.
Не се притеснявай, ще видиш, че приятелите му ще си променят намеренията няколко пъти докато завършат.
Важното е да е наясно когато му дойде времето, сега е още рано.
Става въпрос И за неговите желания и възможности, нали? Това какво са заложили родителите на някои още при раждането им е друга тема.

Той учи в езикова гимназия. Половината му приятели вече се готвят за информатика, география, икономика, туризъм и т.н. Моя хубостник иска да става артист. Аз съм насочена в моята област- музика- още от 6г. възраст. При моята професия обучението е от детската градина и така всеки ден по няколко часа свирене на въпросния инструмент та чак до пенсия! Grinning

Харесвам си работата, само дето в България е недооценена.
Аз искам той да се насочи в област, която да работи с удоволствие, но и да му осигурява прехраната, а актьортвото не е такава професия.
Да, знам, че има още 2 години и половина до завършването му, но не е зле да се огледаме наоколо.
На моя мъж родителите му не са му разрешили да кандидатства с рисуване и дърворезба и е учил за агроном. Сега след години той се занимава с обзавеждане и мебели. Нито един ден не е работил като агроном. Определено желанието му за дърворезда и рисуване сега има реализация.

# 196 3 фев. 2009, 16:39 ч.

Мнения: 5 173

Да кажа и аз.
Още от раждането ми, човекът, който ме е изродил, ме е "нарекал" да стана доктор. След това пъпът ми е хвърлен в болница, после на прохождането си съм хванала слушалки... 3 години се готвих сериозно по биология и химия. Знаех всичко на изуст, докато 1 дъждовен ноемврийски ден, поради стекли се обстоятелства Whistling

казах, че медицина няма да кандидатствам. Майка цял месец беше болна Mr. Green

.
Реших, че ще кандидатствам с БЕЛ, то нямах достатъчно вр за сериозна подготовка, на 1 декември започнах частни уроци.
Сега следвам 2 специалности, които нямат мн допирни точки с медицината, но не съжалявам. Peace

# 197 3 фев. 2009, 17:10 ч.

Мнения: 7 633

Наиснина има деца,които от рано са ориентирани.Имаме приятелско семейство,които са стоматолози,и мъжът и жената.Синът им,който е в 10 клас,отдавна знае,че освен стоматология,нищо друго няма да кандидатсва.И на други познати -бащата е хирург,дъщерята ще учи медицина.Е,това са деца с наследственна професионална ориентация!

# 198 3 фев. 2009, 17:11 ч.

Мнения: 448

Да се включа и аз по въпроса за професионалната ориентация.Що се отнася до мен-никой не ми се намеси някога и сега съм жена-инженер,т.е. никога няма да работя по специалността си. Laughing

Голямата щерка(9 клас в математическа гимназия) се увлича от история,физика,биология и най-вече психология-различни науки,нямащи нищо общо с математика и няма още никаква ориентация.Междувременно в свободното си време работи като сервитьорка и прави страхотни прически и грим на всичките си познати.Е,определено незнам какво ще излезе от това дете,но мисля че има време да се ориентира ,пък и ние ще помогнем със съвет! Rolling Eyes

Обратно на нея,малката(6 клас) от дете мечтаеше за лекарка,хвана спринцовката като проходи,но след двете си тежки счупвания на ръката се уплаши и твърдо реши,че ще става фармацевт.Междувременно вече 7 години се занимава с класически балет и понякога се чуди дали като порасне да не си направи школа и ще може ли да се занимава и с двете неща.
Дъщерята на мои близки-зъболекар и мед.сестра от най-ранна възраст бе подготвяна от родителите си за наследник на баща си.Ходеше няколко години на уроци по биология и химия,а майка и собственоръчно и пишеше пищови по останалите предмети,за да не си губи времето с тях.Но когато завърши,се яви само на първия изпит и после кандидатства с математика за компютърен инженер,каквото учи в момента.
Така че всичко е много относително,но като цяло съм на мнение,че доколкото е възможно,трябва да дадем рамо на децата си.

# 199 3 фев. 2009, 19:23 ч.

Мнения: 5 173

Цитат на: lulu-73 в вт, 03 фев 2009, 17:11

а майка и собственоръчно и пишеше пищови по останалите предмети,за да не си губи времето с тях.

Майка мечта Hug

# 200 4 фев. 2009, 09:41 ч.

Мнения: 216

Шушулче, не разбрах ти защо се отказа от медицината след толкова подготовка?

Обстоятелства някакви ли или просто не се искала?
И подготовката ти по твое желаине ли беше или заради родителите ти?
Питам само доколкото има връзка с темата.
Ако е лично - не отговаряй.

