Детски психолози,психотерапевти и психиатри

Ами по телефона казаха само психиатър, не знам дали трябва да е детски, просто предположих.

Ами тогава значи има много варианти, но пък може да опитате в МА както ти написах, а ако там има някакъв проблем (едва ли), тогава да търсите друг

ще звънна утре, много ти благодаря!

Няма за какво! Надявам се да съм помогнала

Здравейте  , синът мие на 3г имаме проблем с храненето .Яде определена храна - бульон от варено месо  и хляб , прясно мляко с топчета , бисквити , солети .Това продължава вече година , отказва всичко което му се предлага.От една седмица е на градина и по цял ден е на коричка хляб .Не знам към кого да се обърна .За Варна да ми препоръчате детски психолог . Предварително благодаря!

Здравейте, дъщеричката ми е на година и 9 месеца. Като цяло е едно усмихнато дете. Смея да твърдя, че живее в една спокойно и много любвеобилна среда. Малко след като навърши годинка, започна постепенно да отказва да се храни с "човешка" храна. Иска само адаптирано мляко. На приливи и отливи успявам да й давам и нещо различно. Както и да е. Вярвам, че в яслата сред други деца ще започне да се храни нормално. Друг е големият ми проблем - изключително е агресивна към децата. Напада и удря безпричинно. Просто минава покрай дете в количка и удря. Минава покрай дете, което се учи да прохожда и удря. Като не харесва някой се засилва и скубе, и бие. Постоянно съм до нея, но не винаги успявам да опазя всички дечица в полизрението й. Атакува просто ей така. Както се усмихва и в следващия момент прещраква нещо и атака. Когато аз й откажа нещо - започва да ме удря, хапе, скубе.
Знам, че донякъде е период и въпреки това чак такава агресивност не съм виждала при никое друго дете.
Моля ви за координати на детски специалист в София. Благодаря ви предварително

Здравейте
Извинявам се ако вече е коментирано, но не успях да намеря координати на детски психолог в Плевен...

Знам, че към Карин дом има добри психолози, които успешно работят с малки деца. Може да не е нещо стряскащо, но все пак е добре да се консултирате наистина. А педиатърът какво казва?

Здравейте! Голямата ми дъщеря е почти на 11 години, но от няколко месеца получава пристъпи, които се състоят в болки в стомаха последвани от треперене на цялото тяло и тежко дишане, като при някои е съпроводено с червени петна по лицето и шията. Водих я по какви ли не лекари, като миналата седмица беше в болница за по-обстойни изследвания и всичко й е наред. От Април месец се започна и се случва главно нощно време, отминава за 10 минути и се случва по 1-2 пъти в месеца. Случи й се в новото училище преди няколко дни ( през деня този път) и беше придружено с повръщане. Започнах да мисля, че може би е внушение цялата работа, защото тази нощ пак й стана лошо, но в момента в който започна да трепери тялото й аз започнах да й обяснявам да се отпусне и да види как ще спре да трепери. Така се и случи! Започнах да я убеждавам, че не я боли корема и съответно спря да боли. На всичко отгоре е и сомнамбул и това се случва веднага след като се разходи до спалнята за да ми каже нещо ( каквото там си сънува). След 4 опита да си легне и да заспи както обичайно, накрая й казах да легне при нас и вече спря да я боли каквото и да е било и заспа спокойно. Не знам какъв специалист трябва да потърся! От толкова лекари през които минахме, никой не даде диагноза. А тя дори и по време на тези пристъпи си е контактна, не е паникьосана или нещо подобно. Ще съм ви благодарна да ме насочите към специалист, защото предполагам, че всичко което се случва с нея е на психична основа. Благодаря ви предварително!   

