Публикувана: 3 ноем. 2008, 20:27 ч.
Последно мнение: 17 май 2010, 00:18 ч.

Как да съобщя на биологичната си майка, че искам да се видя с нея

16 833
53
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво мога да направя, след като открих местожителството на биологичната си майка, но се опитах да се свържа с нея и съпругът й каза, че я няма?
Какво да очаквам от срещата с биологичната ми майка?
Какво да правя, ако не искам да чуя гласа на мъжа, ако се опитам да се свържа с нея?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво мога да направя, след като открих местожителството на биологичната си майка, но се опитах да се свържа с нея и съпругът й каза, че я няма?
  
  Ситуацията е деликатна, но имате право да я потърсите. Важно е да се подготвите за всякакви реакции и да бъдете готови за разочарования. Можете да опитате да й изпратите писмо, което обяснява защо искате да се срещнете с нея и изразява желанието ви за среща.
- Какво да очаквам от срещата с биологичната ми майка?
  
  Срещата може да бъде кратка или дори да не се случи. Важно е да се подготвите за всякакви реакции и бъдете готови за разочарования. Може тя да не е готова за среща или да реагира по неприятни начини. Подгответе се и за най-лошите и унизителни сценарии.
- Какво да правя, ако не искам да чуя гласа на мъжа, ако се опитам да се свържа с нея?
  
  Ако не искате да чуете гласа на мъжа, можете да опитате да й изпратите писмо, в което обяснявате защо искате да се видите с нея и изразявате желанието си за среща. Това може да бъде по-добър начин за първоначална комуникация с нея.

# 45 14 фев. 2010, 19:54 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: angel? в чт, 11 фев 2010, 20:13

ЗАЩО искаш да се видиш с нея?!
...

Защото не и е хрумнало да си купи "голяма" кола, че да се съобразяват с нея и тролеите и колите в трафика по улиците.

Нищо лично, ама се разсмях.
Имам респект към ангелите, та само затова ти отговарям.

# 46 29 апр. 2010, 13:53 ч.

София
Мнения: 1 444

Мираетке

,
винаги успяваш да повдигнеш духа и настроението ми.
Страхотен отговор.
Аз не мога да разбера защо хора, които нямат нищо общо с осиновяването, които никога не могат да разберат какво е в душите ни, как туптят сърцата ни се включват и дават безумните си съвети.Явно не могат да осъзнаят колко абсурдни са разсъжденията и съветите им.

# 47 1 май 2010, 13:14 ч.

Мнения: 698

Винаги съм приемала форума като място, в което човек може да се опита да помогне. Заяждането, ненужните препратки от други теми, "интелигентните"забележки за сметка на другия са ненужни, според мен. Чувството за хумор е допустимо, да, когато не е злобно.
Повече няма да влизам в темата, явно мястото на душата ми ...

Цитат на: marypopins в чт, 29 апр 2010, 13:53

Аз не мога да разбера защо хора, които нямат нищо общо с осиновяването, които никога не могат да разберат какво е в душите ни, как туптят сърцата ни се включват и дават безумните си съвети.Явно не могат да осъзнаят колко абсурдни са разсъжденията и съветите им.[/color]

...не е тук.
Интересно как преценихте това. Знаете ли нещо за моя живот?
Желая ви щастие! По начина, по който го разбирате вие.

# 48 1 май 2010, 20:16 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

angel?.
Няма смисъл да се обиждаш и да заемаш отбранителна позиция. Този подфорум е едно специфично място, където имаш шанс да обогатиш познанията си относно вътрешния свят на осиновените деца.

Цитат на: angel? в чт, 11 фев 2010, 20:13

ЗАЩО искаш да се видиш с нея?!

Десетки пъти в изповедите си порасналите осиновени деца са отговорили на този ти въпрос. Всички те са с най-различен жизнен път, но всички обясняват ясно защо за тях е особено важно да познаят хората, които са ги създали, независимо кого реално чувстват като истински родители.

По-добре влез и в останалите теми и почети по-задълбочено когато имаш време... И тогава ще разбереш защо никой не се зарадва и не благодари за нелепите ти съвети.

