Зима чука ни на прага,МАРТенчето парти стяга!

Честит Имен Ден на всички малки и големи красавици , нашите Катета
Да сте ни живи и здрави и майчици и дечица сладки 

Честит Имен Ден и от нас на всички Катета! Много сбъднати мечти и здраве им желая!
Аз пък така да не я обичам тази зима, ама няма начин! Сутринта много ме беше яд, студ, а аз не мога да си изчистя стъклата на колата 30 минути, замръзнаха ми ръцете и си викам, няма ли мъже в таз държава, е явно за мен не, пък после жените сме били вече големи феминистки, е какво да правим, имаме ли избор. Много обичам празниците, но от известно време като наближат и ми става едно тягостно, Коледа, семеен празник, а пък аз сама, само с моята Али, не че не ми е достатъчна, да ми е жива и здрава, но има си нужда и от друго. Хайде да не се оплаквам повече, да сме живи и здрави само.
Лека вечер и успешна седмица на всички

Честито и от мен

Случайно ми попадна една книга за общуването с децата и все още съм севсем в началото, но реших да пробвам един от съветите. И О ЧУДО !!! РАБОТИ !!! не можах да повярвам. И понеже на скоро си говорихме за тръшканията, мисля, че може да ви е от полза.

Когато децата са ядосани, нещастни или разочаровани, не знаят как да се справят с емоциите нито как да ги изразят. Започва се едно тръшкане, ние се ядосваме, поучаваме (казах ти да не тичаш, виж сега как се удари, недей да ревеш за глупости, утре ще ходим да гледаме багерите, ще се видим със сара следващата неделя, тя сега спи) и всякакви такива супер логични и поучителни нравоучения.
Те обаче само влошават ситуацията, защото децата се чувстват освен объркани от гнеяа си, неразбрани и още по-затормозени.
много ме учуди съвета за реакция в подобни ситуации, а именно:
бъдете огледало за чувствата на децата си. давам ви пример с разговор с Кайо от вчера и днес, бях изумена от резултата:

(следният диалог се развива след 2часова разходка сред заснежени полета, с крави, снежен човек и пълна програма забавления, в които трябваше да сме със Сара, но не успяхме да се видим):
Кога ще ходим при Саричка?
- Саричка спи сега.
ТИ КАЗА като станем и видм Саричка. Искам ИСКАААМММ Саричка и Марияяяяя! НА гостииииии АААаааааа
- (тук се искушавам да обясня защо не сме се видели, и колко интересно е било при кравите, но вместо това казвам спокойно) Ти много харесваш да си играеш със Сара, нали?
(МЕГА УЧУДЕН КАЙО:) ДА !
- Аз също много я харесвам, тя е много добра, и виждам, че ти си много щастлив с нея.
Да ! ИСкааам (пак рев)
- Сигурно ти е много мъчно, че не можахме да видим Сара.
ДА !
- И много искаш да я видиш, наистина колко жалко. И аз обичам да се виждаме с тях,
 ( !!!!)
 Да. И ТИ СЕ МЪЧИШ НА ТЯХ, нали? ееххх.... На гости на сара и мария. ееехххх....
А сега вкъщи отиваме?
- Да. Какво искаш да правим у дома?
 ... и тн... с мир и любов.

в подобен разговор за първи път разбрах, че повече от едно детенце го бие в яслата, (за един Боби само знам). и че не го слушали като разказвал в яслата, и малко отхвърлен се чувства. той обикновено не разказва за яслата нищо.

Вечерта заспа след 12, в 8 сутринта тати ни събужда.. ние и двамата едва гледаме.... съответно РЕЕЕЕЕЕЕЕЕВВВВВВВВВВВВ
НИСКАМ НИСКАМ НИСКАММММММ
- хайде на ясла, ставай Калояне, Калина, размърдай се, ААААА
НИСКАМ НИСКАМ НИСКАММММММ
(аз се включвам, докато се опитвам да сваля пижамата без да попадна под ритниците на Кайо)
- Кайо... Спи ли ти се?
ДАААА
- Много ли си уморен, Слънце?
Дааа
- Сигурно ти е малко студено и искаш да си легнем да се гушкаме обратно в леглото? Вместо да излизаш навън в студеното?
Да (почти спокоен вече).
- И на мен Миличък не ми се става, колко кофти, че трябва да ходим с тати на работа. Добре, че скоро пак ще е събота и ще се гушкаме до късно. (това го казвам в понеделник, ужасна манипулация )
Да. И НА гушкаме на Гальото и на хубаво гушкаме на почиваме си и няма уморен съм.
- Да пиленце. Сега ми кажи, с кои чорапки искаш да ходиш на ясла, с тези , или  стези?
 И Обухме без ритници чорапите.

