Детето ми полудя

  • 13 409
  • 156
  •   1
Отговори
  • Мнения: 12
Здравейте майчета.Искам да ви помоля за съвет Cry Ще започна с малко предистория Embarassed
Синът ми е на 4 и половина години.Баща му почина преди 2 години и половина, тоест сама си го отглеждам.Напоследък отглеждането му е истински АД Cry Той беше много послушен,изпълнителен,искаше да научава нови и нови неща.Миналата година през юни заминах извън страната за 4 месеца.Той заспа вечерта,когато заминавах ... не ме изпрати ... Когато баща му почина Cryтой - баща му,просто е излезнал от вкъщи и синът ми никога вече не го видя ... заминаването ми беше малко подобно на смъртта на баща му.Чух се с майка ми 3 седмици след като заминах, но синът ми спеше по това време, и инфото му беше само от майка ми.С него по стечение на обстоятелствата не можахме да се чуем почти два месеца - или звънях и той е бил на детска градина,или токущо е заспал,или е в банята ... Майка ми ми каза,че в началото,когато съм заминала е питал за мен,после лека полека е спрял ... сякъш изчезването ми от него се повтаря с изчезването на баща му.Когато най - накрая успяхме да се чуем,го помолих да е много послушен и му обещах скоро да се прибера.Наложи се обаче за се забавя с още около месец SadИ си дойдох по - късно.Когато се прибрах той беше най - послушното и добро дете на света.Беще щастлив,беше изряден,беше научил много нови неща и искаше да ги сподели с мен ... И така до януари месец тази година,когато пак трябваше да замина извън страната.Преди да тръгна му обясних,че отивам само за малко да поработя и ще си дойда.Дойде да ме изпрати,заспа в колата ... този път го събудих и го уверих,че заминавам за малко и ще си дойда.Помолих го да слуша майка ми и да се грижи за нея докато ме няма, и тя да се грижи за него.Обещах му,че след два месеца си идвам и ще го взема след това с мен в Чехия да ядем черешки през лятото в чешките градини.Той беше спокоен и удовлетворен от нещата,които му казах.Е разплака се докато се разделяхме,но и аз също,избърсахме сълзите и те си тръгнаха с майка ми.Този път се чувахме всяка седмица и с него,той ми обясняваше,че е послушен,какво ново е научил,няколко пъти се видяхме на скайп(тоест той мен де,че вкъщи нямаха камера).Майка ми обаче ми каза,че е започнал да става много непослушен,да говори лошо,да я удря понякога ... Казах в един от разговорите ни,че ще му изпратя някакви неща от Чехия по един мой приятел,който си идва,но само ако слуша майка ми и се грижи за нея(той нарича майка ми "майко" - така е свикнал).Както и да е - майка ми сподели че няколко дни е бил особено спокоен и послушен, но не за дълго.Когато приятеля  ми се прибираше изпратих за синът ми разни неща,бил е много щастлив когато ги е получих, но аз малко се почувтсвах зле - какво правех - купувах го с подаръци???ПО стечение на обстоятелствата пак не успях да се прибера,когато му бях казала,че ще си дойда - вместо 2 месеца,4  ... Реших да изненадам народа вкъщи и неочаквано се прибрах.СИнът ми беше много щастлив,разправяше на ляво и на дясно какви неща съм му купила,какви дрехи,кецове,играчки ... въобще беше радост вкъщи и гордост пред приятелите му,че съм си дошла.Две седмици след като си дойдох, а той междувременно беше наистина послушен,изпълнителен,подреден,внимателен и грижовен,пристигна баба му(майката на баща му),която си живее извън страната.Радостта от прибирането ми,беше заместена с радостта от куфарите пълни с дрехи и играчки от баба му,вече баба му стана тема номер едно в детската градина и сред приятелите му.Станах едно нищо,и на мода беше баба му.Не ме е притеснявало,че и се радва,видях обаче че се радва на който и да било,само когато има някаква материална полза от този човек тоест много лесно може да бъде "купен" моят син - дай му една играчка и вече те обича(не е да е нямал играчки - има поне 5 чувала,които съм набутала на тавана,че няма къде да ги държа,дрехи - колкото за още 5 деца ... всичко от материална гледна точка си е имал винаги).Най - много се чудя на тази негова алчност за още и за още.Не е стиснат - без да се замисли подарява на приятелите си всичко,което му поискат(за това съм му правила и забележки,защото си подарява да кажем любимата кола и после идва и започва да я търси и да плаче,защо я няма,а вече е забравил,че я е подарил).Обаче това постоянно нарастващо желание за още и още,тази лесна "подкупност",ако мога така да се изразя ..... това ме притеснява много Sad
