ОКТОМВРИ мина и замина,а ОКТОМВРИЙЧЕТО напред е с една година!!!

Луча, разсмя ме с тези определения, нищо им няма на децата, а вие със сестра си много си приличате  Страхотна природа, кое е селцето?

Селцето е Равногор и аз много си го обичам. Сега и децата ми го обичат. На 17 км. от гр. Брацигово е. там времето е спряло. Има разбира се всички модерни технологии - ток, вода, кабелна телевизия, има и 4 нови хотела, но като цяло е девствено. Има си и сайт , ето разгледайте и заповядайте!
http://www.ravnogor.info/

Луча, голем сладура са децата Няма начин Митко да изгледжда като ромче Я погледни в подписа ми моя син Като беше малък и си играеше с циганетата пред блока не можех да го различа. Особенно пък като ходеха да ритат на един изоставен стадион, покрит със сгурия Виках му:" Ще взема да ти резна отгоре едното ухо, та да те различавам"
Пък да видиш как му се лепят момите, малиииии..... Още от основното у-ще беше преследван
Да са живи и здрави Важното е, че ние сме им майките, пък кои са бащите няма никакво значение
На една от снимките мернах един стар гардероб с огледала Той на село ли е? Умрем за стари вехтории, ако решиш да изхвърляш нещо старо моля те не ме забравяй
От известно време насам си търся часовник с махало - висящ, настолен, няма значение. Дори и
 неработещ да е, все ми е тая. От 99 г насам имах един- единствен хубав сън и в него имаше такъв часовник- настолен, висок и с махало. Приела съм съня си като поличба някаква, незнам що Може пък и да изкуквам нещо, ама видимо не личи да му се не види
Къде ще ходите на море? Да не сме наблизо, ей? Моя Вожд продължава да мрънка за Влас /имало климатици в комплекса. На мен ми се ходи на бунгалата в Поморие, на които ходехме като влюбени и свободни врабчета. Сега са ремонтирани http://www.namore.info/hoteli.php?HOTEL=view&id=2272 и отзивите са добри. Просто не искам навалица около мен, не ща да съм в град или х-л Искам да отделим 1 ден и да притичаме до двореца в Балчик, да го видим докато не са му разгонили окончателно фамилията.
Ние ще пътуваме натам в неделя, най- късно в поделник. А сина ми заминава утре сутринта рано за Влас. Ако сте наблизо, оствям тел на лични и може да се видим там като София ни е голЕма и трудна.
Аз също съм планинско чедо, но нещо не ми е тръпка да си ходя на село. Може би, щото мама все ме третира като прислужница и не мога да подвия крак. Вожда пък се запънал за 3-4 дни да ходим и на планина, ама къде и той завалията незнае

Вилииии, къде зачезна, ма булка? Ко стана? Шъ пие ли СедеФка вино или напротив?

Луча,имате прекрасно селце,с прекрасни каменни къщи,обожавам ги Въобще Родопите са ми любимо място,а снимката с бабата с децата е направо толкова идилична,че ми идеше да се разплача

Да са ви живи и здрави и малките сладури Нали знаеш,че тъмната боя е от скъпата

Марго,иди на гърба на Невски има всякакви старинни неща и часовници,може да се спазариш и за цена,ако не изровиш от някой таван,разбира се.
Стегна ли багажа за морето?Къде последно решихте да ходите.За планина има доста хубави места,зависи къде ви се ходи.Рибарица е много хубава има и хотели и къщи,които се дават под наем на прилични цени.
Другите явно са го ударили на плаж и къпане и затова не пишат

Ако не се включите до заминаване ви желая хубаво море,много слънце и добро настроение

Седефка, апартамента ни е пълен с такива стари мебели още от дядото на свекър ми, който е бил министър в началото на 20 век. И за цялото им семейство са нещо много скъпо, което се предава от поколение на поколение, но тогава са имали голяма къща в Софяя и в Пещера и и е имало място за всичкия тия бюфети, кресла, гардероби и т.н. После комунистите им конфискуват имотите и те са запаили само част от мебелите, които сега са в двустаен апартамент и за мен са ужжасно нефункционални,ноооооо.......Толкова за сарите мебели, хубави са, но да имаш къща и да си ги разположиш.
Заминаваме утре на някакъв комплекс Аполон, между Несебър и Равда. За пръв път отиваме, нямам представа къде е и какво е.
Нямам съобщение на лични.

