Бъдещи мами Февруарки-сладки дебеланки,чакат бебета засмянки...

Аз много искам мойто мило да присъства на раждането и да ми държи ръката първо, защото много ме е страх и второ, защото ние откакто сме заедно( на 8.12 стават 6 години) правим всичко двамата. Като изключим месеците когато е на плаване през другото време сме постоянно заедно и не се разделяме за повече от няколко часа. Затова ако и той е съгласен ще направим и това заедно.
Леле тея хормони ме убиват сега като говоря за него и ми иде да се тръшна и да  да да

Брееей, аз пък не знаех, че такава полемика ще се разрази по темата със или без татето
Аз да си кажа - съгласна съм с абсолютно всички ваши кометнари, дори срещуположните. 

Много искам милото да е до мен, безкрайно много... Аз без него вече и в тоалетната не ходя както казват хората...
Също така искрено се притеснявам за секса след това - той знае от къде и как ще дойде бебето и съм убедена, че ако присъства ще ме обича дори повече от сега... Но дали ще ме възпиема отново като сексуален обект? Всичко зависи от това как протече раждането...
От друга страна - у нас сме не само равни ми дори и малко сме си разменили ролите - той върши всичките къщни работи /само с готвенето сме на равно - не готвим /, а аз съм тая дето й е по-лесно да докарва парите и да дава зор за излизаме... даже имахме една случка - излизаме от мола и той си слага вазелин на устните, че му се напукват, а аз вървя напред палейки цигара... Много си се смяхме на положението тогава.
Въпреки всичко винаги той е бил ОПОРАТА - единствено пред него аз съм слаба и ревлива. Пред чуждите хора сигурно е женчо под чехъл, но и двамата знаем че аз без него не мога.
Така че няма нужда да ми се доказва като ме гледа разчекната на някъв стол...
Пък и не съм много сигурна дали мъжете дето ще чакат пред болницата няма да са дори по-притеснени от тия дето ще наблюдават процеса

В крайна сметка изводът ми е, че решението е на бащата и в никакъв случай не трявба да се насилва ако е против...

Пак съм тук Досега имах гости...Изчетох всичко,което сте изписали...
carbo много хубавко си написала всичко и съм съгласна с тебе

carbo евала,възхитих ви се на семейството,аз мисля точно като теб и съм съгласна с всичко,а това за цигарата и вазелина ме разби направо 

Албена и аз не ям вече мамутско,малко ми е жилаво,хапвам пържолки и пия червено винце 

Айде момичета аз досега чистих и сега отивам малко на пазар,оставих обаче и малко от чистенето за милото - прахта по мебелите 

До после 

В Часът на мама преди известно време имаше такава тема и точно това коментираха,че мъжа изпитва ужасен стрес и въобще не е подготвен и не знае какво да прави когато жена му ражда. В 80% от случаите не можел да се оттърси от преживяното, дори възниквали семейни проблеми. Същото бях чела преди да родя и затова не го исках при мен, но сега мисля,че не е вярно и че раждането не е само кървища(както си мислех), а едно много хубаво изживяване и може този път да пусна таткото при мен.
След раждането все ми повтаряше,че е щял да бъде много по-спокоен ако е бил вътре при мен, а не всеки път като почне някоя да вика, той да се чуди аз ли съм или не  . И сега сигурно ще иска да присъства и малко се чудя  . Има да разказва после...като го знам какъв е- сякаш той е раждал  .

Здравейте, мами!

За присъствието на раждането - понеже смятам да си платя пакета за раждане в Тина Киркова (заради избора на лекар и вип стаята) ще имам възможност, ако искам и таткото да присъства (влиза в цената). Да, ама аз не искам. Питах го веднъж дали той иска и ми отговори, че ако това е моето желание разбира се, че ще дойде Но и аз като Габорче, когато съм сама се мобилизирам повече, пък и смятам че ако е някъде пред болницата няма да е по-малко загрижен или притеснен как съм. Радвам ви се на всички, които ще си имате татко в родилната зала, но мен определено ще ми е по-притеснено, аз все се правя на мъж пред наго, а там няма да успея, знам си! А това дали влияе на секса след това - струва ми се много ....как да го кажа по-мило...глупаво! Ако този момент може да ви провали взаимоотношенията, то нещо друго куца според мен... Е, има и изключения, ама те са рядкост!
Колкото до мъжките и женските задължения - няма такова разделение според мен в нашия век. Поделяме си всякакви ситуации и нямам проблем с това. На мен например много повече ми се иска след раждането да е до мен поне първите 2-3 седмици, защото няма да му е за първи път, а и хич не се шашка като мен, та ще ми е много полезно да ми пази страх наоколо и да ми помага. Не знам дали ще ме огрее, защото много пътува и е много зает, но се надявам Определено ми липсва сега, през бременността, но това е положението - налага се и не му се сърдя!