Аз не харесвам най - добрият му приятел.Не че дискриминирам,ама детето не е научено на нищо - говори диалектно,използва думи като "ше те убия,ше те прИбия,ше те смачкам като хлебарка",нахално хлапе е и се бута където трябва и където не трябва(на 6 години).Казал е на синът ми,че баща му е умрял,още преди аз да намеря подходящите думи да му обясня какво се е случило с баща му.Дойде ли у нас въобще не иска и да си тръгва - ляга на леглото на синът ми(леглото е двуетажно и доста симпатично),бяха разглобили стълбичката и се мушкаха между стената и леглото надолу(което обаче си е малко опасно) ... Успях някък да огранича контактите на синът ми с неговият приятел - започнах да го водя в паркове,вместо да го пускам да си играе на улицата,започнах да му измислям други занимания - например излизаме заедно да си играем на детската площадка(разбира се,някоя далеч от нас,за да не засечем неговият приятел),водех го да кара колело в едно училище,където е широко,безопасно,хубаво изрисувани игрища ... ходехме в зоопарка,или във всеки парк за който можете да се сетите в СОфия(поне паркове и тн., много).Малчо е доста контактен,та навсякъде му беше интересно,ббързо захващаше контакти с други деца ... Всичко супер ... да АМА ... от десетина дни насам вече не знам какво да правя - започна да бяга от вкъщи - един ден го пуснах малко да си поиграе на улицата и се започна някакъв АД.На следващия ден беше избягал от детската градина(учителките го хванали с още две деца почти пред нас - живеем точно срещу детската градина.Обясни ми,като разбрах какво е правил,че те с Цецко и Мецко(не ги знам как се казват тези деца),решили да дойдат до нас,да си вземат пари и да отидат да си купят нещо от магазина Shocked Обеща ми,че вече няма да прави така.Слезнахме в кухнята да си направим вечеря и не се сещам - може би съм го помолила да ми донесе нещо от горния етаж и хоп - момчето офейка.Изстрелях се навън,ама явно не достатъчно бързо,защото само му видях отдалечаващия се гръб с колелото му.Когато се прибра,му казах,че не е хубаво да прави така и аз се притеснявам за него.Той се извини и си легна.На следващия ден същото - този път му казах,че съм му много обидена и не искам да говоря с него,ако не ме слуша.Той се разплака и се извини и обеща да не прави вече така.На следващия ден пак избяга,и когато се прибра го наказах - който не помага,няма да яде,легна си разреван и гладен и пак обещаваше,че няма да прави така.На следващия ден пак избяга(заключих и вратата,но съм забравила ключа на вратата и той си отключил и се измъкнал) ... когато се прибра го плеснах два три пъти през задника и го пратих пак гладен да си легне ... на сутринта се разрева и ми заобещава,че вече няма да прави така.Вечерта същата работа - пак му изтупах дупето два три пътии този път му казах,че много ме е разочаровал и не искам да ми вика "мамо",докато бяга от вкъщи.Дойде събота - без детска градина.АД!!!Сутринта се събуди към 9 часа и седна пред телевизора да гледа някакви детски.Той хапва и си гледа детски,аз си пия кафето и си зяпам нещо в интернет ... може би след около час му омръзна да гледа детски и започна да си играе с две колички по масата.Аз взех едно шише от препарат за прозорци,напълних го с вода,взехме си малко кухненска хартия и направихме автомивка на масата - той носеше колички,аз ги пръсках отгоре и след това двамата ги чистехме с хартията.Може би около час час и половина се забавлявахме така и беше чудесно - забавно и за двама ни.