Ренка, ходила съм до Ал.Невски, обаче чак такива обемисти и истински старини не продават. Има пафти, медали, метални будилници и всякакви боклучарници. Или може би не съм попадала на истински неща. В склада на подаръците "Къц Къц" в Хаджи Димитър имаше някакви, но те са китайски, паянтови /като че са от шпертплат/ и по- скоро сувенирни. Не показвали точно часа и са с батерии, нямат въпросното махало , което ми се е вбило в главата и ще си го търся до откат. Все в някое мазе ме чака моя часовник Аз съм оптимист.
Луча, така и трябва да бъде със  старите вещи- те са носители на семейния дух, трябва да се предават в поколенията. У нас имаше една огромна трапезарна маса и столове, която за малко майка ми да изхвърли, защото и било писнало да я заобикаля. Със скандали масата я прибрахме на село, на тавана, надлежно опакована с картони и кашони още преди 15г. Преди 10г обаче за войнишкото изпращане на брат ми опряха до нея да я сглобят, защото имаше много гости. После пак същата процедура с опаковането и на тавана. Предупредила съм ги, че ще има , ако някой я пипине! Силно се надявам в близко бъдеще да си имам къща с гостна и там ще "царува" въпросната маса. Подобна маса си купиха кръстниците на дъщеря ми преди 7г за 2 000лв. /само масата/ + 300лв на стол.  И то не старинна, а само стила и е такъв. Има един магазин на Ботев за вносни немски и холандски мебели втора ръка, в който съм изпивала с очи мебели, но дори и да са били по джоба ми не смея да купя просто така. Незнам дали тези мебели не са били у зли хора, да са пропити с тяхната отрицателна енергия /не ме мислете за луда, моля/, как да ги вкарам в дома си
Виж, ако е от някой  що- годе познат човек, да- ще се споразумеем, ама иначе не смея
Тел ще ти пусна на лични след малко, но се оказва, че ще отложим морето с 1седми. Тази сутрин приеха свекър ми в Пирогов за операция от жлъчка и не е редно да тръгваме сега. А вие пък до тогава ще се приберете. Понятието м/у Равда и Несебър е мъгляво, защото всичко е почти на едно от Влас до Равда. Миналата год ходихме 2 пъти и повярвай ми не схващах кога излизаме от Сл Бряг и влизаме в Несебър- застроили са всичко мамка им

Вили, къде си душО? Що зачезна пак? Да не се появяваш без снимки, че Аз продължава да си врънкам за вино, да знаеш!!!!!!!!

Момичета после някога си ще пиша пак. Сега зачезвам, много ви здраве на всички

И аз като бял човек си прекарах следобеда в салона за красота. Еййй, голям кеф!
Марго, явно друг път ще е срещата    , в София, за 5-тия рожден ден на малчуганите!

ето ни на Софийска територия.... завърнахме се 

нямам сили да пиша..но тези дни обещавам да направя един опит да поразкажа това онова..но главното е че съм на линия, както за работа така и за развлечения

на заминаващите по морето, приятни и слънчеви мигове, 

Марго, вино има ...., ама ще трябва да се видим и да ти изпълня желанията от личните ми запаси за тебе винаги ще заделя нещичко, че както се очертава у наш дом пиенето ще е ограничено, че на мъж ми му извадиха жлъчката и сега бере душа..ни може да яде ни може да пие , направо се е свършил 

отивам да понаредя парцалята от почивката че утре съм и на работа, а Диди я очаква сборната група..като не иска да остане сама с баба на морето 

Луча, снимките от село са доста примамливи при жегата в София 

Ехооо   как сте момичета?