  за всички и хубав ден!

Запис и от мен в новата ни прекрасна, както винаги, темичка.
За присъствието на раждането, аз ще съм секцио и категорично нашия тати няма да присъства.
Той и без това ще е страшно притеснен и ще виси пред болницата, така че смятам че тези емоции ще му стигнат.
Вчера бяхме в Чиполино и в Щъркела и на двете места има много хубави неща, но в Чиполино чакат новата колекция др.месец и повечето неща са се обрали, но пък има останали, който са на промоция, така че си заслужава да отидете-цените са почти същите като в сайта.
В щъркела видях количка Маг Ингланд-много са сладурски и доста евтини-230 лв.с 1 г.гаранция-доста са широки, но нямат колани.
Лек ден на всички.

Да се запиша и аз в темичката, че с темповете, с които се пълнят темичките сигурно ще се включа чак в следващата 
За присъствието на таткото по време на раждането, мисля че си зависи и от човека. Няма правилно или грешно решение - както го усеща всяка от вас. Ние си говорихме с нашия татко и той каза, че ще му е много тъжно да ме гледа как се мъча и да не може да ми помогне, но ако искам ще бъде до мен  Аз за себе си съм решила, че ще ми е по-спокойно да съм сама.
С нетърпение ще очаквам на лято Гея и Албенчето да се присъединят към болярския ни бебешки отбор  Между другото наш приятел също от Търново живее от десетина години в Йоханесбург и ако се окаже, че се познавате направо ще падна 

Днес определено ме накарахте да се замисля  

Всеки човек е вселена, индивидуалност и възприема другия свят по уникален начин. Затова и аз мисля, че таткото трябва сам да реши не само иска ли, ами дали може. Моят мъж е от тези, които признават, че не могат да издържат да бъдат свидетели в такава ситуация, макар че доколкото го познавам през последните 14 години от нашата връзка, ако се наложи, недай Боже  , той ще бъде до мен във всичко, стига да има обич.
От друга страна пък си мисля, че това, че ще ме види да се мъча, малко кръв, ала, бала, ще породи със сигурност голямо съчувствие, но не и по-силна любов   знам ли къде е истината...
А иначе за сексуалния нагон след раждането, не знам как е било при другите вече раждали мами, но със сигурност има сериозен спад веднаха след раждането, известен страх (може би и страхопочитание) от жената, на която сексапилните допреди няколко месеца цици са се превърнали във виме и принадлежат на малкия пръцльо в креватчето   Тя самата е леко сприхава и следродилно депресирана, не прилича много на себе си, неуверена е (особено ако й е за първи път) и таткото, който е още по-неуверен (ако и на него му е за първи път) намира за най-утешително да каже "Как така не знаеш какво да правиш като плаче, нали си майка..." В общи линии умората в един момент става катализатор на различни емоции, не всички особено положителни. После обаче има страхотен възход   нещата се подреждат, часовниците са настроени, нещата се връщат на мястото си, понякога с нова сила и енергия. Животът придобива друг много голям смисъл и съдържание, сетивата ти стават в пъти по-чувствителни. Май стана много лично, но това изживях първия път.
Сега съм изненадана от себе си колко много се страхувам...Страх ме е, че няма да мога да обичам друго дете, колкото първото гаменче, че няма да мога да съм добра майка от умора и нерви, че няма да се възстановя отново и мъжа ми няма да ме хареса, че професионалното ми развитие буквално ще замре, защото едно да водиш в офиса е ОК, ама две вече идват в повече   и тн. и тн., че ще стана още по-зависима от мъжа ми (пък уж все се боря за самостоятелност) уффф   ама че оптимизъм лъха от мен ...
Просто животът е пълен с обрати и един от тях е раждането на дете   Знам само, че през каквото и да минем, ще се справим, щото сме много готини  

      

Мамчета, имаме си рожденничка, която много много отдавна не е писала, но се надявам да са добре с бебчо!
ТОРТУГА, ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! ДА СИ ЖИВА И ЗДРАВА! Желая ти много обич, щастие и сбъднати мечти! И през февруари здраво бебче!  
За присъствието на бащата- еми, незнам   ! От една страна искам да е до мен, защото ще ми е подкрепа и ще е единствения човек, който познавам от един куп медицински персонал! От друга страна пък ще се притеснявам как изглеждам напъвайки се и изтощена до припадък! Мисля, че това ще го реша в момента преди раждането!
Искам пак да ви благодаря за съветите и бързите отговори! Бях те ми много полезни! Мъжът ми е по-добре, пръскахме го с Пантенол и има ефект! Мисля,че до седмица вече няма да има и спомен от изгоряното! БЛАГОДАРЯ!  
А сега се връщам да чета, че като отворих форума и   видях, че имаме нова тема! Да ни е честита и благодарности на мамата, която я е сътворила!  

