Детски психолози,психотерапевти и психиатри

Не е ли по-скоро хипер активно? Чак аутизъм...
Тази тема изобщо поглежда ли се от някой? Аз също бях задала въпрос, но никой не ме отрази... и не само мен  

...от няколко месеца получава пристъпи, които се състоят в болки в стомаха последвани от треперене на цялото тяло и тежко дишане, като при някои е съпроводено с червени петна по лицето и шията. ... От Април месец се започна и се случва главно нощно време, отминава за 10 минути и се случва по 1-2 пъти в месеца. Случи й се в новото училище преди няколко дни ( през деня този път) и беше придружено с повръщане. ...На всичко отгоре е и сомнамбул и това се случва веднага след като се разходи до спалнята за да ми каже нещо ( каквото там си сънува). ...

Здравейте!
Вече рядко влизам тук, но и ми се струва, че майките някак е добре да не разчитат предимно на форума за съвет.
Във вашия случай бих препоръчала да направите ЕЕГ изследване на детето и да я консултирате с невролог. Според стандартите би трябвало на всички деца със сомнамбулизъм и нощно напикаване да им се прави ЕЕГ изследване. Ако се окаже, че изследването е добро и няма отклонения, добре е да потърсите помощ от детски психиатър, който да направи добра оценка в екип и едва след това да се търси терапия от какъвто и да е било вид. Описаните по-горе координати са точни и съвсем подходящи и за вашия случай. В "Св. Наум" работят детски невролози и правят ЕЕГ на деца, в "Св. Никола" на "Александровска болница" можете да получите добра оценка на детето, ако проблемът не е неврологичен.

Здравейте търся детски психиатър в Димитровград, посещавахме психолог известно време но нещата вървят към психиатър. Моля помагайте не се издържа

Сигурна ли сте че ви трябва точно психиатър?
Психиатърът е медицинско лице, което поставя диагноза на дете според наблюденията си.
Би ли споделила повече за да бъдем по полезни в съветите си  ..  а дали ти трябва точно психиатър ? Гледам детето е малко - на 4 и нещо  и ми се въртят разни мисли в главата.

Става въпрос за сина на мъжа ми той април навършва 8. Случая е много заплетен биологичната майка на детето след като роди втората си рожба заяви че сина и не я слуша, че се държи лошо с нея и го остави да живее при мен и сестрите му (казвам при мен защото баща им е международен шофьор и ммного рядко си е в къщи). Та събра му багажа и от март 2013 живеем заедно. Ходи на гости при семейството на майка си но за 2- 3 дена. Посещавахме психолог и по негово наблюдение трябва консултация с психиатър.Оплакват се от него ввсеки ден в училището че е агресивен към другите деца, вкъщи също тормози сестрите си. Обещава да слуша но нищо, като го попитам защо ми отговаря с искам но не мога. Към мен се обръща с мамо по негово желание, не умее да играе с други деца не спазва правила на игри, рядко се заиграва и игрите му са предимно да хвърля и руши. Нервен е лесно се дразни. Твърди че в училище всички го дразнят но никога не казва с какво, лъже почти за всичко, започна да краде пари от съученици. Обяснява че не знае защо го прави. ..
Моля помагайте искам и трите ми деца да съжителстват заедно без всеки ден вкъщи да е война, не издържам вече

В нашия случай не става дума за хиперактивност а за агресия която избива върху него ако няма на кой да го изкара. Не веднъж е наранявал сам себе си, хапане дращене до кръв и какво ли още не. Може би по тази причина психолога препоръча консултация с психиатър. Точно по тази причина помолих за съвет за такъв вид специалист в Димитровград

В нашия случай не става дума за хиперактивност а за агресия която избива върху него ако няма на кой да го изкара. Не веднъж е наранявал сам себе си, хапане дращене до кръв и какво ли още не. Може би по тази причина психолога препоръча консултация с психиатър. Точно по тази причина помолих за съвет за такъв вид специалист в Димитровград

Здравейте,
детските психиатри са изключително малко ( не само в България, нои в световен мащаб не достигат), така че най-близкия до Димитровград детски психиатър е в Пловдив. Ако предпочитате може да се консултирате и в София, Варна, Русе или Плевен.

Здравейте! Проблемът не е с моето дете, а с детето на приятеля ми, с когото сме заедно от почти четири години. Дъщеричката му е на 10 години и живее с майка си. Той я взима почти всяка седмица и заедно с моето дете прекарваме уикендите заедно. През лятото ходим заедно на море, а през зимата на ски. Децата ни доста се караха в началото, но напоследък се разбират повече от добре. Проблемите с дъщеря му започнаха отскоро. Изведнъж тя стана много мнителна и започна да го пита постоянно дали я обича и дали е убеден в това. Зачестиха и обвиненията, че не я прегръща и целува достатъчно, което изобщо не е вярно. За мен той е най-отговорния и любящ родител, който едно дете след развод може да има. И все пак, въпреки всичките му усилия, тя изпада във все по-страшна депресия и постоянно униние. При най-малката забележка, която той й направи, започва да плаче. Отказва да говори за това какво точно я мъчи, а само сипе обвинения, че не й се обръща достатъчно внимание. Когато седнем в някое заведение иска само тя да седи до него. Когато заминем извън града, иска винаги да спят само двамата. Сърди се, когато той проявява някаква нежност към мен или си говорим в нейно присъствие повече отколкото с нея. В същото време е доста неконтактна и затворена и не споделя почти нищо, дори и с него. Дразни се дори, когато се виждаме с други хора и вниманието му е заето от разговорите с тях. Всяка наша среща е мъчителна за всички, особено за него, защото се чувства напълно безсилен да я направи щастлива. Предложих му да се обърне към психолог, но бившата му съпруга отказва и твърди, че той е причината тя да се държи така, че не познава детето си и има сериозен проблем с нея, за който дори не подозира. Така че, риших да се обърна към Вас за съдействие, защото едва ли ще можем да се обърнем към някой от препоръчаните психолози. Благодаря Ви, че прочетохте написаното и ако можете да ми дадете съвет, ще съм Ви признателна.