Луча страхотни снимки, екстра сте си изкарали в Равногор, важното е децата да тичат на воля и на чист въздух 

Вили чакаме морски снимки и разкази  аз може да не пиша редовно, но много обичам да ви чета 

Тия дни техниката е срещу мен. Имам проблем с лаптопа, изгоря ми видео картата, едно генийче, дето поддържа мрежата в офиса я смени и уж всичко беше наред - работи 2 дена и пак загина. Сега било изгоряло дъното...а целия проблем идвал от един прост вентилатор, който явно пекъсвал, защото младежа се кълне, че в негови ръце вентилаторът си е духал  обаче в мои ръце явно спирал и така компа прегрявал и станала белята. А ако го беше сменил и него с видеокартата щяхме да си спестим сега тези нови разходи - то накрая ще ми излезе все едно съм си купила нов комп 
Телефонът ми и той нещо се развали - изключи се и после не може да се пусне  а е купуван март месец и това му е второто влизане в бокса за 4 месеца 
Както и да е.
Поне си предадох проекта и сега ми се пазарува  и то много ми се пазарува. Изпадате ли в такива състояния понякога? Щото аз не много често, но понякога имам огромна нужда да ида да си купя нещо. Дори не знам какво, просто имам нужда да ходя по магазините, да меря разни неща...ама днес този дъжд ми провали всички планове и нужди 
Иначе и аз последвах примера на Луча и посветих 1 ден на разкртасителни процедури - на мъжа ми сестра му изкара курсове за маникюр и педикюр и сега иска да се занимава с това (тя иначе е треньорка по баскетбол) и все ме врънкаше - щяла съм да й бъда ходеща реклама (то къде ли толкова ходя  ) да тренирала върху мен, да пробвала разни рисунки върху ноктите  Та ме хвана един ден - боядиса ми косата, направи ми маникюр а на краката ми посвети часове - бяха в трагично състояние, голямо шкурене падна  Ако щете ми вярвайте, но до сега не бях ходила на маникюр, ама то си било голям кеф 
 
Ние спонтанно се решихме най-накрая да си замъкнем д-тата до морския бряг, т.е. навих мъжа ми с лека сделка  аз понеже обожавам да се пека като гущер, обаче  в морето не влизам  само в басейн. Имам някакъв страх от водата и когато има вълни и водата ми стига малко над кокалчето (добре де, над коляното) изпадам в тиха паника - с две думи влизам само да се понамокря когато ми стане горещо. В басей пък влизам само ако не е по-дълбок от 1.2-1.3 - това ми е мярката, иначе ми става дълбоко  абе тежък случай съм, затова винаги стриктно проучвам хотелите и басейните преди да стегна багажа. Тази година, обаче, моят благоверен (който не понася жега и обикновено само пъшка и охка като сме на море) беше решил, че няма да водим малката никъде, защото тя е един мис каприз - спи само в легло, не може в количката, вечер се вкисва яко - та беше решил, че няма да ходим никъде. Обаче едни наши съседи (с които все сме заедно и децата много се обичат) отиват в Бургас (мацката е от там, отиват при родителит й) и аз направих огромния компромис  да ида на море в Бургас - без басейн, да не повярва човек. Поне си избрах апартамент в центъра след дъъъълго проучване и стотина тел. разговори 
Та в събота заминаваме, дано само не занесем днешните дъждове и бури натам 
Пуснах един предварителен преглед и видях, че пак дълго стана, та спирам. И без това само глупости пиша 
Айде до скоро май до след морето (че в цялата дандания забравих да попитам дали там има нет  пиша си огромна черна точка  )

обещаното е обещано   затова ви пускам снимки да ни видите..но както се досещате пак време за разкази няма...просто работат ми е в повече, днес изпратихме каката на Китен с класа си, а ние с Диди ще вилнеем по забранените територии из детската стая...кефффффф

Ади, дано си изкарате добре дори и в града и без басейн, аз също не съм фен много на вълните, но пак това с пърженето ми доставя огромно удоволствие, те мъжете май болшинството не си падат по плажуването   и моя не мож го удържа на пясъка...    

морски прелести...