Обикновено подобни сценки завършват с рев и тръшкане до яслата, днес само си отнесе пижамата сгъната в ръчичка до яслата и си я остави там в чантата.

успех!

силве, и аз си чистя колата гуш
а мъж си имам

Оф, от два дни се опитвам да ви изчета.
Честит имен ден на другите малки и големи Катета!  
Не ми остава време за форума напоследък. Когато съм си в къщи, гледам да съм с децата, че нали сега малко време прекарвам с тях.
Те са добре. Хремави малко. Преско всъщност през почивните дни се закрепи и днес беше на ясла. Дали му и стиховторение за дядо Коледа да учи. Как ще става този номер не знам. Той не изговаря правилно думите, даже в яслата въобще не говорел. Питали мъж ми като го прибира дали в къщи говори, защото там думичка не обелвал. Чак се притесних, ама пък иначе си е добре. Вече свикна, не плаче сутрин. Вкъщи постоянно си плямпа разни работи, повтаря нови думи. Все още истерясва редовно. Особено като ги съберем с Габи. Ревнува явно... Няма търпение да мине тази ужасна година и да си приберем детето. Дано да успеем да ги класираме в ОДЗ-то, че иначе не знам...
Оф, отплеснах се. Много   на всички.
Дано да успявам по-често да се разписвам. Иначе с четенето криво-ляво смогвам, мисля ви всички.

kate, opitaj се да кажеш на преско, че разбираш, че му е мъчно че не е всичко само за него, и че е нормално да се учвства зле, когато и на Габи се обръща внимание, но ти го обичаш още повече и той е много важен за теб. И си много щастлива, че ТОЙ е  ТВОЕТО момченце и колко прекрасно е да сте заедно и колко ти е приятно да правите това и това и колко е специален. Не си мисли, че няма да те разбере, само защото той не използва тези думи. Дори и да не ги знае, тонът ти, и вниманието, и прегръдката, и времето , отделено САМО за него, ще го впечатли и ще го насърчи. Кажи му, че ако Габи можеше да говори, щеше да му каже колко добър батко е, и колко има нужда той да я пази и да я обича и да си играе с нея.

нещо такова.

Извинявай за съвета, може да ми го върнеш, ако някога родя второ и съм в подобна ситуация ще ти напомня тогава
Гуш

Привет!

Честит имен ден ,Катенца!Да сте живи и здрави,много късмет и щастие желая! 

Кали,това Додсън ли е?Имам изтеглена книгата му в компа,ама нещо все не мога да се наканя да я прочета,някак си,не е ли да си полегнеш с книжката в ръка...,така от компютъра не ми е уютно Но ще пробвам съвета ти,да видя дали ще проработи и при мойто диване!В неделя пак такава сценка ми спретна,защото точно искал да ходи на гости в съседния вход на едно детенце,пък аз,видиш ли,го прибирам да обядва и да спи на обед!?Ей,направо пяна му излезе на устата,така беше побеснял

Честит имен ден на Катетата /на патерица/. Да им е живо и здраво името

Кали, това ми прилича на Додсън. Чела съм го, ама като ме ядоса Али всичките му съвети ми изкачат от главата иначе много го харесвам.

Силве
Кате
Много сладка Ема

Мен пък ме притеснява, че Алис не разпознава хич цветовете. Оня ден като наваля снега ми вика - ау, колко е хубаво, какво е синичко навън може ли толкова много да й знае устата, а цветовете да не запомни. като я караме например да отдели всички червени топчета от пластелина на една страна, сините на друга и пр.-го прави, но не може да се сети как се казва тоя цвят. кучето според нея е бяло-червено, а то е черно и сме й го повторили хиляди пъти. Възможно ли е да го прави напук ама пък, когато прави напук има много дяволита физиономия, а сега не е така.
Другото, което ме притеснява е, че много се подсича зад ушите. Не ми се разправя с лекари само заради това. Чудя се вече с какво да я мажа.

И да питам реши ли се нещо за подаръците за коледното парти? еднакви ли ще са, индивидуални ли?

Не е додсън. книгата е: детето и ние на Хаим Гинът
първата популярна книга, която чета за общуване с деца.  другите, които съм започвала, все супер тъпи и американизирани ми се струваха и се бях отказала.

Дина, не се втелясвай. Нормално е това за цветовете. Не я насилвай. Нали ги подрежда нещата по цвят. Спокс.

подаръците всеки си ги купува.

