Казах на мъжа си да си върви

Трябва да ви кажа, че то голям кеф било да се прибереш вкъщи когато си решиш, да не правиш нищо и да си държиш заплатата в джоба.
Направо си отживях   И било толкова лесно да манипулираш някого когато не го обичаш вече.

Нито съм готвила, нито съм чистила, нито сметки съм плащала. Прибирам се, ям каквото е донесъл мъжът ми /купува някои неща/,  къпя се и лягам да спя. Ако реши нещо да ми каже, му се скарвам че съм уморена и имам нужда от почивка.  

Ако реши да ми постави някоя задача за ремонта на къщата, му казвам  че това са мъжки работи и аз такива важни решения не мога да взимам.

Той все пак изми чиниите след двуседмично чакане , днес чисти, мие и подрежда.

Обаче си личи, че всичко е насила и го прави само да ми замаже очите. Защото онзи ден се изтърва да каже" Айде, к`во се правиш на ощипана Мара, няма ли най-накрая да платиш интернета".  И това ако не е нахалник, здраве да е . Иначе пред другите така се докарва, че едва ли не вкъщи той носи, той меси, той на ръце ме държи и хората се чудят от какво съм недоволна.

 Е, не мога да скрия възхищението си, сега разбираш колко му е добре на човек нищо да не плаща и да не върши нищо в къщи. Такъв нахалник не съм виждала, а егоизма му щом надделява и над потребностите на децата, няма място за него у вас. Направи си първо кефа, с неговите камъни по неговата глава да види как е, па тогава го изгони, виждам, че само дебнеш да свърши срока на ремонта и да му събереш багажа Такъв паразит не ти е нужен, че не пиел и не биел не го прави златен.
 Казват, че любовта е сляпа, но ти вече си прогледнала. Успех ти желая и щастлив живот!

Здравейте,

не съм писала отдавна как се развиват нещата при нас.
Ами развиват се по обичайният ред.

В началото той започна да влага някакви пари в ремонта на къщата, но продължаваше да се държи все така безразлично към мен. Отказа да ми даде пари за сметките, въпреки, спряха ни кабелната, телефона и интернета. На думите ми, че нямам с какво да ги платя, ми отговори, че трябва да съм му благодарна, че не ми иска пари за личните си разходи и т.н. и т.н. /Така или иначе въпросът с парите е само върхът на айсберга.

За тези два месеца в които не съм писала, аз много се промених - разхубавих се, купих си нови дрехи, започнах да излизам с приятели, да спортувам и се превърнах в привлекателна и желана от другите жена.

Той не ми обръщаше внимание, допреди две седмици, когато изведнъж у него настъпи някаква невероятна промяна.
Започна да ме обвинява, че имам връзка с друг и заради това се държа така у дома /нямам всъщност/. Тормозеше ме, обвиняваше ме, твърдеше че имам връзка с човек с когото на практика нямам нищо общо.
След това ми обясняваше колко много ме обича и как съм единствената жена за него. Принуждаваше ме да имаме сексуални отношения, изнудваше ме да се държа добре с него и ме караше да се преструвам, че ми е приятно. На свой ред се държеше така, като че ли го е грижа за мен. Носеше ми цветя и подаръци.
Заплашваше, че ще се самоубие ако го изоставя и след половин час ми обясняваше, че трябва да поработя върху себе си, за да се разбираме по-добре.

Не мога да изразя с думи непрестаниият му психически тормоз на който ме подложи в продължение на дни.
Тази сутрин в работата ми ме чакаше скъп букет с цветя, който изхвърлих в коша.

Снощи бях решила да му кажа да си събира багажа и да се изнася, но не ми достигна смелост. Не зная как точно да го направя, пък и се страхувам малко.

Искам да се освободя от този човек, но не зная как точно да постъпя, какво да кажа, да се изнеса ли от жилището, докато той го напусне?

Хубавото е поне, че децата са на село, при моите роднини и то за цялото лято.

Не, не ме е изнасилил, не ме е удрял и не е прибягвал до физическо насилие. Ако беше го направил, щеше да е много по-лесно за мен.

Просто използва думи и действия, с които ме принуждава да правя неща, които не искам. Не мога да изпадам в подробности, но се уверих, че насилието може да бъде не само физическо. Всичките му действия са внимателно обмислени, на публични места проявява подчертано внимание към мен, тонът с който ми говори, дори когато заплашва, че ще се самоубие е изключително тих, равен и спокоен.

Вярно е, че търпях две седмици, но той ме шокира и изненада. Беше взел един нож и заплашваше, че ще си отреже ръката в знак на това, че много ме обича и не може да живее без мен. Беше изпратил хора, които да ме следят къде ходя и после ми държеше сметка. Ровеше в чантата ми, в телефона ми, опитваше се да ми вмени вина за някакви несъществуващи връзки.
В същото време ми изпращаше любовни sms-и и цветя в работата и, особено пред външни хора, ми се обясняваше в любов.


Просто днес вече съм по-спокойна, разговарях с адвокат за конкретните действия, които да предприема.
Въпросът е в това, че съм много нерешителна, страхувам се от бъдещето и не зная какво ме очаква.
Живяла съм в семейство, където е имало домашно насилие, включително и физическо и съм виждала майка ми как търпи всичко.
Едва сега, след толкова години осъзнах, че и аз имам някаква стойност и не бива търпя някого,  само защото искам децата ми растат с двама родители.

Преди имах колебания и известна надежда, че нещата могат да се подобрят. Признавам и, че през цялото време съм обичала мъжа си и съм му прощавала всичко, търсейки вината в себе си.

Сега обаче съм сигурна, че с този човек не желая да имам никакви семейни или приятелски отношения. Не желая да ме докосва, не желая да ми говори, не желая да живея заедно с него

Жилището, в което живеем е мое, довечера ще му кажа да се изнася,  но просто не зная как да постъпя, ако откаже да се изнесе от него.