Вили,страхотни морски снимки

Толкова са пораснали госпожиците

wily, снимките наистина са страхотни! Винаги съм мислела, че за децата е по добре да са еднаакви - сестри или братя, но при моите не стана така. Може би защото аз имам сестра и винаги сме били заедно - на улицата, в училище имахме едни и същи приятели и растяхме заедно. Но не можех да избирам за децата си. Ще се постарая да бъдат близки и да си помагат винаги. Иначе на морето беше супер. Малката не създаваше проблеми изобщо, за сметка на батко и, но се понасяше - все пак с деца на море. Ето малко снимки
http://www.album.bg/lu4a/images/16566064/

Ох, идвам с мир
Маргото ме скастри да мина и да ви цункам
Ето, минавам, цункам ви и ви казвам лека нощ
Обещавам утре да дойда и да ви изчета
Лелееееее, много ме е срам, честно ...виновна

Лелее Руске,как така се обърка

Къде те намери Маргото?Мислех,че вече си изчезнала като старите пари

Браво за цигарите

И да не забравяш какво си обещала

Намерих я аз Руска по темичките, нали сме еднакви метли , та се засичаме чат-пат. Като гледам как си изпълнява обещанията ... , малиииии

Е, аз също зачезнах за малко, но наистина нямам грам време за тук. Както писах преди време имах неприятности със здравето на майка ми. Тъкмо си я закарахме на село и нещата си дойдоха на мястото с нея 3 дни преди да тръгнем за море свекър ми го приеха пък в Пирогов. Лежа 10 дни и след разкарване между Военна б-ца и Пирогов с многократните изследвания и предположения го изписаха с евентуалната диагноза "тумор на панкреаса". Просто му сложиха шънт през един от жлъчните пътища, за да се оттича жлъчния секрет /беше вече с механична жълтеница от запушения жлъчен канал/ и го пуснаха да си ходи.
 Миналата седмица докато чакахме часа за 3Дскенер в Правителствена решихме да отскочим все пак до морето. Ками, милата от пролетта го чака това море и в крайна сметка не е виновна за гадните неща, които ни връхлитат.
Та, така от понеделник до онзи ден, събота бяхме на Влас. Ходихме и до Иракли- божествено е направо. Очаквах някакъв мръсен хипарски залив, а то се оказа местенце, което те кара да се чувстваш, че си в друг край на света. Чисто, истинско и мноооого спокойно. Имаше предимно млади хора с деца. Чоплеха семки, пушеха цигари, но всичко се прибираше по пликчета. Нямаше нито един фас, нито една хартийка..... Гледах и не вярвах на уште си
В петък вечерта преди да си тръгнем ходихме до Несебър, но новата част. Все ходехме в старата, сега обаче реших че ще се разходим из парка на новата. Там също много ми хареса Навсякъде имаше кътчета за деца, чиста и поддържана трева, отново чистота.... Камелия като се завря в Къщата на джуджетата и няма излизане А баща и само пристъпва от крак на крак, точи лиги и гледа към въртящите се грилове на "Чевермето" На няколко пъти я увещава да тръгваме натам, пък тя накарая:" Престанете с вашето плюсканеее!"
В общи линии миналата седмица беше единственото, с което мога да се похваля.

Вчера беше въпросния скенер. Диагнозата не само се потвърди, но е и в най- лошия и вариант- тумор на главата на панкреаса. И то в доста напреднал стадий  Има и абцес на същото място, от който прави епизодични температури. Човека съвсем се тръшна на легло и едвам се вдига, само за да стигне до тоалетната. Още нищо не знае, но като че ли си усеща, защото отказва да ходи повече по болници. Не искал да умира сам в болница, искал в къщи  Утре сутрин със свеки /без него/ сме пак в Пирогов, за да вземат решение дали да го мъчат с операция- била доста касапска и безмислена за състоянието му, но все пак жена му решава дали да му я правят и да го мъчат. На нас с Вожда се пада задачата да я убедим да не го оперират, да се стегне и да направи последните му месеци /а може би и дни/ възможно по- леки и щастливи.
Това е, момичета. Живота е сурОв и кУрОв Съжалявам, че ви занимавам с гадните неща около нас, но ви чувствам близки и спокойно си изливам душичката пред вас.

    за всички Ви!!!