записвам се да ви чета

при нас проблема е ,че тя мн искаше братче ( дъщеря мИ ) получи си брат4ето .Сега мисли ,4е му е майка много ревнува от баща си .Не иска да го гледат хората ,завиваме цялата количка ,за баби и приятели дума да не става .буди СЕ ВЕ4ЕР ПАК ПОВТАРЯ ,че никой не иска да гледа братчето. Давам и пълна свобода с него ,къпе го ,облича го сменя памперса, абе всичко без хранене. Щом ревне веднага ми казва да го слагам на цица и да му държа главичката. Не знам към кой психолог да се обърна вече заобикалям хората за да не изпада в истерия .Благодаря

Здравейте!
Темата е безкрайно полезна и се радвам на поддържащия екип:)
Моля ви за съвет. . Синът ми е на 2г. и 8 м. Като бебе е бил много кротък и търпелив, не е плакал и има доста висок праг на болка. За мое учудване след като проходи(протича), защото той в действителност тичаше а не ходеше, стана доста активно детенце. Имам много наранявания, падания в следствие на бърза крачка и невнимание. Постоянно се удряме някъде. Друг е въпроса, че не слуша изобщо. Дълго време когато се обръщах към него изобщо не ме отразяваше, никакъв знак, че ме чува. А си чуваше добре де!!! Разбира се няма нужда да изброявам всички бели, но има момент на хвърляне всичко на земята , бутане на всичко което е пред него. Сега сме на ясла, имаме постоянни оплаквания от жените там. "Едната гледа синът ви, другата другите деца, не иска да се включва в игрите с другите(не може да се контролира), постоянно тича и се катери навсякъде. . . . За съжаление и аз виждам затруднение в послушанието му, не спазва правилата които налагам у дома. Играта ни е БОРБА, на която и аз не мога да устоя, прекалено силничък ми идва  МОЛЯ ЗА СЪВЕТ. къде да намеря подходяща консултация и съответно има ли начин да мина по здравна каса?

Забравих да попитам, дали е възможно това да е в следствие на преждевременно раждане в края на 8-мия месец??

Здравейте! Проблемът не е с моето дете, а с детето на приятеля ми, с когото сме заедно от почти четири години. Дъщеричката му е на 10 години и живее с майка си. Той я взима почти всяка седмица и заедно с моето дете прекарваме уикендите заедно. През лятото ходим заедно на море, а през зимата на ски. Децата ни доста се караха в началото, но напоследък се разбират повече от добре. Проблемите с дъщеря му започнаха отскоро. Изведнъж тя стана много мнителна и започна да го пита постоянно дали я обича и дали е убеден в това. Зачестиха и обвиненията, че не я прегръща и целува достатъчно, което изобщо не е вярно. За мен той е най-отговорния и любящ родител, който едно дете след развод може да има. И все пак, въпреки всичките му усилия, тя изпада във все по-страшна депресия и постоянно униние. При най-малката забележка, която той й направи, започва да плаче. Отказва да говори за това какво точно я мъчи, а само сипе обвинения, че не й се обръща достатъчно внимание. Когато седнем в някое заведение иска само тя да седи до него. Когато заминем извън града, иска винаги да спят само двамата. Сърди се, когато той проявява някаква нежност към мен или си говорим в нейно присъствие повече отколкото с нея. В същото време е доста неконтактна и затворена и не споделя почти нищо, дори и с него. Дразни се дори, когато се виждаме с други хора и вниманието му е заето от разговорите с тях. Всяка наша среща е мъчителна за всички, особено за него, защото се чувства напълно безсилен да я направи щастлива. Предложих му да се обърне към психолог, но бившата му съпруга отказва и твърди, че той е причината тя да се държи така, че не познава детето си и има сериозен проблем с нея, за който дори не подозира. Така че, риших да се обърна към Вас за съдействие, защото едва ли ще можем да се обърнем към някой от препоръчаните психолози. Благодаря Ви, че прочетохте написаното и ако можете да ми дадете съвет, ще съм Ви признателна.

Добре е да се консултирате с детски психиатър, тъй като описаните от Вас симптоми насочват много в посока аутизъм.

Не е ли по-скоро хипер активно? Чак аутизъм...
Тази тема изобщо поглежда ли се от някой? Аз също бях задала въпрос, но никой не ме отрази... и не само мен