Моля, не приемай и моите думи като заяждане. С най-добри чувства ги пиша. Simple Smile

# 49 2 май 2010, 16:09 ч.

Мнения: 1

Здравей,Мелинда.Казвам се Жени и съм в такава ситуация.На 28год.съм и разбрах от хората,защтото майка ми-осиновителка се изтърва докато се карахме и тъй като,не и повярвах разпитах и се оказа,че са ме осиновили и биологичната ми майка е била на 15 г.а биологичният бащта 17г.Осиновителите моята си мама и татко са се развели 2г.след като, са ме осиновили.Мама ме е отгледала сама,бащта ми почина прекаляваше с пиенето.От както разбрах,че сам осиновена моят свят,ум,сърце се разбиха.Станах нервна,тъжна и все гаджето го отнася,а не издържам вече.Искам да се запозная с биологичните родители,като че ли исками се да съжеляват,да ми се помолят за прошка,но за такова нещто не бих простила.Незнам нищто за тях заедно ли са или не.1-во ще си искам старият акт за раждане.2-ро там са имената и егенета,ще ги намеря по тази информация.Скъпа, Мелинда моят съвет е разбери къде работи твоята биологична мама.Отиди на работното и място и посещавай я през ден.Целта ти е да станеш редовна клинтка или позната,целта ти е да се оставиш да те вижда и тя сама ще се досети.Ще ти е по лесно, като нейна позната да я поканиш на кафе.Имаш номера и пред мъжът и за да измъкнеш къде работи кажи,че си или застрахователен брокер предлагаш интересни продукти или измисли друго за да измъкнеш информация.Надявам се, че съм помогнала. Hug

# 50 3 май 2010, 17:11 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: jenushka в нд, 02 май 2010, 16:09

..
като че ли исками се да съжеляват,да ми се помолят за прошка,но за такова нещто не бих простила.

Не съм видяла някоя БМ да се е извинила.
Искат да им се благодари на тях.
В най-скромния случай - да ги канонизираме за светици.
Като тези със сурогатството са.
Същата стока.

# 51 4 май 2010, 12:55 ч.

Мнения: 1 418

Цитат на: Miraetta в пн, 03 май 2010, 17:11

Не съм видяла някоя БМ да се е извинила.
Искат да им се благодари на тях.
В най-скромния случай - да ги канонизираме за светици.

и аз не съм видяла,а и не вярвам някога да видя.

# 52 16 май 2010, 19:36 ч.

София
Мнения: 1 444

Не само че не се извиняват, вечно си намират извинение и се изкарват изстрадали, онеправдани, лишени от избор, измислят всякакви трагични историйки. Дрън-дрън.Всеки има избор и не мога да приема измислените им трагедии.Аз самата забременях на 19 години и родителите ми предложиха първо това, да изоставя детето.Опълчих се, вярно срещнах подкрепата и на бащата, но те клекнаха още преди да поиска той ръката ми.Бях млада, неопитна, притисната от обстоятелствата, но дори за миг не помислих че е възможен този вариант.Затова не приемам подобни тъпи оправдания.Освен това смятам, че тези които оставят децата си са рядка порода, има нещо което ги прави различни от нормалните, можещи да нарекат себе си "майки"

# 53 17 май 2010, 00:18 ч.

Мнения: 23

Аз разбрах,че съм осиновена на 10 години още.Приех го и не съм и мислила да търся биологичната си майка,първо от уважение към осиновителката която ми е майка и мило и драго давам за нея и второ изпитвах отвращение към тази био.Но дойде и моето време милата ми майка почина внезапно и след година реших да потърся истинската си майка,да се запознаем абе с две думи да видя коя е тази която ме е захвърлила.Вече я познавам но в сърцето ми е само другата жена която ме е отгледала не тази която ме е родила.Приказва ме си за близо 2 години не сме се виждали само по тел си говорим но хора повярвайте,не очаквайте чудеса от био майките си.Щом веднъж за ви оставили значи това е тяхното решение.

Препоръчани теми

Седма тема на чакащите

308
Осиновители

Ние осиновените

27
Осиновени

Статистика

228
Осиновители

Майчинство при осиновяване

278
Осиновители

Причина:

Причина: