Тийнейджърите XI

За  огромно съжаление е факт!В момента работя в училище и го виждам всичко  това  с очите си!Учетелите не обръщат внимание на тези неща,поне не навсякъде.

Како Сийке, това си се знае от време оно. Сега усвоили едни пари и направили статистика. После ще вземат мерки от министерството, ще ги сведат до инспектората и тн.
Накрая някакви нещастни лелки чиновнички ще се кокорят пред камерите на репортерите - колко са загрижени за децата.
Ако ние не им облъщаме вничание и не се грижим и занимаваме с тях - няма кой. Не разчитайте на у-щето.

Точно, съгласна съм. Има и друго обаче, всеки родител знае всъщност колко време прекарва с детето си и то никога не е повече от времето прекарано на вън. Аз сега съм си в къщи и мога да контролирам до някъде нещата макар, че отново той е на вън в повечето време т.е. налага му се да е извън къщи м/у други хора от които много зависи мирогледа му. Това на което се опитах да го науча в първите му 7г сега е подложено на сериозно изпитание.

Браво бе, браво! Пу, не ви е срам! Отцепихте се по класове и зарязахте темата. 

Аз все пак ще пожелая много здраве и усмивки на киселите тийнове, и повече спокойствие на майките им, пък вие ако щете. 

Честита Баба Марта и от мен!Нека децата ни са винаги усмихнати(респективно  и ние) като пролетта! 

Честита Баба Марта!На нас и гарджетата ни!

Всеки ден я преслушвам тази тема.
Нещо много тихо, да не мирясаха тийновете

Дълго време заобикалях тази тема.
Сега се записвам без да чета назад.
Моля за извинение 

Чета, чета, ама все не ми идва музата за писане. Обаче с професионалното ориентиране ме провокирахте.
Аз много се пазя да давам акъли за избора на професия. Животът е толкова динамичен, че няма как със сигурност да прогнозираме какво ще бъде престижно, добре платено, че и възможно за нашите тийнове след десетина години, когато ще си търсят мястото под слънцето. Това, което се опитвам да правя, е да им давам възможност да опитат от различни неща, които са им интересни - да ги премерят към себе си, един вид. Щерка ми, примерно, се беше залетяла да става актриса - нещо, което не ме хвърляше във възторг. Но нямаше начин да я убедя с голи приказки - просто й дадох възможност да се пробва. Е, две години игра в любителски театър, дори влезе в детската трупа на Народния - и се наигра. Мина й меракът. Видя, че романтичните й представи за тази професия нямат нищо общо с монотонния, изтощителен и често пренебрегващ индивидуалността труд в реалността. От 11 кл. реши, че иска психология - и в момента е 3-ти курс. Много й харесва. Може би защото си е неин избор.
Големият ми син в момента завършва биология в НПМГ и не е решил какво ще учи след това - дали история, дали право, дали ще продължи с биология. Какво родителско рамо да му дам, като мен ме тегли към едно, а него - към друго? Ами нека се пробва. Нищо фатално няма да стане, ако поучи година-две нещо, пък после открие, че друго му е присърце. По-добре така, отколкото да влачи професия, която му тежи, но я е избрал, за да не разочарова родителите си. Вярно, че предаването на професионални умения вътре в семейството е добър старт и облекчава живота, но не и ако не те влече реализацията в тази област.

Моля да ме извините за разглаголстването, просто доста се тръшкам на тази тема напоследък. По понятни причини.

Всъщност, сигурно е добре да ви споделя за новото хоби на моя седмокласник. Вече писах за това в темата на 7 кл., но по принцип заниманието е за по-големи, та го повтарям и тук.
"Влизам да споделя, че моят син вече има ново хоби - ларп. http://www.larp-bg.org/ Нещо като ролевите игри на компютъра, но на живо. Дори сам си изработи меча според изискванията за безопасност - получи се много хубав и той е ужасно горд със себе си. Аз пък съм много доволна, че това го връща в материалния свят - макар и в приказна атмосфера, игрите се развиват сред природата, с физическо натоварване, тичане, двубои, вживяване в роля и т.н. Много повече ми харесва, отколкото цъкането на компютъра."
Имате ли някакви впечатления? Засега ми изглежда читаво, но не е зле да чуя повече мнения.

В кой университет е?
Аз също съм 3 курс.

Лични впечатления нямам, но това, което прочетох на сайта, звучи прекрасно. 
И в нашия град имат последователи, синът ми по едно време беше ходил на техни сбирки, но не знам защо не се увлече. Сега се занимава с други неща, подобни донякъде на ЛАРП и аз съм доволна, че прекарва част от свободното си време на чист въздух, вместо пред компютъра или в някоя задимена кръчма.

Един мой приятел е много запален, всъщност той е виновника /до известна степен/ за българския ЛАРП сайт и форум. Какво да кажа, опита се да ме запали, но... аз съм бавен човек с лоша ориентация, не е за мен.  От това, което ми е разказвал, звучи супер. Направило ми е впечатление, че всички са много отговорни - приказките за безопасността въобще не са на вятъра. Особено интересно ми е как си изработват костюмите, обаче. Виждала съм кожени дрехи, ушити от самите ЛАРП-играчи, например. Макар рядко да харесвам разни групови игри подкрепям тази - има и креативност, и движение, и общуване... Всичко. 

Здравейте всички! Чета отдавна този подфорум, а днес реших да пиша и да споделя един случай, по който ви моля за мнение.

(редактирано по молба на автора)

Първо, не се шашкай от "предупреждението". Ако няма забележка преди това, едва ли се налага такова. Йерархия се пак има.
Г също не може да бъде изключена без да има първо предупреждение(мое мнение). Добре е да се запознаеш подробно с правилника , там има и подробности за видовете наказания. За тези след "забележка" обикновено се изисква писмено уведомяване на родител. Нямаш такова, нали? Дъщеря ти, ако се стигне до разглеждане на споменатите предложния за наказание има права- да се защити, а също и а я съпровождат един или двама "защитници", които тя посочи.Най-често съученици. А ролята на педагогическия съветник в случая е и да ги консултира как да я защитават.
Вярвай в това , че има много начини да се защити дъщеря ти. Най-малкото като хванеш в крачка ръководството на училището , че не е спазило "протокола" по павилника за вътрешния ред и писмено се жалваш( до инспектората, например).
Стискам палци да запазиш самообладание.

пиперония , това ,което децата са направили е сериозно и те трябва да го осъзнаят.
Едва ли ще се стигне до изключване, но мисля ,че трябва да обърнеш внмание на нещо друго.
Според мен по- важно в случая е дъщеря ти наистина да осъзнае грешката си, да не прехвърля вината на друг/  визирам госпожата, която не и е дала възможност да си довърши контролното/.
Поговори си с нея, разбери защо толкова агресивно е реагирала ?
Дано успееш да намериш правилния път .
 аистенок ,права си, че ние родителите трябва да защитаваме децата си ,но също така е нужно да ги оставим да си понесат заслуженото .
Друг е въпросът дали наказанието ,което са рeшили да им наложат, е подходящо в случая .