И се появи неговият най - добър приятел да го вика да излиза.Той ме попита може ли,но му казах че сега не може,защото е горещо и тогава се започна молба - "моля те маммо айде Кирчо да дойде да си играем в нашия двор",казах му че и там е горещо и обърна на молба - да дойде Кирчо да си играем в мойта стая - съгласих се,занесох им разни неща за пийване и похапване и си седнах пред компютъра,като си оставих и вратата отворена между неговата стая и терасата,където аз седях - да мога да слушам и да наглеждам какво правят.Гонеха се,катереха се по леглото,играха си на майка и баща(или май на двама бащи,не съм сигурна),както и да е мирно и тихичко.Ама стана към 14:30 и напомних на Кирчо,че всички деца трябва да поспят на обяд и той трябва да се прибере да поспи,а моят хубусник също.Кирчо си тръгна,моят син уж легна да спи и се започна "мамо дай ми вода","ама мамо пие ми се сок","мамо не ми се спи в мойто легло искам в твойто","мамо не може ли аз да си поиграя,а ти да спиш" ... и така до безкрай .... следобяд,защото аз уж да го наглеждам ама съм заспала,приятеля ми дошъл и го заварил да си играе нещо малкия.Хванали двамата да оправят някаква брава,а когато аз се събудих приятеля ми ми предаде "Ми той офейка навънка и каза да ти кажа,че си играе на двора".До вечерта(до около 21часа)въобще не се появи - за мен е достатъчно да погледна през вратата и го виждам,но е факт,че той просто офейква и не се прибира,ни вест ни кост от него Confused Вечерта му дадох игнор и пак започна да ме лъже,че е бил на двора,че не ходил никъде без да се обажда ... В неделя историята се повтори - до към обяд си поиграхме и му беше забавно и интересно,после пак започна да мрънка,уж поспа и после пак офейка.Казах му,че ако още веднъж избяга,ще заключа вратата и ще спи на улицата.Понеделник - след детска градина,дойде да помага за вечерята,каза,че му се ходи до тоалетната и фъъъъъъррррррр пак офейка Close Close Close Вече не знам какво да го правя това дете.Не искам да го бия,да му крещя или по някакъв начин да го стресирам,а спокойно направо не мога да говоря с него.Днес ... пак същата работа,като всеки друг ден,но с малко добавки.Прибра се и каза,че се е крил при малката ни къща(имаме допълнителна постройка към основната къща,в която живеем),аз вече не можех спокойно да говоря и му казах да върви да спи където иска и където е бил целият следобед.И той започна да крещи - "Ти си ГАД,мразя те,ти си лоша,ще те убия,ще счупя къщата,ще строша всички прозорци,аз сега ще видиш как ще се превърна в един тигър и ще ти изгриза гушата,та да умреш" Shocked Shocked ShockedНастръхна ми косата,докато го слушах Shocked Shocked Shocked Побеснях хванах го за ръката и го изхвърлих на улицата,заключих вратата и ... той започна да рита вратата,ама така да я рита,че ако не беше много здрава сигурно щеше да я изкърти - беше по чехли,не знам как не си счупи краката.Аз си тръгнах към вкъщи и го оставих да крещи и да рита пред вратата.Той се развика,че ще прескочи оградата и ще ме убие ShockedПрескочи оградата,изстреля се към мен и ме удари.Пак го хванах за ръчичка, изведох го навън и му казах,че ако пак прескочи оградата,ще го хвана аз и аз ще го натупам,ама не да го шляпна през задника,а баш ще го натупам.Влезнахме с приятеля ми вътре,малкия побесня,прескочи оградата и започна да рита входната врата и да крещи,че ще изпочупи всичко,щом съм толкова лоша ShockedЗвъннах на майка ми да я попитам какво да правя ... и тя ме посъветва да потърся съвет и помощ - за първи път той проявява признаци на агресия,на такава силна агресия ooooh! Не знам какво да мисля.Детето ми се държи като дявол Cry
Моля ви дайте ми някакъв съвет - какво да направя Cry Cry CryЯсно ми е,че с бой не става нищо и не искам да го бия.С думи ... нито приема нито предава  Cry говори ми така,сякъщ е обладан от зъл дух Cry Cry Cry
Моля за помощ Cry и предварително благодар  bouquet Cry