Добро утро 
Кали ,хубави съвети ще ги запомня за когато ми се наложи /че нали при нас още не е дошъл този етап със тръшкането/
Денерис, при Симона положението с цветовете беше същото ,говореше страшно много ,но цветовете неможеше да ги запомни и това си е . Реших ,че няма да я питам  повече нищо по този повод и в един момент даже бях със съмнения за физиологични отклонения на очите  в крайна сметка на 4 годишна възраст взе ,че ги научи от веднъж . До тогава не сме имали някъкви фатални липси от това ,че не ги познава  .При Алекс явно не се получи така ,предполагам ,че покрай Симона ги е запомнил защото аз от ,,опит,, въобще не съм си правила труда от толкова рано дори да му ги казвам ,но скоро установих ,че ги знае   

Силве ,аз също си чистя колата сама сутрин 

Аз в момента чета друга книга, която е по теорията на Х.Гинът, но написана от две други авторки - Как да говорим така, че детето да слуша и да слушаме така, че да говори.  Изключително практически насочена, с този метод (Отразяване на чувствата) , който описа Калина. Ако на някой му се чете - препоръчвам.

Денерис и Ема не познава много много цветовете. Ако спомене някой цвят в разговор го казва на 80% вярно, но започнеш ли да я питаш - това какъв цвят е? задължително бърка. Но има време и това да научат

Силве  и у нас колата е моя грижа, да не говоим че в нашата къща само аз съм шофьора 

по повод теорията... сутринта останах безмълвна, защото изобщо не успях да отразя чувствата на Кайо
Много мрази да му се мие дупето, ако се е наакал в памперса и иска да си стои мръсен. Бляк бляк .
И сутринта с рев и писък излиза от банята и крещи МААМММАААА ИСКАМ ДА СЪМ МРЪСЕН< НАЩО Тати изми ме! ИСКАМ МРЪССЕЕЕН

само го изсуших и замълчах. Изобщо не се сетих как се чувства, съжалявам

Дина, този проблем го имахме и ние - даже май съм се оплаквала тук... знаеше имената на всички цветове, непрекъснато обясняваше всичко - примерно - каква хубава зелена кола (тя да речем е бяла), мама колко е оранжева днес, какво прекрасно синьо куче и т.н. После изведнъж започна да разпознава и назовава жълтото и зеленото. Аз се успокоих, защото далтонистите не разпознават червено и зелено, та... Спрях да го тормозя и да се тормозя и накрая взе че ги научи. Вече разпознава червено синьо, кафяво, черно и сиво... Предполагам, че в ДГ са му ги обяснили, защото аз не съм. Та - чакай - при нас стана изведнъж...
Мики, както ти разказвах на срещата, че няма никакъв интерес към кубчетата сега зведнъж стана страшно. Просто от някои от неговите строитери изнамери остова с колела и върху тях в момента непрекъснато прави коли, камьони и т.н. И прави доста сполучливи неща - това за 1 седмица. Преди 1 седмица не желаеше да ги погледне и играеше само с коли. Явно това си му е страстта и трябва всичко да въртим около нея. Като ще сглобява - да е кола, като ще рисува да е кола и т.н.
Последни хитове - вчера повтаря It's a monkay. Питам го аз какво значи това - той ме поглежда и ми казва - Мамо, това е на английски и мис го каза на Вани  . Знам си аз, че детето е маймунче, ама те как разбраха  .

Кали,много хубав съвет даваш.Ще се опитам да го пробвам.
Някой водил ли си е детето на зъболекар и къде? Много кофти ми стана снощи докато си миехме зъбите,че на едното зъбче Виктор има едно черно петънце,което или е кариес или е петно предшестващо кариес Да му се невиди,много ме е яд оттолкова малък.А иначе най-редовно си мие зъбите.

Теди, ние имаме 3 такива зъбчета. Водих го при моята зъболекарка, защото не знам къде има детски. Мажат ги с едно лекарство за да се спре процеса. целта е зъбчето да изкара до 5-6 годишна възраст - тоест до смяната. Репетирахме много как ще си покаже зъбите на зъболекарката, но там беше категоричен - Зъбите са мои и няма да ги покажа! Та аз му държах устата отворена, докато зъболекарката успя да ги намаже. Отне по-малко от минута, но на мен ми се стори цяла вечност. Иван не плака изобщо, ама на мен ми идеше да вия - като знам моите зъби как се развалят и ми се дорева, че е наследил моя ген, но каквото такова. не мога да се ядосвам за всичко. Иначе и ние мием редовно зъбите и което е най-хубаво - в детската градина мият зъбите след всяко хранене или поне иван така казва, а и носих четка и паста - та явно го правят.