Здравейте, слударнки!
Няма ме ден-два и хоп нова тема, бързи сте както всеки път
Foxy, мерси зе темичката и за новот оформление
Около нас няма нищо ново, бебока си рита, онзи ден ме притесни малко, че се беше кротнал по-дълго от обикновеното, а пък аз предната нощ имах ужасни болки в корема, но слава богу, вчера ми се реваншира, скъса ме от ритничета Днес ходих на рутинните изследвания, объркали са ми кръвната група и сега не се знае къква група, надявам се този път да се види най-накрая, че си е хубаво да знам. Утре отивам да си взема другите изследвания да видя дали съм уморила е-колите, стискайте палци да ги няма гадовете
Гледам обсъждате присъствието на такото и аз да си кажа, моят  хич не си пада по лекарски работи и въпреки това знам, че ако аз искам да присъства ще влезе заради мен, но никога не бих му го причинила. Все пак наистина вътре всичко може да се случи, при мен например първият път нямаше време за клизма и се сетете какво стана Нямаше да ми е приятно той да види това ( не че не си знаем всички дупки дето се вика )или пък как ми скачаха върху корема като ми вадеха плацентата, е на това ако го бях направила свидетел щяха със сигурност да ни пишат по вестниците " Млад баща преби лекарския екип, израждащ съпругата му" Е нема нужда от такива емоции, по-добре навън да чака, не че ще му  е по-спокойно, напротив отвън е по-голям спеч, отколкото ако си вътре, защото не виждаш и не знаеи какво става. Даже сета като си помисля какво му е било докато аз раждах направо ми става жал за него- аз родих в 19:17, а няколко часа по-рано почина дядо му Представете си как се е чувствал и се е владял заради мен и пред мен.
Отивам на следобедна дрямка с мойто жабче, целувки на всички от мен  
И аз съм така

GALL78, много точно казано.  Все едно аз съм го писала. И наистина, още преди да напишеш, че ще ти е второ раждане, вече бях наясно, че си минала веднъж по този път.
 - "Страх ме е, че няма да мога да обичам друго дете, колкото първото гаменче, че няма да мога да съм добра майка от умора и нерви, че няма да се възстановя отново и мъжа ми няма да ме хареса, че професионалното ми развитие буквално ще замре...че ще стана още по-зависима от мъжа ми (пък уж все се боря за самостоятелност)"
- и мен все такива страхове ми се въртят из главата в последно време, разбирам те напълно. Дано притесненията ни се окажат напразни! 

tutubutu Кой е твоят приятел тук?

emym Имаш  от мен.  Не се притеснявай.

ТОРТУГА ЧРД и от мен.  Дано да се включи скоро.

Не знам, явно е до човек. Аз установих, че моя мъж ме обича всякак - и тънка, и дебела, и с напомпани цици, и с увиснали цици. Изморена, изтощена, свежа, лъсната до блясък - всякак. Да не говорим, че той ми е казвал, че ме желае във всеки един момент от връзката ни и има нужда от физическата ни близост. Аз винаги съм била тази, която се е притеснявала, че не изглежда добре, че кърми, че се е занемарила и т.н. Думите му бяха - "Няма по-красива жена от майката на детето ми". Така че не се притеснявам от нищо вече. Виждал ме е разкрачена след инсеминация на гинекологичния стол, а това е по-грозно и от раждане... Между нас няма никакви тайни и в това отношение поне няма нищо, което да го накара да се притесни.
За второто бебе, и аз понякога се притеснявам, дали ще го обичам достатъчно, как ще се понасят със сина ми, страхувам се доста дали ще отделям достатъчно време на всяко от тях, но си мисля, че все пак толкова съм желала тези деца и се боря да ги имам, та все ще намеря сили да обичам еднакво децата си.

ЧРД Тортуга    Много здраве, щастие, късмет и здраво бебче догодина!

Албенче Ивайло се казва и е на нашата възраст.

А на маминките, които чакат второ ще кажа, че не бива толкова да се притеснявате. Сигурна съм, че еднакво силно ще обичате и двете си дечица, но може би просто ще ги обичате по различен начин. Все пак те са си две отделни дечица