# 1
  • гр.София
  • Мнения: 4 803
 Предполагам,че имаш финансова възможност-идете при психолог.
 Ужасена съм,че такова дете расте в един град с децата ми.
 Обидно звучи,сигурна съм ,че  никак не ти е леко, но това е първата ми мисъл.
 
 Не се разделяй повече с детето си.

# 2
  • Мнения: 12
Предполагам,че имаш финансова възможност-идете при психолог.
 Ужасена съм,че такова дете расте в един град с децата ми.
 Обидно звучи,сигурна съм ,че  никак не ти е леко, но това е първата ми мисъл.
 
 Не се разделяй повече с детето си.

Не ми звучи обидно в никакъв случай CryАз съм ужасена,от това,което виждам,че става със синът ми  Cry а се чувствам безсилна да направя нещо Cry
Искам също да попитам - има ли други майчета,които да са имали проблем с незанайно откъде появила се агресия в детето си,в някакъв период и как са се справили ?
Аз така и така не съм искала да заминавам никъде досега ... но с майка инвалид,втори баща инвалид,дете ... сама да се погрижа,за хората,които са ми скъпи,със заплата в България ... просто не знам как може да стане ... не се оправдавам,просто искам да кажа,че единствената причина,поради,която заминавам и се връщам е оцеляване,дори не лукс или прищявки ...

# 3
  • Варна
  • Мнения: 2 576
Много тъжна история. По мое мнение детето подсъзнателно те наказва, защото си ги "изоставила". Звучи много тежко, но децата не мислят като нас. ТОй не е разбирал причината, поради която си заминала, още повече че и татко му го няма. Предполагам че като бяга иска да те накара да се чустваш като него, когато ти си заминавала. Не съм специалист, расъждавам само.
Най-доброто е да намериш добър специалист и да заведеш детето при него. Тук каквото и да си говорим само си "чешем езиците". Детето има сериозен проблем и изисква по-голямо внимание.

Успех!

# 4
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 616
Историята ти звучи ужасно...
Синът ти е само няколко месеца по-голям от моя, а сякаш чета за подивял пубер...
Първото което ме изненада - пуснала си го сам (веднъж) да играя на улицата... ама той е само на 4 години! Как веднъж ще го пуснеш, а после той няма да си мисли, че винаги може?
Второ - този негов приятел, няма ли родители? Поговори с тях ако мислиш , че той има негативно влияние над сина ти.
Трето - прекрати всякакви контакти на това дете с твоето.
Четвърто - мислила ли си, че  е възможно детето да ревнува от приятелят ти? Иска повече внимание ...
Защото когато правите нещо заедно, всичко е ОК, когато седнеш на компютъра или си заета с нещо, той изчезва.
И на края , наистина се консултирай с психолог, заключвай вратата кохато сте си вкъщи. Накажи го известно време без излизане на разходка, без излизане на двора, без ТВ, без любими играчки...