# 201 4 фев. 2009, 16:54 ч.

Мнения: 5 173

Не, няма проблем.
Цял живот ми е повтаряно, че ще стана лекар, а аз наистина го исках. Обаче имаме мн различни характери с майка ми, веднъж се сдърпахме, аз й казах, че медицина няма да кандидатствам и понеже съм инат, наистина не го направих, после ме беше срам да кажа, че съм размислила Blush

# 202 5 фев. 2009, 11:42 ч.

Мнения: 216

Цитат на: Шушулче в ср, 04 фев 2009, 16:54

аз й казах, че медицина няма да кандидатствам и понеже съм инат, наистина не го направих, после ме беше срам да кажа, че съм размислила Blush

Милото тийнейджърче с характер Hug

Какви ли не неща правим на тази възраст. И аз се изкуших много да напиша, в отговор на твоята откровеност какво направих по това време , но ме е страх, че темата може да я четат и тийнеджърите , че да не им давам допълнителни идеи. Whistling

# 203 5 фев. 2009, 19:07 ч.

Мнения: 2 172

Цитат на: s+chris в чт, 05 фев 2009, 11:42

Цитат на: Шушулче в ср, 04 фев 2009, 16:54

Милото тийнейджърче с характер Hug

те си ги имат в изобилие

# 204 7 фев. 2009, 11:14 ч.

Мнения: 53

Аз си мисля, че на сила хубост не става. Лошо е, когато родителите са по-амбициозни от детето. Имам един познат, чиито родители цял живот го готвеха за дипломат. 4 езика може да говори, четеше много, и в университета се записа международни отношения. Когато се запознах с него - не можеяе да понася мисълта, че ще стане дипломат - но не знаеше как да каже на амбициозните му родители, които с години бяха наливали пари в идеята той да стане дипломат.

Премести се да учи финанси и икономика - не можа да издържи. Родителите му останаха безкрайно разочаровани - от години не са се виждали.. Съвсем му се отдава счетоводството и сега работи точно това. Никога не стана дипломат. Затова си мисля, че по-добре децата сами да избират.

# 205 9 фев. 2009, 09:42 ч.

Мнения: 901

Аз и да опитам, няма да мога да насоча дъщеря си професионално в прав текст. Безмислени ще са разговори от типа "добре ще да станеш това или онова, защото имаш тези или онези качества".
От друга страна вярвам, че средата, в която растем, може да определи избора ни на професия. Например, върху мен никой не е упражнявал натиск да стана нещо определено. Напротив, с фрази като "ти можеш всичко" семейството ми ме докара до истерия, когато в 11-ти клас трябваше все пак да реша къде ще кандидатствам. Чудно ли е обаче, че в крайна сметка сега упражнявам професия, която в семейството ми се упражнява без прекъсване от поне един човек от 1935 г. насам, и че всъщност от първия миг се чувствам в свои води.
Също едва ли е чудно, че тайничко ми се иска и дъщеря ми да продължи с това.

# 206 9 фев. 2009, 21:41 ч.

Мнения: 5 173

Коя е тя?

# 207 10 фев. 2009, 00:25 ч.

Мнения: 135

Днес разглеждахме заедно обявите за работа и се опитах да се постави на мястото на човек който търси, току що завършил някакво училище колкото да не е с основно образование, без опит и трудови навици. Обобщено да се почуства така- както ще е след 5г. Прекалено амбициозен родител ли съм? Също така се постарах да му обясня, че ако сега се търсят предимно хора с диплома от университет, то след 5г ще се търсят хора с диплома от не-български университет. Когато гледам какво става с родната образователна система, ме заболява глава.

Последна редакция: вт, 10 фев 2009, 00:32 от nin4

# 208 10 фев. 2009, 11:54 ч.

Мнения: 3 425

schreier, съгласна съм с цялото ти мнение и го подкрепям, а това

Цитат на: schreier в пн, 09 фев 2009, 09:42

... Напротив, с фрази като "ти можеш всичко" семейството ми ме докара до истерия, когато в 11-ти клас трябваше все пак да реша къде ще кандидатствам. ...

ме хвърли в размисли за моето собствено поведение в тази връзка.
И аз отговарям така, но трябва ли да определям какво иска тя? newsm78

Засега е ясно, че няма да върви по моя път, защото изпуснах момента да я насоча по него, а и не виждам кой знае какво желание. Но знае ли човек... след една - две години математическият ген може да се обади отнякъде.
При малката се обажда и на моменти за части от секундата се замислям дали не беше за СМГ...
Дори съм я питала 2 пъти, но пък тя толкова категорично ме отрязва, че спирам с размислите. hahaha