# 5
  • София
  • Мнения: 7 252
Тъжно наистина.. Сигурно е много тежко за едно толкова малко дете да загуби доверие и респект към възрастните.. Да ги възприема най-вече като източник на материални блага, а не като по-силни, очертаващи границите. Много раздели е приживял и за много дълго. Едно дете трябва да чувства, че принадлежи на "някой". Сигурно е било объркващо, че ту ти си била до него, ту баба му. отделно явно е попаднал и на лоша компания. за мен е странно, че толкова малко дете излиза само на улицата/двора и само завързва контакти (в София). Потърси съвет от психолог, изолирай го от приятеля му и опитай да не го пердашиш. Сигурно ще ти е много трудно, успех  Hug

# 6
  • Мнения: 989
Наистина, тъжна история. Аз също смятам, че може да те наказва, заради твоето отсъствие от дома. Все пак не си била до него в тези ранни и така важни в развитието на всяко дете години. Според мен сама няма да се справиш със ситуацията,а най-много да се влоши положението. Ослушай се за добър психолог и тичайте при него. Друг вариант не виждам. Пиши и в темата Консултации с психолог  Peace

# 7
  • гр.София
  • Мнения: 4 803
Проблемка, хвърлИ едно око на тази тема по повод статия във в. Сега -Това може да се случи и в най-добрите семейства.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=513172.0

 От статията може да заемеш някоя идея. Като ,например,да намериш на детето си други приятелчета. Стига да имаш време.
 Докато те няма,не можеш ли да осигуриш контакти на детето с някой възрастен-забавен, авторитетен,интересен? Чичо,леля,братовчеди...
 Или да го запишеш да спортува, или рисува...

 

# 8
  • Мнения: 922
Големият ми син е на възрастта на твоето момченце, но четейки написаното от теб ми се стори, че говориш за дете поне 5-6 години по-голямо. Недоумявам как излиза сам, защо си го пускала сам навън (било то и само 1 път) и то в София, как стоиш и го чакаш да се прибере, вместо да изхвърчиш на секундата през вратата, как успява да излезе без да разбереш? Наистина ли е толкова трудно да заключиш, да го държиш под око?

Още нещо ми направи силно впечатление: "Пак го хванах за ръчичка, изведох го навън и му казах,че ако пак прескочи оградата,ще го хвана аз и аз ще го натупам,ама не да го шляпна през задника,а баш ще го натупам.Влезнахме с приятеля ми вътре..." Що за наказание е да го изгониш като мръсно коте??? В цивилизована държава би го изгубила заради това! Няма по-логично действие от това да се опита да дойде при теб с цената на всичко, но ти го заплашваш, че ако го направи ще бъде натупан?

Не искам да бъда съдник, разбирам че действията ти са следствие на опънати нерви и на загубата, която си преживяла. Детето има нужда от разбиране и много разговори. Отделяй му възможно най-много време и се увери, че винаги е с теб. Твърде малък е, за да бъде сам. След 10 години може и да го прави, но не сега.

Не знам дали е истински агресивен или е бил безкрайно изплашен. Ако гледа неподходящи детски филмчета или дружи с лоши деца е възможно просто да е повторил чутото без дори да осъзнава какво означава. Опитай да го водиш с теб при следващи пътувания ако можеш да си го позволиш и се консултирай със специалист ако смяташ, че е нужно.

# 9
  • Мнения: 58
детето пак ще избяга. както ти бягаш от него и изкарваш прехрана извън страната. детето ти те езоставя, както и ти го изоставяш и влизаш в къщата с твоя приятел. това е модел на поведение, което то е видяло от теб. нека думите ми не звучат обвинително, искам да ти помогна да видиш ВЕРОЯТНАТА причина за това детско поведение. ти си намерила заместител на баща му, но то не си е намерило нов баща. може би психолог ще отстрани проблема. една моя съседка си оставяше детето гладно за наказание и сега на зряла възраст то се самоуби, като остави малко сираче. аз не бих наказвала така детето си, защото нахранването е нещо задължително. направи всичко възможно да отделиш своето дете от другото калпазанче.

# 10
  • Мнения: 51 438
Мисля че дългото отсъствие и на теб ти се е отразило и доста си се отдалечила от детето си
Очкаваш от него да е винаги примерно, послушно и подредено, а то е само на 4 годинки и е преживяло доста неща, неща които биха объркали и възрастен човек
Аз лично мисля че е редно да прекарваш много време с  него, да се забавлявате заедно и да му показваш постоянно че много много го обичаш. Да създадеш сигурност у  него, доверие...Замисляла ли си се че той може би няма никой друг близък сега, освен приятеля си? Че баща му и майка му са го изоставили (ние като големи разбираме причините, но не и детето), а баба му вероятно не е истински заместител на близък човек и му остава само приятелят му? Да не говорим че и ти имаш друг човек до себе си, и това също го плаши
Професионалната помощ понякога е от помощ, ама май рядко се намират свестни професионалисти, та не знам... а и няма да ви реши проблема с магическа пръчка, основното пак ще трябва да го свършиш ти
За мен заплахи от 4 годишно детенце като: Аз съм тигър и ще ти изям сърцето- не са плашещи, по-плашещи са майки които си държат децата гладни, заключват ги на улицата или ги заплашват с това

# 11
  • Мнения: 4 833
 ooooh! Детето ти не е полудяло. Друг е лудия и друг е за бой, ама дори да ти кажа всичко, което си мисля по темата, едва ли ще ме разбереш... Това, което си причинила на детето си, в други страни е подсъдно. Толкова жал ми стана за изоставеното малко същество...

Уф, като чета такива теми и направо ми идва да  bambam

Ега ти кухите лейки ... Без извинения...

# 12
  • Мнения: 12
ooooh! Детето ти не е полудяло. Друг е лудия и друг е за бой, ама дори да ти кажа всичко, което си мисля по темата, едва ли ще ме разбереш... Това, което си причинила на детето си, в други страни е подсъдно. Толкова жал ми стана за изоставеното малко същество...

Уф, като чета такива теми и направо ми идва да  bambam

Ега ти кухите лейки ... Без извинения...
Може ли да ми поясниш?
Няколко човека тук се опитаха да ми дадат няколко съвета,без да ме съдят и обиждат,за което съм им безкрайно благодарна.Вероятността да не съм най - добрият родител на света е много голяма,но можеш ли да кажеш за себе си,че си най - добрият и правилно постъпващ човек,че да съдиш и обиждаш другите,особено,когато молят за помощ?
"Безгрешният да хвърли първият камък!"

# 13
  • Мнения: 4 833

Може ли да ми поясниш?


Нищо няма да ти пояснявам.
Не молиш за помощ. Молиш за опрощение. Искаш да чуеш, че е "период", че с "професионална помощ" всичко ще се оправи, че "приятелчето" е виновно, защото "влияе" лошо на детето ти...

Е, от мен няма да го получиш.
Дано някога го получиш от детето си. И от себе си.
Ако те познавах на живо, щях да подам сигнал към АЗПД. Ако бях на мястото на модераторите - също. Толкова от мен.

# 14
  • Мнения: 294
В голяма степен проблемът е другото дете. То е агресивно и говори лоши думи. Явно и контролът на родителите хич го няма, след като са го оставили у Вас чак до следобяд. Дъщеря ми имаше такова приятелче. Когато се съберяха двамата, не можех да позная иначе кроткото си дете. Прекратихме изцяло контактите с това дете и нещата се промениха. Сега /след две години/ дори и да се видят с това дете, дъщеря ми само казва: "Мамо, знаеш ли колко лошо говори...." Трябва да се види и дали бабата не разглезва твоето дете. Децата трябва да знаят, че има ясни правила и те не се нарушават. При бабите за съжаление правилата малко се размиват.

Общи условия

Активация на акаунт